Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 330 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Е.5“ ЕООД, твърди,
че сключил на 07.09.2017 г., с ответника - ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, договор, по
силата на който последният се задължил да застрахова имущество на ищеца,
представляващо товар, състоящ се от автомобилни филтри и пластмасови крачета за мебели, който е предмет на сключен договор за
продажба на стоки между ищеца, като продавач, и дружество, което е регистрирано
в Гърция. Заявява, че за целите на
доставката на стоките до своя клиент сключил договор за превоз с дружеството „К.Л.Б.“
ЕООД, на което е възложено извършването на превоза на застрахования товар от
склад в с. Еленино до Гърция. На 23.09.2017 г. по време на превоза възникнал
пожар в полуремаркето на транспортното средство, в
което бил превозван застрахования товар и той бил изцяло унищожен. Ищецът
твърди, че с оглед на тези факти е настъпил риск, който застрахователят се е
задължил да покрива по сключения застрахователен договор, поради което и
последният дължи да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените
вреди, което е в размер на 278 034, 31 лв. Ответникът не изпълнил това парично
задължение нито на падежа, нито към настоящия момент, поради което за него е
възникнало и акцесорно задължение за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед на изложеното ищецът
моли ответникът да бъде осъдено да му заплати сумата от 278 034, 31 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие - загуба по време на превоз на товар, състоящ
се от автомобилни филтри и пластмасови крачета за
мебели, дължимо съгласно договор за
имуществена застраховка, сключен на 07.09.2017 г., както и сумата от 83
648, 68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение в размер на законната лихва, начислено за периода
от 08.03.2018 г. до 22.02.2021 г. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че между страните не е възникнало валидно правоотношение по сключен договор за застраховка на товар по време на превоз, защото договорът, на който се позовава ищецът, е сключен при липса на застрахователен интерес, доколкото застрахованото по него дружество не е собственик на товара, който е предмет на тази сделка. Счита, че от момента на предаване на стоките на превозвача те са прехвърлени в собственост на купувача по договора за продажба и последният, а не ищецът е собственик на товара. Следователно ищецът не е правния субект, който е претърпял вреди от загубата на товара и няма право да получи застрахователно обезщетение. Посочва, че по делото не е доказано, че стоките, описани в исковата молба, са били натоварени на пострадалото от пожара МПС и съответно, че са били унищожени в резултат на това събитие. Заявява, че ищецът не е уведомил застрахователя веднага след настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че застрахованият не е изпълнил и задължението си, предвидено в чл. 2 от раздел XXI от приложимите общи условия да предприеме необходимите действия за установяване причините и размера на повредата, тъй като не е назначил авариен комисар, съгласуван със застрахователя. Това е препятствало възможността на застрахователя да упражни правото си да извърши оглед на местопроизшествието, за да установи причината за пожара и степента на увреждане на товара и за застрахователя възниква правото да откаже изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 8 от раздел XXI от приложимите общи условия. Оспорва размерът на претендираното застрахователно обезщетение. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - З. „О.З.“ АД, оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По главния
иск с
правна квалификация чл. 405 КЗ:
При съобразяване на
изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, се налага извода, че като правопораждащ претенцията му за обезщетение факт ищецът сочи
сключен застрахователен договор, който с оглед твърдения предмет, е договор за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден
в чл. 419 КЗ. Този договор представлява вид договор за имуществено застраховане
на вещи и има за цел
да покрие вредите, нанесени на превозвания товар по време на осъществяване на превоза. С оглед на това и
доколкото предмет на заявената в процеса парична претенция е дължимостта от застрахователя на обезщетение за вредите, причинени
на застрахования товар, по време на неговия превоз, то следва да се заключи, че
правната квалификация на предявения иск е чл. 405 КЗ. За да бъде уважен този иск по делото следва да бъде установено осъществяването на
следните елементи от фактическия състав, при който възниква задължението на
застрахователя да заплати обезщетение на застрахования: 1) съществуването на валиден договор
за имуществено застраховане на товари срещу рисковете при превоза; 2) настъпване на събитие, което
съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна
връзка със събитието, т.е. да са следствие от него.
В
случая по делото е безспорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и „Е.5“ ЕООД, като застрахован, е сключен договор за
застраховане на товари за рисковете по време на превоза. Това се доказва
и от представената
застрахователна полица № 1100171220000024 от 07.09.2017 г. Съдът приема, че тази застрахователна
полица е подписана от двете договарящи страни по нея, въпреки че наличния по
делото екземпляр съдържа подпис само за застраховател, защото тя е представена
в процеса от застрахования, което означава, че е в негово държане, като той
изрично сочи, че се е съгласил с нейното съдържание и се позовава в процеса на
действието й. Трябва да се вземе предвид, че при сключване на договор е
обичайно екземплярът, който остава у една от страните, да не е подписан от нея,
а да носи подпис само на насрещната страна по правоотношението, защото за нея е
съществено да има доказателство точно за изявлението за съгласие на съдоговорителя си, но не и за своето. С оглед на това
трябва да се заключи, че при сключване на договора за имуществена застраховка е
спазена изискуемата от закона писмена форма за това – той е сключен във формата
на застрахователна полица, която носи подписите на представители на двете
страни по сделката и следователно е действителен и е породил присъщите му
правни последици.
В застрахователната полица дружеството „Е.5“
ЕООД е посочено като застраховащ, а
не като застрахован, но доколкото в съдържанието й липсва клауза, с която да е уговорено,
че ползващото се от застраховката лице е правен субект, който е различен от застраховащия,
трябва да се приеме, че на основание чл. 398, ал. 2 КЗ този застрахователен
договор е сключен в лична полза на застраховащия и той има качеството на
застраховано по него лице.
От съдържанието на договора за имуществена застраховка от 07.09.2017 г.
се установява, че с него ответникът е поел задължение да обезщетява щетите, причинени
по застрахованото имущество, което е конкретно определено и представлява товар,
състоящ се от автомобилни филтри и дребни пластмасови изделия, който се
превозва с превозни средства с номера ******и ******от с. Еленино, обл. Стара Загора, България до Солун, Гърция, от настъпване
на определени рискове по клауза „Пълно покритие” (А) – 1.1.87
съгласно общите условия на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД за застраховане на товари по време на превоз.
Съдът намира, че по делото не се доказва какво е съдържанието на приложимите
към този договор общи условия, които са станали част от неговото съдържание,
тъй като от ищеца се представя документ, наименуван общи условия, намиращ се на
л. 32 от делото на СГС, който обаче по никакъв начин не може да се свърже с процесния договор, както и да се приеме, че представлява
действащите към 2017 г. общи условия, при които ответникът сключва договори за
застраховка на товар срещу рисковете при превоза, който факт се оспорва изрично
от ответника в отговора на допълнителната искова молба /л. 54 от делото на
СГС/. Ето защо и при отговорите на спорните между страните въпроси съдът ще се
произнася само въз основа на клаузите, съдържащи се в самата застрахователна
полица, предвид липсата на доказателства за съдържанието на приложимите към нея
общи условия на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД.
Първият спорен
по делото въпрос е дали товарът, който е описан като унищожен в исковата молба,
е част от имуществото, което страните
са се съгласили, че е предмет на договора за имуществено застраховане срещу рисковете на превоза, сключен на 07.09.2017
г.
При съобразяване на посочените в исковата молба и в допълнителната искова
молба обстоятелства трябва да се заключи, че товарът, за вредите по който се
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, представлява автомобилни и пластамасови крачета за мебели,
които като вид и брой са описани в издадени от „Е.5“
ЕООД проформа
фактура № 9/ 11.08.2017 г. и фактура № 373/ 07.09.2017 г.
За да отговори
на въпроса дали стоките, които са описани в цитираните две фактури, са предмет
на процесния застрахователен договор, съдът
съобразява, че от представените в производство доказателства се установява, че
те са предмет на извършен превоз на стоки, за който е съставена международна
товарителница от 14.09.2017 г., намираща се на л. 1029 от делото на СГС. Този
извод се налага при съпоставка на съдържанието на двете фактури и на
международната товарителница. Трябва да се посочи, че при извършване на това
сравнение съдът обсъжда фактурите само като документи, в които ищецът твърди,
че е индивидуализиран застрахования товар, а не като такива, имащи доказателствена стойност и удостоверяващи някаква сделка,
включително такава за продажба на стоки и нейното съдържание. При съпоставка между
вида на превозвания товар, описан в товарителницата, който е индивидуализиран с
вида на превозваните стоки, с вида на опаковката им – 10 палети, както и с теглото
на товара - 3 376, 962 кг., и данни за стоките, посочени във фактурите, е видно,
че те съвпадат изцяло, доколкото във фактурите също е записано, че стоките са
опаковани в 10 палети и са с тегло от 3 376, 962 кг. Освен това в съставената
международна товарителница като товародател е посочено дружеството „Е.5“ ЕООД, което
съгласно фактурите е продавач на описаните в тях стоки, а като получател на
стоките е записано дружество, упражняващо търговска дейност на територията на
Гърция с наименование „Cedarwood smpc”, което е посочено и като купувач на стоките по
фактурите от 11.08.2017 г. и от 07.09.2017 г. Установеното съвпадение между
субектите, предаващи и приемащи стоките по описаните документи и между стоките,
за които те са изготвени, означава, че превозът, за удостоверяване на който е
съставена товарителницата от 14.09.2017 г., има за предмет точно тези стоки,
които са изброени в цитираните две фактури и които се сочат от ищеца като предмет
на сключения с ответника застрахователен договор и че са погинали в резултат на
възникнал пожар.
При съпоставка
на вида на превозвания товар, превозното средство, с което се извършва превоза,
мястото на товарене и местоназначението, които са описани в международната
товарителница от 14.09.2017 г., с вида на товара, превозното средство и
началната и крайна точка на превоза, които са посочени в застрахователната
полица № 1100171220000024 при
индивидуализация на товара, предмет на застраховката, може да се заключи, че и
в двата документа е описан един и същи товар – едни и същи по вид са стоките, описани в двата документа, които са филтри
и пластмасови изделия, еднакви са и транспортните средства, чрез които ще се
осъществи превоза на товара, едни и същи са и началната точка на превоза и
местоназначението по двата документа. С оглед на това съдът приема, че предмет
на процесния имуществен договор за застраховка срещу рисковете на превоза е именно посоченото в
исковата молба имущество, представляващо товар, състоящ се от автомобилни и
пластмасови крачета за мебели, които като вид и брой
са описани в издадени от „Е.5“ ЕООД проформа фактура № 9/ 11.08.2017 г. и
фактура №
373/ 07.09.2017 г., за които е съставена и международна товарителница от
14.09.2017 г.
След като беше
установено какъв е товарът, който е предмет на имуществената застраховка, съдът
трябва да отговори на следващия спорен въпрос, който е въведен в предмета на
делото по направено от ответника възражение, който е дали подписаният застрахователен договор е действителен. В подадения
писмен отговор ответникът е направил възражение, че договорът е нищожен поради
липса на застрахователен интерес за застрахованото дружество от сключването му. Ответното
застрахователно дружество основава това свое възражение на факта, че стоките,
които съставляват застрахования товар, не са били собственост на дружеството „Е.5“ ЕООД, което има
качеството на застрахован по процесния
застрахователен договор.
В чл. 349, ал. 1 КЗ е дадена легална
дефиниция на понятието застрахователен интерес като той е определен като правно
призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно
събитие. В чл. 349, ал. 2 КЗ е предвидено, че застрахователният договор, който
е сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен, освен в
случаите на бъдещ застрахователен интерес. От посочените правни норми се налага
извода, че застрахователен интерес от сключване на договор за застраховка от
риска загуба на една вещ би бил налице винаги, когато той е сключен като
застрахован от лице, което към момента на възникване на застрахователното
правоотношение е неин собственик, тъй като именно за него са имуществените
вреди от нейната загуба, пълно погиване или частична щета, изразяващи се в
намаляване на неговия патримониум със стойността на
отнетата или погинала вещ, съответно със стойността на средствата, които трябва
да разходи за нейния ремонт за привеждането и в годно за употреба състояние и
следователно собственикът е този, който има необходимост от защита срещу тези
събития. При сключен договор за застраховка на товар срещу рискове при неговия
превоз е обичайно застрахованото имущество да представлява стоки, които са
предмет, освен на договор за превоз, и на сключен договор за продажба, при
който продадените стоки се доставят от мястото на дейност на продавача до това
на купувача. В тези случаи
застрахователен интерес от сключване на договор за застраховка от риска повреда
или загуба на стоките по време на превоза би имало лицето, което към момента на
възникване на застрахователното правоотношение носи риска от погиване или
повреждането на стоката, който се определя според уговореното между страните по
договора за продажба и според правилата, установени с приложимите правни норми.
