№ 109
гр. Велико Търново, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500141 по описа за 2022 година
С Решение № 373/23.12.2021 год. по гр. д. № 373/2021 год. Русенският окръжен
съд осъдил „Дженерали застраховане“ АД – гр. София да заплати на И. Б. Р. от с.
Помен, общ. Две могили, по посочена банкова сметка, сумата 98 000 лв. обезщетение
по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й С. Р. Т.,
настъпила при ПТП, причинено на 09.09.2018 г. по пътя гр. Ботевград – гр. Бяла, обл.
Русе, в района на с. Обнова, обл. Плевен, при управление на л. а. „Ауди“ с ДК № Р 98-
**** от К. Й. Т., чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована в
ответното дружество, като пряка и непосредствена последица от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2021 год. до окончателното изплащане.
Отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 98 000
лв. до претендираната сума от 130 000 лв., ведно със законната лихва.
Осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати по см. на РОС сумата 3 920 лв.
ДТ върху уважената част на иска, а на И. Б. Р. – 3 100 лв. деловодни разноски.
Осъдил И. Б. Р. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД деловодни разноски
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 190 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 98 000 лв. до
предявения размер от 130 000 лв., е подадена от ищцата И. Б. Р. чрез пълномощника й
1
адв. Д. Н.. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради нарушение на
материалния закон. Размерът на определеното обезщетение не отговаря на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на събраните по делото доказателства. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска в
целия предявен размер от 130 000 лв., като присъди още 32 000 лв. обезщетение, ведно
със съответната законна лихва. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника адв. Н.. Моли съда да присъди разноски съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответника
„Дженерали застраховане“ АД чрез юрисконсулт Вл. Т.. Счита жалбата за
неоснователна и я оспорва. Направено е искане за присъждане на разноски.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 80 000 лв. до 98 000
лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от „Дженерали застраховане“ АД
чрез юрисконсулт Вл. Т.. Счита решението в тази част за неправилно като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли съда да го
отмени и вместо това да отхвърли иска за тази разлика, като присъди направените
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищцата И. Б. Р. чрез
адв. Д. Н.. Оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да
потвърди решението в обжалваната част. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Ищцата И. Б. Р. е предявила пред РОС иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ за осъждане на ответника „Дженерали застраховане“ АД да й заплати сумата 130
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в
резултат от смъртта на дъщеря й С. Р. Т., настъпила в ПТП на 09.09.2018 г. по пътя гр.
Ботевград – гр. Бяла, обл. Русе, в района на с. Обнова, обл. Плевен, причинено от К. Й.
Т. при управление на л. а. „Ауди“ с ДК № Р 98-****, чиято „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е уважен за сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва
от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ответника
и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части е валидно,
допустимо и правилно, а подадените жалби - неоснователни.
2
С оглед предмета на въззивните жалби, съдът обсъжда само размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищцата.
Механизмът на ПТП, отговорността на деликвента К. Й. Т., осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 431/2019 г. на ПлОС и наличието на хипотезата на чл. 432 ал. 1
от КЗ не са спорни и не следва да бъдат обсъждани. Съдът не обсъжда и възражението
за съпричиняване, разгледано от първоинстанционния съд, доколкото във възивната
жалба на застрахователното дружество не се правят оплаквания във връзка с него.
За да определи дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 98 000 лв., първостепенният съд е съобразил интензитета и
продължителността на претърпените от ищцата душевни страдания от загубата на
дъщеря й, настъпилата тежка травма, довела до психически и физически срив,
настъпилите промени в здравословното й състояние и физическата й активност.
Настоящият състав изцяло споделя извода на съда, че загубата на дете е най-
голямата и тежка травма за всеки един родител, независимо от неговата възраст, а това
от своя страна обосновава по-висок интензитет на страданията, които на практика
никога не отшумяват.
В случая, от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Р. Р. Р.
– син на ищцата и брат на пострадалата, се установява, че двете били в много добри
отношения, поддържали връзка, пострадалата посещавала майка си, често говорели по
телефона, помагали си, независимо че ищцата живеела в с. Помен, а пострадалата – в с.
Бъзовец. Ищцата подпомагала дъщеря си финансово - плащала й вноска по
застраховка. Много се гордеела с нея. След инцидента ищцата се сринала – и
физически, и психически. Започнала да вдига кръвно, водили я на лекари, започнала да
пие „ксанакс“, за да може да спи – пила лекарството 2-3 години. Постоянно плачела,
бълнувала. От две години живее при свидетеля, защото не може да живее сама и да
домакинства. Преди била физически активна, поддържала две градини в двора си. Сега
трудно се придвижва, с бастун. Синът й я води до тоалетна. Подготвя й лекарствата,
които трябва да изпие. Периодично повръща, има проблем и с очите – получавала
възпаления, защото постоянно плаче.
Свидетелските показания следва да бъдат ценени, както е подходил и
първостепенният съд, независимо от възможната тяхна заинтересованост (чл. 172
ГПК), защото мъката на една майка от внезапната загуба на дъщеря й е оценима и с
чисто житейски критерии. Както е посочено по-горе, това без съмнение е най-тежката
загуба, скръбта е нестихваща, а страданието – завинаги.
Като се съобрази изложеното по-горе, както и всички останали релевантни
обстоятелства, включително възрастта на пострадалата и на ищцата, както и социално-
икономическите условия в страната към датата на произшествието (2018 г.), съдът
намира, че обезщетение в размер на определения от първоинстанционния съд – 98 000
3
лв., в достатъчна степен репарира претърпените от ищцата болки и страдания от
смъртта на дъщеря й, настъпила в процесното ПТП.
Не са налице основания за намаляване на обезщетението под този размер (до
80 000 лв.), в каквато насока е искането на жалбоподателя - ответник. Независимо, че
към датата на инцидента ищцата е била на 77 г., а пострадалата – на 55 г., връзката
между майка и дъщеря, както е посочено по-горе, е особено силна и близка, съответно
– загубата е много болезнена и тежка. По делото няма данни за отчуждаване между тях
и за формалност на връзката им. Напротив, от свидетелските показания се установява,
че двете са поддържали непрекъсната връзка, срещали са се, помагали са си.
Не са налице основания и за увеличаване размера на обезщетението над
определения от съда размер от 98 000 лв. до пълния претендиран размер от 130 000 лв.
Извън свидетелските показания по делото не са представени доказателства, от които да
се направи извод за здравословното състояние на ищцата след загубата на дъщеря й в
инцидента и към настоящия момент. Не са налице медицински документи за
влошаване на здравословното й състояние и за връзката му с инцидента, за
проведеното лечение, за прогнозата на лекарите и пр. В исковата молба няма твърдения
за хипертония, за очно заболяване, за заболявания на двигателната система, каквито се
съдържат едва във въззивната жалба, съответно – по делото не са събрани
доказателства за такива заболявания като последица от смъртта на пострадалата. Ето
защо, съдът приема, че здравословното състояние на ищцата е влошено след ПТП само
въз основа на свидетелските показания и по чисто житейски критерии, съответно –
обезщетението за тези страдания се включва в общия размер на обезщетението от
98 000 лв.
Предвид изложеното, въззивните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното
решение, с което „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на И. Б. Р.
обезщетение по чл. 432 от КЗ в размер на 98 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря й С. Р. Т. в ПТП на 09.09.2018 г., причинено от водач на
МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, разноските остават за страните, така както са
направени.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/23.12.2021 год. на Окръжен съд – Русе по гр.
д. № 373/2021 год. по описа на същия съд в обжалваните части.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5