Р Е Ш Е Н И Е
№ /30.11.2020 година, гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 826/2020 година по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „Алумина Билд“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година на органи по приходите при
Териториална Дирекция (ТД) - Варна на Националната агенция за приходи (НАП),
потвърден с Решение № 15/06.03.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при „Централното управление“
(ЦУ) на НАП. Жалбоподателят твърди, че РА е издаден при неправилно приложение
на материалния закон. Твърди, че органите по приходите неправилно са приели, че
извършените от „Джа и Ко“ ЕООД, „Екострой 66“ ЕООД, „Бенсел“ ЕООД, „Крас КиК
Инженеринг“ ЕООД, „Тераком РС“ ЕООД и „Прима Пласт“ ЕООД доставки не са реално
осъществени и са отказали да признаят правото на данъчен кредит за тях. Твърди,
че са налице предпоставките по чл. 69 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС), поради което има право да приспадне данъка. Позовава се на
Решения на Съда на европейския съюз по дела С-78/2012 година, С-18/2013 година, С-324/2011
година и съединени дела С-80 и С-142/2011 година. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени РА. Претендира направените пред инстанцията съдебно
– деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 10.11.2020 година излага
подробните си съображения.
Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да я отхвърли. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
РА № Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година е връчен на
жалбоподателя на 18.12.2019 година (л. 1440 от административната преписка).
Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 12/02.01.2020 година (л. 1509
от административната преписка). С Решение № 15/06.03.2020 година, в срока по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е
потвърдил РА. Решението е връчено на жалбоподателя на 24.03.2020 година (л.
1525 от административната преписка). Жалбата е депозирана по пощата на
03.04.2020 година (л. 4 от делото), в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което
е допустима.
Ревизията на „Алумина Билд“ ЕООД гр. Варна е започнала със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000319002364-020-001/11.04.2019 година, изменена със
Заповеди № № Р-03000319002364-020-002/15.07.2019 година и
Р-03000319002364-020-003/15.08.2019 година (л. 4, 13 и 17 от административната
преписка), издадени от Ш.А.С. - началник сектор „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна,
оправомощен със Заповед № Д-1465/31.08.2018 година на директора на ТД гр. Варна
на НАП (л. 9 от административната преписка), връчени на ревизираното лице на
16.04.2019 година, 22.07.2019 година и 16.08.2019 година. Ревизията е с обхват
задължения за данък върху добавената стойност за периода м.08, 09 и 12.2016
година, м.01, 03, 04, 07, 09, 11 и 12. 2017 година, м.01, 02, 03, 04, 07, 08,
09, и 12.2018 година и м. 01.2019 година. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК
определеният със заповедта за възлагане на ревизия екип е изготвил Ревизионен
доклад (РД) № Р-03000319002364-092-001/30.09.2019 година (л. 1458-1409 от административната преписка), връчен на
09.10.2019 година (л. 1407 от административната преписка). С РА №
Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година (л. 1486 – 1472 от административната
преписка) са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ
размер на 65 483,31 лева и лихви в общ размер на 13 701,63 лева. С
Решение № 15/06.03.2020 година ревизионният (л. 1524 – 1514 от
административната преписка), РА е потвърден. РА е издаден Ш.А.С. – възложил ревизията и С.Ц.К. – определена със ЗВР за
ръководител на ревизията.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила
в определения срок. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията.
РА е издаден от компетентни лица и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, влечащи неговата
нищожност.
С РА и потвърждаващото го решение са
установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на
65 483,31 лева за данъчни периоди 08, 09 и 12.2016 година, 01, 03, 04, 07,
09, 11 и 12.2017 година, 01, 02, 03, 04, 07, 08, и 12.2018 година и 01.2019
година и лихви в общ размер на 13 701,63 лева. За да постановят този резултат органите по
приходите са приели, че :
1. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на
2 204,65 лева по фактури № № 137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016 година, издадени от „Джа и
Ко“ ЕООД с данъчна основа 11 023,26 лева. Приели са, че доставките не са
реално осъществени, тъй като „Джа и Ко“ ЕООД не е разполагало с технически и
кадрови ресурс да изпълни строително-монтажните работи (СМР), предмет на
фактурите. Приели са, че не са налице доказателства за извършени плащания по фактурите,
тъй като жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства
(установената в хода на ревизията касова наличност е с отрицателна величина).
Приели са, че доставките не са използвани за икономическата дейност на
жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му
такива от „Бон-Тур БГ“ ООД не е налице идентичност.;
2. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в общ размер на
17 013,66 лева по фактури № № 590/30.12.2016 година, 508/27.01.2017
година, 566/27.03.2017 година, 567/28.03.2017 година, 572/25.04.2017 година,
574/26.04.2017 година, 575/26.04.2017 година, 576/27.04.2017 година,
578/25.05.2017 година, 637/26.06.2017 година и 641/30.06.2017 година, издадени
от „Тераком РС“ ЕООД. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй
като „Тераком РС“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да
изпълни СМР, предмет на фактурите. Приели са, че не са налице доказателства за
извършени плащания по фактурите, с изключение на плащанията по фактури № № 508/27.01.2017
година и 578/25.05.2017 година, извършени по банков път, тъй като
жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства (установената в хода
на ревизията касова наличност е с отрицателна величина). Приели са, че
доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, тъй
като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „БГ Ленд
Ко“ ООД, „Прима Пласт“ ЕООД и „Бранд Хотели“ ЕАД не е налице идентичност.;
3. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в раземер на
12 825,66 лева по фактури № № 166/27.09.2017 година, 169/28.09.2017
година, 111/03.11.2017 година, 117/20.11.2017 година, 124/24.11.2017 година,
127/30.11.2017 година, 130/30.11.2017 година, 199/09.11.2017 година,
186/22.12.2017 година и 190/28.12.2017 година, издадени от „Крас КиК
Инженеринг“ ЕООД. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като
„Крак КиК Инженеринг“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да
изпълни СМР, предмет на фактурите, както
и че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя,
тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от
„Трансстрой инженеринг“ ЕООД, „Хоум Варна“ ООД и „Морска администрация“ – Варна
не е налице идентичност.;
4. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 9 266,85 лева по фактури № №
580/26.03.2018 година, 565/23.02.2018 година, 561/14.02.2018 година,
549/26.01.2018 година и 585/03.04.2018 година, издадени от „Бенсел“ ЕООД на
обща стойност 46 334,31 лева. Приели са, че доставките не са реално
осъществени, тъй като „Бенсел“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови
ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите,
както и че доставките не са използвани за икономическата дейност на
жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му
такива от „Дейзи Кънстаркънс“ ЕООД и „Хоум Варна“ ООД не е налице идентичност.;
5. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в раземер на
7 075,99 лева по фактури № № 172/27.08.2018 година, 134/26.07.2018 година,
170/23.08.2018 година, 185/21.12.2018 година и 187/18.01.2019 година, издадени
от „Екострой 66“ ЕООД. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй
като „Екострой 66“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да
изпълни СМР, предмет на фактурите, както
и че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя,
тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „Явор“
ЕООД, „Хоум Варна“ ООД и „Сортови семена“ АД.;
6. Жалбоподателят е упражнил
право на данъчен кредит в раземер на 17 096,50 лева по фактури № №
763/19.08.2016 година, 788/26.09.2016 година, 772/29.03.2017 година,
780/23.01.2018 година, 847/28.03.2018 година, 880/30.03.2018 година,
824/30.08.2018 година, 854/16.07.2018 година, 855/16.07.2018 година,
856/26.07.2018 година и 823/19.07.2018 година, издадени от „Прима Пласт“ ЕООД
на обща стойност 85 482,50 лева. Приели са, че доставките не са реално
осъществени, тъй като „Прима Пласт“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови
ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите,
както и че част от доставките са предмет на фактури, издадени от “Джа и
Ко“ ЕООД, „Бенсел“ ЕООД и „Екострой 66“ ЕООД. Приели са, че двете дружества са
свързани лица.
