№ 48
гр. Варна, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Румяна П. П.
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора В. Д. Т.
като разгледа докладваното от Румяна П. П. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243100601498 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е Присъда №260011/21.12.2021г. по НОХД № 8/2020г. по
описа на РС- Провадия, с която подсъдимият В. П. Я. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.330ал.1, като при условията на чл.54ал.1 от НК му е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок ПЕТ ГОДИНИ, при строг режим. На основание чл.68ал.1 от
НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №76/2019г. на РС- Провадия
в размер на Една година Лишаване от свобода. С присъдата е зачетено предварителното
задържане на основание чл.59ал.1 от НК, като е налице произнасяне и по разноските. Това е
второ по ред въззивно производство, образувано след отмяна на постановената присъда по
ВНОХД № 708/2022г. на ВОС. Последното е било образувано по депозирана от адв. Л.,
защитник на подс. Я. жалба срещу присъдата на РС- Провадия. В жалбата и
допълнителнието към нея се съдържат твърдения за несправедливост на наложеното
наказание, несъставомерност на деянието, недоказаност на същото и искане подсъдимият да
бъде оправдан по обвинението, за което е предаден на съд. В това производсвото
въззвивният съд е отменил осъдителната присъда на РС- Провадия и е постановил
оправдателна такава за деянието, за което подсъдимият е бил предаден на съд. Присъдата на
ВОС по ВНОХД № 708/2022г. е била протестирана от прокурор при ВОП, като с решение №
505/17.10.2024г. на ВКС по н.д. № 700/2024г. същата е била отменена, а делото върнато на
1
ВОС за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Депозираната срещу присъдата на РС- Провадия жалба от подс. Я. се поддържа от него и
от служебния защитник на основанията, изложени в нея. В пледоарията си защитникът
излага съображения за несъставомерност на деянието по чл.330ал.1 от НК предвид
обстоятелството, че запаленото имущество не е на значителна стойност, изводимо и от
практиката на ВКС, според която същото като имуществен критерий има стойностен
измерител, равняващ се на 14 минимални заплати към момента на извършване на
престъплението. Сочи се, че към датата на извършване на деянието – 16.04.2019 г.
минималната заплата е била в размер на 560 лв. или равностойността на 14 заплати е била
7840 лева, докато стойността на инкриминираната вещ е била оценена на 4892 лева, т.е. е
под посочения минимален критерий. Именно горното според защитата обосновава
несъставомерността на престъплението, поради което пледира за оправдаване на
подсъдимия. Отделно от това се навеждат доводи за недоказаност на обвинението и
участието на подсъдимия в извършване на престъплението. В тази връзка се изтъква
здравословното състояние на подсъдимия, което го поставя във физическа невъзможност да
извърши инкриминираното деяние, позовавайки се на решения на ТЕЛК, според които
подсъдимият е със 100% трайно намалена работоспособност. Нещо повече, защитата сочи,
че по делото е установено, че подсъдимият е получил счупване на 20.02. на дясна
подбедрица, като според комплексната СМЕ, приета от РС - Провадия счупването е довело
до затрудняване движението при благоприятно развитие на оздравителния процес за срок от
около 2 месеца. Предвид горното се изтъква, че към 16.04.2019 г. движенията на подсъдимия
са били затруднени и забавени, но не и невъзможни. Позовава се на вещото лице К.,
извършила личен преглед на подсъдимия, при който било установено, че същият бил с
неподвижни долни крайници, но с възможност да сяда на леглото. В заключението тази
експертиза отхвърля пълната невъзможност на подсъдимия да се движи, като не е
установила и не е посочила медицински причини на тази клинична картина. Цитира се и
тройната експертиза, приета пред въззивната инстанция, според която към 05.07.2023 г. няма
установени физиологични причини, които да водят до поставената диагноза долна пареза.
Пак според това заключение счупването на долен десен крайник при липса на усложнения в
оздравителния процес е определило затруднението да е за срок от месец и половина.
