№ 15838
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110126088 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. Ц.П., против В. П. В., ЕГН **********, с адрес ..., и И. Д. В., ЕГН **********, с
адрес ..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, при условията на разделна
отговорност при равни дялове от по 1/2 част от следните задължения: сумата от 133,26 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законна лихва от 23.07.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 23,80 лева за периода от 15.09.2017 г. до 16.07.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско
дело № 33130 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
162-и състав.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди и
същите дължат процесните суми при условията на разделна отговорност при равни квоти.
Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които
клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество,
като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след
изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Правният
интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 33130 по описа за 2020 г.. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми при следните квоти:
1
½ ид. ч. за за В. П. В., ЕГН **********, а именно: сумата от 66,65 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законна лихва от 23.07.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 11,90 лева за периода от 15.09.2017 г. до
16.07.2020 г.,
½ ид. ч. за за И. Д. В., ЕГН **********, а именно: сумата от 66,65 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законна лихва от 23.07.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 11,90 лева за периода от 15.09.2017 г. до
16.07.2020 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и
допускането и на назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен
представител.
На 05.12.2022 г. ищецът представя писмена молба, в която сочи, че на 20.01.2022 г.
ответниците са заплати по смета на ищцовото дружество сумата от 277 лв., с което са
погасени главницата в размер на 133,29 лв., мораторна лихва в размер на 23,80 лв., съдебни
разноски в размер на 100 лв. и законна лихва в размер на 19,91 лв. Непогасена е останала
законна лихва в размера на 0,31 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не депозират отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител, оспорват иска
като неоснователен поради извършеното плащане в хода на производството. Молят да не
бъдат присъждане в полза на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като
ответниците не са редовно уведоми нито в хода на заповедното производство, нито по
исковото дело и в този смисъл не са станали причина за образуването на последното.
Ответниците са заплати задължението към топлофикационното дружество веднага след като
са узнали за същото, което е станало при справка в ....
Ответниците не правят доказателствени искания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
приетия като писмено доказателство договор за покупко – продажба, оформен с нотариален
акт № 1, том XVIII, нотариално дело № 3329 по описа за 1997 г. но Нотариалната служба
при Софийски районен съд и удостоверение с изх. № 68-00-329 от 18.03.2014 г., се
установява, че към процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения
имот, находящ се на административен адрес в ..., с абонатен номер 299965. С договор за
покупко – продажба, сключен на 20.12.2016 г. и оформен с нотариален акт № 101, том XVII,
рег. № 26597 нотариално дело № 2524 по описа за 2016 г. на нотариус М.Г., рег. № 622 и
2
район на действие Софийски районен съд, В. П. В. и И. Д. В. са прехвърлили собствеността
върху топлоснабдено жилище на Н.М.К.. На 21.12.2016 г. между ответниците и купувача по
договора е постигнато споразумение, съгласно което при наличието на задължения към ... до
датата на предаване на владението на имота, същите са дължими от продавачите В. В. и И.
В.. На 14.02.2017 г. Николай Кожухарски е депозирал заявление пред ищцовото дружество
за откриване на партида върху процесния топлоснаден имот на негово име.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот респ. ползватели на
доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността
на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение. Ищецът не
установява квотите на двамата ответнвици в съсобствеността, но доколкото не се оспорва от
ответниците, съдът приема, че са били съсобственици при равни дялове – по ½ идеална част
от имота.
Договор № 1827, сключен на 10.09.2002 г. установява, че между ..., ЕИК ... и сградата
етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб. № 299965, има
облигационни отношения по извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система
за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. Към исковата молба е приложена и
Договор между ... и ..., ЕИК ... от 28.05.2018 г., с който на последното дружество му е
възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Ответниците не оспорват предоставянето на
услуга за дялово разпределение за процесния период, нито нейната стойност. Напротив В. В.
и И. В. заплащат претендираните главница и мораторна лихва и по-голямата част от
законната лихва, с което признават основателността на претендираното от ищцовото
дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло главницата, мораторната лихва, разноските в заповедното производство и
частично законната лихва до размера от 19,91 лв. и разноските за заплащане на държавна
такса в исковото производство. Погасяването на задължението на двамата ответници е
обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което
на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на
крайния съдебен акт. Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от
ищцовото дружество и същото обуславя неоснователност на исковете претенции за
заплащане на главница, представляваща стойността на дяловото разпределение и мораторна
лихва и частична основателност на иска за законна лихва до размера на 0,31 лв.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди и разноските направени от ищеца в настоящето исково производство и в
заповедното производство. Не е спорно между страните, че В. В. и И. В. са заплатили на
ищцовото дружество изцяло разноските в заповедното производство и разноските в
исковото производство за заплащане на държавна такса. Претендирани от ищеца и
незаплатени са разноските за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, като ищецът не претендира конкретен размер на възнаграждението. Съдът
намира, че в полза на ... следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а доводите на пълномощника на ответниците в обратната насока са
неоснователни. Безспорно е между страните, че ответниците са заплатили задължението си
към ищцовото дружество след образуването на исковото производство и в този смисъл са
станали причина за неговото завеждане. Съдът счита, че от данните по делото не се
установява твърдението на ответниците, че не са надлежно уведомени за производството,
тъй като съдебните книжа са им връчени чрез работодател и получилият ги служител се е
3
задължил да ги предаде на адресата, като ответниците не възразяващ срещу редовността на
процедурата по чл. 131 от ГПК. Същевременно ответното дружество се представлява от
юрисконсулт – исковата молба и последващи молби до съда са депозирани именно от
юрисконсулт на .... Действително процесуален представител на ищцовото дружество не се
явява в откритите съдебни заседания, но това не е основание съдът да приеме, че в случая
липсва процесуално представителство. Предвид горното съдът счита, че на ищеца се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение, но същите следва да бъдат определени в
нормативно установения минимум от 100 лв., определен с разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от
ГПК вр. чл. 25 ал. 1 от НЗПП, тъй като делото не представлява фактическа и правна
сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание, а ответниците са погасили
задълженията, предмет на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против В. П. В., ЕГН **********, с адрес
... иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
88,51 лв. (осемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), от която а) 66,65 лева
(шестдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се на административен адрес в ..., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.07.2020 г. до датата на плащане
на главницата – 22.01.2022 г. в размер на 9,96 лв. (девет лева и деветдесет и шест
стотинки) и б) 11,90 лв. (единадесет лева и деветдесет стотинки) - мораторна лихва за
периода от 15.09.2017 г. до 16.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против И. Д. В., ЕГН **********, с адрес
... иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
88,51 лв. (осемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), от която а) 66,65 лева
(шестдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се на административен адрес в ..., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.07.2020 г. до датата на плащане
на главницата – 22.01.2022 г. в размер на 9,96 лв. (девет лева и деветдесет и шест
стотинки) и б) 11,90 лв. (единадесет лева и деветдесет стотинки) - мораторна лихва за
периода от 15.09.2017 г. до 16.07.2020 г.
По иска предявен от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано
от изпълнителния директор А.А. против В. П. В., ЕГН **********, с адрес ... ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 0,16 лв.
(шестнадесет стотинки), представляваща непогасена част от законна лихва върху главница
от 66,65 лева, представляваща цена на за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 23.07.2020 г. до датата на плащане на главницата – 22.01.2022 г.
По иска предявен от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано
от изпълнителния директор А.А. против И. Д. В., ЕГН **********, с адрес ... ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 0,15 лв.
(петнадесет стотинки), представляваща непогасена част от законна лихва върху главница
от 66,65 лева, представляваща цена на за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., за периода от датата на подаване на заявлението по
4
чл. 410 от ГПК - 23.07.2020 г. до датата на плащане на главницата – 22.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. за осъждане на В. П. В., ЕГН **********, с
адрес ... и И. Д. В., ЕГН **********, с адрес ... да заплатят разноски за заплащане на
държавна такса в настоящето производство в размер 25 лв. (двадесет и пет лева) и разноски
по частно гражданско дело № 33130 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри
състав в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящето исково производство.
ОСЪЖДА И. Д. В., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящето исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 33130 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5