№ 158590
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110112122 по описа за 2024 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в полза на „... ...“ ЕООД, срещу Е. И. Т. с ЕГН: **********, за суми представляващи
главница, договорна и мораторна лихва по Договор за потребителски кредит № 1153129 от
20.10.2018 г., сключен между „...“ ЕАД и длъжника, както и възнаграждение и мораторна
лихва по Договор за предоставяне на поръчителство. Претендират се сторени съдебни
разноски.
Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално
допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него
доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно в частта с която
се претендират възнаграждение и мораторна лихва по Договор за предоставяне на
поръчителство, поради следните съображенията:
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство
Изложени са твърдения за сключен Договор за потребителски кредит № 1153129 от
20.10.2018 г. между „...“ ЕАД и длъжника. Длъжникът и „...“ ЕООД са сключили Договор за
предоставяне на поръчителство на същата дата с уговорено възнаграждение. Вземането е
било изплатено от поръчителя „...“ ЕООД, който се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. С договор за цесия същото е било прехвърлено на заявителя „...
...“ ЕООД.
Претендира се възнаграждение по гаранционна сделка- поръчителство по кредита,
сключена между кредитополучателя и поръчителя, срещу възнаграждение от 166,04
лв./повече от половината от дължимата по кредита сума/, платимо разсрочено на вноски на
падежа на погасителните вноски по договора за заем.
Съдът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция е нищожен
поради заобикаляне на закона.
В чл. 4 от Договор за потребителски кредит от 20.10.2018 г. е предвидено, че
1
заемателят обезпечава задължението чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от заемодателят дружество-гарант/поръчител. Като съобрази
другите възможни обезпечения, уредени в чл. 4 и срока за предоставянето им, съдът намира,
че за кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4, (ii) от
Договора. Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след сключване на
договора дефакто задължава лицето да сключи договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство с дъщерно на заемодателя дружество, видно от справка в ТР, което
осъществява застрахователна по характера си дейност без да притежава лицензия. Това
размества финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя. Кредиторът, тъй като
предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери предварително имущественото
състояние на длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита,
като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго
плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид „допълнителни
услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне ГПР. Освен това
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на погасителни вноски,
съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за кредит погасителен
план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита договорна лихва в
полза на свързано с кредитодателя лице. Поради тези съображения същата е трябвало да
бъде включена в калкулациите на ГПР.
От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство се прави опит да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, която има императивен характер. Последица от това е нищожност на договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство подлежи на самостоятелна проверка в заповедното производство, въпреки че
сам по себе си не съдържа неравноправни клаузи. Разгледан, обаче, в съвкупност с договора
за кредит същият налага условия, които биха били във вреда на потребителя и които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. По тази причина съдът смята, че за възнаграждението
по този договор, а и за акцесорните към него вземания каквито са мораторните лихви, не
следва да бъде издавана заповед за изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като този
договор е предполагаемо нищожен.
Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта с
която се претендират възнаграждение и мораторна лихва по Договор за предоставяне на
поръчителство следва да бъде отхвърлено.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 47,18 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх.
№ 66379/28.02.2024г., подадено от „... ...“ ЕООД, ЕИК:... срещу Е. И. Т. с ЕГН: **********,
В ЧАСТТА за сумата от 166,04 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.10.2018 г., сумата 82,86 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за период от 20.10.2018г. до 22.02.2024г., както и в частта
за разноските над сумата от 47,18 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3