Предвид горното защитата счита, че може да се стъпи на експертизата пред РС – Провадия,
по която са били извършени изследванията на подсъдимия, още повече, че тя е от 2019 г., в
срок, близък до инкриминираната дата и здравословното му състояние е било близко до
това, което е било към момента на евентуалното извършване на деянието. От друга страна
сроковете, отразени в експертизата се изтъква, че били дадени в идеалния случай, т.е. при
благоприятно развитие на оздравителния процес, като от вещите лица не е било изследвано
дали е имало усложнения, въпреки че има данни по делото за това. С оглед обстоятелството,
че тази експертиза дава срок на възстановяване около 2 месеца, то към посочената дата
16.04.2019 г. следва да се приеме, че движенията на подсъдимия са били затруднени и
забавени. Горното води до извод за невъзможност от страна на жалбоподателя към
16.04.2019 г. да извърши посочените от свидетелите Б. Х., Х. Х. и С.ов физически движения
2
без помощни средства- клякал и се изправял няколко пъти и след това избягал в определена
посока. Останалите свидетели според защитата сочат, че подсъдимият винаги е ползвал и са
го виждали само с помощни средства – дали патерица или инвалидна количка. Предвид
заявеното от свидетелите в показанията им защитата счита, че следва да бъде прието, че към
16.04.2019 г. Я. не е могъл да извършва посочените от свидетелите в обвинителния акт
движения и да извърши деянието. Алтернативно се излагат мотиви, досежно размера на
наказанието, който според защитата бил определен при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Счита, че като такова би могло да бъде отчетено единствено
обремененото му съдебно минало. Посочените от РС данни за други прояви, за които обаче
няма влезли в сила актове на съда, поведението на подсъдимия в съдебната зала, не счита, че
могат да бъдат взети предвид при индивидуализация на наказанието, така както е приел РС.
Предвид горното пледира ако съдът счете, че подсъдимият следва да понесе наказателна
отговорност, то моли наложеното наказание да бъде в минимален размер, отчитайки и
обстоятелството, че от инкриминираната дата до настоящия момент е изминал доста дълъг
период от време.
Конституираните пред първата инстанция частни обвинители Б. Х. и Х. Х., при
редовност в призоваването не се явяват, като в нарочна молба поверениците на същите- адв.
Г. Н. и адв. Г. Г. са изразили становище по същество, като са заявили волята си
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Изтъкват, че правилно е установена фактическата обстановка от РС въз основа на надлежно
събрани писмени и гласни доказателства. Последните са задълбочено и изчерпателно
обсъдени в мотивите, в които се съдържат съображения въз основа на кои доказателства са
установени фактите и правните изводи за взетото решение. Наложеното наказание намират
за съответно на целите, залегнали в нормата на чл.36 от НК.
Представителят на ВОП изразява становище за законосъобразност и правилност на
атакуваната присъда, поради което моли съда да я потвърди предвид липса на основания за
нейното отменяне или изменяне.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият В. П. Я. живеел в ******** в един имот заедно със своята майка И. В. Д.а
и със св. К. А. Н., приятел на последната. По негови данни, на 25.05.2016 год. при падане
получил травма на гръбначния стълб. В тази връзка по делото са приложени ЕР № 03388 от
135-19.08.2016год. на ТЕЛК, първи състав при МБАЛ "Св.Марина" ЕАД-Варна, видно от
3
което на преосвидетелствания В. П. Я. е призната 99% неработоспособност с водеща
диагноза: "Последици от травма на гр.стълб", общо заболяване: Състояние след травма на
нервни коренчета и възможно спинална контузия, Долна парапареза с ч п" , както и ЕР №
02792 от 115-05.07.2017 год. на ТЕЛК, първи състав при МБАЛ "Св.Марина" ЕАДВарна,
видно от което на преосвидетелствания В. П. Я. е призната 100% неработоспособност с
водеща диагноза: "Последици от травма на гр.стълб", общо заболяване: Състояние след
травма на нервни коренчета и възможно спинална контузия, Долна парапареза т ст
Личностово разстройство - параноидно". Подсъдимият Я. живеел затворено и бил във
влошени отношения със семейството на св. Б. М. Х. /кметски наместник в село Н./ и
нейният съпруг Х. П. Х., които живеели в близост до къщата, в която живеел и подс. Я..
Дамата били собственици на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик" с рег.№
****, с рама номер VFUMS40636315710, който обичайно паркирали на улицата, на която
живеели, но на отсрещния тротоар, точно срещу пътната врата на дома си. Преди Х.
паркирал автомобила пред самата пътна врата на дома си, но на 08.10.2018год. неизвестно
лице запалило задната дясна гума и оттогава той променил мястото за паркиране, тъй като
от това място автомобилът се виждал добре от терасата на втория етаж на къщата, в която
живеели. На 15.04.2019год. пострадалите Х.и си легнали както обикновено около 22.30 часа,
като овтомобилът отново бил паркиран от Х. на отсрещната страна на улицата. Същата нощ,
след полунощ, малко преди 02.00 часа на 16.04.2019год., подс. Я., решил да навреди на
сем.Х.и, като запали семейния им лек автомобил. Въпреки, че разполагал с помощни
средства - инвалидна количка и патерици, той можел да се придвижва и без тяхна помощ.
Той излязъл от дома си без помощни средства и се насочил директно към къщата на сем.
Х.и, като добре знаел местонахождението на автомобила им. Със себе си Я. носел кибрит
или запалка и неустановено по делото количество лесно запалима течност. Щом приближил
към автомобила откъм задната дясна страна, където се намирал резервоарът за гориво,
клекнал до задната дясна гума. През това време кучетата в съседните дворове залаяли силно,
което събудило св.Х.. Тя излязла на верандата на етажа, на който спели със съпруга си. В
двора на Х.и винаги през нощта светела електрическа крушка, а улицата се осветявала и от
осветлението на ел. стълбове. На фона на това осветление св. Х. забелязала човешка фигура
до семейния автомобил и веднага разпознала подс. Я., който бил в цял ръст и според нея
правел нещо. В този момент подс. Я. успял да облее с лесно запалима течност описаната
част от автомобила. Х. се притеснила много от обстоятелството, че Я., открито отправял
закани към нея и съпруга й, и бил до техния автомобил, поради което бързо влязла в стаята,
за да събуди съпруга си. Той излязъл на верандата по бельо и също видял подсъдимия.
Върнал се бързо до стаята, за да се облече, а през това време св.Х., от верандата видяла Я.,
който вече бил успял да запали автомобила в задната му дясна част, бързо да се отдалечава
от него в посока къщата, в която живеел. Х. отново влязла в стаята, за да се облече и в
същият момент възникнало възпламеняване и последващ пожар на автомобила. Съпрузите
Х.и излезли на улицата, където се срещнали с техен съсед - св.С., който станал свидетел на
действията на подс. Я., без да бъде забелязан от последния. С. побързал да съобщи за
видяното на Х.и, с които бил в много добри отношения. В същото време виждайки огъня, св.
4
Х. веднага позвънила в полицията, на телефона на св.С. Г., работещ като разузнавач група
КП в РУ-Провадия, ОДМВР-Варна. Междувременно огънят обхванал целия автомобил -
извън и в купето, с изключение на предната лява гума и двигателния отсек. Свидетелят Х.
намерил кофи и маркуч и направил опит да изгаси пожара, като през това време пристигнал
и екип на РСПБЗН- гр.Провадия, чийто служители предприели незабавни действия по
гасене и едновременно откачили клемите на акумулатора. След изгасянето на пожара,
предприели оглед за скрити огнища, но не установили такива. В резултат на действията на
подс.Я. лек автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик" с рег.№ ****, собственост на
пострадалите Х. Х. и Б. Х., изгорял напълно.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно автотехническа експертиза,
видно от заключението по която стойността на причинените увреждания по автомобила,
която представлява едновременно и стойността на същия в цялост към 16.04.2019год., е в
размер на 4 992 лева. От заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно
пожаро-техническа експертиза, е видно, че причината за възникналия на 16.04.2019год.
пожар е човешка намеса с използване на открит огън от кибрит или запалка, поднесени към
предварително разлята лесно запалима течност върху задната част на оставения паркиран на
улицата лек автомобил. Според заключението запалването е резултат на умишлени действия.
Изрично е отхвърлена версията за самозапалване или за техническа неизправност в
електрическата инсталация на автомобила, предвид състоянието на покой на последния към
момента на запалването, както и предвид липсата на ел. захранване в задната част на
автомобила и липсата на данни за пален огън в съседство до мястото на инкриминирания
лек автомобил.
Видно от заключението по назначената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза В. П. Я. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата - психоза. Налице са данни за личностово разстройство от смесен тип. Вредна
употреба на алкохол и психостимуланти от амфетаминовата група. Към момента на
деянието, както и към момента на освидетелстването подс.Я. е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че към
27-30.09.2019год. при освидетелстването на подс. Я. е установено нарушение до липса на
активни движения на долните крайници, без при прегледите и изследванията да е установена
болестна причина /ортопедична, неврологична или неврохирургична/, която да обяснява
симптоматиката. Отчетеното стеснение на гръбначния канал и на отворите на гръбначните
прешлени, през които преминават нервните коренчета не могат да причинят такава тежка
увреда на двигателните възможности на организма. В случая може да се касае за
функционално нарушение, без установима морфологична промяна. При проведените
изследвания на подсъдимия няма установена патологична находка в областта на гръбначния
мозък или мускулите/нервите на долните крайници, която да е причина за поставената в
цитираното решение на ТЕЛК диагноза - Долна парапареза/липсващи движения на долните
крайници/. Възможна е функционална долна парапареза. Според вещите лица, при Я. не се
5
установява медицинска пречка за придвижването му. Според заключението предвид липсата
на установени болестни промени от степен да причиняват парализа на долните му крайници,
се касае за нарушение, което би могло да бъде само функционално, като то не уврежда
здравето на подсъдимия по начин, който да не позволява престой в условията на
следствения арест.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена
въз основа на доказателствата по делото. Обстоятелствата, значими за правилното решаване
на делото са правилно възприети, като не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила. Релевантните за конкретния казус факти, съдържащи се в
обвинителния акт са правилно установени и след анализ на доказателствената съвкупност. В
пълнота и в съответствие с правилата на чл.305ал.3 от НПК са обосновани съображенията,
въз основа на които първоинстанционният съд е изградил фактическите си констатации и е
обосновал изводите си за кредитиране на едни доказателства и недостоверност на други.
Съдът е обсъдил защитната теза на подсъдимия, според която той е в невъзможност да се
придвижва самостоятелно без полощни средства, още по- малко да бяга, като е отхвърлил
същата аргументирано.
Настоящата инстанция счита, че безспорно по делото е установено обстоятелството,
че на инкриминираната в обвинителния акт дата автомобилът на пострадалите Х.и е бил
запален умишлено, а не в резултат на причина от техническо естество, като в тази връзка
възприема заключението по назначената пожаро- техническа експертиза, което е обективно
и компетентно извършено. Видно от същото експерта е отхвърлил възможността за
самозапалване или за техническа неизправност в електрическата инсталация на автомобила,
съобразявайки, че той е бил в покой към момента на запалването повече от 10 часа, а от
друга страна в тази част на автомобила / задната/ липсва ел. захранване, което да е довело до
възпламеняването му. Нещо повече, по време на огледа на местопроизшествие, а и
събразявайки показанията на свидетелите се установява, че няма доказателства да е пален
огън в близост до мястото, където е бил паркиран автомобила, от който евентуално да се
приеме, че е възникнал пожара. Т.е. няма причина от случаен характер, която да стои в
основата на възникването на пожара. Налице са доказателства за наличие на човешко
присъствие и действие именно до мястото, където е възникнал пожара и то в момента на
възникването му. Вещото лице сочи, че по автомобила са открити характерни следи, ивично
изразени, които могат да се получат само при използване на лесно запалима или горима
течност, тъй като е оставила следи от стичането и горенето. Приетото от вещото лице място
на възникване на пожара, а именно задната дясна част кореспондира и със свидетелските
показания на Х., Х. и С.С.. Действително, в заключението на вещото лице се съдържат
съждения, които не са от неговата компетенция, но относно поставените въпроси, имащи
отношение към причината и мястото на възникване на пожара, е даден отговор в
съответствие с доказателствата по делото, поради което в тази част, следва да бъде
възприето изцяло. Относно наличието на умисъл, мотиви за извършване и причина за
предизвикването му, коментарите в заключението са недопустими. От друга страна,
6
съобразявайки показанията на свидетелите, цитирани по- горе, безспорно се установява, че
те са възприели непосредствено преди избухването на пожара човешко присъствие
непосредствено до задната дясна част на автомобила и неговите действия по приклякване,
изправяне, а след това и отдалечаване от мястото на инцидента. Свидетелите Х., Х. и С.С.
назовават поименно лицето, което те са възприели да извършва тези действия до автомобила
и сочат, че това е подсъдимият. И тримата са категорични, че мястото, на което се е намирал
автомобила е било осветено, всеки един от тях е имал видимост към него, като за проверка
на твърдяното от тях от първостепенния съд е бил извършен следствен експеримент. Видно
от отразеното в протокола за това съдебно следствено действие, от мястото където С.С. се е
намирал и е възприел движенията на лицето, е имало пряка видимост, поради което и
въззивната инстанция дава кредит на доверие на показанията му. Нещо повече, същите се
потвърждават и от тези на свидетелите Х.и, които са възприели подсъдимия като лицето,
което се е намирало до задната дясна част на автомобила, непосредствено преди да избухне
пожара. Последните са наблюдавали случващото се от втория етаж на тяхната къща, от
където също са имали необходимата видимост към техния автомобил. Свидетелите сочат, че
нарочно го паркирвали там поради възможността да го наблюдават пряко с оглед предишно
посегателство спрямо него. Защитата оспорва достоверността на показанията на тримата
свидетели-очевдци, позовавайки се на влошените им отношения с подсъдимия и
обстоятелството, че здравословното състояние на същия, констатирано с решение на ТЕЛК
изключва възможността той да се придвижва свободно без използва инвалидна количка и
помощни средства за това. Настоящият състъв на съда се солидаризира с изводите на
първата инстанция, досежно това обстоятелство като приема, че физическото състояние на
подс. Я. му е позволявало да осъществи, описаните в обвинителния акт действия и свободно
да се придвижва без да използва средствата, посочени по- горе. В тази връзка дава кредит на
доверие на показанията на свидетелите Х. Н., И. С., показанията на св. Н. и Б.,/ на
последните двама, депозирани на ДП и приобщени към доказателстевния материал по реда
на чл.281 от НПК/, които сочат, че са виждали подсъдимият да се движи самостоятелно и без
чужда помощ и помощни средства. Единствено след прочитане показанията на св. Б. същият
прави уточнението, че това е ставало като в едната ръка Я. е имал патерица, а с другата се е
подпирал на стената. Самоопровергаването му звучи недостоверно, още повече, че не
отрича, че е подписал показанията на ДП, както и че ги е чел. В хода на съдебното следствие
е разпитан св. К./ полицейски служител/ , който свидетелства за посетено
местопроизшествие с подсъдимия, при което установили същия в чужд имот, без помощни
средства, на земята, обут с джапанки. Свидетелят сочи, че Я. обяснил, че бил изведен от
дома си от полицаи, които го отвели там, докато според разказаното му от св. Н. подсъдимия
го събудил и му казал да тръгва с него. К. сочи, че наоколо не е имало патерици, бастун или
количка. За случилото се свидетелстват и св. Х., св. С. С., И. С.. Трима сочат, че след случаи
палежи започнали нощно време да обикалят из селото. Така на 19 февруари след обиколка
решили да се приберат да се стоплят, когато от втория етаж на къщата, в която живеели
двамата братя, след полунощ видели да излизат от дома си и да се придвижват пеша К. Н. и
подсъдимия. Малко след като те се скрили в някакви храсти тримата тръгнали да ги търсят.
7
При този случай именно подсъдимия си счупил крака. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, досежно обстоятелството, че подсъдимия е ходил пеш, което косвено се
потвърждава и от показанията на св. К., с оглед наблюденията на същия за обстоятелството,
че Я. бил обут с джапанки, а наоколо нямало количка или паретици, както и с оглед
противоречивите обяснения, дадени от него и Н. за начина, по който се озовали там. Нещо
повече, показанията на свидетелите, досежно факта, че подсъдимия може да се придвижва
самостоятелно кореспондира и със заключението по назначената съдебно – медицинска
експертиза на ДП. От същото се установява, че няма причина от медицинско естество, която
да не позволява на Я. да ходи. При изслушването в съдебно заседание вещото лице К. е
посочила, че при извършените прегледи от невролог, неврохирург и образно изследване на
гръбначен стълб, ядрено- магнитен резонанс не е установена болестна причина-
ортопедична, неврологична или неврохирургична, която да обяснява установената
симптоматика, а именно „нарушение в движенията на долните крайници“. Установено било
според експерта намаляване на тонуса, на мускулатурата т.е. хипотония, но не и хипотрофия
т.е. намаляване на мускулатурата на тези крайници. Според експерта при пълна липса на
движение от 2016г., както е съобщил подсъдимия неминуемо би се констатирала някаква
степен на хипотрофия, т.е. мускулатурата му нямало да е в това състояние, в което е, а и
трябвало да бъде дори с атрофия. Нещо повече, вещото лице сочи, че по време на болничния
престой било отбелязано, че болният е бил с неподвижни долни крайници, но с възможност
да сяда в леглото и да се прехвърля самостоятелно от леглото на инвалидна количка, което
предполага, че все пак имало някакви движения в долните крайници. Нещо повече, вещото
лице сочи, че на подсъдимия не било предписано никакво лечение именно поради
обстоятелството, че не е установено увреждане. Съвкупната оценка на доказателствата
установява обстоятелството, че няма медицинска причина подсъдимия да не може да
извършва активни движения с краката, което потвърждава и показанията на свидетлетите,
които твърдят, че са го виждали да ходи, както и обстоятелството, че именно той е лицето,
което е било до автомобила на пострадалите на инкриминирата дата и е подпалило същия.
Достоверността на същите настоящата инстанция преценява през призмата на влошените
отношения на подсъдимия със свидетелите Х.и и С.и, но дава кредит на доверие на
заявеното от тях, тъй като то намира опора и в показанията на св. К. и Х. Н.. В тази връзка
отхвърля твърденията на подсъдимия, че на инкриминираната дата е бил с гипсиран крак,
тъй като подобно обстоятелство не е било отразено от св. К., която е извършила преглед на
подсъдимия на 16.04.2019г. след задържането му в полицията. Същата е категорична, че ако
подсъдимият в този момент е бил с гипс, то тя щяла да отрази това в съставения фиш за
спешна медицинска помощ, а и би се заинтересувала. В този смисъл са и показанията на св.
Г. при повторно проведения разпит относно това обстоятелство. Той също е категоричен, че
подсъдимият не е бил с гипс на крака, още повече, че когато го задържали в дома му, той
отказвал да тръгне с тях, което наложило да го вдигнат за мишниците и по този начин го
вкарали в полицейската кола. В допълнение сочи, че след задържането ходил да му купува
джапанки и би забелязал ако е имал гипс на крака си. Св. А. също заявява, че няма спомен
при задържането подсъдимият да е бил с гипс на крака си. В този смисъл са и показанията
8
на св. М.. За установяване на горното обсотятелство подсъдимят е ангажирал снимков
материал от участието му в проведен на 13 и 14 април 2019г. в гр. Бургас турнир от
четвъртото Държавно първенство по баскетбол на колички, в което видно от официалното
запитване е участвал подсъдимият. Действително на приложената по делото снимка е видно,
че дясното стъпало на подсъдимия е с превръзка, а и според св. В. на турнира в Бургас
кракът на подсъдимия бил в гипс. Горното обсотятелство обаче според съда не доказва, че
на инкриминираната дата подсъдимият е бил с гипсиран крак, което обстоятелство да му е
пречило да се придвижва, още повече, че счупването на крака му е от месец февруари.
Същият в обясненията си в хода на съдебното следствие оспорва да е извършил
престъплението, в което е обвинен, като твърди, че то се гради на показания на хора, с които
има доказана вражда. Сочи, че въпросната вечер си е бил вкъщи, но би могъл да даде съвет
как да се запали кола без никаква следа. Пояснява, че 4 месеца е бил в гипс, както и в
момента, в който е бил задържан по настоящото дело, не му е правена операция, като сочи,
че гипса бил крачол до коляното, като ботуш, както и самото коляно, който между първия и
втория арест разрязал лично. Съдът не кредитира обясненията му, тъй като на първо място,
макар и да е имал вражда със свидетелите- очевдци, освен техните показания информация за
обстоятелството, че може да се придвижва без помощни средства се съдържа в показанията
и на други свидетели, нямащи вражда с подсъдимия. От друга страна, твърдението му за
наличието на гипс до коляното при задържането му също е недостоверно, тъй като горното
обстоятелство се опровергава от снимковия материал, който самия подсъдим е предоставил
от турнира, в който е участвал няколко дни преди деянието. От снимката е видно, че гипсът/
превръзката/ не е до коляното, а само на стъпалото, а и лекарят, който го е прегледал в
ареста също установява неговата липса. Ако и защитата да оспорва показанията на
полицейските служители, досежно това обстоятелство, то св. К. е категорична, че ако
подсъдимият е имал поставен гипс е щяла да отрази това в съставения фиш или най-
малкото да се позаинтересува. Съдържащите се в обясненията на подсъдимия нелогични
изявления и твърдения намират отговор в заключението на назначената на досъдебното
производство комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза. Вещото лице
извършило психологическото изследване е очертало профила на подсъдимия, според който
при същия са налице шизоидни, хистрионни и емоционално резистентни черти на
характера. Горното обяснява трудностите му в интерперсоналните му взаимоотношения и
непредсказуемост на постъпките. За хистрионните личности, към които вещите лица са
класифицирали подсъдимия, е характерно това, че привличат вниманието на околните с
афектно представяне, или посредством преувеличаване на нещата, или посредством показно
страдание. Характерно е още, че имат нестихваща страст към изживявания. Стремежът да
правят впечатление и страстта към изживявания е толкова силна, че самата хистерична
личност си вярва и нейните събеседници се подвеждат от думите й. С оглед горното и
вещите лица са посочили, че тези психопатни черти в личността на подсъдимия трябва да се
имат предвид при оценка достоверността на свидетелските му показания. При
психологическото изследване вещите лица са възприели, че освидетелстваният е озлобен и
гневен на всички хора, включително и на самия себе си. У него е повишена агресивната
9
готовност и желанието му да си отмъщава, което представява компенсаторен механизъм за
това, че е бил изоставен от баща си. Готов е да наказва, да злорадства чрез извършените от
него деяния, като в същото време несъответно на цитираните личностови особености страда
и се травмира от убийството на зайче, което сам е извършил. Според вещите лица
освидетелстваният иска да бъде забелязан, да заслужи внимание, да бъде център на
последното, но по нестандартен и парадоксален начин, който е с противообществени прояви
и с показна агресивност, внушаващ страх и ужас. Според вещите лица подс. Я. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата/ психоза/, като са налице данни за
личностово разстройство от смесен тип, вредна употреба на алкохол и психостимуланти от
амфетаминовата група. Към момента на извършване на деянието същият е бил състояние на
обикновено алкохолно опиване – лека степен, като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи посъпките си. Освидетелстването, проведено на
подсъдимия дава ясна картина на поведението му в съдебно заседание и мотивите, които са
го подтикнали да извърши деянието. Заключението по комплексната съдебно психологична
и психиатрична експертиза дава обяснения и на отговорите на подсъдимия при разпита му в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, нямащи логика, а така също и
необходимостта на същия да фантазира и стремежът да прави впечатление, което се
потвърждава и от данните от психиатричното освидетелстване в експертизата. Приетото в
резултат на изследването от вещите лица косвено опровергава обясненията на подсъдимия, в
които отрича участието си в престъплението, а от друга страна потвърждава свидетелските
показания на очевидците.
Относно приложените по делото медицински документи, досежно заболяването на
подсъдимия и неговата 100% трайна неработоспобност и определената му чужда помощ,
настоящият състав намира, че макар изводите по- горе да противоречат на този официален
документ, то безспорно се установи, че не са налице медицински причини той да не може да
ходи. Тази констатация на тройната комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена
на досъдебното производство се потвърждава и от множеството разпитани свидетели по
делото, които сочат на възможността същият да извършва активни двигателни движения с
долните крайници, поради което и не кредитира този писмен документ, макар и издаден по
надлежния ред, от компетентни лица. Нещо повече, видно и от отразеното в протокола от
съдебно заседание пред РС- Провадия, прокурорът е посочил, че в тази връзка се води
разследване.
Предвид изложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, с които същият
оспорва да е извършил престъплението, в което е обвинен. Счита за беспорно установено, че
подсъдимият е лицето, което на 16.04.2019г. е запилил имуществото- МПС лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ****, собственост на Х. П. Х. и Б. М. Х., като
стойността на същия, видно от оценителната експертиза възлиза на 4992лева.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.330ал.1 от НК се явява довършено с
факта на запалване на сгради, инвернтар, стоки и имущество със значителна стойност, като
съставомерността му не изисква да са настъпили вреди, а запаленото имущество да е с
10
такава стойност. В НК не е дадена легална дефиниция на понятието значителна стойност, но
съдебната практира приема, че този имуществен критерий кореспондира със съставомерния
признак „значителни вреди“, съдържащ се в норматта на чл. 343ал.1б“а“ от НК. Този
критерий е обвързан с минималната работна заплата за страната, като за да е съставомерно
деянието, то вредите трябва да надхвърлят стойносттта на 14 минимални работни заплати за
страната. Към момента на осъществяване на деянито минималната работна заплата е била в
размер на 560лв. Следователно, за да е налице от обективна страна състав на престъпление
по чл.330ал.1 от НК, стойността на запаленото имущество следва да възлиза на 7840лв. От
горното следва извода, че деянието на подс. Я. се явява несъставомерно по чл.330ал.1 от НК
предвид липсата на обективния елемент запаленото имущество да е на значителна стойност.
Същевременно въззивният съд счита, че е допустимо деянието на подсъдимия да бъде
преквалифицирано без необходимост от изменение на обвинението по чл.330ал.1 от НК от
прокурор по реда на чл.287 от НПК предвид липсата на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Поведението на подсъдимия разкрива признаците
на състав на престъпление по чл.216ал.1 от НК. Подобна преквалификация е допустима, тъй
като подс. Я. се е защитавал по същите факти в хода на първоинстанционното
производство. С оглед горното въззивният съд счита, че същият е осъществил от обективна
страна с действията си престъпление по чл.216ал.1 от НК, тъй като на 16.04.2019г. в с. Н.,
общ. Провадия, област Варна противозаконно унищожил чужда движима вещ- МПС, лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № **** с рама номер
VF1JMS40636315710, на стойност 4992лв., собственост на Х. П. Х. и Б. М. Х., чрез
запалване, предвид обстоятелството, че в резултат на палежа вещта е станала негодна да
бъде използвана по предназначението си.
Деянието на същия се явява осъществено при пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал противоправността на стореното, а именно че запалвайки лекия автомобил същият
ще изгори, но въпреки това е искал и целял настъпването на престъпният резултат, а именно
унищожаването му.
Предвид горното съдът намира, че присъдата на РС- Провадия следва да бъде изменена
като се приложи закон за същото, еднакво и по- леко наказуемо престъпление и деянието по
чл.330ал.1 от НК се преквалифицира в престъпление по чл.216ал.1 от НК, като на
основание чл.304 от НПК подсъдимият бъде оправдан по първоначалното обвинение. За
това престъпление законодателят е предвидил наказание Лишаване от свобода до пет
години. При индивидуализацията на същото, въззивният съд отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство, което към
настоящият момент продължава почти 6 години. Това обстоятелство се отчита от съда като
неразумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, тъй като деянието е извършено на 16.04.2019г.,
т.е. преди повече от 5, почти 6 години. Подс. Я. е привлечен като обвиняем още на същата
дата, т.е. от този момент авторството на деяниято е било известно. Следва да се отбележи, че
делото не представлява фактическа и правна сложност въпреки, че на досъдебното
производство са разпитани множество свидетели и са назначени 6 експертизи, извършени са
11
претърсване и изземване, огледи на местопроизшествие, изискани са писмени материали,
като досъдебната фаза е приключила м. януари 2020г., т.е. 9 месеца след момента на
привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем. Обвинителния акт е внесен в съда
на 20.01.2020г. Съдебната фаза е протекла от м.01.20г. до м.02.25г. т.е. повече от 5 години,
като делото е преминало през три инстанции и отново е било върнато на виззивната
инстанция. Видно от материалите по делото нито веднъж в съдебната фаза същото не е било
отлагано по вина или молба на подсъдимия или неговия защитник. През този период
подсъдимият е търпял ограниченията, произтичащи от това процесуално качество,
включително и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, без в
същото време процесуалното му поведение да е било недобросъвестно и да е ставало
причина за забавяне на наказателното производство. Обстоятелствата, описани по-горе
водят до извод, съобразявайки критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по
правата на човека, че наказателното производство, провеждано спрямо подс. Я. е с
неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. Констатираното нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде компенсирано при налагане на
наказанието чрез третирането му като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство по смисъла на чл.55ал.1т.2 б. „б“ от НК, поради което и наказанието
Лишаване от свобода за престъплението по чл.216ал.1 от НК следва да бъде заменено с
наказание „Пробация“. При индивидуализиране мерките за контрол, които следва да бъдат
включени в това наказание, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства
обремененото съдебно минало на подсъдимия, характеризиращо го като личност с висока
степен на обществена опасност, лошите характеристични данни относно личността му,
съдържащи се материалите по делото и свидетелските показания, отчитайки и обществената
опасност на деянието с оглед настъпилите вредни последици, които са на висока стойност.
Като смекчаващи отчита социалното му и материално положение- пенсионер по болест.
Неправилно в мотивите си при определяне на наказанието първоинстанционният съд е
приел като отегчаващо отговорността обстоятелство данните за други подобни прояви, тъй
като не са налице доказателства с влязъл в сила съдебен акт, че той е автор на същите, а от
друга страна не е следвало да се отчита и поведението му в съдебната зала, доколкото
същото е относимо към лошите характеристични данни, които веднъж вече са били отчетени
от съда. Събразявайки обуславящите отговорността обстоятелства съдът намира, че по
отношение на Я. следва да бъдат наложени следните пробационни мерки: 1. по чл.42а,
ал.2т.1 от НК- „Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ за срок
ДВЕ ГОДИНИ; 2. По чл.42а,ал.2т.2 от НК- „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Така определеното наказание е справедливо и в
състояние да изпълни целите на наказането, визирани в нормата на чл.36 от НК, като
същото не надхвърля необходимото за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. От
друга страна наложеното наказание не създава у него и останалите членове на обществото
чувство за ненаказуемост, поради което и с този размер въззивният съд счита, че ще бъде
постигнат справедлив баланс при прилагане на държавната наказателна репресия, съобразно
12
конкретните обстоятелства на казуса.
С оглед налагането на наказание Пробация по отношение на подсъдимия, присъдата
следва да бъде изменена и по отношение на приложението на чл.68ал.1 от НК, като в тази
част следва да бъде отменена, вкл. и постановеното на основание чл.40ал.4 от НК полагане
на медицински грижи. В останалата част за радноските и приложението на чл.59ал.1 от НК
присъдата следва да бъде потвърдена.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 от НПК,
въззивният съд не констатира съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 334т.3 вр. с чл.337 ал.1т.2, и чл.338 от
НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №260011/21.12.2021г., постановена по НОХД № 8/2020г. по описа на
РС- Провадия:
- В ЧАСТТА, с която подс. В. П. Я., ЕГН********** е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.330ал.1 от НК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
престъплението в такова по чл.216ал.1 от НК, а именно ПРИЗНАВА подс. В. П. Я. ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2019г. в с. Н., общ. Провадия, област Варна противозаконно
унищожил чужда движима вещ- МПС, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“
с рег. № **** с рама номер VF1JMS40636315710, на стойност 4992лв., собственост на Х. П.
Х. и Б. М. Х. чрез запалване, като при условията на чл.55ал.1т.2б. „б“ от НК му НАЛАГА
наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: 1. по чл.42а, ал.2т.1 от НК-
„Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
2. По чл.42а,ал.2т.2 от НК- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, като ГО ОПРАВДАВА на основание чл.304 от НПК да е извършил
престъпление по чл.330ал.1 от НК.
- ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, с която е постановено на основание чл.68ал.1 от НК
ПРИВЕЖДАНЕ в изпълнение на наказанието по НОХД № 76/2019г. по описа на РС-
Провадия в размер на ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода, при строг режим, както и
постановеното на основание чл.40ал.4 от НК полагане на медицински грижи.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14