Органите по приходите са приели, по отношение на всички доставчици, с
изключение на „Прима Пласт“ ЕООД, че не са подали Годишни данъчни декларации по
чл. 92 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО), поради което
жалбоподателят е подценил принципа на предпазливодст в търговските отношения.
Приели, са, че жалбоподателят е разполагал с кадрови и технически ресурс сам да
изпълни СМР, поради което е симулирал получаването на доставки. Позовали са се
на Решения на СЕС по дела С-151/2013 година и С-653/2011 година.
Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна
следното :
„Алумина Билд“ ЕООД със седалище и адрес на управление е вписано в
Търговския регистър на 19.05.2014 година с наименование „Аврен Пропертис“ ЕООД
с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти. На 14.11.2017 година
е вписана промяна в наименованието на дружеството. Управител на същото е С.Г.К..
Предметът на дейност на дружеството включва строителство и СМР.
1.
Между
страните не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в
размер на 2 204,65 лева по фактури № № 137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016 година, издадени от „Джа
и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. К. с данъчна основа
11 023,26 лева.
Фактурите
са включени в дневниците за покупки и продажби на двете дружества, както и в
подадените от жалбоподателя справки-декларации по ЗДДС за периода.
В Протокол № П-3000318130787-141-001/08.08.2018 година
(л. 412 от административната преписка) е обективирана извършената на „Джа и Ко“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Круша, област Варна насрещна
проверка. В хода на насрещната проверка Каро Каров е представил писмени
документи и обяснения. Към датата на връчване на съобщението представляващ на
дружеството е Тодор Анев.
Фактури № 137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016
година (л. 404 от административната преписка) са с предмет „СМР по договор и
Акт обр. 19“ и „плащане по договора. Видно от Договор от 10.08.2016 година (л.
403-402 от административната преписка) „Аврен Пропъртис“ ЕООД е възложило на
„Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Круша, област Варна
извършването на СМР в обект – офиси № № 13 и 14, находящи се в гр. Варна, ул.
„Братя Шкорпил“ № 26 на стойност 6 990 лева. В Протокол 22.09.2016 година
(л. 400 от административното преписка) са описани извършените и приети СМР по
договора от 10.08.2016 година. Видно от счетоводен регистър на сметка 501 „пари
в брой“ (л. 395-394 от административната преписка) плащанията по фактурите са
извършени в брой.
Видно от счетоводните регистри на „Алумина Билд“ ЕООД
гр. Варна за м. 09.2016 година недостигът на парични средства в касата възлиза
на 8 696,54 лева.
От показанията на разпитания в с.з. на 21.08.2020
година св. К.В.К., управител на „Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Круша, област Варна се установява, че през м. август и септември
2016 година е наел лицата Г., М., А. и М. и влагайки и собствен труд е изпълнил
СМР в обект – офиси, находящи се в гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил“ –
електрическа инсталация, шпакловка, боядисване, топлоизолация, възложени му от И.К..
Свидетелят сочи, че И.К. и А.А. са доставили материалите и са платили за труда
им в брой. Свидетелят сочи, че инструктажа на работниците е вписан в
инструктажна книга, водена от И.К..
От показанията на св. И.П.К. се установява, че е работил
в „Алумина Билд“ ЕООД – Варна за периода 2016 – 2019 година, на длъжност
мениджър. Сочи, че през 2016 година е наел, като подизпълнител, „Джа и Ко“ ЕООД
със седалище и адрес на управление с.
Круша, област Варна.
От показанията на св. А.К.А. се установява, че е
работил в „Алумина Билд“ ЕООД и се е занимавал с наемането на фирми за труд,
при недостиг на работна ръка.
Видно от Ведомост за работни заплати (л. 390 от
административната преписка) „Джа и Ко“ ЕООД с. Круша, област Варна е имало 6
наети лица, на които е изплатило трудови възнаграждения за м. август и
септември 2016 година.
Видно от Справка от 04.06.2019 година (л. 1355 от
административната преписка) „Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.
Круша, област Варна е обявило сключени трудови договори за периода м.07.2016
година до 01.01.2017 година със седем лица. От лицата М.Й.Ш., Г.Б.Б., В.М.Б., М.Я.А.
и А.И. Л. са изискани обяснения (л. 942 – 924 от административната преписка,
като в преписката липсват доказателства за редовно връчване на съобщенията.
Видно от справка за осигурител по Декларация обр. 6
(л. 1354 от административната преписка) “Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Круша, област Варна не е декларирало задължения за осигуровки.
Дружеството не е подало Годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО.
Видно от писмо от 11.09.2020 година от директора на
ТД- Варна на НАП (л. 66 от делото) „Джа и Ко“ ЕООД – с. Круша не е включено в
списъка по чл. 182, ал. 3, т.т. 2 и 3 от ДОПК.
Видно от Договор от 19.07.2016 година (л. 886-881 от
административната преписка) „Бон-Тур БГ“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. Варна е възложило на жалбоподателя изпълнението на СМР в обект – офиси № №
13 и 14, находящи се в гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил“ № 26 на стойност
27 587 лева без ДДС. Видно от Приложение № 1 към договора (л. 880 от
административната преписка) „Бон-Тур БГ“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. Варна е възложило на жалбоподателя следните СМР : 1. Изграждане на
двупластова стена – 99 кв.м.; 2. Изграждане на таван – 230 кв.м.; 3. Зидария с
итонг 25 см. – 10,16 кв.м.; 4. Зидария с итонг 12,5 см. – 19,99 кв.м.; 5.
Доставка и монтаж на щурц – 5 бр.; 6. Доставка на метална конструкция за тераси
и нов покрив – 1 800 кг.; 7. Монтаж на метална конструкция – 1 800
кг.; 8. Монтаж на входна врата – 1 бр.; 9. Дървен материал за покрив – греди –
2,80 куб.м.; 10. Обшивка на покрив – 67,70 кв.м.; 11. Доставка и монтаж на
хидроизолация – 67,70 кв.м.; 12. Направа на холкер от полимер към стена на
сградата – 7 кв.м.; 13. Пароизолация – 67,70 кв.м. и 14. Гладка обшивка 67,70
кв.м. С Протокол № 1/26.09.2016 година (л. 100 от делото) „Бон-Тур БГ“ ООД –
Варна е приело извършените от жалбоподателя СМР на обща стойност 48 000
лева. Видно от фактури № № 16/19.07.2016 година, 24/16.08.2016 година и
32/26.09.2016 година (л. 97 – 99 от делото) „Бон-Тур БГ“ ООД – Варна е
заплатило на жалбоподателя сумата от 48 000 лева.
Предметът на доставката по фактури № № 137/10.08.2016
година и 148/22.09.2016 година и Протокол 22.09.2016 година е идентичен с
предмета на доставката по № № 16/19.07.2016 година, 24/16.08.2016 година и
32/26.09.2016 година.
В Приложение № 1 от заключението на
Съдебно-счетоводната експертиза по т. 1 вещото лице е направило съпоставка
между СМР.
За доказване на последваща доставка, получена от
„Прима Пласт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна жалбоподателят
е представил договор от 26.07.2016 година (л. 1103 от административната
преписка). В Приложение № 1 към договора (л.1102 от административната преписка)
са описани възложените СМР, които частично съвпадат с предмета по фактури № №
137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016 година и Протокол 22.09.2016 година и №
№ 16/19.07.2016 година, 24/16.08.2016 година и 32/26.09.2016 година, издадени
от „Бон-Тур БГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна. Разликата е в
цената на услугата. Изпълнените от жалбоподателя СМР и платени от „Бон-Тур БГ“
ООД са в размер на 27 587,15 лева без ДДС. Жалбоподателят е заплатил на
„Джа и Ко“ ЕООД сума в размер на 11 023,26 лева и на „Прима Пласт“ ЕООД
сума в размер на 18 469,45 лева без ДДС.
При сравнение на СМР е видно, че „Алумина Билд“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Варна е получила СМР – монтаж на
двупластова стена – 265 кв.м., а е доставила на „Бон-Тур БГ“ ООД – 99 кв.м.;
зидария – 19,96 кв.м. – получена по доставката от „Джа и Ко“ ЕООД, 10,16 кв.м.
– доставена на „Бон-Тур БГ“ ЕООД.
2. Между страните не се спори, че жалбоподателят е
упражнил право на данъчен кредит в общ размер на 17 013,66 лева по
фактури № № 590/30.12.2016 година, 508/27.01.2017 година, 566/27.03.2017
година, 567/28.03.2017 година, 572/25.04.2017 година, 574/26.04.2017 година,
575/26.04.2017 година, 576/27.04.2017 година, 578/25.05.2017 година,
637/26.06.2017 година и 641/30.06.2017 година, издадени от „Тераком РС“ ЕООД
със седалище и адрес на управление с. Ягнило, област Варна данъчна основа
85 068,34 лева.
Фактурите са включени в дневниците за покупки и
продажби на двете дружества, както и в подадените от жалбоподателя
справки-декларации по ЗДДС.
Фактура № 508/27.01.2017 година (л. 427 от
административната преписка) е с предмет „договор от 21.01.2017 година“. Видно
от Договор от 27.01.2017 година (л. 567 от административната преписка)
жалбоподателят е възложил на „Тераком РС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Ягнило, област Варна СМР – зидария под дограма, метална
конструкция веранда, изливане на бетон за английски двор на север и монтаж на дограма
в обект – фамилна къща, находяща се в с. Слънчево, на стойност 19 976
лева. Видно от Протокол обр. 19 (л. 533 от административната преписка)
жалбоподателят е приел от „Тераком РС“ ЕООД със седалище и адрес на управление
с. Ягнило, област Варна извършени СМР – кофраж, декофраж, редене арматура и
изливане на бетон – 1 бр.; монтаж на PVC дограма – 107 кв.м.; монтаж на 8
бр. механизми VW;
зидария – 16 кв.м.; монтаж на метална конструкция веранда – 1 бр.; монтаж на PVC
дограма веранда – 31
кв.м.; монтаж на 2 бр. механизми S 150; монтаж на гипсофазер – 12 кв.м.
и изливане на бордове за механизми VW и S 150, на стойност 23 971,20
лева.
В Протокол № П-03000318130789-141-001/08.08.2018 година (л. 435 от административната
преписка) е обективирана извършената на „Тераком РС“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с. Ягнило, област Варна насрещна проверка.
От показанията на св. К.Й.В., управител на „Тераком
РС“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Ягнило, област варна и „Крас КиК
Инженеринг“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Чайка, област Варна се
установява, че през 2016 и началото на 2017 година е извършил СМР - довършителни работи, ремонт, поставяне на
дограма, обръщане на прозорци и врати в обекти в с. Слънчево, к.к. „Златни
пясъци“, гр. Шумен – Общежитието на ЖП, гр. Варна, ул. „Мадара“ № 7. Свидетелят
сочи, че е работил по възложението на И.К. с наети лица – Станислав, Шикер и
Стоянчо. Сочи, че материалите са доставяни от И.К. и А.А..
От показанията на св. И.П.К. се установява, че в
качеството си на служител в „Алумина Билд“ ЕООД е работил с различни търговски
дружества – подизпълнители на СМР.
От показанията на св. А.К.А. се установява, че е
работил в с. Слънчево, но не помни с кое дружество.
За установяване на твърдението, че доставката е
предмет на последваща, осъществена от жалбоподателя доставка, са представени
фактури № № 258/06.08.2018 година, 10/20.06.2016 и 64/03.01.2017 година (л. 107
– 110 от делото) от които е видно, че между „Алумина Билд“ ЕООД – Варна и А.Н.И.
от с. Слънчево е възникнало търговско правоотношение по договор за изработка с
предмет изработване, доставка и монтаж на дограма, изработване, доставка и
монтаж на PVC дограма
с огънат стъклопакет и изработване, доставка и монтаж на дограма. Трите фактури
са на обща стойност 47 000 лева. Към фактурите е представен Протокол обр.
19 от 06.08.2016 (л. 108 от делото), от който е видно, че Илчовски е приел
изпълнението на СМР – изработка, доставка и монтаж на PVC дограма с огънат стъклопакет – 1
бр.; изработка, доставка и монтаж на PVC дограма - 114 кв.м.; изработка, доставка и монтаж на PVC
дограма – веранда – 30
кв.м.; изработка на метална конструкция – 1 бр.; изнасяне на боклуци;
изработка, доставка и монтаж на PVC дограма с огънат стъклопакет – 1
бр.
Видно от заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза по т. 2 част от СМР по фактура 508/27.01.2017 година съответстват на
СМР, предадени на А. И. от „Алумина Билд“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна.
Фактури № № 637/16.06.2017 година и 641/30.06.2017
година са с предмет „плащане по протокол обр. 19“. Видно от представените
протоколи от 26.06.2017 година и 30.06.2017 година (л. 518 и 516 от административната
преписка) жалбоподателят е приел от „Тераком РС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Ягнило, област Варна монтаж на външни алуминиеви дъски – 495 кв.м
в обект гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 52 и монтаж, демонтаж и ремонт на тераси
– 131,03 кв.м. в обект гр. Варна, ул. „Мадара“, бл. 7.
Видно от фактура № 104/08.06.2017 година (л. 121 от
делото), издадена от „БГ Ленд Ко“ ООД жалбоподателят е приел плащане на сума в
размер на 15 000 лева по оферта от 16.11.2016 година.
Видно от представения Протокол обр. 19 от 15.08.2017
година (л. 124 от делото) „БГ Ленд Ко“ ООД е приело от жалбоподателя изпълнение
на СМР – 464,75 кв.м. монтаж на външни алуминиеви дъски в обект гр. Варна, ул.
„Мадара“, бл. 7, които съобразно заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза съответстват на доставката по фактура 637/16.06.2017 година.
Фактура № 572/25.04.2017 година е с предмет „монтаж на
парапет – 102 кв.м. и монтаж на вътрешни алуминиеви врати – 6 броя“. Фактура №
574/26.04.2017 година е с предмет „демонтаж на дограма и монтаж на PVC дограми по тераси – 215 кв.м.“.
Фактура № 575/26.04.2017 година е с предмет „монтаж на външни алуминиеви дъски
– 456 кв.м.“. Фактура № 576/27.04.2017 година е с предмет „демонтаж и изнасяне
на дървена дограма – 245 кв.м. и монтаж на PVC дограма – 245 кв.м.“.
Фактури № № 566/27.03.2017 година и 567/28.03.2017
година са с предмет „услуга по протокол обр. 19 от 27.03.2017 година“. С
Протокола са приети следните СМР : демонтаж на съществуващи дървени врати без
изнасяне – 121 кв.м., монтаж на външни алуминиеви дъски – 50 кв.м. и монтаж на
вътрешни алуминиеви врати, двукрили врати – 31 бр. и еднокрили врати 21 бр. –
121 кв.м. в обект гр. Варна, кв. „Младост“ бл. 152.
Видно от фактура № 147/14.11.2017 година (л. 114 от
делото), издадена от „БГ Ленд Ко“ ООД и Протокол обр. 19 от 14.11.2017 година
(л. 115 от делото) част от дейностите съвпадат с дейностите по посочените
по-горе фактури (вж. Приложение № 2 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
Фактура № 578/05.05.2017 година е с предмет „плащане
по протокол обр. 19 от 05.05.2017 година. Към фактурата не е представен
протокол.
Видно от представения договор от 28.04.2017 година (
л. 864 – 862 от административната преписка) „Бранд Хотели“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Варна е възложило на жалбоподателя СМР на обект : хотел
„Сентидо Мареа“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“. В Протоколи обр.
19 от 05.05.2017 година, Протокол обр. 19 от 18.05.2017 година и 29.05.2017
година (л. 859 – 857 от административната преписка и л. 134 от делото) са
описани приетите от „Бранд Хотели“ ЕООД СМР.
В Протокол № П-03000317153207-073-001/12.12.2017
година (л. 453 от административната преписка) е обективирана, извършената на
„Тераком РС“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Ягнило, област Варна
насрещна проверка.
Видно от представените Справка за регистрираните
трудови договори ( л. 1367 от административната преписка) за периода м. 05.2017
година в „Тераком РС“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Ягнило, област
Варна са работили 6 лица, 5 от които заемащи длъжности по Класификатора на
икономическите дейности 4120 - строителство на жилищни и нежилищни сгради.
Дружеството не е заплатило дължимите социални осигуровки за наетите лица.
В хода на ревизионното производство са изискани
обяснения от лицата, наети по трудов договор – И.С.А., С.П.Д., Ш.Т.А., С.Й.С.,
С.Г.Г. и Т.С.И.. Съобщенията не са връчени редовно на лицата.
Видно от представената справка С.Г.Г. е работил в
„Китем“ ЕООД, а Т.С.И. в „Роял БГ 2015“ ЕООД.
Дружеството не е подало Годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО за 2016 и 2017 година.
3. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в
размер на 12 825,66 лева по фактури № № 166/27.09.2017 година,
169/28.09.2017 година, 111/03.11.2017 година, 117/20.11.2017 година,
124/24.11.2017 година, 127/30.11.2017 година, 130/30.11.2017 година,
199/09.11.2017 година, 186/22.12.2017 година и 190/28.12.2017 година, издадени
от „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Чайка,
област варна, с данъчна основа 64 128,35 лева.
Фактурите са
включени в дневниците за покупки и продажби на двете дружества, както и в
подадените от жалбоподателя справки-декларации по ЗДДС.
Фактура № 166/27.04.2017 година е с предмет „СМР по
договор от 02.09.2017 година“. Видно от представения договор (л. 488 от
административната преписка) жалбоподателят е възложил на „Крас КиК Инженеринг“
ЕООД – с. Чайка СМР на обект „Морска администрация – Варна – външно стълбище. В
Протокол обр. 19 от 27.09.2017 година (л. 479 от административната преписка) са
описани следните, приети от жалбоподателя СМР – къртене и почистване на основа
– 150 кв.м.; изработка на стъпала – 150 кв.м и изхвърляне на строителни
отпадъци – 6 куб.м.. Плащането по фактурата е извършено по банков път.
Видно от Договор от 30.08.2017 година (л. 150 – 153 от
делото) „Морска администрация“ – Варна е възложила на жалбоподателя СМР, подробно
описани в в оферта от 24.03.2017 година (л. 154 от делото). Видно от
Приемо-предавателен протокол от 28.09.2017 година жалбоподателят е предал СМР,
съобразно договора и офертата.
Между двете доставки е налице пълна идентичност.
Фактура № 111/03.11.2017 година е с предмет „СМР по
договор от 22.09.2017 година“. Фактура № 127/30.11.2017 година (л. 550 от
административната преписка) е с предмет „частично плащане по Приложение № 1 към
договор от 22.09.2017 година“. Фактура № 169/28.09.2017 година е с предмет
„аванс по договор от 22.09.2017 година“. Фактура № 186/22.12.2017 година е с
предмет „СМР по договор от 22.09.2017 година“.
С договор от 22.09.2017 година (л. 484 от
административната преписка) жалбоподателят е възложил на „Крас КиК Инженеринг“
ЕООД – с. Чайка СМР на обект : Жилищна сграда в УПИ ХІІІ-945 в кв. 16 по плана
на с.о. „Пчелина“, гр. Варна. В приложението към договора не са описани
възложените СМР.
С Договор от 04.09.2017 година (л. 908 от
административната преписка) „Хоум Варна“ ЕООД със седалище и адрес на
управление е възложило на жалбоподателя СМР на обект : Жилищна сграда в УПИ
ХІІІ-945 в кв. 16 по плана на с.о. „Пчелина“, гр. Варна. В Приложение № 1 към договора са предвидени
етапите на плащане, обвързани с етапите на строителството.
Видно от фактура № 140/01.11.2017 година и Протокол
обр. 19 от 02.11.2017 година (л. 176 и 177 от делото) жалбоподателят е предал
на „Хоум Варна“ ЕООД гр. Варна СМР – направа на кофраж, връзване на арматура и
изливане на бетон.
Видно от фактура № 129/15.09.2017 година (л. 136 от
делото) жалбоподателят е приел плащане в размер на 7 500 лева по договор
от 04.09.2017 година.
Видно от фактура № 157/30.11.2017 година (л. 162 от
делото), издадена от „Хоум Варна“ ЕООД гр. Варна е с предмет „плащане по
договор от 04.09.2017 година. Към фактурата е приложен Протокол обр. 19 от
30.11.2017 година за изработване на кофраж, връзване на арматура, изливане на
бетон на кота + 2,89.
Видно от фактура № 170/21.12.2017 година (л. 168 от
делото) жалбоподателят е приел плащане в размер на 12 000 лева от „Хоум
Варна“ ЕООД гр. Варна по договор от 04.09.2017 година. Към фактурата е
представен Протокол от 21.12.2017 година за приети от „Хоум Варна“ ЕООД гр.
Варна СМР – направа на кофраж, връзване на арматура, изливане на бетон – кота +
5,78.
От Заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, т.
3 е видно, че между доставките не е налице идентичност.
Фактура № 117/20.11.2017 година (л. 544 от
административната преписка) е с предмет „СМР по протокол обр. 19 от 20.11.2017
година“. Видно от Протокол обр. 19 от 20.11.2017 година (л. 542 от
административната преписка) приетите СМР от жалбоподателя са : лепене на
каменна вата по стени и тавани – 124,80
кв.м.; монтаж на гипсокартон по тавани – 33,51 кв.м.; предстенна обшивка от
гипсокартон на конструкция – 5,32 кв.м.; полагане на вата по гипсокартон –
72,54 кв.м.; преградни стени – 14,40 кв.м.; куфари от гипсокартон – П образен –
19,31 кв.м.; куфари от гипсокартон – Г образен – 6,20 кв.м.; обръщане на
прозорци – 13,85 кв.м.; шпакловка сатен върху гипсова мазилка – 670,57 кв.м.;
зареждане на ръбохранител – 79,19 кв.м.; обръщане на прозорци – 19 кв.м.;
попълване на отвори от климатици и ВиК - 141 кв.м.
Фактура № 144/14.11.2017 година (л. 53 от делото),
издадена „Трансстрой Инженеринг“ ЕООД гр. Варна е с предмет „плащане по
Протокол от 13.11.2017 година). Към фактурата е представен Протокол обр. 19 от
13.11.2017 година (л. 912 от административната преписка) за приетите от
„Трансстрой Инженеринг“ ООД гр. Варна СМР. СМР са идентични с описаните в Протокола
от 20.11.2017 година.
Видно от Договор от 26.10.2017 година (л. 918 от
административната преписка) „Трансстрой Инженеринг“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна е възложило на жалбоподателя СМР в обект : гр. Варна, ул.
Заменхоф № 24.
Фактура № 124/24.11.2017 година (л. 541 от
административната преписка), издадена от „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с. Ягнило, област Варна е с предмет „СМР по
протокол обр. 19 от 22.11.2017 година“. В Протокол обр. 19 от 22.11.2017 година
(л. 539 от административната преписка) са описани приетите от жалбоподателя
СМР.
Видно от фактура № 152/20.11.2017 година (л. 159 от
делото), издадена „Трансстрой Инженеринг“ ЕООД гр. Варна е с предмет „плащане
по протокол обр. 19 от 20.11.2017 година“. Описаните в протокола СМР (л. 160 от
делото) изцяло съвпадат със СМР по протокола от 22.11.2017 година.
Фактура № 199/09.11.2017 година (л. 546 от
административната преписка) е с предмет „монтаж на външни алуминиеви дъски по
протокол обр. 19 от 09.11.2017 година. В протокола (л. 545 от административната
преписка) са описани приети СМР – монтаж на външни алуминиеви дъски на кръгли
тераси в обект „Младост“.
Жалбоподателят е посочил фактура № 119/21.08.2017
година (л. 179 от делото), издадена от „БГ Ленд Ко“ ООД, като последваща
продажба на получените СМР. Фактурата е с предмет „доставка и монтаж на външни
алуминиеви дъски за тераси дъги по оферта от 17.08.2017 година“. Представена е
оферта от 17.08.2017 година за доставка и монтаж на външни алуминиеви дъски за
тераси – дъги – 440 л.с. – 110 бр. тераси за обект Варна бл. 152.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по т. 3 между двете доставки не е налице предметна идентичност.
Отделно от това, несъответствие е налице и досежно датите
на доставките. Получената от жалбоподателя доставка е с дата м.11.2017 година,
а твърдяната от него последваща – м.08.2017 година.
Фактура № 130/30.11.2017 година (л. 538 от
административната преписка) е с предмет „СМР по акт обр. 19 от 28.11.2017 година).
В Протокола от 28.11.2017 година (л. 537 от административната преписка) са
описани приетите от жалбоподателя СМР за обект местност „Ален Мак“.
Като доказващи последващата доставка са представени
фактури № № 354/12.06.2017 година и 153/20.11.2017 година (л. 171 и 173 от
делото) и Протокол от 28.11.2017 година за СМР за обект местност „Ален Мак“.
Заключението на вещото лице е, че доставките са
напълно идентични.
Фактура № 190/28.12.2017 година (л. 491 от
административната преписка) е с предмет „плащане по акт обр. 19 от 28.12.2017
година“. Към фактурата е представен Протокол от 28.12.2017 година (л. 478 от
административната преписка) за СМР на обект сгради „Фонд Земеделие“ .
Представената, за доказване на последващата доставка,
фактура № 169/20.12.2017 година (л. 175 от делото) е с предмет част от предмета на протокола от
28.12.2017 година – монтаж на 34 бр. алуминиеви щори и монтаж на 11 бр.
алуминиеви врати, но не е посочен обекта, в който са изпълнени СМР.
В хода на административното производство е извършена
проверка за наетите от „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД лица на трудов договор. Видно
от приложената справка (л. 1291 от административната преписка) „Крас КиК
Инженеринг“ ЕООД е наело 84 лица по трудов договор. Видно от Справка за
задълженията на осигурител по Декларация обр. 6 (л. 1292 от административната
преписка) дружеството не е декларирало задължения за социални осигуровки. За 9
от наетите лица е установено, че са осигурявани от друг работодател. До всички
наети лица са изпратени съобщения за представяне на доказателства.
Дружеството не е подало ГДД за 2017 година по чл. 92
от ЗКПО.
От показанията на св. К.Й.В., управител на „Тераком
РС“ ЕООД за периода до 30.05.2017 година и „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД до
30.05.2017 година се установява, че през 2016 и началото на 2017 година е
извършил СМР - довършителни работи,
ремонт, поставяне на дограма, обръщане на прозорци и врати в обекти в с.
Слънчево, к.к. „Златни пясъци“, гр. Шумен – Общежитието на ЖП, гр. Варна, ул.
„Мадара“ № 7. Свидетелят сочи, че работил по възложението на И.К. с наети лица
– С., Ш. и С.. Сочи, че материалите са доставяни от И.К. и А.А..
От показанията на св. И.П.К. се установява, че в
качеството си на служител в „Алумина Билд“ ЕООД е работил с различни търговски
дружества – подизпълнители на СМР.
От показанията на св. А.К.А. се установява, че на
обект „Пчелина“ е работил с „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД с лице за контакти П..
Видно от справка в Търговския регистър П.С.И. е
управител на дружеството от 30.05.2017 година.
4. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 9 266,85 лева по фактури № №
580/26.03.2018 година, 565/23.02.2018 година, 561/14.02.2018 година,
549/26.01.2018 година и 585/03.04.2018 година, издадени от „Бенсел“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна с данъчна основа 46 334,31
лева.
Фактура № 580/26.03.2018 година (л. 806 от административната преписка)
е с предмет „СМР по протокол от 26.03.2018 година“. Протоколът от 26.03.2018
година (л. 798 от административната преписка) е с предмет приети от
жалбоподателя СМР за обект Първо основно училище в гр. Варна, кв. Владиславово.
Фактура № 565/23.02.2018 година (л. 805 от административната преписка)
е с предмет „ СМР по протокол обр. 19 от 22.02.2018 година“. Протоколът от
22.02.2018 година (л. 799 от административната преписка) е с предмет приети от
жалбоподателя СМР – изливане на бетон и връзване на арматура на плоча кота 11,56
в обект „Жилищна кооперация „Пчелина“.
Фактура № 561/14.02.2018 година (л. 804 от административната преписка)
е с предмет „СМР по протокол обр. 19 от 08.02.2018 година“. Протоколът от
08.02.2018 година (л. 800 от административната преписка) е с предмет приети от
жалбоподателя СМР за обект „Жилищна кооперация „Пчелина“ – изчистване, изнасяне и подреждане на греди и
кофражи – 6 бр.
Фактура № 549/26.01.2018 година (л. 803 от административната преписка)
е с предмет „изливане на бетонна плоча кота 867 по протокол от 26.01.2018
година“. Протоколът от 26.01.2018 година (л. 801 от административната преписка)
е с предмет приети от жалбоподателя СМР – изливане на бетонн на плоча кота
8,67.
Фактура № 885/03.04.2018 година (л. 802 от административната преписка)
е с предмет „изливане на бетон на плоча кота 14,58, обект Пчелина“. Към
фактурата е представен протокол от 03.04.2018 година (л. 797 от
административната преписка).
В Протокол от 04.06.2019 година (л. 823 – 819 от административната
преписка е обективирана извършената в хода на ревизионното производство
насрещна проверка на „Бенсел“ ЕООД с. Здравец, област Варна. В протокола е
отразено, че плащанията по фактурите са извършени по банков път.
Видно от банковите извлечения сумите, получени като
плащания по фактурите са изтеглени на датите на получаването им от М.С.С. –
управител на „Еврострой 66“ ЕООД, доставчик на СМР на жалбоподателя.
Видно от Справка за наетите по трудов договор лица за периода
01.01.2018 – 03.04.2018 година в дружеството са работили 5 лица до които са
изпратени съобщения за представяне на документи. Установено е, че М.А.Б. и Е.Х.Б. са осигурявани от „Есетере България“ ЕООД.
От показанията на разпитания в с.з. на 21.08.2020 година свидетел И.П.К.се установява, че през 2016 година е работил в „Алумина Билд“ ЕООД.
Сочи, че в качеството си на мениджър е възлагал на „Бенсел“ ЕООД СМР на строителни
обекти –училище в кв. Владиславово и сграда в с.о. „Пчелина“. Свидетелят сочи,
че e осигурявал материалите за изпълнение на СМР и водил две от книгите за
инструктаж, но не помни за кои обекти.
Жалбоподателят е представил фактури № № 187/25.01.2018 година,
198/21.02.2018 година, 210/03.04.2018 година и протоколи обр. 19 от 25.01.2018
година, 21.02.2018 година и 03.04.2018 година, издадени от „Хоум Варна“ ЕООД -
Варна (л. 141 – 146 от делото) за
установяване на твърдението си, че получените от „Бенсел“ ЕООД с. Здравец
доставки на СМР са послужили за извършване на последващи доставки.
Фактурите са издадени по договор от 04.09.2017 година (л. 908-905 от
административната преписка) със страни „Хоум Варна“ ЕООД – Варна и „Алумина
Билд“ ЕООД – Варна и предмет – СМР на обект Жилищна сграда в УПИ ХІІІ-945, в
кв. 16 по плана на с.о. „Пчелина“ гр. Варна.
От Заключението на Съдебно-счетоводната експертиза по т. 4 е видно, че
идентичност между доставките е налице.
5. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в раземер на 7 075,99
лева по фактури № № 172/27.08.2018 година, 134/26.07.2018 година,
170/23.08.2018 година, 185/21.12.2018 година и 187/18.01.2019 година, издадени
от „Екострой 66“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Брестак, област
Варна.
Фактура № 172/27.08.2018 година е с предмет „аванс за монтаж на декинг
на обект „Сирма войвода № 4“. Към фактурата е представен протокол от 27.08.2018
година.
Фактура № 134/26.07.2018 година е с предмет „договор за монтаж на
парапет от 26.07.2018 година“.
Видно от представения договор (л. 663 от административната преписка)
жалбоподателят е възложил на „Екострой 66“ ЕООД СМР в обект : гр. Варна, УПИ
ХІХ-1415, 1416 – за смесени сгради – монтаж на парапет за тераси и стълбищас
обща дължина 280 л.м.
Фактура № 170/23.08.2018 година е с предмет „договор за монтаж на
дограма от 23.08.2018 година“. С договор от 23.08.2018 година жалбоподателят е
възложил на „Екострой 66“ ЕООД СМР в обект „Комплекс от затворен тип – жилищна
сграда в ж.к. „Изгрев“, ул. „Петуния“ № 34 –
монтаж на дограма – 534 кв.м.
Фактура № 185/21.12.2018 година е с предмет „договор за изпълнение на
СМР и доставка на материали от 21.11.2018 година. С представения договор
жалбоподателят е възложил на „Екострой 66“ ЕООД СМР на обект складова база
Сортови семена.
Фактура № 187/18.01.2019 година е с предмет „протокол обр. 19 от
17.01.2019 година“.
В Протокол № П-03000319068394-141-001/08.05.2019 година
(л.704) е обективирана насрещна проверка, извършена на „Екострой 66“ ЕООД -с.
Брестак.
Жалбоподателят е представил фактури № № 265/21.08.2018 година,
275/11.09.2018 година, 327/26.02.2019 година, като доказателство за извършване
на последващи доставки с предмет доставката по фактура № 172/27.08.2018 година.
Видно от Заключението на Съдебно-счетоводната експертиза по т. 5 между
СМР не е налице идентичност.
Жалбоподателят е представил фактури 244/05.07.2018 година, и
349/07.06.2019 година, ведно с протокол обр. 19 от 05.06.2019 година и договор
от 05.07.2018 година с предмет СМР в сграда Явор – парапет тераси – 204 л.м. и
парапет стълбище – 42 л.м.
От Заключението на Съдебно-счетоводната експертиза по т. 5 е видно, че
между доставките е налице идентичност.
От заключението на съдебно-счетоводната експретиза по т. 5 е видно, че
предметът по фактура № 170/23.08.2018 година съответства на предмета по фактури
№ 261/14.08.2019 година, 297/14.11.2018 година и 316/04.01.2019 година,
протокол от 15.02.2019 година и договор от 13.08.2018 година (л. 846 от
административната преписка).
На фактура 185/21.12.2018 година съответства фактура № 305/13.12.2018
година и протокол от 13.12.2018 година.
Между фактура № 187/18.01.2019 година и протокол от 17.01.2019 година и
фактури № № 310/20.12.2018 година и 319/16.01.2019 година и протоколи от 21.01.2019 година и 16.01.2019
година.
Дружеството не е подало ГДД за 2018 по чл. 92 от ЗКПО.
6. Жалбоподателят е упражнил
право на данъчен кредит в раземер на 17 096,50 лева по фактури № №
763/19.08.2016 година, 788/26.09.2016 година, 772/29.03.2017 година,
780/23.01.2018 година, 847/28.03.2018 година, 880/30.03.2018 година,
824/30.08.2018 година, 854/16.07.2018 година, 855/16.07.2018 година,
856/26.07.2018 година и 823/19.07.2018 година, издадени от „Прима Пласт“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Разград с данъчна основа 85 482,50 лева (л. 1108
– 1056 от административната преписка).
Двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от
допълнителните разпоредби на ДОПК.
Предмет на фактура № 763/19.08.2016 година, издадена от „Прима Пласт“
ЕООД – Варна е „монтаж на (не се чете) на стойност 3 750 лева. Доставката
е получена от „Джа и Ко“ по фактура № 138/11.08.2016 година.
Предмет на фактура № 788/26.09.2016 година е „плащане по протокол обр.
19 от 26.09.2016 година“. В Протокола са опесани СМР – монтаж на конструкция –
80 кв.м. и обшивка с влагоустойчив шперплат – 67 кв.м. Доставката е получена от
„Джа и Ко“ ЕООД по фактура № 154/29.09.2016 година.
Предмет на фактура № 772/29.03.2017 година е „изработка на дограма“.
Към фактурата е представен протокол от 29.03.2018 година – 200 кв.м. дограма и
стъклопакети в обект – жилищна кооперация, находяща се в гр. Варна, бул. „Трети
март“ № 3.
Фактура № 780/23.01.2018 година е с предмет „монтаж на дограма“. Към
фактурата е представен протокол обр. 19 от 23.01.2018 година, от който е видно,
че на обект с. Слънчево е монтирана дограма – 110 кв.м., стъклопакети – 93,04
кв.м., дограма на веранда – 30 кв.м. и монтаж на стъклопакети на верандата – 25
кв.м. Видно от договор от 28.02.2017 година жалбоподателят е възложил на „Прима
Пласт“ ЕООД – Разград довършителни СМР в обект с. Слънчево. Доставката е
получена от „Бенсел“ ЕООД по фактура №
553/31.01.2018 година.
Фактура 847/28.03.2018 година е с предмет „авансово плащане за
дограма“.
Фактура № 880/30.03.2018 година е с предмет „извършено СМР“.
Фактура № 824/30.08.2018 година е с предмет „монтаж на дограма“.
Фактура № 854/16.07.2018 година е с предмет „плащане по протокол обр.
19 от 03.07.2018 година. Доставката е от предходен доставчик – „Еврострой 66“
ЕООД по фактура № 100/02.07.2018 година.
Фактура № 855/16.07.2018 година е с предмет „плащане по протокол обр.
19 от 04.07.2018 година. Доставката е от предходен доставчик – „Еврострой 66“
ЕООД по фактура № 101/03.07.2018 година.
Фактура № 856/26.07.2018 година е с предмет „услуги“. Доставката е от
предходен доставчик – „Еврострой 66“ ЕООД по фактура № 102/23.07.2018 година.
Фактура № 823/19.07.2018 година е с предмет „материали“. Към фактурата
е представен протокол от 19.07.2018 година (л. 1078 от административната преписка).
Доставката е от предходен доставчик – „Еврострой 66“ ЕООД по фактура №
133/18.07.2018 година.
От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза по т. 6 е видно, че
по фактури № № 763/19.08.2016 година и 788/26.09.2016 година е налице
съвпадение в предмета по фактури № № 16/19.07.2016 година, 24/16.08.2016 година
и 32/26.09.2016 година и протокол обр. 19 от 26.09.2016 година. Фактура №
780/23.01.2018 година предметно частично съвпада с фактура 258/06.08.2018
година. Фактура 880/30.03.2018 година съвпада с фактура № 371/25.09.2019
година. На фактура 823/19.07.2018 година и протокол обр. 19 от 19.07.2018
година съответства фактура № 245/05.07.2018 година. Фактура 856/26.07.2018
година – фактура 319/16.01.2018 година. Фактура 855/16.07.2018 година – фактура
245/05.07.2018 година; фактура 824/30.08.2018 година - 269/31.08.2018 година.
Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне
данъка за стоките или услугите, които доставчикът, също регистрирано по ЗДДС
лице, му е доставил, когато използва същите за осъществяване на облагаеми
доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ, арг. чл.
69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 от ЗДДС.
Данъчният субект е този, който следва да докаже
наличието на предпоставките по ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на
разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
В конкретния случай са издадени данъчни документи –
фактури, които съдържат реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводството.
Същите са отразени в дневниците за покупки, респективно за продажби и в
справките-декларации, подадени от жалбоподателя за съответните периоди. В
счетоводствата на доставчиците са налице, съответни на издадените данъчни
документи отразявания. По всички фактури са налице плащания в брой или по
банков път.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, чиято
е доказателствената тежест, не е представил доказателства, че счетоводството му
и това на дружествата- доставчици е редовно водено. Напротив, от извършената в
хода на ревизионното производство проверка е видно, че жалбоподателят не е
спазил принципа на текущо отразяване на стопанските операции.
С оглед на изложеното счетоводните записвания,
доказващи получаване на стоките следва да бъдат ценени изключително внимателно.
Същото е относимо и досежно счетоводните записи от
счетоводствата на дружествата-жалбоподатели. В хода на ревизионното
производство проверка на счетоводствата на дружествата-доставчици не е
извършена. Същите са представили документи, представляващи фрагментарни
извадки, поради което извод за редовно водено счетоводство не е възможен.
Жалбоподателят не е представил безспорни доказателства
за извършени плащания за всички, приети доставки. Както беше посочено по-горе по
част от фактурите са извършени плащания в брой. В хода на съдебното
производство не са представени доказателства, че жалбоподателят е разполагал с
пари в брой в касата, напротив установено е че няма такива. Не са представени и
доказателства, че дружеството има регистриран касов апарат (касови бонове за
извършени плащания са представени по доставките, извършени от „Джа и Ко“ ЕООД и
„Тераком РС“ ЕООД, които са нечетливи).
За всяка една от доставките са съставени договори за
изработка и/или протоколи обр. 19. Съставените документи са частни и не се
ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти, поради
което съдът ги цени в съвкупност с всички други събрани писмени и гласни
доказателства.
От представените договори, с които жалбоподателя е
възложил СМР на дружествата-доставчици, не може да се
установи категорично какъв е предметът на доставките. Така например към
договора за изграждане на сграда в с.о. „Пчелина“ не е представена строителна
документация (разрешение за строеж, заповед за изменение на разрешение за
строеж, инвестиционен проект и др.). Единствено в количествените сметки на
проектантите на отделните части към проекта се съдържат количествени показатели,
но такива по този договор не са представени.
В договорите е посочена общата стойност на
предвидените СМР, като е посочено, че окончателната стойност ще се определи
след завършване на обекта, като количествата подлежат на доказване с двустранен
протокол обр. 19. В нито един от договорите не е посочена единична
цена и стойност, а в двустранно подписаните протоколи за СМР - само стойността
на извършените дейности, с оглед на което остава неясно какво реално е
договорено и изпълнено на място като количество и себестойност. Освен
двустранно подписаните протоколи и при липсата на каквито и да е други надлежни
документи за вложени материали в строителството няма как да бъде установено по
категоричен и безспорен начин точното количество на изпълнените СМР по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ.
След като не може да бъде установено какви
са конкретните параметри на възложената услуга - мерна единица, количество,
начин на ценообразуване, то не може да се изведе извод, че предметът
на процесните доставки е осъществен от сочения във фактурите
доставчик.
По част от доставките не са налице сключени договори. Във
фактурите за тези СМР не се съдържа никаква информация за предмета на доставката
и обекта, в който е извършена. Привързването на фактурата с конкретен протокол,
най-често съобразно датите на издаването им, е произволно. В част от
протоколите не се съдържа достатъчно конкретно описание на извършените СМР –
количество, марка на дограмата, материали и други подобни, които биха
способствали за индивидуализирането на СМР.
От показанията на разпитаните свидетели К.В.К.,
управител на „Джа и Ко“ ЕООД, К.Й.В., управител на „Тераком РС“ ЕООД и „Крас
КиК Инженеринг“ ЕООД, М.С.С., управител на „Екострой 66“ ЕООД се установява, че
през 2016 и 2017 година са извършили СМР в различни обекти.
От показанията на разпитаните свидетели съдът не може
да изведе извод за реално предоставяне, респективно получаване на СМР, предмет
на фактурите. От една страна показанията на свидетелите са общи и лишени от
конкретика досежно това какви СМР са изпълнени, кога, от кого и в кой обект. От
друга страна, свидетелите са заинтересовани от изхода на спора. Същите имат пряк
и непосредствен интерес от установяване реалното предоставяне на услугите, за
да избегнат ангажиране на личната им отговорност за неплатени данъчни
задължения и наказателната им отговорност за невярно деклариране. Отделно от
това търговски и житейски нелогично е управителите на дружествата да не
разполагат с документи, които да използват при даването на показания, за да
отговорят конкретно на поставените въпроси. Свидетелите не дават надеждни
сведения и за начина на организация на работата, респективно за наетите
работници, извършили СМР.
От показанията на разпитаните свидетели съдът прави
извод, че същите са работили като наети от „Алумина Билд“ ЕООД физически лица.
Всички свидетели сочат, че материалите са осигурявани от жалбоподателя,
възнагражденията за положен труд са изплащани ежедневно от служител на
дружеството-жалбоподател и то на всички работници. Нито един от свидетелите не
даде показания, че е провеждал инструктаж на работниците си, респективно
изплащал заплати. Напротив, от показанията им е видно, че книгата за
инструктажи се е водила от Казаков. Казаков е плащал и „надниците“.
От представените извлечения от счетоводствата на
дружествата-доставчици не може да се направи извод за извършени разходи за
транспорт, с оглед местонахождението на обектите – с. Слънчево, гр. Шумен, с.о.
„Пчелина“, к.к. „Златни пясъци и т.н., което по косвен път би спомогнало за
установяване на реално изпълнение на доставките.
По изложените съображения съдът намира, че
жалбоподателят не е получил реални доставки от посочените по-горе лица.
Наличието на данни за извършени от жалбоподателя
последващи доставки на същите СМР не променят горния извод. За голяма част от
доставките изводите на вещото лице са произволни. Вещото лице е възприело
подхода, че при установени по-големи количества получени СМР могат да се
доставят по-малко. Този подход е неприложим при СМР, с оглед спецификата им.
Получаването на по-голямо количество шпакловка не обосновава извод влагане на
полученото в последваща доставка – предадено по-малко количество шпакловка в
същия обект. Този подход вещото лице е възприело за голяма част от сравнените
доставки – напр. дограма, парапети, бетон и др.
Въз основа на всичко изложено по-горе съдът формира
извод за липса на реално получени от жалбоподателя СМР, основание да му бъде
отказано право на приспадане на данъчен кредит.
Съставянето на документи (договор, фактури и актове - образец 19), които не отразяват реални стопански
операции е указание за участие на ревизирано лице в данъчна измама и
злоупотреба с право по смисъла на практиката на СЕС. В съображение по т. 48 от
решение № С-273/11 на СЕС е посочено, че не е в противоречие с правото на Съюза
да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе
всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че
осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна
измама.
В
изпълнение на установената в Директива 2006/112/ЕО цел за борба
срещу данъчните измами правните субекти не могат с измамна цел да се позовават
на правото на Съюза, като административните и съдебните органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба (т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11). Това е така, както
когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама (в такъв случай не
са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка
на стоки или услуги и за извършване на независима икономическа дейност), както
и когато данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с
придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е част от данъчна
измама, извършена от някой от доставчиците по веригата (т. 38 и т. 39 от решение
на СЕС по дело С-285/11 и т. 27 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело №
С-18/13). Именно националната юрисдикция е тази, която трябва да установи, дали
доставките са реално осъществени (т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11), да
откаже да признае право на приспадане, когато въз основа на обективни данни
установи, че се прави позоваване с измамна цел. Изискването за знание се отнася
за случаите, когато сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика
или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата (решение от
06.12.2012 г. по дело С-285/11, точка 40). Съставянето на фактури или
декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на
доказателства се счита за част от данъчна измама, в която участва самото данъчно
задължено лице (решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49),
поради което не е необходимо доказването на субективния елемент, както
неоснователно се поддържа в жалбата и в писмената защита. В случая установяванията на ревизиращия орган са, че
е налице
изпълнено строителство, което не е осъществено от сочения доставчик на ревизираното
лице. Касае се за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от
страните, т.е. за пълна липса на доставка - данъчна измама, в която участва
самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у
получателя за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка
произтича от собствените му действия. Поради липса на реална доставка на
конкретно индивидуализирани строителни услуги е неприложимо тълкуването, дадено
от СЕС в т. 31 и т. 32 от решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 -
необходимост от доказване на знание у получателя.
Предвид горното съдът намира, че
оспореният РА е постановен при липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния закон, поради което
подадената жалба следва да се отхвърли.
Предвид направеното
искане от ответника по жалбата и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на същия
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
претенция, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
4 475,86 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алумина Билд“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. В., ЕИК ********* срещу
Ревизионен акт №
Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година на органи по приходите при
Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходи, потвърден с
Решение № 15/06.03.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Варна при „Централното управление“ на
Национална агенция за приходите, с която са установени задължения за данък
върху добавената стойност за данъчни период м.08, 09 и 12.2016 година, м.01,
03, 04, 07, 09, 11 и 12.2017 година, м. 01, 02, 03, 04, 07, 08 и 12.2018 година
и м.01.2019 година в общ размер на 65 483,31 лева и лихви в общ размер на 13 701,63 лева.
ОСЪЖДА „Алумина Билд“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА на
Национална Агенция за приходи -София - Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна сумата от 4 289,25
(четири хиляди двеста осемдесет и девет и 0,25) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: