МОТИВИ към присъда по НОХД
№475/2019г.
по описа на РС-***
Районна прокуратура - гр. *** е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е.Я.М. - роден на *** ***, с ***произход, български
гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********
за това, че в периода месец юни 2018 г. – месец декември 2018 г. в гр. ***, като
осъден с Решение №117-275/06.01.2014 г. и гр.д. №17037/2013 г. по описа на РС –
София, да издържа свой низходящ – малолетното си дете ***родена 2010 г., при условията на
повторност, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер повече от две
месечни вноски, а именно - през периода месец юни 2018 г. – декември 2018 г. седем месечни вноски
в размер на 200 лв. всяка една от тях, общо в размер на 1400 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 4 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.
Пострадалата Я.В. - законен представител на малолетното
си дете ***, не изразява становище относно участието в наказателното производство, като страна в
процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като
изслуша страните се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което:
1. Делото е подсъдно на Районен съд - ***.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия и на пострадалия;
4. Не са налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
5. Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по
делегация;
6. Не са налице основания за промяна на мярката за неотклонение „Подписка“
в по-тежка.
7. Налага се събирането на нови доказателства, поради което съдът е
определил да се изиска справка от ТД на НАП София от която да се
установи подс. М. има или няма
декларирано движимо и недвижимо
имущество.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът насрочи
делото в едномесечен срок от разпоредителното заседание с призоваване на лицата
по списъка към обвинителни акт.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява,
че не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за
това и с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Борислава Якимова, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ***ска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано,
като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, с приложение института на чл. 58а от НК, както
и, че няма да е пречка да се приложи разпоредбата
на чл. 66 ал.1 от НК.
По делото не е предявяван
граждански иск и не е конституиран частен обвинител. М., се представлява от
адв. И.Г. –САК. Последният пледира да
бъде определено на подзащитният му наказание,
което да му позволява да полага труд.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Я.М. е роден на *** ***.
Българин. Български гражданин. Със средно образование. Разведен. Не работи.
Осъждан. ЕГН **********.
Районен съд – *** с Присъда по НОХД №1168/2018 г. признал Е.Я.М. за виновен
в извършване на престъпление по чл. 183 ал.
1 от НК, като му наложил наказание Пробация. Присъдата влязла в сила на
09.10.2018 г.
РС – София, 117-ти състав, с Решение от 06.01.2014 г., № ІІІ-117-275 по
гр.д. №17037/2013г. по описа на СРС, прекратил брака, сключен между обв. Е.Я.М.
и Я.Г.*** и утвърдил споразумение помежду им, относно фамилното име на жената.
Родителските права над детето ***, родена на *** г. били предоставени за
упражняване от майката. Бащата – подсъдимият М. следвало да заплаща за детето
си, чрез майка му, месечна издръжка в размер на 100 лв. Решението било окончателно.
Районен съд - *** с Определение по гр.д. №1571/2017 г. одобрил постигната
спогодба, по силата на която бил изменен размерът на издръжката, определена с
Решение № 117-275 от 06.01.2014 г. по гр.д. №17037/2013 г. по описа на СРС от 100 лв. на 200 лв.
Съдебният акт влязъл в законна сила на 29.05.2018 г.
През периода месец юни 2018г. – декември 2018г. в гр. *** подсъдимият Е.М.
съзнателно не заплатил дължимата издръжка на своето дете ******, която
възлизала на седем месечни вноски, всяка от тях в размер на 200 лв., или общо в размер на 1400
лв. През посочения период е установено, че подсъдимият Е.М. е бил в трудоспособна възраст, липсвали са каквито и
да е обективни причини, същият да
не плаща дължимата издръжка на своя низходящ.
По случая е проведено досъдебно производство №Д – 1663/2018г.
От изложеното е видно, че с деянието подсъдимият Е.Я.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните при разследването
доказателства и доказателствени средства. По делото е приложено писмо от Агенция по заетостта, от което е
видно, че след извършена проверка в информационната система на Агенцията е
установено, че няма данни лицето Е.М. да е бил регистриран в което и да е било
териториално поделение на Агенцията по заетостта. Приложено е и писмо от
Национален осигурителен институт – Териториално поделение София град, в което е
отразено, че Е.М. не е подавал заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица по реда и условията на Кодекса за социално осигуряване.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – предишните осъждания на подсъдимия,
за същото по вид деяние.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Я.*** дадени в хода на ДП №Д-1663/2018г. на РП-*** като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, както
и с останалите доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия в по-голямата
им част съдът също възприема като съответни на останалите доказателства по
делото, като, разбира се, ги разглежда и критично, като взема предвид и
функцията им на средство за защита.
При така установеното, от правна
страна съдът намира, че подсъдимият Е.Я.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 НК, защото през периода
месец юни 2018г. – декември 2018г. в гр. *** като съден да изпраща издръжка,
съзнателно не заплатил дължимата издръжка на своето дете ******, която
възлизала на седем месечни вноски, всяка от тях
в размер на 200 лв., или общо в размер на 1400 лв. В случая, от събраните по делото
непротиворечиви доказателства се установява, че подсъдимият е заплатил частично
дължимата издръжка за определения инкриминиран период. Категорично се
установява, че подсъдимият е знаел за своето задължение, като въпреки това не е
направил необходимото за осигуряване на неговото изпълнение, независимо, че е
работоспособен в законния срок. Не са налице доказателства по делото, относно
наличие на някакви заболявания у подсъдимия, или други пречки, стоящи извън
волята му, които да го поставят в обективна невъзможност да работи и да
получава доходи. Горното означава, че подсъдимият не е положил всички
необходими усилия, за да изпълни вмененото му със съдебно решение задължение в
рамките на инкриминирания период, поотделно
за всеки месец, според решението на съда. Следва да се има предвид и
че липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението му.
В тази насока и съдът намира, че подсъдимият е извършил престъплението умишлено
при пряк мисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
Налице е и квалифициращият деянието
признак на престъплението, който определя по-тежката правна квалификация по
чл.183, ал.4 от НК, а именно същото е извършено повторно. За този си извод
съдът взема предвид цитираното по-горе осъждане на подсъдимия Е.М. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. При това, независимо от факта, че присъдата
на РС *** в е влязла в законна сила в рамките на инкриминирания период и преди
началото му, то предвид факта, че се касае до продължено по своя характер
престъпление, от значение за преценка наличието на повторност е датата на
довършване на деянието, която е далеч след влизане в сила на предходната
присъда за престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Предвид факта, че подсъдимият
е присъствал при постановяване на тази предходна присъда, което е заявил в
обясненията си и е търпял наложеното по нея наказание пробация, то същият е бил
напълно наясно относно това негово осъждане и въпреки това е продължил
престъпното си бездействие и след него, което пък обуславя съзнаването от
негова страна на обективните белези на престъплението по чл.183, ал.4, вр. с
ал.1 от НК, което, както се каза, е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл.
По изложените съображения и съдът счете, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на посоченото
престъпление в пълния обем на същото,
отразен в обвинителния акт.
Законът предвижда за деянието по чл.183, ал.4,
вр. с ал.1 от НК наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание.
Според съдебния състав определянето на наказанието следва да стане на
основание разпоредбата на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
От субективна страна това
задължение не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто
извършване. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на издръжката за
процесния период, за който е била дължима по силата на влязъл в сила съдебен
акт; това задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано, налице е
безспорно установеният факт, че съзнателно подсъдимият не е заплащал
определената му със съдебното решение издръжка за посочения в обвинителния акт
период. От наказателно-правна гледна точка са от значение следните обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично задължение, което
се дължи на равни месечни вноски по
силата на влязъл ви сила съдебен акт и че същото не е изпълнявано съзнателно за
повече от два месечни периода.
Съгласно разпоредбите на Семейният кодекс,
родителите са длъжни да дават издръжка на децата си в изброените случаи, дори
тази издръжка да съставлява особено затруднение за тях. В указания по-горе
период подсъдимият не е заплащал дължимата ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага
повторно. Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като
обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението. В
случая по делото няма данни да са настъпили други вредни последици за
низходящите на подсъдимия. Не е налице изискването на чл.183, ал.3 изр.2 от НК,
тъй като подсъдимият няма това право да се ползва от привилегията на закона,
предвид невъзстановяване на дължимите суми от негова страна. Разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си,
без да са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.
В случая, не са налице условията на
чл.183, ал.3 от НК. Кумулативните условия за приложение разпоредбите на ал.3 са
четири: деецът да не е изпълнил цялото
си задължение, т.е. да е заплатил всички месечни вноски, които дължи;
заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция; за
нуждаещият се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на
задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено
материално положение; деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов
институт.
От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в
конкретния случай не са налице, т.е. не е изпълнена целта на закона - да се стимулира дееца да
заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което съдът немери, че не
са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на
подсъдимия Е.М. е обстоятелството, че същият е осъждан за престъпления от общ
характер, вкл. ипо чл. 183 от НК.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на
обвиняемия са доброто му процесуално поведение, ориентирано към разкриване на
обективната истина,признаването на вината и проявеното съжаление.
Причина за извършване на
деянието е липсата на родителски дълг и неглижирането на родителските
задължения.
С оглед гореизложеното, съдът, след
като призна подсъдимия Е.Я.М. за виновен в извършване на престъплението по
чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК, като на основание чл.54 ал.1 от НК го осъди на лишаване от свобода в размер на
шест месеца Съобразно
процедурата по която се разгледа делото – Глава 27 НПК,
съдът приложи института на чл. 58а ал.1
от НК и наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер на четири
месеца, както и обществено порицание, а
на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода с тригодишен изпитателен срок.
По делото не са били направени
разноски, поради което и не се дължи произнасяне по реда на чл.189, ал.3 от НПК
.
Като причини за извършване на
деянието съдът определя незачитането на установения в страната правов ред и
несериозното отнасяне към родителските задължения и отговорности.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: