РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Кърджали, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20245100500150 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 126/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 714/2023 г. по
описа на Районен съд – Момчилград, е отхвърлена предявената от А. А. Б.
искова претенция с правно основание чл.226, ал.2 от КТ, с която се иска
осъждането на „Е.“ ****, със седалище и адрес на управление в гр. М., ул.“Г.“
№ *, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕИК ************, с управител Ш.З.И., за заплащане
на сумата от 705.66 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка в периода
03.09.2023 г. до 29.09.2023 г.
С Определение № 240/06.06.2024 г. постановено по реда на чл.248 от
ГПК, така постановеното първоинстанционно решение е допълнено, като е
осъдена ищцата А. А. Б. да заплати на ответника „Е.“ ****, със седалище и
адрес на управление в гр. М., ул.“Г.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, сумата в размер на
1 200 лв., съставляваща сторени от дружеството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Постановеното определение не е обжалвано в
производството.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата А. А. Б., която
чрез процесуален представител го обжалва като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и като
необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото.
1
Излагат се съображения, че решаващият съд не съобразил нормите на
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно които правомощие
само на работодателя е да съобщи и предаде на работника трудовата му
книжка, а едва при съгласие от негова страна това да могат да направят и
други работници или служители на работодателя. В този смисъл се твърди и,
че съдът кредитирал показанията на разпитаните служители на работодателя и
без да съобрази съответната задължителна съдебна практика, систематизирана
в Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2019 г.
на ОСГК на ВКС. С жалбата се иска решението да бъде отменено, вместо
което да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание
чл. 226, ал. 2 КТ бъде уважен. Претендират се разноските, направени в
първоинстанционния съд под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител от
въззиваемата страна - ответник в първоинстанционното производство „Е.“
****, е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в което са изложени
съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание, въззивникът А. А. Б., чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендира присъждане на направените и пред въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият „Е.“ ****, чрез представляващите го
управител и процесуален представител, оспорва предявената въззивна жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивницата, приема следното:
Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районен съд – Момчилград е сезиран с разглеждане на иск насочен срещу
„Е.“ ****, гр. М., с правно основание чл. 226, ал.2 от КТ, с който ищцата-
бивш служител цели да бъде осъден ответникът- неин бивш работодател,
трудовите й отношения с когото са прекратени на 03.09.2023 г., да й заплати
сумата от 705.66 лв. съставляваща обезщетение за вреди от незаконно
задържане на трудовата й книжка през периода от 03.09.2023 г. до 29.09.2023 г.
Съгласно изложеното в исковата молба, след 03.09.2023 г. работодателят
отказал да оформи и връчи на ищцата трудовата й книжка въпреки
няколкократните молби от нейна страна. След отправен на 25.09.2023г. до
Дирекция „Инспекция на труда“ -Кърджали сигнал, работодателят оформил и
връчил трудовата й книжка на 29.09.2023 г.
Съгласно изложеното пък в отговора на исковата молба, ищцата въпреки,
че декларирала, че ще отработи дните на течащото предизвестие за
прекратяване на трудовия й договор, не се явила на работа, считано от
10.08.2023 г., когато представила болничен лист за 14 дни, който бил атакуван
и отменен по решение на ЛКК към МЦ“Авицена“ ****- Кърджали от
01.09.2023 г., което пък било потвърдено от ТЕЛК при МБАЛ „ Д-р
2
Ат.Дафовски“ АД – Кърджали на 16.10.2023 г. Ищцата не се явила на работа и
при прекратяване на трудовия й договор, комуникациите й с работодателя се
извършвали само по телефон и чрез сигнал до Дирекция „Инспекция на труда“
–Кърджали, по повод на които били извършени проверки на търговеца /видно
от приобщените писмени доказателства на 29.09.2023 г. и на 02.10.2023 г./. На
отправените на 03.09.2023 г. към ищцата покани да се яви в офиса на
търговеца за да получи трудовата си книжка, последната не се явила, като
изтъкнала като причина необходимост работодателят да й заплати бензина,
който щяла да разходи, за да се придвижи от с. Ч. до гр. М.. Работодателят
твърди, че в последствие предал трудовата книжка на Дирекция „Инспекция
на труда“ –Кърджали, но и от там Б. не отишла да си я вземе, въпреки че сама
изявила по телефона желание книжката й да бъде предадена на служителите
на дирекцията.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само
за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон /т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната
рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
А за да извърши своята проверка относно правилността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, въззивният съд подложи на обсъждане
изложените във въззивната жалба доводи, свеждащи се в производството до
това, че решаващият съд не съобразил разпоредбите на Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно които правомощие само на
работодателя е да съобщи и предаде на работника трудовата му книжка, и
едва при изразено от него съгласие това да могат да направят и други
работници или служители на работодателя. Както и че решаващият съд
кредитирал изцяло показанията на разпитаните служители на работодателя,
без да съобрази и съответната в този аспект задължителна съдебна практика,
систематизирана в Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г., постановено по
тълк.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно действащата към момента на настоящото произнасяне
разпоредбата, служеща за правно основание на предявената от ищцата искова
претенция - чл.226, ал.2 от КТ, работодателят отговарят към работника или
служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на
трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено,
като дължимото обезщетение, съгласно ал.3 на същия член, е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя.
В производството не е спорно, че по силата на Трудов договор № ** от
01.11.20**г., между ищцата като „продавач- консултант“ и ответното
дружество „Е.“ ****, занимаващо се с продажба на петролни продукти/бензин,
дизел и др./, като работодател, за неопределено време, е възникнало трудово
3
правоотношение, осъществявано на обект – б. в гр. М.. Не е спорно, че с
Допълнително споразумение № 2 от 01.01.2023г. трудовото възнаграждение
на ищцата било увеличено от 710 лв. на 780 лева. Въз основа на депозирано от
ищцата до работодателя заявление от 01.08.2023г., със Заповед №
7/03.09.2023г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно
съгласие на страните е прекратено трудовото й правоотношение с ответника.
В този смисъл по делото е представена и Справка по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
09388233014569/03.09.2023г.
Установено в производството е и обстоятелството, отразено в приетата,
адресирана до Дирекция „Инспекция на труда“ –Кърджали, ръкописна
декларация с вх.№ ВХ20109329/29.09.2023 г., че ищцата на 29.09.2023 г. е
получила трудовата си книжка, фишове за заплата м. юли и м. август и
заповедта от 03.09.2023 г. за прекратяване на трудовия й договор.
Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г.,
постановено по тълк.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл.347 от КТ/. При
прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно действащите към
момента на настоящото произнасяне чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват
две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването на трудовото
правоотношение и да предаде фактически, като предостави във владение на
работника или служителя трудовата му книжка. Тези му две задължения са
свързани и обусловени, и следва да се изпълнят от и при работодателя, в
мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила.
Срокът на изпълнението им е императивно определен - в деня на прекратяване
на трудовото правоотношение.
След като задълженията по чл. 350 от КТ станат изискуеми,
работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но ако
изпълнението е принципно възможно и закъснението му се дължи на причина,
за която той отговаря. Ще бъде налице незаконно задържане на трудовата
книжка и работодателят ще дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ, когато
след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на
книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е
изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има
основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за
връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в
забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на
трудовата книжка. И именно при тази хипотеза за да се освободи от
последиците на забавата си, работодателят следва да изпълни процедурата по
чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. В този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 от
КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или служителя,
удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният работник
или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка
4
да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а
не на работодателя.
Т.е., съгласно цитираните постулати, в производството служителката Б.
следва да докаже, че е била на 03.09.2023 г. или на определена друга конкретна
дата след посочена, в мястото, където е престирала труда си, за да получи
своята трудова книжка и същата не й е била дадена по причина, за която
работодателят отговаря, например защото работодателят не е оформил същата
и /или защото е отказал, без основателна причина връчването й, и/или е
възпрепятствал по друг начин нейното получаване.
След надлежното съобразяване на застъпените в отправната съдебна
практика хипотези, се налага изводът, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно. А това е така, защото се установи в производството, че
след 10.08.2023г., с изключение на нощната смята, отработена на 24.08.2023 г.,
продавач- консултантът Б. не се явила на работа в обекта б. в гр. М.,
включително и на датата на издаване на процесната прекратителна Заповед №
7/03.09.2023г. Тези обстоятелства се установяват, както от приложения по
делото Месечен график на работа на ответното дружество, така и от прочита
на приетото по делото писмо на Дирекция „Инспекция на труда“ –Кърджали с
изх.№ ИЗХ23086612/05.10.2023 г., установяващо, че ищцата има отработени 8
работни дни само за м. август 2023 г. Както се казва в цитираното вече
тълкувателно решение налице би било незаконно задържане на трудовата
книжка и работодателят би дължал обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ, когато
след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на
книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е
изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има
основателни причини за това. Служителят Б. определено не доказа в
производството, че на 03.09.2023г./ или на определена друга конкретна дата
след посочена/, е била в мястото, където е престирала труда си, за да получи
своята трудова книжка и същата не й е била дадена по причина, за която
работодателят отговаря. Мястото на изпълнение, т.е. на получаване заповедта
за прекратяване на трудовия й договор и на оформената й трудова книжка,
съгласно приетото от ВКС, е само мястото, на което служителя Б. е престирала
труда си – в казуса на обект б. в гр. М..
Едва при доказана такава хипотеза, за работодателят би се породило
задължението по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, да покани работника или служителя с писмо с обратна
разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Нещо повече от
събраните в производството показания на св. С. Ч. –управител на обект б. в гр.
М., в който и Б. е престирала труда си, и които свидетелски показания и
настоящата инстанция кредитира, като подкрепящи се от събраните и
обсъдени вече писмени доказателства, се установява, че служителката А. Б. не
е дошла да вземе срещу личен подпис оформените й и съхранявани в обекта
документи- трудова книжка и ваучери за храна. В този смисъл по делото не се
установи и обстоятелството служителката Б. да е декларирала писмено, че
желае по друг начин да й бъде връчена трудовата й книжка. Нещо повече, от
цитираните вече свидетелски показания се установява и, че Б. е поставила
5
вземането на трудовата си книжка под условие за работодателя, ако й бъдат
заплатени пътните разходи за това.
Казано в заключение, формираният в предходния абзац извод за
правилност на атакувания съдебен акт, налага неговото потвърждаване.
По аналогия за противното от разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, във вр.
с чл.359 от КТ, в производството не се дължи произнасяне относно дължимата
държавна такса.
Ето защо, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №126/25.04.2024 г., постановено по гр.д. №
714/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6