РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120100592 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Т. В. С., К. В. Д., Б. Л. И. и Д.
Н. И., в качеството им на наследници на Я.Н.К., бивш жител на град Ч.,
против:
Решение № 1400-О/10.01.2023 г. по преписка № 2608/06.01.2000 г. на
Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, с което наследниците на Я.Н.К.
са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 0.753 дка земеделски земи
на обща стойност 376 лева съгласно плана за обезщетяване в землището на с.
Р., ЕКАТТЕ 61042, община СОЗОПОЛ, както следва: с 0.753 дка на стойност
376 лв. от поземлен имот от ОПФ № 61042.101.91 по плана за обезщетяване,
представляващ ДР. ВИД ЗЕМ. ЗЕМЯ, пета категория, местност „С.“ при
граници (съседи): 61042.101.95, 61042.101.92, 61042.101.280, и
Решение № 3680-О/10.01.2023 г. по преписка № 2608/06.01.2000 г. на
Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, с което наследниците на Я.Н.К.
са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 15.552 дка земеделски земи
на обща стойност 2815 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с.
К., ЕКАТТЕ 40124, община СОЗОПОЛ, както следва: с 15.552 дка на стойност
2815 лв. от поземлен имот от ОПФ № 40124.66.897 по плана за обезщетяване,
представляващ ПАСИЩЕ, МЕРА, девета категория, местност „В.Ч.“, при
граници (съседи): 40124.66.814, 40124.66.745, 40124.66.746, 40124.66.896.
Иска се да бъде прогласена тяхната нищожност, евентуално да бъдат
отменени като незаконосъобразни. Претендират се разноски.
1
В жалбата са изложени доводи, че липсва на правно основание за
постановяване на обжалваните решения, тъй като са основани на предходни
нищожни решения. Поддържа се, че планът за обезщетяване не отговаря на
нормативните изисквания, тъй като определените с решението земеделски
земи са в землището на друго населено място и не са равностойна по
количество и качество.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адвокат Ж.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Общинска служба по Земеделие - гр. Созопол не
взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административни актове, които следва да отговарят на условията за
законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта
на закона. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда
на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК.
С обжалваното Решение № 1400-О/10.01.2023 г. по преписка №
2608/06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол
наследниците на Я.Н.К. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на
0.753 дка земеделски земи на обща стойност 376 лева съгласно плана за
обезщетяване в землището на с. Р., ЕКАТТЕ 61042, община СОЗОПОЛ, както
следва: с 0.753 дка на стойност 376 лв. от поземлен имот от ОПФ №
61042.101.91 по плана за обезщетяване, представляващ ДР. ВИД ЗЕМ. ЗЕМЯ,
пета категория, местност „С.“ при граници (съседи): 61042.101.95,
61042.101.92, 61042.101.280.
С обжалваното Решение № 3680-О/10.01.2023 г. по преписка №
2608/06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол
наследниците на Я.Н.К. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на
15.552 дка земеделски земи на обща стойност 2815 лв.съгласно план за
обезщетяване в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40124, община СОЗОПОЛ, както
следва: с 15.552 дка на стойност 2815 лв. от поземлен имот от ОПФ №
40124.66.897 по плана за обезщетяване, представляващ ПАСИЩЕ, МЕРА,
девета категория, местност „В.Ч.“, при граници (съседи): 40124.66.814,
40124.66.745, 40124.66.746, 40124.66.896.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателите
Т. В. С., К. В. Д., Б. Л. И. и Д. Н. И. се легитимират като наследници на
2
Я.Н.К., бивш жител на град Ч., починал на *** г., което обуславя правния им
интерес от подаване на настоящата жалба.
Не се установява, а и не се твърди от административния орган
обжалваното решение да е било връчено на жалбоподателите, поради което по
отношение на тях не е започнал да тече срокът за обжалването му. Освен това
на основание чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето.
Следователно жалбата е допустима – подадена е против подлежащ на
обжалване административен акт, от лица с правен интерес и в законовия срок,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на
административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В мотивната част на обжалваното Решение № 1400-О/10.01.2023 г. по
преписка № 2608/06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Созопол е посочено, че същото е постановено въз основа на решения № 2608
от 06.01.2000 г. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на
обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за
определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл.19, ал.18
ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка № 2608 от 06.01.2000 г. Не
е изрично отбелязано дали посочените решения са влезли в сила.
В мотивната част на обжалваното Решение № 3680-О/10.01.2023 г. по
преписка № 2608/06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Созопол е посочено, че същото е постановено въз основа на решения № 2608
от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на
обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за
определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18
ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка № 2608 от 06.01.2000 г. Не
е изрично отбелязано дали посочените решения са влезли в сила.
Приложен е по делото заверен препис от влязло в сила Решение № 1248
от 18.06.2024 г. по гр. д. № 7891/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е постановено следното: ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение с
Протокол №3132/15.04.1993г., за размера и категориите на земеделските земи,
правото на собственост, върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на село Ч., на Поземлена комисия - гр. Созопол;
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за ново
произнасяне по подаденото заявление с вх. №3132/03.06.1992г.; ОБЯВЯВА ЗА
3
НИЩОЖНО Решение №3132/14.03.2000г., за определяне правото на
обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в
землището на село Ч., на Поземлена комисия – гр. Созопол. ВРЪЩА
преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за ново
произнасяне по подаденото заявление с вх. №3132/03.06.1992г.; ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО Решение № 5Ч от 17.01.2005г. за стойността на обезщетението
със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда
на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, на Общинска служба по земеделие и гори -
гр. Созопол, постановено на основание Решение № 3132 от 14.03.2000 г. на
Поземлена комисия - гр. Созопол. ВРЪЩА преписката на Общинска служба
„Земеделие“ - гр. Созопол с указание за постановяване на решение по чл.19,
ал.8 от ППЗСПЗЗ при спазване на изискванията му за законосъобразност.
Приложен е по делото и заверен препис от влязло в сила Решение №
1850 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 2252/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е постановено следното: ОБЯВЯВА за нищожно решение,
материализирано с Протокол № 2608/04.03.1993 г., Решение №
2608/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол и Решение
№ 5ч/17.01.2005 г. по преписка № 2608/06.01.2000 г. на общинска служба
„Земеделие“ – гр. Созопол; ВРЪЩА преписката по заявление №
2608/04.02.1992, депозирано от Неделчо Стоянов Котланов на Общинска
служба „Земеделие“ – гр. Созопол за издаване на валидни и законосъобразни
решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С
последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това
влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата
стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с
решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото
обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на
основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната
земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата
обезщетителна процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл.
27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. При липсата на
такива липсва правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1
4
от ЗСПЗЗ, съдът следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ вече са породили правните си
последици и са стабилни актове.
Административните актове, които противоречат на законите или на
други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и
практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в
зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт се приема за особено съществен порок за валидното
действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за
което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202
от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС, Решение №
1813 от 03.11.2017 г.
По изложените съображения обжалваните решения по чл. 27а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ следва да бъдат обявени за нищожни, доколкото по делото не е
доказано да са постановени при наличие на влезли в сила решения по чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ.
С оглед изхода на делото жалбоподателите имат право на разноски
съобразно направените искания за присъждането им. По делото са
представени сключени между всеки от жалбоподателите и адвокат Ж.
договори за правна защита и съдействие с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, или общо 2400 лева, платими по банков
път. В съдебно заседание обаче адвокат Ж. заявява, че въпреки уговорката за
заплащане по банков път е приел заплащане в брой от жалбоподателите на
сумата от общо 2400 лева, от която 2000 лева за адвокатски възнаграждения и
400 лева за ДДС върху тях. С оглед изявлението на адвокат Ж., удостоверено в
протокола от съдебно заседание с характер на разписка за извършено плащане,
съдът приема, че по делото е доказано действителното заплащане на
уговорените адвокатски хонорари в брой в полза на адвокат Ж., поради което
същите следва да бъдат присъдени като разноски в полза на жалбоподателите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 1400-О/10.01.2023 г. по
преписка № 2608/06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Созопол, с което наследниците на Я.Н.К. са обезщетени чрез предоставяне в
собственост на 0.753 дка земеделски земи на обща стойност 376 лева съгласно
плана за обезщетяване в землището на с. Р., ЕКАТТЕ 61042, община
5
СОЗОПОЛ, както следва: с 0.753 дка на стойност 376 лв. от поземлен имот от
ОПФ № 61042.101.91 по плана за обезщетяване, представляващ ДР. ВИД ЗЕМ.
ЗЕМЯ, пета категория, местност „С.“ при граници (съседи): 61042.101.95,
61042.101.92, 61042.101.280.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 3680-О/10.01.2023 г. по
преписка № 2608/06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Созопол, с което наследниците на Я.Н.К. са обезщетени чрез предоставяне в
собственост на 15.552 дка земеделски земи на обща стойност 2815 лв.съгласно
план за обезщетяване в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40124, община
СОЗОПОЛ, както следва: с 15.552 дка на стойност 2815 лв. от поземлен имот
от ОПФ № 40124.66.897 по плана за обезщетяване, представляващ ПАСИЩЕ,
МЕРА, девета категория, местност „В.Ч.“, при граници (съседи): 40124.66.814,
40124.66.745, 40124.66.746, 40124.66.896.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, с адрес: гр.
Созопол, ул. „Аполония“ № 31, да заплати на Т. В. С., ЕГН **********, с
адрес гр. Б., К. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., Д. Н. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., и Б. Л. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., сумите
от по 600 лева на всеки от тях, представляващи разноски по делото за
адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6