М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 12 от 29.06.2020 година
по НОХД № 234/2020 година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП)
№ 244/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 174/2019 година
по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Л.П.Б., родена на *** ***, българка, българска
гражданка, живуща ***, омъжена,
със средно образование, ЕГН **********, неосъждана за датата на деянието, ЗА ВИНОВНА в това, че в условията на продължавано
престъпление за периода от неустановена датата в началото на месец декември 2015 година до 20.08.2018 година в град Свиленград, област Хасково, с цел да набави за себе си
имотна облага
- на неустановена датата в началото
на месец декември 2015 година възбудила и до 04.12.2017 година поддържала заблуждение у Д.Т.Н. и Н.И.Н.,***, че като брокер на недвижими имоти и в частност на
земеделски земи, подготвя сключването на
сделки за закупуване от тях и за тяхна сметка, на земеделски земи в землището
на село Маточина, област Хасково и с това им е причинила имотна
вреда в размер на 506 914.60 лв. и
- на 15.08.2018 година и на 20.08.2018 година възбудила заблуждение у С.Г.Г. ***, че й трябват пари на заем, както и че ще му върне получените
суми по сключените устни Договори
за паричен заем и с това му причинила имотна вреда в размер на 3 500 лв.,
или всичко на обща стойност 510 414.60 лв., като измамата е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай -престъпление по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият Л.П.Б. и служебния й
защитник – адвокат И.И., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на
наказание, което да бъде малко над минимума и след редукцията по чл. 58а от НК
да бъде под минимума, предвиден в чл. 211 от НК, както и за приложението на чл.
66 от НК. Сочат се смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на Л.Б.
към периода на деянието, обстоятелството, че пострадалите са постъпили наивно и
безкритично, фактът, че Б. е проявила критичност (подписвайки Записи на
заповед), недоброто й здравословно състояние. Предвид изложените смекчаващи
вината обстоятелства се сочи, че деянието не може да се квилифицира като
особено тежък случай.
Подсъдимият Л. Бижинова заяви пред настоящия Съдебен състав, че
съжалява за случилото се и се разкайва.
Участващият по делото Прокурор Милена Славова поддържа обвинението,
така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка
от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните
– обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената
правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето
на подсъдимия Л.Б.. Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна
и осъждането й, като й бъде наложено предвиденото в чл. 211 от НК наказание
„Лишаване от свобода” в размер, близък до максимума - около 9 години, което да
се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК и да се приложи редукцията по
чл. 58а от НК, като наказанието да се изтърпи ефективно. Сочи, че
здравословното състояние на Б. не е пречка да търпи ефективно наказание
„Лишаване от свобода”, така както не е било пречка за извършване на
престъплението.
Конституирани са като частни обвинители пострадалите лица Д.Т.Н.
и Н.И.Н.. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител Н. – адвокат Г.Е. и частният тъжител Н. сочат, че на подсъдимия Л.Б. следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК в размер около
максималния, предвиден в Особената част на НК, тъй като само така би се
изпълнила личната превенция, предвид наличните упоритост, продължителност,
механизъм на деяниято, както и фактът, че е била осъдена за подобни деяния,
което навежда на извода че не е осъзнала поведението си.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия Л.П.Б. се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на
чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна,
следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената Справка за съдимост № 714 от 22.05.2020 година,
издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Хасково,
подсъдимият Л.Б. не е осъждана към периода на
деянието. След това е осъдена три пъти за измами на наказание „Лишаване от
свобода” при приложението на чл. 66 от НК. Преди периода на деянието има
наложено административно наказание по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 209
от НК.
Видно от приложената в кориците
на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
подсъдимият Л.Б. има месечни доходи в размер на 500
лв. от дейността на ЕТ „Депи - Л.Б.”, притежава моторно превозно средство (МПС)
и идеална част от недвижим имот, не притежава ценни книжа, дялове в дружества и
парични средства по банкови сметки.
Видно от Характеристичните справки,
изготвени от Мл.експерт Д.А. ***, подсъдимият Л.Б. има две деца, които са пълнолетни; не се ползва с
добро име в обществото и има криминалистическа и съдебна регистрации.
Съпрузите Н.И.Н. и Д.Т.Н. се
занимават със земеделие, като основната
им дейност е в землището на село Маточина, област Хасково, където обработват земеделски земи. Н. е регистриран като земеделски
производител, но тъй като е
постоянно зает упълномощава с Пълномощно с нотариална заверерка от дата 09.03.2015 година съпругата си - свидетеля Д.Т.Н., да извършва всякакви фактически
и правни действия, свързани с упражняваната
от него дейност,
както и да го представлява лично.
През месец ноември 2015 година Кметският наместник на село Маточина – свидетелят И.Г.К., се обажда по телефона на свидетеля Д.Н. и я пита дали
може да даде нейния телефонен номер на лице, което й се е обадило и я питало дали
има арендатори в землището на село
Маточина, които желаят да купуват земя. Н. се съгласява и дала разрешение да бъде даден
номерът на мобилния й телефон. През същия месец
ноември 2015 година на неустановена дата подсъдимият Л.П.Б. се свързва по телефона със свидетеля Н. като се представя за брокер на недвижими имоти (посредник при сделки със
земеделски земи) и заявява, че двама от наследниците на
земите на лицето И. Х.Д., находящи се в землището на село Маточина, желаят да продават своите дялове и пита
Н. дали проявява интерес, като й предлага тя да ги закупи, ако желае.
След направеното предложение Н.
обсъжда това със съпруга си – свидетеля Н.Н. и след като виждат имотите решават да ги купят, поради което на 24.11.2015 година се срещат в град Бургас с лицата, желаещи да продават своите
дялове, като
последните
им дават Пълномощно, с което прехвърлят права на свидетеля Н. да се разпорежда с дяловете им от земята. При
съставянето на тези документи се осъществява и първата среща на свидетелите Николови с подсъдимия Л.П.Б., при която същите се запознават лично. При разговора между тях
свидетелят Н. казва на подсъдимия Л.Б., че като земеделски
производител има интерес да купува земеделски земи в землището на село Маточина и ако има желаещи да
продават да ги уведомява. Уговорката е, че Б. ще получава комисионна, за което се задължава да изготвя и да снабдява с всички необходими
документи по цялата процедура по закупуване на земи (Предварителен договор, Скици, Данъчни оценки, Удостоверения за наследници и т.н.) и всичко, което е необходимо да
се изповяда една сделка за покупко-продажба на земеделска земя. Свидетелите Николови се съгласяват като не уговорят точна сума на комисионната, нито
пък Б. иска някаква сума, като решават, че това ще бъде уговорено в последствие,
като комисионата ще е за всяка отделна сделка, при която тя е посредник. Свидетелят Н. се разбира с Б., че парите за закупуване
на земите ще ги дава той, а Договорите
за покупко-продажба ще бъдат на името на свидетеля Н. и тя ще контактува с Б., тъй като Н. пребивава през повечето време в
село Маточина, където няма
постоянен обхват на телефоните.
Първото предложение от подсъдимия Б. към свидетеля Н. е отправено през следващия месец
декември на 2015 година (на неустановена дата в началото на месеца) като Б. й се обажда по телефона и й съобщава, че има лице, желаещо да продава
земя в землището на село Маточина,
като й продиктува номерата на
имотите и декарите. Б. заява, че Предварителният договор за продажба на земя трябва да бъде сключен на нейно
име, и така ще да бъде най – лесно,
като в тази връзка се задължава да осигури цялата необходима документация,
свързана с изповядване на сделката пред Нотариус. За да може да плаща на евентуални продавачи, Б. иска от свидетеля Н. да й изпраща в бъдеще съответните
суми, необходими за заплащане на цената при сключване на Предварителни договори чрез „Изи пей” АД.
За тази първа сделка подсъдимият Б. заявява, че й е
необходима сумата от 2 000 лв., която ще прати на наследници на земи,
което не отговаря на
действителността, тъй като такива няма. В тази връзка на 07.12.2015 година свидетелят Н. дава на ръка на подсъдимия Л.Б. сумата от 2 000 лв. Същият месец следват още 4 плащания (три превода и още едно плащане на
ръка) за сумата от общо 13 500 лв. като Б. заявява, че изплаща договорените суми на други наследници на земеделски земи в землището на
село Маточина, каквито в действителност не съществуват. В продължение на 2 години Б. поддържа заблуждение у Н., че изпраща преведените от последната суми на продавачи на земи, които
изкупува със задължение в последствие да ги прехвърли на името на свидетелите Николови.
Комуникацията между Н. и Б. се
води чрез съобщения и чрез разговори по телефона, по вайбър
и по друг начин. Размерът на сумите, които трябва Н. да преведе на Б.,
последната й съобщава за всеки
конкретен превод, уверявайки я, че нещата
се движат, извършват се сделки, изплащат се пари на продавачите и че всичко е
наред. За всичко, което твърди Б.
и за плащаните суми свидетелят Н. е уведомяван и държан в
течение от съпругата си, която препредава разговорите си с Л.Б., а плащанията
стават с негово съгласие.
За преведените от свидетеля Н. суми, подсъдимият Л.Б. издава Записи на заповед, които изпраща на Н..
Въпреки редовната кореспонденция
и телефонни контакти по между им, през 2016 година Н. се усъмнява в твърдяното от подсъдимия Б. и започва да иска документи и
доказателства за сключените сделки, за които вече е платила.
За да разсее съмненията и за да убеди Н., че уговореното между тях се спазва, Б. урежда подписването на 3 броя Предварителни договори пред Нотариус Ф.Д.И. с район на действие Районен съд - Бургас, с които лицата Н.Я.В. и В.С. С. декларират, че са наследници на Я.Х.А. и на К.Г.Д., респ. на Д.Г.Д. - собственици на земи в землището
за село Маточина, което не отговаря на истината и
че ще продадат на Б. съответно 60.50 дка, 56.500 дка и 56 дка земеделска земя. Издателите на посочените частни документи са уверени от Б., че Предварителните договорите са
фиктивни и няма да бъдат използвани, а й трябват само, за да задържи голям клиент.
Б. изпраща на свидетеля Н. по имейл посочените
Предварителни договори и имената на Нотариуса,
пред който подписите са
нотариално заверени на 18.08.2016 година. Н. от своя страна се обаджа по телефона в кантората на свидетеля Ф.И.и от там потвърждават извършената от Нотариуса заверка. Последното уверява и убеждава Н., че всичко е наред и тя се
успокоява и продължава да превежда исканите от Б. суми.
За периода от 07.12.2015 година до 04.12.2017 година от страна на свидетеля Н., изключая един
превод, направен от свидетеля Н., и три превода от дъщерите на свидетеля Н. по нейна молба, са
направени общо 157 парични превода на различни суми, всички с получател Л.П.Б. и в още два случая, в които суми от по
2 000 лв. са
дадени лично на ръка от Н. на Б.. Последната
от своя страна постоянно твърди и
уверява Н., че подготвя Предварителни
договори с наследници, често без да уточнява кои и за кой имот точно е и колко
дяла са оставали за изплащане на съответните собственици, като това продължава за период от началото на месец декември 2015 година до 04.12.2017 година. След превеждане на последната сума,
Н. се усъмнява, че е измамена и отказва да изпраща повече суми докато
не прехвърлят вече платените от нея поземлени имоти на името на нея или на съпруга й.
Л.П.Б. непрекъснато уверява Н.,
че всичко е наред и ще комплектува и изпрати всички необходими документи, но
това така и не се случва, като
оправдания за това Б. непрекъснато измисля и най-често твърди, че е болна и че има
здравословни проблеми. По настояване на Н., Б. й изпраща по
куриер саморъчно написан текст на листи от тетрадка, с имена на наследници на
земеделски земи в землището на село Маточина, за които през цялото време твърди, че сключва сделки и изплаща
дялове. Лицата,
посочени от Б., не са водели разговори, респ. не са преговаряли с лице на име Л.П.Б.
във връзка със собствените им земеделски земи, находящи се в землището на село Маточина, като някои от лицата много преди
2015 година са уредили отношенията си във връзка с наследствените си земи и
са ги продали, а по-голямата част са ги преотстъпили под аренда на земеделската
кооперация в село Сладун и продължават и
понастоящем да си вземат рентата от там.
В продължение на близо 2 години, от последния превод на 04.12.2017 година, Б. продължава да обещава, че ще финализират
сделките и че ще уточнят и изчистят всичко по
между си, но така и не предоставя никакви документи, което окончателно убеждава свидетелите Николови, че са измамени, поради което Н. депозира Жалба на 18.12.2018 година до Специализираната
прокуратура.
В хода на воденото разследване е
приобщена за съвместно разглеждане
и Жалбата на С.Г.Г.. Последният от дълги години познава Б.,*** и били в добри отношения. През 2018
година Г. продава имот, който се намира в
село Узунджово и се мести да
живее в град Свиленград. На 15.08.2018
година по телефона му се обажда Б. и
го моли да й даде пари на заем, като му обяснява, че има нужда от пари във
връзка с работата си и че никой не иска да даде пари на заем, като иска 500 лв. с обещание, че ще му ги върне. Г.
я съжалява, тъй като решава, че наистина има нужда от пари и
се съгласява да й даде в заем исканата сума, като й казва, че няма време да ходи до село Узунджово и се уговарят да й изпрати парите по „Изи пей” АД. След приключване на телефонния разговор, Б. му изпраща съобщение с нейните данни и още
същия ден Г. отива до офиса на „Изи пей” АД в град Свиленград
и превежда сумата от 500 лв. След
няколко дни Б. отново се свързва по
телефона с Г. и го моли да й даде
на заем още 3 000 лв., тъй като й са необходими отново във връзка с
работата й, като той знае, че тя се
занимава с покупко-продажба на имоти и отново решава да й
помогне като й даде в заем още 3 000 лв. и тя отново му обещава, че като сключи сделка за
продажба на някакъв имот при първа възможност ще му върне парите и че просто в
този момент има нужда от тези пари. На 20.08.2018 година Г. от офис на „Изи пей” АД в центъра на град Свиленград и превежда още 3 000 лв. на името на Б..
След като минава известно време и Б. не му връща
парите, Г. й се обажда по телефона да я попита, какво става и защо не му връща
парите. Същата при един от многото им разговори му казва, че е болна и че има анемия,
друг път казва, че майка й е болна, друг път - че била в болница и че сега не
може да му върне парите. Свидетелят Г. се принуждава след около 6 месеца да отиде до
къщата на Б. ***, за
да я попита
кога ще му върне парите, които й е дал на заем, като тя му отговоря, че не е вземала от него никакви
пари назаем и че не знае, за какво говори и се прибрира. По-късно му се обажда по телефона и му казва, че тези пари ги е взела и ще ти ги върне, но мъжът й нищо
не знае и поради тази причина отговорила така когато бил в дома й. След това Г. ходи още веднъж до
нейната къща, но нея я няма. В последствие Б. му се обажда по телефона и го пита
защо е ходил пак до дома й. Обяснява му, че е на почивка и след като се прибере
ще му върне парите. При провежданите разговори в този период с Б., тя все му
обяснява, че зимата няма работа и няма и сделки, но и след това намира и други оправдания като го уверява, че ще
върне парите. Така до месец февруари
2019 година, когато спира да му вдига и телефона си и
когато Г. разбира, че е измамен, а
по-късно научава, че Б. е задържана за извършени и други
измами и подава Жалба на 17.10.2019 година в РУ -
Свиленград.
В хода
на ДП е назначена Счетоводна експертиза,
от която става ясно, че причинената вреда на пострадалите Д.Т.Н. и Н.И.Н. възлиза
на сумата от 506 914.60
лв. преведени или лично платени за времето от
07.12.2015 година до 04.12.2017 година чрез извършени общо 157 превода и 2 плащания на ръка, на
различни суми пари, всички с получател подсъдимия Л.П.Б..
Видно от Заключението на вещото лице по
назначената по делото Криминалистична експертиза, ръкописният текст
и подписите в графа издател,
положени в 13 броя Записи на заповед са изпълнени от Л.П.Б..
В хода на ДП Л.Б. не се признава за виновна по така предявеното й обвинение и не дава обяснения като се ползва
от правото й дадено по чл. 115, ал. 4 от НПК. В
съдебната фаза се също
не дава обяснения, но
заявява, че съжалава за случилото се и се разкайва.
По делото се извършени
множество процесуално-следствени действия – разпити на множество свидетели,
включително по делегация, оглед на веществено доказателство, изискани са и са
получени множество писмени документи, назначени са и са изготвени експертизи и
т.н.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3
от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи,
е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направеното в съдебно заседание самопризнание
от подсъдимия Л.Б., подкрепено от
приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283,
вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и
гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените
доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Справки от Общия регистър
за извършване на нотарилани удостоверения на Нотариус Феодора Иванова; Докладна
записка; Жалба; Удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания на лице; Разписки за парични преводи;
Пълномощни; Записи на заповед; интернет – кореспонденция; Предварителни
договори; медицинска документация, касаеща подсъдимия Б.; Справка за съдимост, ведно
с Бюлетини; Регистрационна карта на земеделски производител; Удостоверение за
граждански брак на свидетелите Николови; Сравки от имотния регистър;
Удостоверения за наследници; Решение на Общинска служба по земеделие – Свиленград;
Скици; извадки от Регъстъра на земеделские имоти; Справки по лице от Агенцията
по вписванията; заключения по Оценъчната и Криминалистичната
експертизи; Писма от мобилните оператори; Писма
от банкови институции; Писмо от ОДМВР – Хасково; Писма от „Изи пей” АД, ведно с
Приложение; Удостоверение от Търговския регистър; Характеристични справки; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за оглед на
веществено доказателство, ведно с Фотоалбум и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: С.Г.Г., М.И.В., Христина Н.Н., Н.И.Н., Д.Т.Н.,
И.Г.К., Т.Н.Б., Ф.Д.И., Н.Я.В., В.С. С., Т.М.Д., Д.И.К., Г.И. Х.,
А.А.Б., Т.Х.У., П.Х.П., Г.А. М., Х.И.А., Т.Г.Д.,
П.М.Б., Х.Х.а К., М.Т.С., Г. М.Ф., Д.А. В., К.П.К., К.И.Х.а, Г. Т.Г., Н.А.А., П.Г.Д.,
З.Г.Д., Д.И.П., Г.
Х. Г., С.Г.М., М.И.Я.,
С.К.Йо., С.В.А., М.Г.П., Е.И.А., Г.К. П., Е.Х.а
Т., Е.И.П., Е.С. Д.,
А.С.К., Н.Г.А., Н.Г.С., Х.Д.Х., Х. И. Х. и Г. Д.Х., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на
свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници,
така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и
надлежно прибщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите, Справка за съдимост, както и от Заключенията на назначените и
изготвени Оценъчна и Криминалстична експертизи и др.
Съдът
възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетелите С.Г.Г., Н.И.Н. и Д.Т.Н., приобщени в тази
инстанция като доказателство, макар и същите да се
явяват пострадали от деянието, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на
твърденията им. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да
бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от
тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията
на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на
делото, както и поради претърпяните вреди от престъплението. Настоящият сътав кредитира показанията
на пострадалите лица като обективни, безпристрастни и логически
последователни. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията им.
Съдебният състав, възприема изцяло и
кредитира Заключенията
по извършените Оценъчна и Криминалистична
експертизи, тъй като са извършена от вещи лица
– специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2019 година
за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, респ.
специалист в съответното ОДМВР – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени
Заключения
обективират
необходимите данни и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани
и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключенията
на вещите лица,
поради това Съдът намира за обосновани,
аргументирани и правилни експертизите и ползва същите
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед,
експертизи и разпит по делегация, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този
смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните
документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени
относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия Л.Б. признание относно
всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите
и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Л.П.Б. е осъществила състава на престъплението чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1,
вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението измама са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на
собственост както върху движими, така и върху недвижими вещи. Като негов субект
може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а от обективна страна
изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие - възбуждане на
заблуждение и/или поддържане на това заблуждение. Първото представлява такова
въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни
представи, а втората форма - само потвърждаване на вече оформена по други
причини заблуда у адресата на измамата като затвърждава съществуващата у него
невярна предства или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее. Като
съществен признак от обективната страна на измамата е поведението на измаменото
лице, защото то мотивирано от неправилните си представи за действителността,
извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет.
Възбуждането на заблуждение и поддържането му, което е елемент от състава на
престъплението измама, представлява процес, който включва, от една страна,
както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения
относно съществуването или несъществуването на определени факти, така и от
друга страна - подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на
заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се
разпореди със своя или на другиго средства в своя вреда. Освен това
престъплението измама е резултатно увреждащо, защото законът изисква да е
настъпила имотна вреда. При това измамата се характеризира и с особената
причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Резултатът е имотната
вреда, която настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане,
осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от
неправилната представа на това лице относно основанието или условията на
разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в
състава и допълнителен субективен признак - специална користна цел: деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага, като е достатъчно тази цел да
бъде поставена, но не е нужно да бъде обективно постигната.
