№ 22221
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110165879 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от ЗЕАД „...................“ ЕАД срещу ЗАД „..............“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 425,94 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за комбинирана
застраховка „Имущество“ за застрахователно събитие – авария, настъпила на 19.08.2021 г. в
гр. София при извършване на изкопни дейности от страна на служители на „.................“
ООД, застраховано по застраховка "Професионална отговорност а участниците в
проектирането и строителството" при ЗАД „..............“ АД, при което са нанесени материални
щети на газопроводно отклонение „............“, причинило и изтичане на природен газ в
атмосферата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.11.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че между него и „..............“ АД е сключен договор за
комбинирана застраховка „Имущество“, обективиран в полица № ................ със срок на
действие от 01.03.2021 г. до 31.01.2023 г., имащ за обект на застраховка
газоразпределителната мрежа – линейна част (подземна част), надземно оборудване,
технологична съобщителна кабелна мрежа и природен газ, запълващ мрежата, за
лицензирана територия „София и Божурище“. Излага, че в срока на действие на
застрахователното покритие по договора и конкретно на 19.08.2021 г. в град .............. при
извършване на изкопни действия от представители на „.............“ ООД са нанесени щети на
газопроводното отклонение „............“, собственост на „..............“ АД, като вследствие от
аварията е настъпило изтичане на природен газ, представляващи покрит риск по сключената
между от ЗЕАД „...................“ ЕАД и „..............“ АД имуществена застраховка. Посочва се, че
във връзка със събитието са съставени Констативен протокол № 68/19.08.2021 г. и Протокол
за отстраняване на авария, удостоверяващ извършените ремонтно-възстановителни работи
по газопроводното отклонение. С оглед настъпилото застрахователно събитие и по
заявление на собственика на застрахованото увредено имущество, пред ищеца е заведена
щета № ................... Твърди се, че на 05.10.2021 г. ищецът е изплатил на „..............“ АД
застрахователно обезщетение в размер на 425,94 лева. В исковата молба се излага, че
процесното застрахователно събитие е настъпило по вина на „...................“ ООД, между
което и ответника ЗАД „..............“ АД към този момент е сключена застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“,
1
покриваща отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица.
Ищецът намира, че с изплащане на застрахователното обезщетение в полза на собственика
на увреденото газопроводно отклонение, ЗЕАД „...................“ ЕАД встъпва в правата му
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Поддържа, че е изпратил покана до ответника,
получена от нето на 31.10.2022 г., с която е предявил регресната си претенция, но
последният не е заплатил дължимата сума. Предвид това претендира същата в настоящия
процес, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗАД
„..............“ АД, чрез пълномощника си юрк. Л., оспорва предявения иск като допустим, но по
същество неоснователен. Намира за неизяснено от страна на ищеца във връзка с какви
дейности са предприети твърдените изкопни работи, от които се претендират вреди и кой е
техният възложител, за да се направи спазена ли е процедурата по чл. 20, ал. 3 от Наредба
№ 16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и била ли е налице необходимостта
от спазването й. В тази връзка отправя искане за даване на указания до ищеца. Оспорва
отговорността на „....................“ ООД по основание и размер с довод, че вредите не са
причинени от служители на това дружество. Поддържа, че същите не са извършвали
изкопни строителни работи на процесното място. Оспорва констатациите в представения по
делото Констативен протокол № 68/19.08.2021 г., подписан единствено от представители на
„..............“ АД Оспорва посоченото в протокола лице М.Д.А. да е бил служител,
пълномощник или представител на „...................“ ООД. Счита констативния протокол за
частен диспозитивен документ, съставен единствено за нуждите на процедурата по
изплащане на застрахователно обезщетение по заведената при ищеца щета. Твърди, че
застрахователното събитие не е реализирано, а претендираните вреди не са включени в
обема на застрахователното покритие. Намира, че ищецът неоснователно е заплатил
застрахователното обезщетение, тъй като предоставените пред него документи не
установяват безспорно реализирането на покрит застрахователен риск. Евентуално твърди,
че застрахованият при ищеца собственик на увреденото имущество „..............“ ЕАД не е
изпълнил задължението си за уведомяване на изпълнителя на изкопни действия за
подземната инфраструктура, което е довело до настъпване на процесните вреди. При
условията на евентуалност ЗАД „..............“ АД въвежда възражение за наличието на
изключен риск съгласно т. 6.1 от Общите условия към застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“, доколкото се касае за
действия, извършени с груба небрежност, изразяваща се в липсата на предприети мерки от
застрахования при ответника, който не е уведомил относно подземната инфраструктура,
като е имал възможност за това. При условията на евентуалност, ответното дружество
твърди, че „...................“ ООД е изпълнило точно задълженията си, поради което и не са
настъпили претендираните от ищеца вреди. С тези доводи ответникът оспорва наличието на
основание за ангажиране на отговорността му във връзка с процесните вреди.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК служебна проверка и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира, че процесната
искова молба отговаря на условията за редовност, в частност на изискванията, следващи от
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като съдържа ясно описание на основанието на заявената осъдителна
претенция и нейния размер. Уточняването на конкретно извършваните изкопни работи от
страна на служители на третото за процеса лице „..................“ ООД, при въведени изрични
твърдения, е именно вследствие от действия на тези служители е настъпила процесната
авария, като са нанеси щети по газопроводно отклонение, обект на имуществена застраховка
2
при ищцовото дружество, е въпрос на доказване и касае спора по същество, като не е
изискване към редовността на сезиращата съда искова молба.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в
правата на увредения срещу застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“
на делинквента, а именно: 1). наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения обект, по силата на сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие от виновно и противоправно поведение на служители при третото за процеса
лице, чиято професионална отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие – авария, изразяваща се в нанасяне на материални щети по
газопроводно отклонение и последвало изтичане на природен газ, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдените от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за проявена груба небрежност от служители на
дружеството, чиято професионална отговорност обезпечава – за което обстоятелство
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, както и, че е погасил претендираното
вземане в случай, че твърди това.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретно проведеното оспорване от
ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1). наличието на процесния газопровод на посоченото място към датата на
аварията – 19.08.2021 г; 2). че към датата на реализиране на процесната авария увреденото
при последната имущество – газопроводно отклонение ............, част от разпределителната
мрежа, намираща се в гр. ............., собственост на „..............“ АД е било застраховано при
ищеца по застраховка "Имущество"; 3). че към датата на реализиране на процесната авария
между ответника и третото за процеса лице „....................“ ООД е сключена и действала
застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството"; 4). определяне от ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка "Имущество" в размер на 425,94 лева, което е заплатено в полза на собственика
на увреденото имущество – „..............“ АД; 5). отправяне от ищеца на регресна покана до
ответника за заплащане на процесната сума и отказ от ответника да извърши плащане по
регресната претенция.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени материали, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети като
доказателства.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, като относими към предмета на спора
следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит посочените двама свидетели – при режим на призоваване, за
3
установяване на механизма на настъпване на процесното произшествие и обстоятелствата,
при които е станало същото, както и на настъпилите вреди, както и искането за допускане
изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба.
Доказателствените искания на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по задача, формулирана в исковата молба, както и за
изискване на посочените документи от третото за спора лице – Столична община, касае
безспорни факти, поради което следва да се оставят без уважение. Искането по чл. 186 ГПК
във втората си част съдът намира и за неотносимо към предмета на спора, очертан от
твърденията/възраженията на страните.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. от
11:20 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца
– с препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства за установяване на
посочените в мотивната част на настоящото определение обстоятелства чрез разпит на
свидетелите К.В.Д. и Р.И.С., които да се призоват за съдебно заседание по месторабота –
чрез „..............“ АД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер на сумата от по 20 лева
за всеки от тях, вносим от ищеца по депозитната сметка на съда в едноседмичен срок от
съобщението.
ДОПУСКА изслушване на съдебно – техническа експертиза, като вещото лице – въз
основа на материалите по делото, да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата
молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.И.Т., специалност: "Промишлено и гражданско
строителство - конструкции, пълна проектантска правоспособност по части - конструктивна,
организация и изпълнение на строителството, оценител на недвижими имоти", включен в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 380 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на ищеца в случай, че разполага със снимков материал във връзка с
процесната авария да представи заверено копие по делото, което да послужи на вещото
лице при изготвяне на заключението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпроса, формулиран в исковата молба, както и искането
4
за изискване по реда на чл. 186 ГПК на посочената информация и документи от третото за
процеса лице Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5