Това е така, тъй като след като едно лице носи риска от погиване или повреждане
на една вещ, то за него ще са и имуществените вреди от нейната загуба, пълно
погиване или частична щета, защото при настъпване на такова събитие неговият патримониум ще бъде намален със стойността на тази вещ или
със средствата за нейното поправяне, а не патримониумът
на насрещната страна по сделката за продажба, която от момента на преминаване
на риска не може да бъде увредена от загубата или повреждането на продадената
вещ.
Доколкото ищецът твърди, че вещите,
съставляващи застрахования по процесната сделка
товар, са предмет на сключен преди договора за превоз договор за продажба между
лицето, сключило застрахователния договор и трето за процеса лице, то съдът трябва
да отговори на въпроса кой субект носи риска от погиване на тези вещи съгласно
сделката за продажба към момента на възникване на застрахователното
правоотношение.
За момент на възникване на правоотношението
по застраховка срещу рисковете по превоза трябва да се приеме не датата на
сключване на застрахователния договор, а момента на влизане в сила на този договор.
Този момент се определя съгласно правилото на диспозитивната
разпоредба на чл. 419, ал. 3 КЗ, в която е предвидено, че застрахователният
договор влиза в сила с предаването на товара за
превоз и има действие до предаването
му на получателя,
включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено
друго.
От съдържанието на застрахователната полица, с която е сключен процесния договор, е видно, че в него е уговорен различен
момент на влизането му в сила, поради което и нормата на чл. 419, ал. 3 КЗ е дерогирана. Страните по договора са постигнали съгласие, че
той влиза в сила от конкретна дата, която е 08.09.2017 г. и която в случая не
съвпада с датата на предаване на превозвания товар на превозвача, който факт
видно от удостоверените с международната товарителница обстоятелства трябва да
се приеме, че се е осъществил на 14.09.2017 г. Следователно датата на
възникване на процесното застрахователно
правоотношение е 08.09.2017 г., от който момент е влязъл в сила договора за
застраховка, сключен на 07.09.2017 г.
За да се произнесе кое лице носи риска от
погиване на вещите, съставляващи застрахования по процесния
договор за застраховка товар, съдът съобразява, че те са предмет на сключен
договор за продажба, страни по който са две юридически лица, всяко от
които има седалище на територията на различни държави – продавачът по сделката
за продажба е дружеството „Е.5“ ЕООД, чието седалище е на територията на
Република България, а купувач е дружество, което има седалище на територията на
Гърция. Следователно този договор за продажба на стоки има международен елемент.
Фактът на сключване на договора за продажба с предмет застрахованите вещи и съсъ страни посочените юридически лица се твърди от ищеца и
не се оспорва от ответника, поради което съдът го намира за безспорен и като
такъв установен по делото.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с
международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г.
/Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на
Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за България
от 01.08.1991 г. Гърция също е страна по Конвенцията, като я е ратифицирала на 12.01.1998 г. След като и двете
държави, на територията на които се намира мястото на дейност на страните по
договора за продажба, са страни по Конвенцията, то отношенията, които са
възникнали от тази сделка, се регулират от нормите на Конвенцията, които са
приложимото право, въз основа на което съдът трябва да се произнесе в кой
момент се прехвърля собствеността върху продадените вещи и съответно в кой момент
рискът от тяхното погиване преминава от продавача на вещите върху техния
купувач /налице е предвидената в чл. 1, б. „а” от Конвенцията предпоставка, при
която този международен акт се прилага между страните по договора за продажба,
като не се установява да е осъществена някоя от хипотезите, изключващи
приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея/.
В чл. 67, чл. 68 и чл. 69 от Конвенцията са
регламентирани правила, които определят момента, в който рискът от погиването
или повреждането на стоката, предмет на договора за продажба, преминава от
продавача към купувач, който е лицето, което придобива и правото на собственост
върху нея по силата на тази сделка. В чл. 67, ал. 1 от Конвенцията е
предвидено, че ако договорът за продажба налага превоз на стоката и продавачът
не е длъжен да я предаде на определено място, рискът преминава върху купувача,
когато стоката бъде предадена на първия превозвач за изпращане на купувача
съобразно договора за продажба. Ако продавачът е длъжен да предаде стоката на
превозвач на определено място, рискът не преминава върху купувача, докато
стоката не бъде предадена на превозвач на това място. Съгласно чл. 67, ал. 2 от
Конвенция рискът не преминава върху купувача съобразно описаните правила,
докато стоката не бъде ясно обозначена като отнасяща се до договора чрез
маркировка, превозни документи, съобщение до купувача или по друг начин.
По делото не са представени доказателства, от
които да може да се направи извод точно какво е съдържанието на уговорките на
страните, постигнати по договора за продажба, с който са прехвърлени вещите,
които са предмет на извършения превоз и на застрахователния договор. Това не се
доказва и от представените по делото проформа
фактура № 9/ 11.08.2017 г. и фактура № 373/ 07.09.2017 г., които документи
освен, че са съставени на чужд език и не са придружени с превод на български
език съгласно правилото на чл. 185 ГПК, се установява, че не са подписани от
представител на дружеството–купувач на описаните в тях стоки, поради което и не
обективират изразена от това юридическо лице чрез
негов представител воля за съгласие относно конкретни елементи на договора за
продажба, включително относно точното съдържание на задължението на продавача
за предаване на стоката на конкретно посочено място, както се твърди от ищеца.
В производството не са представени и доказателства, че тези фактури са
осчетоводени от купувача по договора за продажба, което действие, ако беше
извършено, щеше да има характер на признание от този правен субект, че е
изразил съгласие да сключи договор за продажба със съдържание такова, каквото е
посочено в тези счетоводни документи,
включващо и клауза за това как и къде трябва да бъде изпълнено задължението на
продавача за доставка на продадените стоки, каквато клауза ответникът оспорва да
има, което прави нейното съществуване спорен факт, който подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца, който черпи благоприятни от него правни последици в
процеса.
Липсата на доказателства за това какви
задължения е поел продавача по договора за продажба на стоките, съставляващи
застрахования товар, означава, че съдът е длъжен да приеме, че продавачът „Е.5“
ЕООД не е поел задължение да предаде стоките
на определено място и по-конкретно в склада на купувача, както се твърди от
ищеца. Това от своя страна налага извода, че приложение намира правилото на чл.
67, ал. 1, изр. 1 от Конвенцията и рискът от погиване на стоките, предмет на
договора за продажба, сключен между ищеца и дружество, упражняващо дейност
съгласно законите на Гърция, преминава върху купувача, когато стоката бъде
предадена на първия превозвач за изпращане на купувача. От представената по
делото международна товарителница от 14.09.2017 г. е видно, че стоките, които
са предмет на продажбата и на процесния
застрахователен договор, са предадени на превозвач, за да бъдат превозени до
гр. Солун в Гърция, на 14.09.2017 г., който факт е удостоверен в този документ,
който е подписан от двете страни по договора за превоз, които са ищецът, в
качеството му на товародател и дружеството „К.Л.Б.“ ЕООД, като превозвач. С
оглед на това и доколкото не се установи да е налице хипотезата на чл. 67, ал.
2 от Конвенцията, при която се изключва приложението на правилото на чл. 67,
ал. 1, изр. 1 от Конвенцията, тъй като стоките, предмет на договора за
продажба, са ясно обозначени в съставения на 14.09.2017 г. превозен документ,
трябва да се приеме, че рискът от погиване и повреждане на тези вещи е преминал
върху купувача на 14.09.2017 г., като до тази дата той се е носил от продавача
по сделката, който е застрахованото по процесната
застраховка лице.
Трябва да се
посочи, че считано от 14.09.2017 г. освен риска от погиване на вещите, предмет
на договора за продажба, върху купувача по тази сделка се прехвърля и правото собствеността
върху тези вещи. Това е така, тъй като предмет на процесната
продажба са родово определени вещи, които преминават в собственост на купувача
от момента на изпълнение от продавача на задължението му да предаде тези вещи,
което съгласно чл. 31, б. „а“ от Конвенцията става в момента на предаване на стоката на първия превозвач за препращане на
купувача, ако не е уговорено друго, а, както се посочи, друго в случая не се
доказва да е уговорено. В този момент родово определените вещи се
индивидуализират чрез отделянето им от всички вещи от този род и е ясно, че те
са предмет на сделката за продажба. В тази насока е произнасянето на ВКС относно
момента на прехвърляне на собствеността върху вещи, предмет на договор за
международна продажба, направено с Определение № 245 от
10.04.2020 г. по т.д. № 1718/2019 г., по описа на ВКС, I т.о. Стоките, предмет на договора за продажба, сключен
между ищеца и гръцкото дружество, са предадени от продавача по сделката на
превозвача „К.Л.Б.“ ЕООД на
14.09.2017 г. за превозването им до купувача, с което те са ясно
индивидуализирани, което е отразено и в надлежно съставения за това транспортен
документ, какъвто е международната товарителница, поради което и от този момент
собствеността върху тях преминава в патримониума на
купувача, който е гръцко дружество. До 14.09.2017 г. тези вещи се притежават от
продавача, който е застраховано по договора лице.
