Определение по дело №302/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2021 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20217200700302
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 25.06.2021 г.

 

Административен съд - Русе,  II състав, в закрито   заседание  на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година,:              

 

                                               Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 302 по описа за 2021г., прецени следното:

 

Производството е по реда на чл. 143 ал. 3, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.2495/15.06.2021г. от адв.Х.А. от АК – Русе, пълномощник на директора на ТП ДЛС „Дунав“ - Русе при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово – ответник по делото, с която моли да бъде допълнено Определение № 22 от 04.06.2021 г., постановено по адм.д.№ 301/2021 г. по описа на АС – Русе, в частта относно разноските.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „Гораинвест“ АД, представлявано от изп.директор В.С.Н. – жалбоподател по делото, е депозирала писмен отговор вх.№ 2624/22.06.2021г., с с който счита искането за неоснователно. Излага аргументи, свързани с обстоятелството, че ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото, поради което не му се следват разноски.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

С Определение № 22 от 04.06.2021 г., постановено по адм.д.№ 301/2021 г. по описа на АС – Русе, съдът е оставил без разглеждане жалбата от „Гораинвест“ АД, гр.Русе, представлявано от изпълнителния директор В.С.Н., срещу Заповед № 118 от 26.04.2021 г. на директора на ТП ДЛС – гр.Русе при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр.Габрово, за провеждане на електронен търг с наддаване за продажба на стояща дървесина на корен и прекратил производството по адм.дело № 301/2021г. по описа на АС – Русе.

С изпращане на жалбата и административната преписка в АС – Русе по реда на чл. 152 ал. 2 АПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е поискал да им бъдат присъдени и разноски – адвокатско възнаграждение в размер на по 500.00 лв., като е представено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и копие от платежно нареждане. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по искането на ответника както в мотивите, така и в диспозитива на определението.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай производството по делото е прекратено поради неотстраняване в срок от страна на жалбоподателя на констатираните нередовности в жалбата, т.е.налице е първата предпоставка, при наличието на която ответникът има право на разноски.

Съдът счита, че е налице и втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК, а именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. На първо място следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателя в писмения отговор относно незаконосъобразността на оспорената заповед са неотносими в настоящото производство, тъй като делото е прекратено и съдът не е разгледал спора по същество. В тази връзка е недопустимо в настоящото определение да се правят изводи относно законосъобразността на заповедта. От друга страна, при изследване на поведението на административния орган при издаването на оспорената заповед, следва да се прецени доколко с издаването на процесната заповед са нарушени или застрашени права, свободи или интереси на жалбоподателя, или се пораждат задължения за него. Съгласно разпоредбата на чл. 147 ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Следователно само при наличието на някоя от хипотезите, посочени в цитираната норма, за жалбоподателя ще е налице правен интерес да оспори процесната заповед, распективно с поведението си по нейното издаване административният орган ще е дал повод за нейното оспорване. В случая от съдържанието на заповедта е видно, че същата се отнася до откриване на процедура по провеждане на електронен търг с явно наддаване и утвърждаване документацията за участие в електронния търг. С нея не се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, нито се пораждат задължения за него. Това не се твърди и в самата жалба, в която са изложени единствено възражения относно одобряването на част от утвърдената документация от некомпетентно лице.

С оглед изложеното се налага извода, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото от страна на жалбоподателя, поради което и претенцията му за заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна.

   Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2021 г. договореното адвокатско възнаграждение следва да се плати по банков път. От платежно нареждане за кредитен превод, с печат на обслужващата ответника по жалбата банка – „Юробанк България“ АД, от 14.05.2021 г., е видно, че уговорената сума от 500 лева е наредена по сметката на процесуалния представител. Към молбата за допълване на определението в частта за разноските е приложено и извлечение от банковата сметка на адв.Христина Атанасова в „Банка ДСК“ АД (обслужващата банка на адв.Атанасова), от което да е видно постъпването на сумата.

По изложените съображения и на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата от 500 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По арг. от Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от адвоката едноличен административен орган, т.е. в полза на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, което има качеството на юридическо лице съгласно чл.163, ал.2 от ЗГ.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл.143  ал. 3 АПК съдът      

 

                                             ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА Определение № 22 от 04.06.2021 г., постановено по адм.д.№ 301/2021 г. по описа на АС – Русе, като ОСЪЖДА „Гораинвест“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 49А, представлявано от изпълнителния директор В.С.Н., да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул. „Бодра смяна” № 3, сумата от 500 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                     СЪДИЯ: