П Р И С Ъ Д А

гр. София, 26.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН  СЪД, 12 състав, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                         председател: ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретар  Р.Илинова и прокурор Г.Николов от Специализираната прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Л.Георгиева н.о.х.д. №3074/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, въз основа на закона и доказателствата по делото

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Р.Д.Ж. – родена на *** ***, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, висше образование, работи като прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: 

    На 30.06.2012 г. в гр. Добрич, ул. „Хан Крум", като длъжностно лице - прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, използвала своето служебно положение - представила се на полицаи С. и С. от група Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция" към Първо РУ „Полиция" Добрич, че е прокурор, за да набави за другиго - Ж.С.Ж. - неин съпруг, противозаконна облага - да бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място от органите на МВР полицейска проверка на Ж.С.Ж. по повод възникнало в полицейските служители съмнение, че Ж.Ж. управлява МПС - „Фиат Дукато" с per. № ***след употреба на алкохол и за да не бъде санкциониран по Закона за движение по пътищата,

поради което и на основание чл. 304 НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за  престъпление по чл. 283, пр.2-ро от НК.

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Р.Д.Ж. (със снета по делото самоличност) , ЗА ВИНОВНА В  ТОВА, ЧЕ:

    В периода 31.10.2012 г. - 04.06.2013 г., в гр. Разград, гр. Варна и гр. Добрич при условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, пред съд и пред друг надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина, както следва:

1.  На 31.10.2012 г. в гр. Разград, в сградата на ОД на МВР- гр. Разград, находяща се на адрес ***, пред надлежен орган на властта (орган на досъдебното производство) - разследващ полицай З.Ц., като свидетел по ДП № ***., по описа на ОД на МВР - гр. Разград, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„... когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор",

„Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай" и

„Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на полицаите";

 

2.   На 22.01.2013 г. в гр. Варна, сградата на Административен съд- гр. Варна, находяща се на адрес ***, пред съд - двадесет и девети състав на Административния съд гр. Варна, с председател съдия Кремена Данаилова, като свидетел по адм. дело № 4203 по описа за 2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„През това време другият полицай го нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се нахвърлиха отгоре на съпруга ми.";

„Съпругът ми нищо не е направил. Твърдя, че в мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го задържат. Като му занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба. Тихо, кротко и спокойно го казваше.";

3.    На 04.06.2013 г. в гр. Добрич, в сградата на Районен съд - гр. Добрич, находяща се на адрес ***, пред съд - седемнадесети състав на Добрички районен съд с председател съдия Ромео Симеонов и съдебни заседатели Й.К.и Н.Р., като свидетел по НОХД №1972/2012г, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.",

„Не, категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). „По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая...",

„Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало",

„Не, не е посягал" (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?", но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.",

„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил),

„Не е отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не  съм видяла да го докосва." ,

 поради което и на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2,б.“Б“ от НК я ОСЪЖДА на наказание  „ПРОБАЦИЯ“  при следните пробационни мерки:

На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК -  Задължителна регистрация  по настоящ адрес ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА с първоначална периодичност на явяване и подписване  пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и

На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – Задължителни срещи с пробационен служител ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМАТА Р.Д.Ж. (със снета по делото самоличност), на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 805,43 лева (осемстотин и пет лева и четиридесет и три стотинки), а именно направените в хода на досъдебно производство в размер на 105,43лв (сто и пет лева и четиридесет и три стотинки), които да заплати по сметка на ОДМВР – Разград, и направените  в хода на съдебното производство 700лв (седемстотин лева), които да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Специализиран наказателен съд.

На основание чл.189,ал.2 от НПК разноските за преводач в хода на съдебното производство в размер общо на 566,40лв (петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки) , остават за сметка на  Държавата.

 

Присъдата може да се  обжалва и протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и следв. от НПК, считано от днес.

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към присъда от 26.03.2019 година по НОХД №3074/2018 год. по описа на Специализирания наказателен съд, 12 състав

 

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд, като е повдигнала  обвинения срещу подсъдимата Р.Д.Ж., а именно затова, че:

I.              На 30.06.2012 г. в гр. Добрич, ул. „Хан Крум", като длъжностно лице - прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, използвала своето служебно положение - представила се на полицаи С. и С. от група Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция" към Първо РУ „Полиция" Добрич, че е прокурор, за да набави за другиго - Ж.С.Ж. - неин съпруг, противозаконна облага - да бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място от органите на МВР полицейска проверка на Ж.С.Ж. по повод възникнало в полицейските служители съмнение, че Ж.Ж. управлява МПС - „Фиат Дукато" с per. № ***след употреба на алкохол и за да не бъде санкциониран по Закона за движение по пътищата.

Престъпление по чл. 283, пр.2-ро от НК и

II. В периода 31.10.2012 г. - 04.06.2013 г., в гр. Разград, гр. Варна и гр. Добрич при условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, пред съд и пред друг надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина, както следва:

1.    На 31.10.2012 г. в гр. Разград, в сградата на ОД на МВР- гр. Разград, находяща се на адрес гр. Разград, ул. "Кирил и Методий" № 8, пред надлежен орган на властта (орган на досъдебното производство) - разследващ полицай З.Ц., като свидетел по ДП № ЗМ - В-228/2012г., по описа на ОД на МВР - гр. Разград, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„... когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор",

„Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай" и

„Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на полицаите";

 

2.            На 22.01.2013 г. в гр. Варна, сградата на Административен съд- гр. Варна, находяща се на адрес гр. Варна, бул. "Съборни" № 24, пред съд - двадесет и девети състав на Административния съд гр. Варна, с председател съдия Кремена Данаилова, като свидетел по адм. дело № 4203 по описа за 2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„През това време другият полицай го нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се нахвърлиха отгоре на съпруга ми.";

„Съпругът ми нищо не е направил. Твърдя, че в мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го задържат. Като му занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба. Тихо, кротко и спокойно го казваше.";

3.             На 04.06.2013 г. в гр. Добрич, в сградата на Районен съд - гр. Добрич, находяща се на адрес гр. Добрич, ул. "Константин Стоилов" № 7, пред съд - седемнадесети състав на Добрички районен съд с председател съдия Ромео Симеонов и съдебни заседатели Й.К.и Н.Р., като свидетел по НОХД №1972/2012г, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.",

„Не, категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). „По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая...",

„Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало",

„Не, не е посягал" (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?", но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.",

„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил),

„Не е отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не съм видяла да го докосва."

Престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

 

В пледоарията си прокурорът от Специализирана прокуратура поддържа повдигнатите обвинение срещу подс. Р.Ж. за престъпления по чл.283, пр.2 от НК и по чл. 290, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Представителят на държавното обвинение описва фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, като смята, че е била изяснена на базата на доказателствения материал, събран по делото, в частност от гласните доказателствени средства - свидетелските показания. Прокурорът прави извод досежно виновността на подсъдимата  Ж., като намира, че показанията на разпитаните свидетели са напълно последователни и кореспондират помежду си. Пояснява, че не е имало предварително съгласуване на даваните от тях показания, поради което същите са непредубедени и отразяват фактите обективно. По отношение на вида и размера на наказанията представителят на държавното обвинение взима отношение и предлага Съдът при определяне на наказанието на подс. Р.Ж. да вземе предвид, като наложи наказание в минимален размер "лишаване от свобода", което да бъде отложено по чл. 66 НК.

Процесуалният представител на подсъдимата Р.Ж., адв. Я. излага аргументи, че от събраните в хода на ДП доказателства и проверени в хода на съдебното следствие не се е установило по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е осъществила съставите на престъпленията, инкорпорирани в обвинителния акт, а именно по чл.283, ал.2 и чл.290 от НК. Защитникът твърди, че обвинението за злоупотреба със служебно положение по чл.283 от НК не е правно аргументирано, поради което и такова в действителност не й е повдигнато. Според защитата нейното обвинение се състои единствено в това, че се е опитвала да осуети проверка и санкциониране по ЗДвП,а не че се е опитвала да предотврати фактическото задържане на своя съпруг.

На следващо място адв. Я. излага твърдение, че от депозираните от свидетелите С. и С. показания не се е установило истинността на фактите, които допринасят за доказване на повдигнатото обвинение по чл.283, тъй като между тях има съществени разминавания във времето и по отношение на възприемането на случилото се. Допълва, че поради това не могат да бъдат възприемани като годни доказателствени средства. Излага съображения, че показанията на свидетеля С. са еволюирали, тъй като първоначално при разпит през 2012 г., свидетелят не заявява, че подсъдимата се е представила като прокурор, а впоследствие в съдебно заседание посочва, че подсъдимата е казала, че е прокурор. Адвокат Я. намира, че от показанията на свидетеля С. не се установява, че подзащитната му се е представила като прокурор.

Според упълномощения представител на подс. Ж. съществува неяснота и около удара на полицейски служител и възприемането на обстоятелствата от последната, изложени в свидетелските й показания, въз основа на които й е повдигнато обвинение за лъжесвидетелстване. Защитникът излага доводи, че поради темперамента на съпруга на подсъдимата и в допълнение с емоционалното му състояние, е възможно чрез жестикулации и ръкомахания Ж. да е докоснал свидетеля С., което да не се е възприело от подсъдимата като нанасяне на удар и съответно депозираните от нея показания не могат да се сочат като лъжесвидетелстване.

В заключение адв. Я., защитник на подсъдимата, моли съда за постановяване на присъда по реда на чл.304 НПК, като оправдае Р.Ж. и по двете повдигнати обвинения, тъй като по подробно изложени от него аргументи счита, че обвинението не е доказано по изискуемия безсъмнен, категоричен и безспорен начин.

Подсъдимата Ж. в своя лична защита заявява, че поддържа изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдана.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

ПОДСЪДИМАТА Р.Д.Ж.  с ЕГН **********, родена на *** ***, българка, български гражданин, разведена е, неосъждана е , има висше образование и работи като прокурор в Окръжна прокуратура гр.Добрич. Живее в гр.Добрич, ул.”Ц.К.” №13А.

 

Свидетелите Д.С.С. и С.П.С. били полицейски служители в група Охрана на обществения ред  на сектор Охранителна полиция към първо РУП на ОДМВР гр.Добрич и на 30.06.2012 год.(събота) били наряд – нощна смяна. С. управлявал патрулния автомобил, а С. бил „старши”. Сутринта на 30.06.2012 год. около 06.00 часа двамата получили сигнал от дежурната част на 01 РУП- Добрич, че  по ул.”Хан Крум” - улицата зад църквата „Света Троица” има бус, който криволичи по пътя. Двамата полицейски служители били в района и се насочили към мястото и действително установили, че  има такъв автомобил. Същият бил марка „Фиат” , модел „Дукато” с рег.№ ***и се движел несигурно по посочената улица, като криволичел по пътя. Свидетелите подали и звуков и светлинен сигнал и бусът спрял, а зад него на около 2 крачки спрял и патрулния автомобил.

Свидетелите С. и С. се насочили към водача на автомобила и пристъпили към извършване на проверка. Водачът на моторното превозно средство бил мъж във видимо нетрезво състояние и лъхащ на алкохол. Поискали му документите, като бил представен  единствено паспорт. Установено било, че водача на автомобила е Ж.С. ***. Предвид това, че същият не носел в себе си други документи, същият се обадил по телефона на съпругата си за да му ги донесе на място. Свидетелите С. и С. отишли при патрулния автомобил за да извършат справка за  Ж., а последния останал в управлявания от него автомобил.

След няколко минути на място пристигнала подсъдимата  Р.Д.Ж., която била съпруга на свидетеля Ж.Ж.(понастоящем разведени) и към този момент заемала длъжността прокурор в ОП – гр.Добрич (встъпила в длъжност на 15.06.2012 год. съгласно Акт за заемане на длъжност №195/15.06.2012 год.).

В момента, в който Ж. пристигнала на място, свидетеля Ж. слязъл от буса и се насочил към свидетелите С. и С.. Ж. се приближил до съпругата си и четиримата (Ж., Ж., С. и С.) комуникирали, като били разположени в пространството между буса и патрулния автомобил.

С пристигането си, подсъдимата Ж. заявила на полицейските служители: „Здравейте колеги, аз съм прокурор Р.Ж., това е съпруга ми, ето нося  документите.” От двамата само свидетеля С. познавал Ж., с която преди време работили заедно и били колеги във 02РУП. Ж. подала документите на свидетеля С. и попитала дали може да направи нещо, за да няма последствия, дали може да си тръгнат, както и казала че тя ще се погрижи за  съпруга си. Свидетелят С. заявил, че не може да се случи това, тъй като свидетеля Ж. трябва да бъде тестван за алкохол и да довършат започната проверка от тях по ЗДвП. Ж. бил видимо раздразнен от случващото се и още когато подсъдимата Ж. дала документите казал „Какво правиш, защо му даваш документите?”. Ж. отказал да бъде тестван за алкохол като поведението му станало агресивно и изглеждал превъзбуден и  изнервен. Отправил през зъби реплики към свидетеля С. „Ей, момченце, келеш… какво правиш?” , „Знаете ли кой съм аз, знаете ли коя е жена ми?”, започнал да „уволнява” полицейските служители, хванал леко свидетеля С. за ръката, придърпал го и до ударил с юмрук в областта на гърдите. В момента на удара и отправените реплики от страна на Ж. към полицаите С. и С., Ж. била непосредствено до тях. Всички били наредени  на около една ръка разстояние един от друг в полукръг в поредност свидетеля С., свидетеля Ж., подсъдимата Ж. и свидетеля С.. Всички били разположени в пространството между буса на Ж. и полицейския патрул в предната му дясна част. Ж. била обърната към Ж. и С. и възприела както удара, който бил нанесен на последния от съпруга й, така и отправените от него реплики към полицейските служители. Незабавно след удара, свидетелите С. и С. пристъпили към задържането на свидетеля Ж.Ж., но същия продължавал да оказва съпротива. Подсъдимата казала „Недейте, нямате право!”, след което се отдръпнала настрани и не възпрепятствала задържането на Ж.. Свидетелят С. незабавно се обадил по мобилната радиостанция в дежурната част на 01 РУП Добрич за да поиска съдействие от колеги. Няколко минути след това на място пристигнал и втори полицейски патрул (екип) със свидетелите Д.Н.Д. и Й.С.К., също полицейски служители към 01 РУП Добрич. Същите по това време били наряд и били изпратени за съдействие на колегите им С. и С. от дежурния в полицейското управление – свидетеля Н.К.. Когато пристигнали на място, Д. и К. заварили свидетелите С. и С. да се боричкат със свидетеля Ж. в опит да му поставят белезници. Първоначално били между буса и полицейския автомобил, след което с придърпване, провлачване, бутане, дърпане и падане на земята всички се озовали на  задния капак на патрулния автомобил. Там вече били поставени белезници на свидетеля Ж., като съдействие в тази насока оказали новодошлите полицаи, които също се включили в боричкането.

През цялото време Ж. присъствала на мястото на произшествието и наблюдавала свидетелите, като възприела поведението на свидетеля Ж. и боричкането, съпроводило задържането му.

Свидетелят Ж. бил вкаран в патрулния автомобил на С., който се управлявал от него, а от двете страни на Ж. седнали полицаите Д. и С.. След задържането, Ж. се опитвал да се самонарани, като правел опити да удари главата си в стъклото на автомобила (при качването му), а след това вътре в него ритал, буйствал и обиждал полицейските служители. Ж. бил транспортиран до 01 РУП Добрич, където бил оформен документално отказът му да бъде тестван с Дрегер за алкохол и му бил издаден талон за медицинско изследване №0182944 от 30.06.2012 год. В  приемната на 01 РУП, Ж. продължил с агресивното си поведение, като отправил и закани към свидетеля С. и му заявил: „Момченце, теб ще те причакам, ще те блъсна с буса“.

 Предвид това, че Ж. бил задържан за срок от 24 часа и нямал възможност да се придвижва самостоятелно, същият бил откаран до МБАЛ Добрич с патрулния автомобил за да му се предостави възможност да  даде кръвна проба. На място  в болничното заведение, Ж. отказал да даде и кръвна проба за медицинско изследване, който отказ също бил удостоверен от медицинското лице доктор Александър Тодоров, като в съставения Протокол за медицинско изследване №181 вписал, че Ж. лъха на алкохол, има нарушена координация, агресивно поведение и активен словесен контакт. От 01 РУП до МБАЛ Добрич и обратно, свидетеля Ж. непрекъснато буйствал в полицейския автомобил и обиждал полицейските служители. До болницата и обратно полицейския автомобил бил управляван от свидетеля К., а от двете страни на Ж., на задната седалка  били  свидетеля Д. и колегата му Х..

След като Ж. отказал медицинското изследване, същият бил върнат обратно  в 01 РУП Добрич. Междувременно С. и С. съставили  докладни записки (още същия ден, на 30.06.2012 год.), както и актове за установяване на административни нарушения, които Ж. отказал да подпише. Последният бил вкаран в помещение за задържани лица - „изолатор”, а охраната му била поета от следващата смяна в полицейското управление. На 30.06.2012 год. в 10.00 часа Ж. ***.

В едната от докладните записки, които съставил свидетеля С. непосредствено след инцидента в 01 РУП Добрич на 30.06.2012 год.  (л.21,т.4 от ДП), описал ударът  който му бил нанесен от Ж.. В друга докладна записка (л.23,т.4 от ДП), описал причината, поради която са били използвани помощни средства – белезници при задържането на свидетеля Ж..

Освен посочените докладни записки, свидетеля С. съставил АУАН №36 от 30.06.2012 год. (л.179,т.4 от ДП), а именно  за нарушение по чл.55,ал.1 от ЗМВР (отм.). Свидетелят С. съставил АУАН № 757/30.06.2012 год. (л.180,т.4 от ДП), в който отразил извършената проверка на  свидетеля Ж. и управлявания от него автомобил, както и отказа на последния да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер модел „Алкотест 931”, иззето било СУМПС и контролния му талон. Свидетелят Ж. отказал да подпише  акта, който отказ бил удостоверен от колегата на С. - И.Р..

В първия работен ден след инцидента, на 02.07.2012 год. срещу свидетеля Ж.Ж. започнало досъдебно производство №771/2012 год. по описа на 01РУП Добрич, продължило под №ЗМ-В-228/2012 год. по описа на ОДМВР-Разград. Предвид постъпили и уважени отводи и самоотводи, разследването по делото  било възложено на ОДМВР-Разград, а ръководството и надзора върху него на РП - Разград. Досъдебното производство е приобщено към настоящето наказателно производство.

В хода на разследването по започналото срещу Ж. досъдебно производство, същият бил привлечен в качеството на обвиняем на 17.10.2012 год. за престъпления от общ характер, а именно по чл.131,ал.2 вр. ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.325,ал.2 вр.ал.1 от НК. В хода на разследването по посоченото досъдебно производство, на 31.10.2012 год. в гр.Разград, в сградата на ОДМВР – Разград (т.4,л.164-166), разследващият полицай З.Ц.  разпитала в качеството на свидетел по делото Р.  Ж., която към този момент все още била съпруга на  Ж.. Преди разпита на подсъдимата Ж. й било разяснено правото й да откаже да свидетелства като съпруга на Ж. на основание чл.119 от НПК. Ж. заявила, че желае да свидетелства и  за това, че са и разяснени и правата и задълженията по чл.121 и чл.122 от НПК, положила подпис в съставения за това процесуално действия протокол.

Пред разследващия полицай подсъдимата Ж. потвърдила устно и съзнателно неистина, заявила е неверни обстоятелства:

„... когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор",

„Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай" и

„Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на полицаите".

 

По воденото досъдебно производство, на 29.12.2012 год. бил изготвен обвинителен акт срещу свидетеля Ж., който бил внесен за разглеждане  в РС – Добрич. На основание чл.247,ал.1,т.1 от НПК било образувано НОХД №1972/2012 год. по описа на РС-Добрич. Делото е било насрочено от съдия-докладчика за разглеждане в открито съдебно заседание в състав от съдия и двама съдебни заседатели с оглед правната квалификация на обвиненията срещу Ж. (по чл.131,ал2 вр. ал.1, т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.325,ал.2 вр. ал.1 от НК). След  отвод на съдебния състав е определен нов съдия  -докладчик , а именно Ромео Симеонов, председател на 17 състав и съдебни заседатели  Й.К.и Н.Р.. С Разпореждане делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведено открито съдебно заседание на 04.06.2013 год. в сградата на РС-Добрич, находяща се в гр.Добрич, ул.”Константин Стоилов” №7 била разпитана  подсъдимата Р.Ж. в качеството на свидетел. На същата,  отново  преди разпита й от съдебния състав в хода на съдебното следствие по образуваното НОХД, било разяснено правото й да откаже да свидетелства с оглед привилегията предвидена в чл.119 от НПК, като съпруга на Ж.Ж. - подсъдим по това дело. Ж. заявила , че желае да свидетелства и отново потвърдила устно и съзнателно неистина, заявила е неверни обстоятелства, а именно:

„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.",

„Не, категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). „По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая...",

„Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало",

„Не, не е посягал" (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?", но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.",

„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил),

„Не е отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не съм видяла да го докосва."

Показанията на Р.Ж. са обективирани в съставения по делото съдебен протокол от открито съдебно заседание  от 04.06.2013 год., приложен към НОХД №1972/2012 год. по описа на РС-Добрич.

С Присъда №11 от 03.09.2013 год.  на РС-Добрич по НОХД №1972/2012 год. Ж. е бил осъден за престъпление по чл.325,ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК е било определено общо наказание за двете деяния „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, всяка с продължителност от по една година. С посочения съдебен акт, Ж. е бил оправдан за престъплението по чл.131,ал.2,т.4 вр. ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд е бил протестирана пред въззивната инстанция, като същия е бил отменен частично и с Присъда №75 от 06.10.2014 год. по ВНОХД №234/2013 год. по описа на ОС-Добрич Ж. е бил признат за виновен и за деянието по чл.131,ал.2,т.4 вр. ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, като му е наложено наказание "Лишаване от свобода" в размер на 1 година. Първоинстанционната присъда е изменена в частта, относно наказанията които са били наложени на Ж. за деянията по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като вместо наказание „Пробация“, му е наложено за всяко от тях наказание "Лишаване от свобода" – за първото 6 месеца и за второто  една година. На основание чл.23 от НК на Ж. му  е определено общо наказание "Лишаване от свобода" в размер на една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК.Присъдата на ОС-Добрич не е била обжалвана и протестирана.

 

Подсъдимата Ж. е била разпитана в качеството на свидетел и по Адм.дело №4203/2012 год. по описа на Административен Съд гр.Варна, пред 29 състав, образувано по жалба от 19.11.2012 год. на Ж.Ж. срещу Заповедта досежно задържането му от 30.06.2012 год. Делото било насрочено и разгледано в Адм.С-Варна в сградата на Съда, находяща се в гр.Вана, бул. „Съборни” №24, а председател на състава била съдия Кремена Данаилова. На подсъдимата Ж., в проведеното съдебно заседание на 22.01.2013 год. по делото, отново й била разяснена привилегията да откаже да свидетелства като съпруга на Ж., но същата не се е възползвала от законовата привилегия и е обещала да каже истината. Ж. потвърдила устно и съзнателно неистина, като заявила неверни обстоятелства пред съдебния състав:

„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.";

„Не, категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая...";

„Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало.";

„Не, не е посягал." (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам", но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.";

„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил);

„Не е отправял никакви реплики" (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента);

„Не, не съм видяла да го докосва.".

 

Показанията на Р.Ж. са обективирани в съставения по делото съдебен протокол от открито съдебно заседание  от 22.01.2013 год., приложен към настоящето производство(л.101-116 от ДП).

Всички посочени по-горе протоколи по извършените действия по разследване, вкл. протоколи от разпити, съгласно чл.131 от НПК са доказателствено средство за извършените действия и реда, по които са били извършени. По този начин те се ползват като писмени доказателства  по настоящото производство като официални удостоверетелни (свидетелстващи)  документи, съставени по съответния ред от съответните длъжностни лица.

 

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства в хода на досъдебното производство, както и приобщените в хода на съдебното следствие:

Деловодна справка от Адм.С-Добрич(т.2, л.20-23 ДП); Определение №14319/15.11.2012 год. на ВАС(т.2,л.26 ДП); заверено копие от АД№185/2012 год. по описа на АС-Силистра(т.2,л.29-98 ДП); заверени копия от жалба на Ж.Ж., протокол от 22.01.2013 год. по адм.д. №4203/2012 год. и Решение №246/06.02.2013 год. по адм.д. №4203/2012 год. по описа на Адм.С-Варна, както и Решение №1746/07.02.2014 год. по адм.д. №5058/2013 год. по описа на ВАС на Република България(т.2,л.100-116 ДП); заверени копия от протоколи от съдебни заседания от 20.09.2012 год. и 09.10.2012 год.,Решение №83/09.11.2012 год. по АНД №1463/2012 год. по описа на РС-Добрич, в сила на 20.02.2013 год., ведно Определение от 11.02.2013 год. по КАД №53/2013 год. по описа на Адм.С-Добрич(т.2л.118-127 ДП); Определение №13904/06.11.2012 год. по Адм.Д №527/2012 год. по описа на ВАС(т.2,л.130 ДП); справка  от ОД МВР – Добрич,ведно с приложени към нея седмичен наряд за 25.06 до 01.07.2012 год. в 01РУП-Добрич(т.3,л.16-17 ДП); заверено копие от кадровото досие на подсъдимата Румана Ж., изпратено от ВСС(т.3,л.19-51 ДП); свидетелство за съдимост на Р.Ж.(т.3,л.27 ДП);ДП В-228/2012 год. по описа на ОД МВР –Разград(т.4 от ДП); НОХД №1972/2012 год. по описа на РС-Добрич, ВНОХД №234/2014 год. по описа на ОС-Разград; НОХД №967/2012 год. год. по описа на ОС-Разград; ЧНД №1009/2014 год. по описа на ВКС; ВНОХД №118/2014 год. по описа на ОС-Добрич; схема, начертана от свидетеля Ж. (л.180 от съд. производство).

Съдът не ползва събраните доказателства по НОХД №5048/2016 год. по описа на СГС, приложени към настоящето производство, тъй като същите са събрани от некомпетентен орган. Съгласно Решение 22.05.2018 год., постановено по ВНОХД №116/2018 год. по описа на АС-София е отменена постановената Присъда от 19.09.2017 год. по НОХД №5048/2016 год. по описа на СГС, НО, 25 н.с. , а именно поради незаконен състав. Доказателствата по посоченото дело са събрани при съществени нарушения на процесуалните правила,  лишени са от процесуална стойност, поради което не могат да служат за доказателствена основа на постановената присъда. В този смисъл е Решение № 62/ 26.02.2014г. по  н. д. №30/2014г. на ВКС.

Съдът кредитира и дава вяра изцяло на показанията на свидетелите: Д.С.С.(дадени в хода на съденото следствие), С.П.С.(дадени в хода на съденото следствие и частично прочетените от досъдебното производство на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК от протокол за разпит на свидетел от 28.09.2015 год. - т.2, л.13-15 от ДП, съгласно съд. протоколно определение от 26.11.2018 год. по делото), Д.Н.Д.(дадени в хода на съденото следствие и прочетените от досъдебното производство на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК от протокол за разпит на свидетел от 28.09.2015 год. - т.2, л.8-10 от ДП, съгласно съд. протоколно определение от 26.11.2018 год. по делото), Й.С.К. (дадени в хода на съденото следствие), Н. Ж.К.(дадени в хода на съденото следствие). Частично  Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ж.С.Ж. (дадени в хода на съденото следствие) и К.С.Р. (дадени в хода на съденото следствие), както и частично на обясненията на подсъдимата Р.Д.Ж.(дадени в хода на съденото следствие), съобразно посочените им по – долу части.

 

От посочените от обвинението свидетели, Съдът в хода на съдебното следствие разпита същите  и обсъждайки показанията им, намира, че изложената по-горе фактическата обстановка изцяло се подкрепя от тях и  поради това същите се кредитират в посочения по-долу смисъл.

Анализирайки показанията на свидетелите по делото , Съдът намира че по делото няма спор относно времето и мястото на инкриминираните събития. Няма спор относно времето и мястото на спирането на свидетеля Ж. от свидетелите С. и С.,  обстоятелството че същият е бил без документи за управление на моторно превозно средство и същите са му били донесени от съпругата му -  подсъдимата Ж.. Няма спор по делото и относно  провелото се боричкане с полицейските служители, идването на втория полицейски екип и включването на същия в задържането на свидетеля Ж.. За всички тези факти и обстоятелства свидетелстват , както полицейските служители, така и свидетеля Ж. и подсъдимата Ж. и в показанията им, респективно обясненията на последната не се установяват разминавания и несъответствия. За останалите факти по делото касаещи представянето на подсъдимата Ж. на свидетелите С. и С., репликите които е отправила към тях, както и местоположението на лицата в инкриминираните събития непосредствено преди и  по време на задържането на свидетеля Ж. и ударът спрямо С. има спор и противоречия.

 

Обсъждайки показанията на свидетеля Д.С.С.,  Съдът намира че същите са достоверни, логични и взаимосвързани както с писмените доказателства по делото, така и с показанията на свидетелите С.С., Д.Д., Й.К. и Н.Ж.. Свидетелят С. е свидетел очевидец на състоялите се събития и същият пред съдебния състав разказа добросъвестно за възприетите от него факти от действителността. Съдът непосредствено възприе изложеното от свидетеля в детайли и то съвсем без колебание и без да  преувеличава при възпроизвеждането на фактите. Аналогично на свидетеля С., С. посочи начина, по който е бил спрян за проверка управлявания от Ж. бус, а именно със звуков и светлинен сигнал, както и че впоследствие е проведен разговор с него, подсъдимата Ж. и С. в образувалото се пространство между буса и полицейския патрул. Съдът дава вяра на изложеното от свидетелите С. и С. относно поведението на подсъдимата Ж. при пристигането си на място и заявеното от нея „Здравейте колеги“, както и че е прокурор в ОП Добрич. И двамата свидетелите са възприели въпроса на Ж. дали може да направи нещо, за да няма последствия за Ж., както и че тя щяла да го прибере. Показанията на свидетелите, дадени пред съдебния състав кореспондират изцяло и с прочетените показания на свидетелите от досъдебното производство, които същите потвърдиха и заявиха че констатираните разминавания в изложеното от тях, точните реплики и използвани думи от страна на Ж. и Ж., се дължат на изминалия период от време, но като цяло смисълът е един и същи. При преценката на обективността на  показанията на  свидетелите С. и С. , Съдът отчете хронологията  и съответствието между възпроизведеното от тях и поради това се приемат  в това отношение като еднопосочни, достоверни, добросъвестни и обективни.   

На следващо място  спор между страните има и досежно нанесения удар от страна на свидетеля Ж. спрямо С.. В това отношение показанията на последния са еднопосочни с тези на С., който също е  възприел удара нанесен от  свидетеля Ж. в областта на гърдите на първия, както и местоположението на Ж. в този момент, която била непосредствено до тримата. Четиримата били разположени на около една ръка разстояние един от друг и всеки един от тях възприел посочения удар. И двамата сочат, че преди нанасянето на удара Ж. е придърпал С., след което е нанесъл с юмрук удара. В това отношение Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж. досежно твърдението му, че не е ударил свидетеля С., както и обясненията на подсъдимата Ж. в тази насока. Показанията на свидетелите  С. и С. във връзка с нанесения удар на последния от Ж.  кореспондират с показанията на свидетелите Д. и К., които малко по-късно разбрали за това съприкосновение. Действително свидетелите Д. и К. не са били преки свидетели очевидци на процесния удар, но същите като производни доказателства служат за проверка на достоверността на  първичните доказателства, в случая на показанията на свидетеля С..  От друга страна, фактите изложени от свидетеля С. относно нанесения му удар и агресивното поведение на Ж. кореспондират изцяло и с изготвените от него и С. докладни записки и съставените АУАН, описани по-горе. Именно това агресивно поведение на Ж. е било и причината С. да потърси съдействие от колегите си по радиостанцията от дежурната част, за които обстоятелства сочи и свидетеля Н.К.. Освен  агресивното поведение на Ж., което се изразявало в обиди и реплики към полицейските служители, същият ръкомахал активно, жестикулирал нервно и превъзбудено с ръцете, обидил полицейските служители, като изрекъл обиди и дори започнал да заплашва с уволнение същите. Това поведение и неизпълнението на полицейското разпореждане дадено от страна на С. и С. била причината, да се пристъпи към използване на помощни средства – белезници спрямо Ж.. Показанията на С. изцяло кореспондират и са във взаимовръзка, както с  показанията на С., така и с тези на Д. и К., които пристигнали на мястото на произшествието и заварили колегите си да се боричкат с Ж.. Възприетите от Съда непосредствено показания от свидетеля Д., кореспондират изцяло и прочетените  от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от 28.09.15. г. (том 2, лист 8-10 от ДП). Още пред разследващия орган свидетеля Д. е разказал, че е разбрал за нанесения удар на С., както и че в негово и на колегата му присъствие  Ж. е продължавал да буйства, поради което е бил свален на земята за да му бъдат поставени белезници. Показанията на Д. и К. кореспондират с възпроизведеното от свидетеля С., който разказва, че е имало провлачване, дърпане, бутане, падане на земята. За същите обстоятелства разказва и  свидетеля С.. Последният  сочи, че е имало нещо като борба, тъй като Ж. отказвал да му бъдат поставени белезници, опъвал се постоянно и това наложило същият да бъде съборен на земята. В получилото се „боричкане” се включили и новопристигналите колеги на С. и С., а именно свидетелите Д. и К.. Д. също сочи, че  когато са пристигнали на място е видял, че колегите му се „боричкат с въпросното лице”, оказал съдействие и набързо поставили белезници. Видял е как колегите му се боричкали зад полицейския патрул, а „госпожата“ (визира подсъдимата Ж.) стояла в предната дясна част на патрулния автомобил, на около 5-6метра от тях и наблюдавала случващото се. Показанията на Д. кореспондират с тези на К., който също  е възприел как колегите му се „дърпат” с мъж и се опитват да му сложат белезници на задния капак на патрулния автомобил. Подсъдимата Ж. възприела цялата  разиграла се „борба” между полицейските служители и Ж., тъй като заявила, че нямат право да го задържат. Репликата била възприета и от четиримата полицейски служители, които еднопосочно свидетелстват за това. Изложените факти от К. и Д. относно мястото, където са били поставени белезниците на Ж., кореспондират с изложеното от С. и С., а именно че боричкането е започнало в пространството между буса и патрулната кола, като с придърпване и провлачване е завършило на задния капак на патрулния автомобил. За агресията на Ж., възприятия имат  разпитаните по делото полицейски служители, както и свидетеля Н.К., който потвърди че това поведение (на Ж.) е продължило и в полицейското управление, където Ж. е оплюл колегата му Х. и е наложило друг негов колега да „го укротява”. Агресивното поведение на Ж.,  продължило и в полицейските автомобил при транспортирането му до 01 РУП Добрич, впоследствие до МБАЛ – Добрич и след това обратно до полицейското управление. Свидетелите С., С. , К. и Д. в съответствие разказват как Ж. е ритал, буйствал, псувал  и обиждал, а дори и Д. сочи, че е направил няколко опита да се самонарани, като си удари главата в една от вратите на патрулната кола и да счупи с глава стъклото й.

Показанията на свидетелите С., С., Д. и К. изцяло кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. Именно поведението на свидетеля Ж. във връзка с отказа му да бъде изпробван с Дрегер „Алкотест” за алкохол в издишания въздух, неподчинението му във връзка с даденото устно полицейско разпореждане  да не ръкомаха, нанесения удар от него са причината и за съставените впоследствие от С. и  С. писмени документи: талон за медицинско изследване № №0182944 от 30.06.2012 год. и последващия протокол за медицинско изследване №181, съставен от доктор Александър Тодоров в МБАЛ- Добрич, където също било описано поведението на Ж. и миризмата на алкохол от него; посочените обстоятелства мотивирали С. да състави АУАН № 757/30.06.2012 год., а С. да състави АУАН №36 от 30.06.2012 год., както и заповедта за задържане по ЗМВР. Именно развилите се събития са и основанието, въз основа на което е започнало и образуваното и водено досъдебно производство №ЗМ-В-228/2012 год. по описа на ОДМВР-Разград срещу Ж. за престъпления по чл.131,ал.2 вр. ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.325,ал.2 вр.ал.1 от НК, за които впоследствие същия е бил осъден.

Коментираните показания (на С., С., Д. и К.) са вътрешно логични и последователни, същите не съдържат вътрешни противоречия относно поведението на полицейските служители и разменените реплики. В този смисъл изложените от подсъдимата Ж. и свидетеля Ж. твърдения, че  първата не се е представила за прокурор, че не е възприела поведението на съпруга си по време на задържането му, в т.ч. и агресивното поведение на Ж. към С. и С., не се приемат за достоверни. Ж. е била в непосредствена близост до съпруга си и полицейските служители и същата е възприела както репликите на Ж. към полицейските служители, така и удара, впоследствие боричкането и задържането му. От показанията на полицейските служители С., С., Д. и  К. може да се направи еднозначен извод, че подсъдимата Ж. е била  през цялото време от идването й на мястото на произшествието до вкарването на свидетеля Ж. в полицейския автомобил за да бъде транспортиран до 01 РУП-Добрич. Същата е била първоначално непосредствено до свидетеля С. (към момента на нанесения удар на С.), а впоследствие след изречените от нея думи „Недейте, нямате право!” (в смисъл ,че нямат право да задържат Ж.) била в предната дясна част на патрулния автомобил, на чийто  заден капак били поставени белезниците на Ж.. Ж. през цялото време е наблюдавала случващото се, като не е предприела действия нито да препятства полицейските служители при изпълнението на служебните им задължения, нито е направила опит  да укроти съпруга си. В тази насока Съдът не кредитира и не дава вяра на показанията на свидетеля Ж., че не се е държал агресивно, както и обясненията на подсъдимата Ж., че  същият не се е държал предизвикателно, агресивно, че не е възприела удар, заплахи, обиди и псувни от страна на Ж. спрямо С., С. и  пристигналите след това Д. и К.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата Ж. и на свидетеля Ж. и досежно местоположението им по време на нанесения удар от страна на последния. В тази насока показанията на С. и на С. са еднопосочни и непротиворечиви и Съдът приема с доверието си, че същите са били разположени в пространство между буса и полицейския автомобил, както и че до С. е бил Ж., след това до него е била Ж., а в другия край до тях е бил С..   Показанията на Ж. в тази насока, както и обясненията на подсъдимата относно тези обстоятелства се оборват изцяло от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства, които в своята съвкупност са еднопосочни и взаимосвързани. Показанията на С. и С., дадени непосредствено пред съдебния състав кореспондират и с прочетените показания на свидетеля С. от досъдебно производство (на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК) в частта: ред 10 отгоре надолу от изречението „При пристигането…“  до ред 16-ти до края на изречението, завършващо с думите „…до оказване на съдействие.“ и изречението на ред 23-24, започващо с думите „Ние… „ и завършващо с  думите „..задържаме“ от протокол за разпит на свидетел от 28.09.2015 г., намиращи се в том 2, лист 13-14 от ДП.

 

 Показанията на Ж. и  обясненията на Ж. са изолирани и не се подкрепят от твърдението на последните двама, че случилото се е едва ли не преекспонирано от полицейските служители заради влошени отношения с бивш ръководител на Ж. в полицията. Тези твърдения не съответстват на доказателствата по делото, а точно обратното им противоречат. Обстоятелството, че срещу Ж. е започнало наказателно производство на 02.07.2012 год. се обяснява с датата на състоялите се инкриминирани събития, а именно в събота. Логично е и, че уведомлението по чл.212,ал.2 от НПК е изведено от регистрите на 01РУП-Добрич на 02.07.2012 год., когато е бил и първия работен ден след 30.06.2012 год. - понеделник. Отделно от това е видно,че показанията на свидетеля С. са били еднопосочни от самото начало, като не се установяват сериозни отклонение от възприетите от него факти. Такива са и показанията на свидетеля С. и останалите разпитани полицейски служители.  Изложеното то свидетеля К.С.Р., че С. бил споделил вероятност Ж. да не го е ударил, не кореспондира с изложеното от С., който лично сочи че е възприел нанесения удар от страна на Ж. и за който впоследствие са разбрали Д. и  К., непосредствено след случилото се, а и описанието на този удар е намерил място и в съставената докладна записка от свидетеля С., отново веднага след задържането на Ж. в полицейското управление. С оглед на горното Съдът намира, че  показанията на Р. и Ж., както и обясненията на подсъдимата Ж. не кореспондират с приетия за достоверен доказателствен материал, ценен от Съда. В този смисъл Съдът намира, че показанията на Ж. относно правнорелевантните факти имат единствено защитна функция, но не и доказателствена такава. Обясненията й в тази насока след съпоставянето им с останалата доказателствена съвкупност, не се намират във взаимовръзка нито с писмените, нито с гласните доказателства по делото. Показанията на Ж. от своя страна не се кредитират в тази част, тъй като същите видно обслужват защитната версия на бившата му съпруга и не намират подкрепа. Твърдението на Р. за споделеното от С. за липса на удар е също изолирано. Свидетелят Р. в хода на съдебното следствие първоначално добронамерено разказа, че е участвал в комисия, която е извършила проверка относно  законосъобразността на действията на полицейските служители С. и С., от които са били снети обяснения. Същият категорично заяви, че последните двама са потвърдили фактът на ударът от Ж. към С.. След приключване на проверката изолирано и без никаква взаимовръзка Р. заяви, че е имал неформален разговор със С., като не сочи нито кога , нито къде се е състоял. При този разговор С. му бил казал: „По-скоро нямаше удар, а ме бутна малко по-силно“. Посоченото изявление на свидетеля Р. се приема за изолирано, тъй като същият заяви, че поводът на срещата бил съвсем различен,но не сочи какъв. Това от своя страна също навежда Съда на извод, че  не следва да се кредитират показанията на Р. в тази им част, като се приемат че са обслужващи интереса на подсъдимата и нейната защитна версия, най –малкото с оглед обстоятелството  че с нея са били колеги и са работили заедно, включително и когато вече е заемала длъжността прокурор.

Показанията на Ж. и обясненията на подсъдимата Ж.  се ценят от Съда частично, досежно останалите факти, които не са спорни по делото. Такива са датата на настъпилите събития, извършената проверка на Ж. от полицейските служители С. и С., задържането на Ж. и откарването му в МБАЛ - Добрич за кръвна проба и впоследствие в 01РУП-Добрич, воденото срещу Ж. досъдебно производство  и осъждането му от РС-Добрич, както и воденото административно дело пред Адм.С – Варна. Не се кредитират показанията на Ж. и обясненията на подсъдимата Ж. относно твърдението им, че последната не се е представила със заеманата от нея длъжност и изречените реплики, относно твърдението им че Ж. не е нанесъл удар на свидетеля С.,както и че свидетеля С. не е бил при тях и не е възприел нито разменените между тях реплики и удар, както и  твърдението, че свидетеля Ж. не е бил агресивен и не е буйствал, че не е обиждал и псувал полицейските служители. Не се дава вяра на обясненията на Ж.  досежно твърдението й, че не е потвърдила усто и съзнателно неистина пред разследващия полицай Цветкова, пред 29 състав на Адм.С – Варна и пред 17 състав на РС-Добрич с председател Ромео Симеонов. Не се дава вяра на обясненията на Ж. и на свидетеля Ж., относно твърдението,че С. е провокирал поведението на последния и че той тихо и кротко е казвал ,че няма да даде кръвна проба. Изложеното от Желеви относно тези факти изцяло противоречи на възприетата от Съда фактическа обстановка и тези твърдения не намират опора в нито едно доказателство по делото. Както бе посочено по-горе показанията на свидетелите С., С., Драгневи  К. са еднопосочни и категорично сочат, че Ж. е оказал яростна съпротива при поставянето на белезниците и е  отказал да се подчини на дадените му разпореждания от полицаите.  Категорично от показанията на свидетелите С. и С. се оборва и твърдението, че когато Ж. е пристигнала на място с документите на Ж., е била на място само със С., а С. бил от другата страна на буса и не е чул разговорът между тях, както и че мъжът й не е оказвал никаква съпротива. Категорично се опровергава твърдението на Ж., че полицаите са се нахвърлили върху Ж., както и че последния не е направил нищо, за да бъде задържан. Агресивното поведение на Ж. – буйстването му, псувните и обидите, както и последвалия удар в областта на гърдите на С., сочат точно обратното и в никакъв случай не може да се изведе извод, че поведението на Ж. е било тихо, кротко и спокойно, както и че отказът да даде кръвна проба бил също така тихо и кротко изречен от него. Показанията на С., С., Д. и К. опровергават изцяло изложеното от Ж., че Ж. не е отправял никакви реплики към полицейските служители. Фактът, че Ж. е станал агресивен със идването на място на Ж. и е „придобил смелост” в нейно присъствие, както и че е започнал да обижда и заплашва с уволнение полицаите, се опровергава от показанията на С. и С. в тази насока, посочени по-горе. Последвалото буйстване и агресивно поведение, за което сочат Д. и К. продължило както в полицейския автомобил, така и в МБАЛ-Добрич и в полицейското управление изцяло оборват версията на Ж. и Ж. досежно тези факти и поради това Съдът не им дава вяра.

По отношение на депозираните показания от подсъдимата в качеството на свидетел по досъдебно производство №В-228/2012 год. по описа на ОД МВР – Разград, по НОХД №1972/2013 год. по описа на РС-Добрич и по адм.дело №4203/2012 год. по описа на Адм.съд – Варна и тяхното съдържание по същество  са налице непротиворечиви писмени доказателства, които се кредитират от Съда  в тяхната цялост. Съставените  в това отношение протоколи  от съдебни заседания и протокол за разпит на свидетел пред органа на досъдебно производство, са писмени доказателствени средства (чл.131 от НПК) за извършените действия и за събраните доказателства, съставени са по установения ред и условията на НПК, поради което и  се ползват от Съда при постановяването на присъдата.

За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда  се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали:  от гласните доказателствени средства - от свидетелските показания посочени по-горе в съответните им части и частично от обясненията на подсъдимата Р.Д.Ж.; от ценените от съда писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК  и надлежно приобщени към доказателствения материал (включително справки за съдимост), като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен  материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените по-горе лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда. Действително, за някои от тях се констатират неточности и съвсем незначителни разминавания, но Съдът ги отчита като дължащи се на дългият период от време изминал от датата на извършването на престъплението до момента, а и още повече че тези противоречия не са от такова естество, че да водят до направата на други изводи и друга фактическа обстановка, различни от възприетите.

 

Кредитираните свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази насока аргументи на Съда по-горе.

Приетите и предявени по реда на чл.284 НПК веществени доказателства също подкрепят описаната фактическа обстановка и допълват и изясняват установените релевантни факти и обстоятелства.

В рамките на воденото наказателно производство не са били прилагани специални разузнавателни средства  съгласно изискванията на българското законодателство.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът  намира от правна страна, че с деянието подсъдимата Р.Д.Ж. е осъществила обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 290, ал.1  вр. чл.26,ал.1 от НК ,  затова че:

В периода 31.10.2012 г. - 04.06.2013 г., в гр. Разград, гр. Варна и гр. Добрич при условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, пред съд и пред друг надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина, както следва:

1. На 31.10.2012 г. в гр. Разград, в сградата на ОД на МВР- гр. Разград, находяща се на адрес гр. Разград, ул. "Кирил и Методий" № 8, пред надлежен орган на властта (орган на досъдебното производство) - разследващ полицай З.Ц., като свидетел по ДП № ЗМ - В-228/2012г., по описа на ОД на МВР - гр. Разград, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„... когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор",

„Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай" и

„Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на полицаите";

 

2. На 22.01.2013 г. в гр. Варна, сградата на Административен съд- гр. Варна, находяща се на адрес гр. Варна, бул. "Съборни" № 24, пред съд - двадесет и девети състав на Административния съд гр. Варна, с председател съдия Кремена Данаилова, като свидетел по адм. дело № 4203 по описа за 2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„През това време другият полицай го нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се нахвърлиха отгоре на съпруга ми.";

„Съпругът ми нищо не е направил. Твърдя, че в мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го задържат. Като му занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба. Тихо, кротко и спокойно го казваше.";

3. На 04.06.2013 г. в гр. Добрич, в сградата на Районен съд - гр. Добрич, находяща се на адрес гр. Добрич, ул. "Константин Стоилов" № 7, пред съд - седемнадесети състав на Добрички районен съд с председател съдия Ромео Симеонов и съдебни заседатели Й.К.и Н.Р., като свидетел по НОХД №1972/2012г, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:

„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.",

„Не, категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). „По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая...",

„Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало",

„Не, не е посягал" (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?", но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.",

„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил),

„Не е отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не  съм видяла да го докосва."

 

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимата Р.Д.Ж. е извършила престъплението по чл. 290, ал.1  вр. чл.26,ал.1 от НК.

Подсъдимата Р.Д.Ж. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимата Р.Д.Ж. е годен субект на престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в състояние на вменяемост.

Съставомерните белези на престъплението по престъплението по чл. 290, ал.1  вр. чл.26,ал.1 от НК го характеризират като резултатно престъпление.

Престъплението по чл.290,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК е престъпление против правосъдието – включено е в Раздел ІІІ /Престъпления против правосъдието/ на Глава VІІІ от НК.

Субект на това престъпление може да бъде единствено лице, което има качеството на свидетел.

Свидетелят е само и изцяло процесуална фигура. Затова не всеки очевидец може да бъде субект на престъплението – очевидецът е фактическа фигура, докато свидетелят е онзи, който се определя за такъв от съответния орган пред който са депозирани показанията. Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването може да се осъществи в две форми: потвърждаване на неистината или затаяване на истината.

Първата форма на изпълнителното деяние означава да се преиначи онази истина, която съществува в представите на дееца (свидетел) и той да каже нещо, за което знае, че не е съществувало в действителност. Що се отнася до втората форма на изпълнителното деяние, тя означава да се скрие истината, пак съобразно представите на дееца (свидетел), той да не съобщи за нещо, за което знае, че е съществувало в действителност, твърдейки за него, че не му е известно, не си спомня и пр. Именно за потвърждаване на неистина е привлечена в случая подсъдимата Ж., за това че съзнателно е заявила неверни факти в качеството й на свидетел по посочените по-горе дела. Същата като свидетел е дала показания и е излъгала (заблудила е) съответния разследващ орган и органите на съдебната власт, които са провели нейния разпит по посочените по-горе дела.

Престъплението по чл.290,ал.1 от НК, като резултатно такова и неговият престъпен резултат наподобява този на набедяването и се свежда само до това разследващият орган или органа на съдебната власт, който провежда разпита, да научи за неверните твърдения, като не е нужно органът да им повярва.  Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.

По делото са налице безспорни доказателства , че подсъдимата е отишла на мястото на започналата полицейска проверка спрямо бившият й съпруг на 30.06.2012 год. в гр.Добрич,както и че именно тя е донесла документите му и ги е предала на полицая С.. Подсъдимата Ж. е била в непосредствена близост до свидетелите Ж., С. и С. и през цялото време е наблюдавала и възприела случилото се - ударът в гърдите спрямо С., агресивното поведение на Ж., борбата , която се е разиграла за да бъдат поставени белезници на последния, отправените от него реплики спрямо полицейските служители, идването впоследствие на свидетелите Д. и К., повикани за съдействие от колегите си.

Въпреки  привилегията, която й предоставя закона в чл.119 от НПК, а именно да откаже да свидетелства като съпруга (към инкриминираната дата) на Ж., същата е заявила ,че желае да свидетелства по делата, посочени по-долу. На Ж. е била разяснена от съдебните органи, респективно от органа на досъдебно производство отговорността и задължението й да даде верни показания и последиците от неизпълнение на това задължение по чл.290,ал.1 от НК, подсъдимата е депозирала свидетелски показания, като е потвърдила неистина на три пъти, заявила е  неверни обстоятелства в качеството й на свидетел по следните дела:

Подсъдимата Ж. е била разпитана в качеството на свидетел по досъдебно производство №ЗМ-В-228/2012 год. по описа на ОДМВР-Разград водено срещу бившия й съпруг Ж.Ж. за престъпения по чл. 131,ал.2 вр. ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.325,ал.2 вр. ал.1 от НК.  На 31.10.2012 год. в гр.Разград. Разпитът й е бил извършен в сградата на ОДМВР – Разград, пред разследващият полицай З.Ц. и устно и съзнателно е потвърдила неистина, като е заявила:

„... когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор",

„Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай" и

„Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на полицаите";

Впоследствие по воденото досъдебно производство, посочено по-горе, бил изготвен и внесен обвинителния акт и било образувано НОХД №1972/2012 год. по описа на РС-Добрич,пред 17 състав с Председател Ромео Симеонов и съдебни заседатели Й.К.и Н.Р.. В открито съдебно заседание по делото, проведено на 04.06.2013 год. в сградата на РС-Добрич, находяща се в гр.Добрич, ул.”Константин Стоилов” №7 Ж. отново била разпитана като свидетел  устно и съзнателно потвърдила неистина:

„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.",

„Не, категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). „По-скоро провокативното поведение беше от страна на полицая...",

„Не, в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало",

„Не, не е посягал" (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?", но не го е удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.",

„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил),

„Не е отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не  съм видяла да го докосва."  

Подсъдимата Ж. устно и съзнателно е потвърдила неистина в качеството й на свидетел и в проведеното съдебно заседание на 22.01.2013г. по Адм.дело №4203/2012 год. по описа на Административен Съд гр.Варна (образувано по жалба на бившия й съпруг против Заповед за задържането му), пред 29 състав с председател съдия Кремена Данаилова в сградата на Съда, находяща се в гр.Варна , бул. „Съборни” №24:

„През това време другият полицай го нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се нахвърлиха отгоре на съпруга ми.";

„Съпругът ми нищо не е направил. Твърдя, че в мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го задържат. Като му занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба. Тихо, кротко и спокойно го казваше.";

В случая от обективна страна потвърждаването на неистината като изпълнително деяние е осъществено от подсъдимата Ж.,  чрез действие  и се изразява в това, че устно и съзнателно е потвърдила неистина. По делото безспорно се установи от доказателствените материали, които съдът приема за достоверни, че горепосочените факти, за които подсъдимата Ж. е давала показания като свидетел са неверни, т.е. не отговарят на истинските фактически обстоятелства, за които е свидетелствала.  От това следва извода, че подсъдимата Ж., знаейки истинските фактически обстоятелства, е потвърдила обстоятелства, които са противоположни на тези факти, т.е. е потвърдила е  неистина. Потвърждаването на неистината е осъществено с активно действие – подсъдимата е съобщила невярна информация относно събитията по делата, в хода на които е свидетелствала пред разследващ полицай Цветкова, пред РС-Добрич , 17 н.с. и пред Адм.С-Варна, 29 състав, по начин различен от действителния. Изпълнителното деяние е извършено устно, защото и пред разследващия полицай и пред двата съда подсъдимата е изговорила посочените по-горе неистини, които са били обективирани в съставените надлежни протоколи.

Подсъдимата Ж. е осъществила престъплението пред надлежните за това органи, заети с разследването на досъдебното производство №ЗМ-В-228/2012 год. по описа на ОДМВР-Разград – в случая разследващия полицай Цветкова; Съдът, разглеждащ делото по НОХД №1972/2012 год. по описа на РС-Разград, това е  17 състав с Председател Ромео Симеонов и съдебни заседатели Й.К.и Н.Р.; Съдът, разглеждащ делото по Адм.дело №4203/2012 год. по описа на Административен Съд гр.Варна, това е пред 29 състав с председател съдия Кремена Данаилова. Лъжливите показания на подсъдимата Ж. са дадени в хода на висящо наказателно производство и висящо административно производство, с което е изпълнено това изискване за съставомерността на деянието, а не по време на предварителна проверка или оперативна беседа, защото последните не са част от наказателния процес /Р 266-2003- III н.о. ВКС/.

Престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е довършено с факта на завършване на показанията пред надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи, то е формално и на просто извършване. В този смисъл е Р 308-2009-1 НО. За довършеността  на престъплението е без значение дали надлежният орган е кредитирал свидетелските показания. В случая показанията на Ж. не са били кредитирани от разследващия орган по воденото досъдебно производство №ЗМ-В-228/2012 год. по описа на ОДМВР-Разград, впоследствие от съда по НОХД №1972/2012 год. по описа на РС-Разград , 17 състав, както и от Съда по  Адм.дело №4203/2012 год. по описа на Административен Съд гр.Варна, 29 състав. В този смисъл следва да се посочи, че практиката на съдилищата е константна и че за  съставомерността на престъплението лъжесвидетелстване следва фактите и обстоятелствата, за които са били депозирани лъжливите свидетелски показания  да са релевантни за предмета на доказване по делото, за което се свидетелства, защото в противен случай, те не се отразяват на правораздавателната дейност и деянието е несъставомерно. В този смисъл е Р 148-2010-1 НО. В случая показанията на Ж. са касаели именно такива релевантни факти и извършеното от нея деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна.

От съществено значение е, че правораздаването е важна държавна дейност, която постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи, поради което осъщественото от подсъдимата съставомерно деяние по чл.290, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е общественоопасно.

Субект на престъплението е подсъдимата Р.Д.Ж., за която няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно същата е вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата Ж. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им. По делото не се спори, че преди разпита й като свидетел по трите посочени по-горе дела подсъдимата е била уведомена за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290, ал.1 от НК и последната е обещала да говори истината, което и като факт е отразено в съставените протоколи за разпит(включително и съдебни протоколи). Наред с това Съдът  намира, че подсъдимата е искала настъпването на общественоопасния резултат, като мотива й за това е бил потвърждавайки неистина досежно горепосочените факти да помогне за изграждането на защитна версия на свидетеля Ж. за сметка на правилното и обективно правораздаване. При извършването на деянието Ж. е имала ясната представа за противообществения характер на стореното, предвиждала е и е желаела настъпването на общественоопасните последици, като въпреки предупреждението за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, е направила своя избор да излъже пред разследващия орган и пред двата съда, като потвърди неистината за горепосочените обстоятелства.

При извършване на престъплението подсъдимата е проявила своеобразна упоритост, като няколкократно в хода на воденото наказателно производство срещу Ж.(2 пъти-пред разследващия орган и пред Съда разглеждащ делото) неизменно е заела позицията по потвърждаване на неверните обстоятелства, за които е била разпитвана , както и  пред Адм.С –Варна в производството, образувано по жалба на Ж..

Обективно, трите деяния осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление (по чл.290, ал.1 от НК), извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и тази обективна и субективна връзка между тях ги характеризира като едно продължавано престъпление по смисъла на  чл.26 НК. Съдът прие за доказано по категоричен начин и обстоятелството, че правилно престъпната дейност на подсъдимата Р.Д.Ж. следва да се квалифицира като „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26 от НК. Налице е обективна и субективна връзка (общност на вината и еднородност на умисъла у подсъдимия), изразяваща се в това, че осъществява поотделно едно и също по вид престъпление,  извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не позволява трите еднородни деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от принципно установеното в съдебната практика положение за продължителността му.

В тази връзка правилно деянието е квалифицирано от представителя на държавното обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вменено на подсъдимата Ж., и в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР 34/88г.ОСНК на ВС, ТР 3/71г.,  ТР 52/88г. ОСНК на ВС и ТР 1/2006г. на ОСНК на ВКС.

С оглед на гореизложените правни изводи настоящият състав на Съда  не споделя доводите навеждани от защитата на подсъдимата, че в случая  деянието не е доказано и че не е съставомерно или недоказано по чл.290, ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК.

Съдът не приема за основателно, направеното възражение от адв.Я., че инкриминираните показания  на Ж.  по досъдебното производство, а впоследствие и в неговата съдебна фаза, не касаят предмета на доказване. От приложените писмени материали по досъдебно производство В-228/2012 год. по описа на ОД МВР - гр. Разград-  постановление за привличане в качеството на обвиняем от 17.10.2012 год. , а и от внесения обвинителен акт по НОХД №1972/2012г. по описа на Районен съд - гр. Добрич е видно, че Ж. е привлечен и са му повдигнати и предявени обвинения за престъпления от общ характер по чл.131,ал.2 вр. ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК , по чл.325,ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.144,ал.З вр. ал.1 от НК. Инкриминираните показания на подсъдимата касаят именно фактите по обвиненията срещу Ж.Ж. относно хулиганските действия по време на задържането му,  нанесения удар спрямо С. в гърдите му и отправената закана спрямо последния, че ще го  прегази с буса си. Показанията на подсъдимата  в качеството й на свидетел по адм. дело № 4203 по описа за 2012 г.  по описа на Административния съд гр. Варна, също се отнасят до предмета на делото.  Административното производство е образувано по жалба на Ж. против Заповедта за задържането му и разпитът на Ж. е поискан от процесуалния представител на Ж.. С оглед на това и всички обстоятелства относно задържането на лицето, са от съществено значение за решаването на делото и преценката на законосъобразността на задържането, а оттам и основателността на жалбата. Възражението на защитата, че при решаването на делото, Съдът не се е ползвал от показанията на Ж., не е основателно тъй като за да достигне до фактическите си изводи са били обсъдени обстоятелствата свързани с оказването на съпротива от страна на Ж. спрямо полицейските органи и нанесения удар на С., въз основа на които е приел от правна страна ,че Заповедта за задържане на Ж. е законосъобразна. Именно в този смисъл и показанията на Ж. , дадени по това адм. дело се приемат че са били относими към предмета на делото, поради което и всъщност същата е била и разпитана по искане на процесуалния представител на Ж..

Подсъдимата е депозирала посочените по-горе показания в качеството й на свидетел за да дискредитира изложеното от С., С., Д. и К. и същата е сторила това съзнателно, заявявайки неверни обстоятелства устно пред надлежните органи (посочени по-горе).

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимата Р.Д.Ж. за виновна в извършване на престъплението по чл. 290, ал.1  вр. чл.26,ал.1 от НК, в периода  31.10.2012 год.- 04.06.2013 год.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е незачитане на установени правов ред.

 

По оправдателния диспозитив спрямо подсъдимата Р.Д.Ж. по обвинението за престъпление по  чл.283, пр.2 от НК:

Съдът постанови оправдателна присъда по обвинение, което е било повдигнато и предявено  на подсъдимата Ж. по чл.283 от НК.

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът  призна подсъдимата Р.Д.Ж.  за невинна в това, че: 

На 30.06.2012 г. в гр. Добрич, ул. „Хан Крум", като длъжностно лице - прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, използвала своето служебно положение - представила се на полицаи С. и С. от група Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция" към Първо РУ „Полиция" Добрич, че е прокурор, за да набави за другиго - Ж.С.Ж. - неин съпруг, противозаконна облага - да бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място от органите на МВР полицейска проверка на Ж.С.Ж. по повод възникнало в полицейските служители съмнение, че Ж.Ж. управлява МПС - „Фиат Дукато" с per. № ***след употреба на алкохол и за да не бъде санкциониран по Закона за движение по пътищата.

 

Престъплението по чл.283 от НК  е престъпление по служба и обект на същото е правилното функциониране на държавния и обществен апарат. Субект на тези престъпления е „длъжностното лице“. В настоящия случай няма спор относно качеството на подсъдимата Р.Ж., тъй като същата към 30.06.2012 год. е заемала длъжността „прокурор” в ОП-Добрич съобразно Акт №195/15.06.2012 год.

Съгласно Постановление № 2/1980 г.  на Пленума на ВС, при престъпление по чл. 283 НК „е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение, и то с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. Касае се за използване от длъжностното лице на съответно длъжностно качество за реализацията на една извънслужебна дейност. При тази именно дейност длъжностното лице набавя за себе си или за другиго противозаконна облага, т. е. стига се до благоприятно изменение на имотното състояние или всяка друга полза, което противоречи на конкретна разпоредба, на закон или на друг нормативен акт”. Облагата, която се цели е противозаконна, ако противоречи на закон или друг нормативен акт. Под използване на служебно положение, съдебната практика приема дейност, която не е свързана непосредствено с изпълнение на служебните задължения. Съгласно Решение № 93/1969 г., II НО на ВС, Решение № 112/1974 г., I НО на ВС, Решение № 69/1972 г., II НО на ВС, Решение № 626/1976 г.I  НО на   ВС, престъплението е осъществено, ако не са налице формите на изпълнителното деяние по чл. 282 НК. Както е посочено и в Решение № 369/2013 г., НД № 1146/2013 г., I НО на ВКС, законът „инкриминира използването на длъжностно качество за реализиране на извънслужебна дейност“. Длъжностното лице не нарушава служебните си задължения, нито превишава властта или правата си, а само използва (експлоатира) служебното си положение за набавяне на противозаконна облага. Тук от значение е само обстоятелството, че службата, която заема, му дава възможност да си набави облага, че длъжностното му качество улеснява мотивировката на други лица.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.283 от НК се състои само в използване на своето служебно положение, без обаче да се стига до нарушаване на задълженията вътре в самата служба. С оглед на това съставът на чл. 283 НК се явява субсидиарен спрямо този на чл.282 от НК и се прилага, когато няма нарушаване на служебна забрана, неизпълнение на служебно задължение или превишаване на правомощия.  На следващо място тук става въпрос за поведение, което е извън службата. Става дума за извънслужебни взаимоотношения, при които обаче се намесва служебното положение на дееца, който му осигурява някакво предимство по отношение на други лица. Деецът използва това свое положение винаги, когато упражнява върху другиго някакво извънслужебно въздействие – по своя или по негова инициатива, но като го свързва със своята служба изобщо и поста си в частност.

Престъплението по чл.283 от НК е формално, на просто извършване, а формата и видът на вината поради това са прекият умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – набавяне на противозаконна облага. На практика тази цел трябва да бъде не само поставена, но и обективно постигната, за да се приеме, че деянието разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност и съставлява престъпление.

В настоящия случай, както бе посочено по-горе е безспорно установено длъжностното качество на подсъдимата Р.Ж. и заеманата от нея длъжност прокурор в ОП-Добрич.Страните също не спорят по този въпрос.

От събраните по делото достоверни доказателства се установява, че подсъдимата действително се е представила с думите „Здравейте колеги, аз съм прокурор Р.Ж., това е съпруга ми, ето нося  документите.” Посочените думи са били възприети и от свидетеля С. и от свидетеля С.. Представянето на подсъдимата Ж. обаче, не навежда на извод, че тя е използвала своето служебно положение и то с цел да набави за съпруга си – свидетеля Ж. противозаконна облага, а именно да бъде преустановена извършваната от полицейските служители проверка по повод съмнение, че Ж. управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол и за да не бъде санкциониран по ЗДвП. За свидетеля С., длъжностното качество на Ж. му е било известно, тъй като двамата се познавали от преди това и били колеги. От установените по делото обстоятелства, не може да се направи еднозначен извод, че Ж.  с представянето си като „прокурор“ е използвала служебното си положение в извънслужебна дейност.  Видно е , че  подсъдимата Ж. на първо място не се е легитимирала като прокурор със служебна карта, на следващо място - не е издала никакви конкретни разпореждания към полицейските служители и не е  използвала своето служебно положение да ги мотивира да не изпълнят задълженията си по служба и респективно да довършат извършването на започнатата от тях полицейска проверка. Ж. не е  разпоредила на С. и С. да преустановят (прекратят)извършването на проверката и респективно да не санкционират по ЗДвП свидетеля Ж.,както и вербално не е използвала такива изрази, които да бъдат във заповедна форма.  С представянето си, със служебното си качество и заеманата длъжност, подсъдимата Ж.  не е ясно по безспорен начин какво точно е целяла. За това сочи  и самият свидетел С., който заяви пред съдебния състав, че за него самия използвания от Ж. израз впоследствие „може ли да направим нещо” бил странен и е възприел думите й в смисъл да освободят Ж., да го прибере и да забравят за случая, както и се надявал „да е нямала нищо друго предвид”, след което поясни, че това са само негови предположения.  Самият въпрос, който е задала подсъдимата Ж. дали може да направи нещо, за да няма последствия, дали може да си тръгне с Ж., както и изявлението й, че тя ще се погрижи за  съпруга си, също буди предположения. В тази насока следва да се има предвид, че изявлението на Ж. е било преди  агресивната проява от страна на бившия й съпруг и към момент , в който не е имало основание същия да бъде задържан и след изявление, че няма да даде да бъде изпробван с Дрегер. В този смисъл следва да се имат предвид и разпоредбите на Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Обн. ДВ. бр.63 от 17 Юли 2001г., изм. ДВ. бр.23 от 17 Март 2006г., отм. ДВ. бр.61 от 28 Юли 2017г.). Съобразно нормативната уредба, действаща към датата на инкриминираното деяние, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Съгласно чл.2,ал.2 от Наредбата с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва: лечебното заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването. Единствено, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или наличие на друго упойващо вещество, длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебното заведение. В случая преди предприемане на действията по задържане и респективно възникване на основание за това, свидетеля Ж. е следвало да бъде санкциониран с АУАН и е следвало да му бъде издаден талон за медицинско изследване. В този смисъл  и изявлението и поставения въпрос от  подсъдимата Ж.  може да бъде тълкувано по различен начин и биха могли да се направят  предположения в различни насоки, а присъдата не може да почива на предположения, това е недопустимо.

От друга страна изявлението на Ж. е във въпросителна форма и предполага повече от един отговора, което от своя страна изключва умисълът за набавяне на противозаконна облага и в тази насока единствено също биха могли да се направят различни предположения, както е сторил и свидетеля С. описвайки възприятията си.

Липсват безспорни доказателства Ж. по някакъв начин да е мотивирала полицейските служители да преустановят извършваната проверка от тях по отношение на Ж. и дори напротив, същите с оглед поведението на последния са я довършили и са изпълнили служебните си задължения. По никакъв начин не се установяват по несъмнен начин  факти, от които да се направи извод че подсъдимата Ж.  се е опитала да предотврати завършване на проверката спрямо Ж. за да го облагодетелства противозаконно, а именно да не настъпят за него неблагоприятни последици.

По делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено от обективна и субективна страна подсъдимата Р.Д.Ж. да е осъществила състава на посоченото  престъпление по чл.283,пр.2 от НК, поради което и бе оправдана и призната за невинна  по посоченото обвинение.

Писмените и гласните доказателства, взети предвид при установяване на фактическите обстоятелства, не допринасят  за изясняване на обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и се явяват недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда. Налице е предположение за извършване от подсъдимата на престъплението по чл.302 т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и липсата на категоричност относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно съда да оправдае подсъдимата  за деянието.

Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимата за виновна само когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай престъплението не е доказано по несъмнен начин нито от обективна, нито от субективна страна.

 

 

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Р.Д.Ж., от съдебният състав се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността й, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и целите  по чл. 36 от НК.

За да наложи на подсъдимата Р.Д.Ж. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по 290,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ДО ПЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира, че наказанието не следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, тъй като не би било справедливо и дори и определянето на най-ниския размер би се явило несъразмерно тежко.

Съдът намери, че са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред са налице. По делото е налице смекчаващо обстоятелство - изтеклия период от време от инкриминираната дата до настоящия момент (деянието е извършено в периода 31.10.2012г.-04.06.2013 год., т.е. изтекли са повече от пет години), което е изключително по своя характер, а и съвкупността им ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Изтеклият продължителен период от време от извършване на деянието до приключване на наказателното производство не може да се вмени в отговорност на подсъдимата. Този период поставя под обосновано съмнение правото по §1 на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Тези констатации мотивираха настоящия състав да приеме, че е налице забавеното правораздаване и това обстоятелство следва да бъде разглеждано като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Определянето на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, в случая не следва да се преценява като проява на неоправдан либерализъм и същото допринася за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимата и останалите членове на обществото. По тези съображения се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2  от НК и на подсъдимата Р.Ж.  за извършеното престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл. 26,  ал.1 от НК й се наложи  наказание “ПРОБАЦИЯ” заменящо наказанието „лишаването от свобода” и включващо следните пробационни мерки :

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6(шест) месеца.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимата Р.Д.Ж., Съдът  отчете смекчаващи вината обстоятелства - добрите характеристични данни, чистото й съдебно минало, изключително доброто процесуално поведение, завършеното висше образование,семейното й положение-разведена, както и че престъпленията са извършени преди пет години и към този момент е била съпруга на свидетеля Ж..

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита фактът, че деянието е извършено от Ж. докато е заемала длъжността прокурор в ОП, имала е задължение да полага усилия за спазването на правовия ред и да съдейства за постигането на целите на правораздаването и да спомага разкриването обективната истина. Въпреки наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът не може да обоснове приложението на чл.54 от НК и поведението на Ж. не може да се приеме, че е такова с висока степен на обществена опасност. В тази насока Съдът отчита и целите, визирани в закона в чл.36 от НК

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Размерът на определения срок за всяка една от пробационните мерки следва да бъде в минимален размер предвид  наличието на изключителното смекчаващо обстоятелство. Изтеклият срок има изключително значение при индивидуализацията на наказанието. Отделно се отчете, че все пак се касае  за един човек с поначало добри характеристични данни и чисто съдебно минало, ползващ се с добро име сред колегите си. Съдебният състав зае становището, че определянето на по-голям размер на пробационните мерки или на по-тежко наказание, каквото е "Лишаване от свобода", в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като същата би надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всичко поправяне на  извършителя. Решаващият съдебен състав отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително - предупредителните елементи и на специалната и общата превенция.  От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимата, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимата Р.Д.Ж., съдът прие, че така определеното наказание „ПРОБАЦИЯ” с двете задължителни по закон пробационни мерки не пренебрегва генералната превенция. Генералната превенция не може да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние. По тези съображения  на подсъдимата Р.Д.Ж. се наложи наказание: “ПРОБАЦИЯ” (като замяна на наказанието "Лишаване от свобода") със следните пробационни мерки :

На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК -  Задължителна регистрация  по настоящ адрес ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА с първоначална периодичност на явяване и подписване  пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и

На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – Задължителни срещи с пробационен служител ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

В така определения размер Съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата Р.Д.Ж., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Р.Д.Ж. е осъдена да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 805,43 лева (осемстотин и пет лева и четиридесет и три стотинки), а именно направените в хода на досъдебно производство в размер на 105,43лв (сто и пет лева и четиридесет и три стотинки), които да заплати по сметка на ОДМВР – Разград, и направените  в хода на съдебното производство 700лв (седемстотин лева), които да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Специализиран наказателен съд.

На основание чл.189,ал.2 от НПК разноските за преводач в хода на съдебното производство в размер общо на 566,40лв (петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки), остават за сметка на  Държавата.

 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                СЪДИЯ :