С оглед изложеното, трябва да се заключи, че към момента на възникване на застрахователното правоотношение по процесния договор за застраховка на товар срещу рисковете на превоза, който е 08.09.2017 г., рискът от погиване на стоките, които представляват застрахованото имуществено благо, се носи от ищеца „Е.5“ ЕООД, което дружество е и техен собственик към посочената дата. Следователно за този правен субект е налице застрахователен интерес от сключване на договора за имуществена застраховка. Ето защо и процесният застрахователен договор не страда от заявения от ответника порок. Той е действителен и като такъв е породил присъщите му правни последици.
Фактът на преминаване на риска от погиване на вещите, които са предмет на сключения застрахователен договор, както и на собствеността върху тях от ищеца „Е.5“ ЕООД към гръцкото дружество, което е купувач по сделката, е настъпил след влизане в сила на застрахователния договор, но по време на неговото действие. Ето защо въпреки че не влияе на действителността на договора за застраховка, този факт трябва да бъде съобразен от съда, тъй като е от значение за основателността на предявения иск.
В чл. 413, ал. 1 КЗ е предвидено, че ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Това законово разрешение е логично, защото от момента на прехвърляне на собствеността върху застрахованата вещ, когато от този момент и рискът от нейното погиване преминава върху лицето, което я е придобило, застрахованият вече не може да има качеството на увредено лице при настъпване на събитие, в резултат на което тази вещ е погубена изцяло или повредена. От този момент увредено лице може да бъде само новият собственик на вещта, който носи и риска от нейното погиване и повреждане, защото за това лице ще настъпи вредата от нейната загуба, пълно погиване или частична щета, изразяващи се в намаляване на неговия патримониум със стойността на тази вещ, съответно със стойността на средствата, които трябва да бъдат разходени за нейния ремонт. С оглед на това и след като по делото се доказа, че считано от 14.09.2017 г. дружеството „Е.5“ ЕООД вече не е собственик на вещите, които са предмет на процесния застрахователен договор за имуществено застраховане и не носи риска от тяхното погиване, то това дружеството е загубило правата си по сделката, които на основание чл. 413, ал. 1 КЗ са преминали в полза на купувача на тези вещи, който е гръцкото дружество с наименование „Cedarwood smpc”. Ето защо и от 14.09.2017 г., която дата е преди момента, на който се твърди да е настъпило застрахователното събитие, довело до пълното погиване на застрахованите вещи, единствено дружеството-приобретател има право да получи застрахователно обезщетение по процесния договор за имуществена застраховка, но не и ищецът „Е.5“ ЕООД, който е загубил това право. Това прави предявеният осъдителен иск по чл. 405 КЗ неоснователен само на това основание, без да е необходимо съдът да се произнася по това дали по делото се доказва, че описаното в исковата молба събитие е настъпило, че то е риск, който ответникът се е задължил да покрива по процесния застрахователен договор и че то е увредило застрахованото имущество.
По акцесорния иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Предвид
неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер на 2 076 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.5” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, искове, както следва: иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.” ЕАД да заплати на „Е.5” ЕООД сума в размер на 278 034, 31 лв. /двеста седемдесет и осем хиляди тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка на товари за рисковете по време на превоза, сключен със застрахователна полица № 1100171220000024 от 07.09.2017 г., за настъпило застрахователно събитие – унищожаване на товар, състоящ се от автомобилни филтри и пластмасови крачета за мебели, при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, с. Еленино до мястото на доставката Гърция, Солун, в резултат на настъпил на 23.09.2017 г. пожар, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.” ЕАД да заплати на „Е.5” ЕООД сума в размер на 83 648, 68 лв. /осемдесет и три хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на законната лихва, начислено за периода от 08.03.2018 г. до 22.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Е.5”
ЕООД да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
Б.В.И.Г.” ЕАД сума в размер на 2 076
лв. /две хиляди и седемдесет и шест лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач на
страната на ответника - З. „О.З.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: