ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265
гр. Монтана, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Димитрина Николова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600318 по описа за 2023 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на
защитника на обвиняемия Л.Н. против определение на РС-Лом по частно
наказателно дело № 463/2023 година, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 668/2023 година
на РУ-Лом, че с постановление от 22.09.2023 година Л. Н. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 16.09.2023г., около 19:30 часа, в
недвижим имот в село *, обл.*, улица * №*отнел чужди движими вещи-
сумата от 10.00 лева от владението на И.Т. от село *, обл.*, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- нанесъл му
1
удари с юмрук в областта на лицето– престъпление по чл.198, ал.1, пр.1-во от
НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В
такава насока са и обясненията на самият обвиняем – арг. л.23 от ДП, в които
признава вината си. В подкрепа на тези обяснения в хода на досъдебното
производство са събрани и други доказателства- свидетелски показания,
протокол за доброволно предаване и разписка, амбулаторен лист,
характеристична справка и др.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за не
съществуваща опасност обвиняемият да се укрие, изведена от факта, че
обвиняемият Л. Н. има постоянен адрес.
Правилно първостепенният съд е приел, че е налице опасност от
извършване на друго престъпление. Видно от доказателствата по досъдебното
производство обвиняемият е осъждан с влезли в законна сила присъди и е
извършил настоящето деяние преди изтичане на изпитателния срок на
предходното му осъждане по НОХД № 484/2020г. по описа на РС Лом за
извършено престъпление отново по същия текст от НК. Присъдата по делото
е влязла в законна сила на 05.11.2020г. По досъдебното производство е
приложена и справка относно характеристичните данни на обвиняемия, арг.
л.14, от която се установява, че същият е криминално проявен, няма
изградени трудови навици и е безработен. Това е достатъчно да обоснове
опасността от извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия.
Защитата на обвиняемия навежда доводи, че липсват доказателства, за
извършено от обвиняемия престъпление в конкретния случай. Наред с това,
че има две деца за които следва да полага грижи. Само прокурорът в
досъдебното производство може да извършва преценка има ли извършено
престъпление, от кого е извършено и каква е квалификацията на деянието.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че не само ниската стойност на
причинената щета е факт, водещ до приемане на едно деяние като маловажно.
2
За да се приеме едно деяние като маловажно не следва да се обсъжда само
стойността на предмета на престъплението, но и всички други обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца. Факта, че обвиняемия е извършил
настоящето деяние в изпитателния срок на влязла в сила присъда, отново за
грабеж, не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на
деянието.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Лом, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №258 на РС-Лом, постановено на
24.09.2023г. по частно наказателно дело № 463/2023 година, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето Л. Н.-
обвиняеми по досъдебно производство № 668/2023 година на РУ-Лом.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3