М О Т И В И
към Присъда № 188 /07.10.2011
година
постановена по НОХД № 470 / 2011 год. на ХОС
Обвинението
срещу подсъдимия П.Д.Д. *** е повдигнато от Хасковска окръжна прокуратура за
това, че при условията на продължавано престъпление за
периода 19.05.2011 година - 06.06.2011 година, в град Хасково, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно златни накити на обща
стойност 548 лева, от владението на С.А.И. и Д.Д.А. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.
199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" и б.
„б" , вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
Представителят
на Хасковската окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е
предявено. Счита, че същото е доказано и предлага на подсъдимия да се наложат
наказания при условията на чл. 58а ал. 1 и чл. 54 от НК: „лишаване от свобода”
за срок около 3 години и 6 месеца, при строг режим, в затвор. Предлага на съда
да уважи гражданския иск, предявен от Д.А., а веществените доказателства да се
върнат на С.И..
Подсъдимият
П.Д.Д. в условията на производство по
чл. 370-374 от НПК заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен
изцяло. На основание чл. 371 т. 2 от НПК признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се
събират доказателства за проверка на тези факти.
Служебният
защитник на подсъдимия Д. - адв. Т.Д. ***,
на основание чл. 371 т. 2 от НПК и от името на подзащитния му заявява, че
изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли за
определяне на справедливо наказание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като ги съпостави със самопризнанията на подсъдимия и становището
на защитата за това, че самопризнанията са подкрепени с надлежно събрани
доказателства, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. От тук съдът възприема изцяло
приетата от обвинението фактическа обстановка, която е следната:
На
19.05.2011 г одина св. Д.А. се прибирала у дома си
около 18.00 часа. Когато влязла в асансьора, веднага след
нея влязъл и подсъдимият Д. – тогава непознат за нея, който я попитал за кой етаж е тя. А.
казала, че е за шестия етаж и подсъдимият
натиснал това копче, като заявил, че самият той бил за осми етаж. Когато пристигнали на
етажа на св. А., подсъдимият
направил жест, подканващ свидетелката да
излезе, като същевременно отворил вратата с лява ръка и изнесъл ляв крак отвън. Преди още св. А. да реагира, с дясната ръка подсъдимият дръпнал златното синджирче на врата на свидетелката, на което имало разпятие, но не
могъл да го скъса. Това успял да направи при второто дърпане, след
което побягнал. Стресирана
от преживяното, св.А. се прибрала в жилището и не знаела какво да направи,
докато се прибрала внучката й, която се обадила в полицията. Св. А. дала описание на непознатия, а впоследствие, в хода на образуваното досъдебно
производство го и разпознала. Това бил подсъдимият П.Д..
Оценката на
златното синджирче и
разпятието, извършена от вещо лице е 270 лв.
2. На 06.06.2011 година,
около 10.00 часа подсъдимият Д. се движел със св. К. ***, когато Д. забелязал св. И., която се прибирала към дома си, също на ул."******". Като видял, че жената се насочва към входа на блока, в който
живее, подсъдимият Д. казал на К. да продължава по стълбите към хотел „Родопи" и след това да се видят в центъра.
Самият той тръгнал след жената и влязъл след нея във входа. Той попитал нещо и свидетелката се обърнала към него. В този момент подсъдимият Д. със сила дръпнал златното синджирче, на което имало златно сърчице и златна детелина и ги скъсал, прибрал ги и побягнал. Жената тръгнала след него,
но го изгубила. След това подсъдимият Д. отишъл
в златарския магазин на „Авангард Голд" ЕООД, бутик №17 под
универмага и продал на св. Д.Р. отнетите
със сила предмети от св. И..
Междувременно по оплакване на свидетелката И. били предприети ОИМ, при които
вещите на И. били установени във въпросния бутик, предадени доброволно от св. Р., както и записа от охранителната камера на магазинчето.
Така подсъдимият Д. бил
разпознат, а впоследствие при разследване на ДП, разпознат и от св. И..
Оценката на златните сърчица, детелината и парче от синджира, извършена от в.л. е 278 лв.
Гореописана
фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на свидетелите С.А.И.,
Д.Д.А., С.В.С., Д.А.Р. и М.К.К., дадени на досъдебното производство. Те са
последователни, ясни, логични и непротиворечиви, изцяло кореспондират с
приобщените по делото писмени доказателства и направените от подсъдимия
самопризнания, ето защо съдът ги кредитира изцяло.
Освен свидетелските показания, в
подкрепа на възприетата от обвинението и съда фактическа обстановка и
направените от подсъдимия самопризнания, са приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, събрани по ДП № 518/2011 година по описа на РУ
на МВР-Хасково.
Обвинението
се доказва и от заключението на оценителната експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно, както и от вещесствените
доказателства, предявени на страните.
Съдебното
следствие е проведено съгласно правилата на Глава двадесет и седма от НПК, в
което подсъдимият направи изрично признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Действията по разследването и събиране на
доказателства на досъдебното производство са извършени при условията и по реда
на НПК, ето защо съдът преценява събраните на досъдебното производство
доказателства като надлежни.
Направените от подсъдимия Д. самопризнания под
формата на признание и потвърждаване на всичките факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства. Ето защо съдът реши при постановяване
на присъдата да ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
Така със стореното от обективна
и субективна страна подсъдимият Д. извършил
престъплението, предвидено и наказуемо по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а" и „б", вр. чл. 26 ал. 1 от НК - през непродължителен период от време /на
19.05.2011 година и на 06.06.2011 година/ в гр. Хасково и при еднаквост на умисъла и обстановката, при условията на опасен рецидив отнел от
владението на св. А. и И. чужди движими златни
вещи на обща стойност 548 лева, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила.
Престъплението,
авторството на деянието и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства и направеното от
подсъдимия самопризнание. Признавайки всички факти по обвинителния акт,
подсъдимиятт на практика е потвърдил и изложеното от обвинението обстоятелство,
обуславящо квалификацията на престъплението като грабеж – употреба на сила за
отнемане на парите от владението на пострадалия.
И двете описани по-горе деяния, подсъдимият Д. е извършил, след като в последните пет
години преди извършване им, считано от 2007 година е бил осъждан 5 пъти на лишаване от свобода
ефективно - т.е. настоящите му деяния са извършени при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1, б. „а" и „б" от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Това
следва от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от доказателствата
по делото. Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Подбудите му
са били користни – да се облагодетелства по бърз и лесен начин.
Причина за извършване на престъплението е
ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби морално-волеви задръжки, желание за бързо и лесно парично
облагодетелстване.
Подсъдимият
П.Д.Д. е роден на *** ***, където е живял до задържането му. Притежава *****
образование, заявява, че е безработен. От личната му декларация се установява,
че не е семеен и няма непълнолетни деца, за които да е длъжен да се грижи. Няма
доходи и имущество, от които да се издържа.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Д., съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 предл. последно от НПК, която задължава съда при
постановяване на осъдителната присъда да определи наказанието при условията на
чл. 58а от НК. Освен това, съдът отчита данните за личността на подсъдимия,
степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита тежкото
семейно положение, недоброто му имуществено и финансово състояние и относително
ниската стойност на предмета на престъплението Тези обстоятелства съдът цени
като смекчаващи вината. От друга страна, обществената опасност на извършеното
престъпление и на дееца, който е извършител на множество престъпни деяния е
много висока. Това не следва да се пренебрегва при определяне размера на
наказанието на подсъдимия. Той е с изключително обременено съдебно минало и се
характеризира отрицателно.
С оглед гореизложеното съдът прицени, че не са налице предпоставките за
определяна на подсъдимия Д. на наказание при условията на чл. 55 от НК –
липсват такива изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Поради това наказанието на подсъдимия Д. следва да бъде определено при
условията на чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК, но при решаващ превес на
смекчаващи вината обстоятелства. Така, на извършеното престъпление би било
адекватна наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода”. По правилата на
чл. 58а ал. 1 от НК съдът намали този размер с 1/3 и определи наказание на
подсъдимия Д. в размер на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода. Не са
налице условията и предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК. Неведнъж вече
подсъдимият е бил порицаван за умишлени престъпления, но не се е поправил. Наложеното
му наказание следва да се изтърпи при първоначален "строг" режим на изтърпяване
в затвор.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК времето, през което П.Д.Д. е бил задържан под стража, а именно от 07.06.2011 година до влизане
присъдата в законна сила, следва да се приспадне при изпълнение на наложеното му наказание в съотношение
един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
Основателен
и доказан по размер се явява гражданският иск, предявен от пострадалата Д.А..
Поради това съдът осъди подсъдсъдия П.Д.Д. да заплати на Д.Д.А. *** сумата 270 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2011 година до окончателното изплащане
на сумата.
Веществените доказателства - 1 брой златен синджир, 1 брой медальон златна детелина и 1 брой медальон златно сърце са собственост на пострадалата С.А.И. и следва да се върнат на
същата след влизане присъдата в законна сила.
С оглед така
постановената осъдителна присъда, подсъдимият Д. следва да понесе тежестта от
направените по делото разноски и да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата 100 лева, представляваща направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Съдия: