Определение по дело №57472/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10787
Дата: 12 март 2024 г. (в сила от 12 март 2024 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110157472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10787
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110157472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 и осъдителен иск по чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД от Д. В. Ц. срещу "Файненшъл България" ЕООД за прогласяване
нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № ....... г.
Твърди се, че страните са сключили договор за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ за обезпечаване изпълнението на ищеца по договор за паричен заем,
сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД срещу възнаграждение от 1992,24 лева, което е
заплатено на ответника за времето на заемното правоотношение. Ищецът намира, че
съглашението е недействително поради нищожност на договора за заем, който
регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ. престациите по
него, с чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са свързани
лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от
валидността на заемното правоотношение. Чл. 4 от договора за заем налага на
потребителя да намери две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и
го поставя пред единствения избор да сключи договор за поръчителство, като
необходимо условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е
включил като разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин
се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11,
ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима сума, 1 вкл. как се
формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР. Твърди, че
договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя
услуга на потребителя; противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл.
уговореното възнаграждение в е размер повече от половината от заемните средства.
Пояснява, че заемодателят е овластен от ответното дружество да получава сумите за
възнаграждението по процесния договор.
Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недоказана и неоснователна.
Поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на
ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни
по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за
услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а ЗПК е неотносим за процесното
1
съглашение.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца
по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи
пълно и главно наличие на и че договора за заем и за предоставяне на поръчителство са
сключени в противоречие със ЗПК, накърнени добрите нрави, вкл. договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен при липса на основание, съобразно
изложеното в искова молба.
По доказателствата:
Исканията на ищеца по 190 и 192 от ГПК на ищеца по отношение на ответника
и третото неучастващо по делото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД са допустими.
Същите следва да бъдат оставени без уважение, тъй като част от исканите документи
са представени от самия ищец, а останалите не са необходими за изясняване на
настоящия правен спор.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок
най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да сторят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение исканията на ищеца по чл. 190 и чл. 192 от ГПК на
ищеца.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен договор за
предоставяне на гаранция Договор за предоставяне на гаранция № ....... г. и Договор за
паричен заем № ....... г. с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
2
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg. УКАЗВА на страните, че
ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му
разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в
размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2024
г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните и третото лице[1]помагач.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения;
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3