Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.02.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 189/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7. ГПК.
Подадена е жалба от длъжника Г. Ф., ***, против постановление
от 28.11.2018 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ, с район на действие СГС, по
изп.д.№ 20188500400946, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на възложените му с покана за доброволно изпълнение
разноски от 1065 лв. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че претендираното от взискателя
възнаграждение било прекомерно и не било съобразено с правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело, с размера на дълга и с извършените по делото
изпълнителни действия. Спрямо длъжника не било необходимо извършването на
принудителни действия, предвид публичността и общоизвестността на дейността му.
Моли съдът да измени разпореждането на съдебния изпълнител като намали
претендирания от взискателя адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното
производство от 200 лв., евентуално да намали до минимума претендирания хонорар
за водене на изпълнителното производство, както и да редуцира размера на
дължимите такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят М.Х.М.счита жалбата за неоснователна, тъй
като освен молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалните му представители
депозирали и последващи молби за насочване на изпълнението по делото, а претендираното възнаграждение за
осъществените действия било в минимален размер. Длъжникът погасил задължението
си едва след образуването на изпълнителното производство срещу него. Прави
искане за присъждане на разноски по делото.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище
за недопустимост, съответно за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д.№ 20188500400946, по описа на
ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от
21.11.2018 г. на М.Х.М., чрез упълномощени адвокати-Н.Д.-ШАК и П.С.-САК, въз
основа изпълнителен лист от 14.11.2018г., издаден по гр. д. № 12233/2015 г. по
описа на СГС, I-5 състав, с
който Г. ф. е осъден да заплати на взискателя сумата от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.09.2015г. до окончателното изплащане. В покана
за доброволно изпълнение от 22.11.2018г. по изпълнителното дело, връчена на длъжника
на 26.11.2018г., съдебният изпълнител определил задължението му включващо
сумата по изпълнителния лист, 1065 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,
108 лв. такси по ТТРЗЧСИ и 4052.34лв. пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. На
28.11.2018 г. длъжникът подал възражение срещу разноските за адвокатско
възнаграждение и за пропорционална такса. С обжалваното постановление съдебният
изпълнител редуцирал таксите до 48 лв. и отказал да намали адвокатското
възнаграждение.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 от
съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят е подал молба за
образуване на изпълнителното производство чрез упълномощени адвокати, поради
което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално
установения размер по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата от 200лв. /независимо от
обстоятелството, че е упълномощил двама адвокати, тъй като възнаграждението се
следва за един по арг. от чл.78, ал.1 ГПК/. В молбата за образуване не са
посочени изпълнителни способи, а с последваща молба от 22.11.2018г. е извършено
овластяване на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ да избере способа за
изпълнение. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по чл.426 ГПК,
то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното
производство, а следва да се счита като единствено такова. От представеното
копие от изп. д. № 20188500400946 не се
установява процесуалните представители на взискателя да са предприемали
действия, насочени към удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. По
тази причина, освен възнаграждението от 200лв. за образуване на изпълнителното
производство, на взискателя не се следват разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2 от
Наредбата.
Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ
посочена в поканата за доброволно изпълнение, също е основателна. Видно от
поканата такса е определена на
4052.34лв. въз основа сбора от вземанията по изпълнителния лист /40 000лв.
главница и изтекла лихва от 12 858.85лв./ и разноски на взискателя за платено
адвокатско възнаграждение от 1065лв.
База за определяне и начисление на пропорционалната
такса по т.26 от тарифата е паричното вземане по изпълнителния лист, но не и
разноските по изпълнението. Включването и на разноските би довело до нови
разноски за длъжника, което е недопустимо. При съобразяване материалния интерес
от 52 858.85лв. /вземанията по изпълнителния лист/ дължимата
пропорционална такса възлиза на сумата 4001.22лв. с ДДС.
По изложените аргументи обжалваното постановление на
съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали до сумата
200лв. дължима за действията по образуване на изпълнителното производство, а
пропорционалната такса се намали до сумата от 4001.22 лв.
Независимо от изхода на делото в полза на длъжника не
следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда
на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което
общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. ф., ***,
постановление от 29.11.2018г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ, с район на действие
СГС, по изп. д. № 20188500400946, с което е оставено без уважение искане на
длъжника за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
и начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя М.Х.М., ЕГН
**********, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изп.д. № 20188500400946 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ, с район на действие
СГС, на сумата 200лв., както и пропорционална
такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 4001.22лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.