Както
вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени
въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението с
правна квалификация чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият Л.П.Б. е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна срана – в условията на
продължавано престъпление за периода от неустановена датата в началото на месец декември 2015 година до 20.08.2018 година в град Свиленград, област Хасково, Л.П.Б. с
цел да набави за себе си имотна облага
- на неустановена датата в началото
на месец декември 2015 година възбудила и до 04.12.2017 година поддържала заблуждение у Д.Т.Н. и Н.И.Н.,***, че като брокер на недвижими имоти и в частност на
земеделски земи, подготвя сключването на
сделки за закупуване от тях и за тяхна сметка, на земеделски земи в землището
на село Маточина, област Хасково и с това им е причинила имотна
вреда в размер на 506 914.60 лв. и
- на 15.08.2018 година и на 20.08.2018 година възбудила заблуждение у С.Г.Г. ***, че й трябват пари на заем, както и че ще му върне получените
суми по сключените устни Договори
за паричен заем и с това му причинила имотна вреда в размер на 3 500 лв.,
или всичко на обща стойност 510 414.60 лв., като измамата е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай.
Б. изначално е нямала намерение да изпълни това което е била обещала на
пострадалите и за което е получила сумата, възлизаща на обща стойност от 510 414.60 лв., което дава основание да
се направи категоричния извод, че е извършила измама - чрез своите действия,
представяйки се за брокер на недвижими имоти с опит в тази сфера, е формирала
неправилни представи у Д.Т.Н. и Н.И.Н. относно определени факти от
действителността – че като брокер на недвижими имоти и в частност на земеделски
земи подготвя сключването на сделки за закупуване от тях и за тяхна сметка, на
земеделски земи в землището на село Маточина и неправилни представи у С.Г.Г. че ще му върне
взетия от него паричен заем. Налице са и останалите признаци, съставляващи обективната страна на
престъплението измама - Д.Т.Н.
и Н.И.Н., както и С.Г.Г., са се
разпоредили с материални ценности (пари) - тяхна собственост, въз
основа на предварително формираната и поддържана невярна представа, в резултат
на което същите (парите)
са получени
от Б., която се е обогатила за
сметка на пострадалите.
Между инкриминираното деяние и
настъпилия престъпен резултат е на лице пряка причинно-следствена връзка. Следователно безспорно е налице изискуемата за престъпния
състав по чл. 209, ал. 1 от НК
причинна връзка между създаденото от дееца заблуждение и извършеното от
пострадалите имуществено
разпореждане, водещо до имотна вреда.
Деянието, за
което подсъдимият Л.Б. бе осъдена е съставомерно по чл. 211 от НК, защото
измамата е в особено големи размери
и представлява особено тежък случай.
Общият размер на причинената от
измамата имотна вреда възлиза на 510 414.60 лв. - тази
стойност обуславя признака „особено големи размери”, т.е. правилно деянието е квалифицирано като измама
в особено големи размери - посочената стойност (510 414.60 лв.) надхвърля многократно140 пъти размера на минималната
работна заплата, установена за страната с Постановление № 316 от
20.12.2017 година - 510
лв. В този смисъл са
критериите
за „особено големи размери”,
посочени в Тълкувателно решение (ТР) № 1 от 30.10.1998 година на ВКС по тълк.н.д. № 1/1998 година,
ОСНК – „при
определяне квалифициращите признаци „големи размери” и „особено
големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не
е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля 70, съответно 140 пъти
установената в страната минимална работна заплата.”.
На следващо място извършеното от подсъдимия Б. представлява „особено тежък случай” по смисъла на чл. 93, т. 8 от Допълнителната разпоредба на НК, тъй като извършеното престъпление с оглед
настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи отговорността
обстоятелства (, посочени
по-долу в настоящото изложение), разкрива изключително висока степен на обществена
опасност, и на деянието, и на дееца. Деянието, с оглед обективните си свойства
и елементи, далеч надхвърля обикновените случаи на измамливи действия. Касае се за едно
предварително намислено и добре подготвено от Б. престъпление. Ето защо Съдът прие, че
случаят покрива критериите, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК,
чието наличие налага оценка за обществена опасност, значително надхвърляща
обичайната за този вид престъпления и затова обуславяща квалификацията
„изключителност” по смисъла на посочения законов текст.
Извършеното от подсъдимия Л.П.Б. правилно е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като се касае за две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление – на това по чл. 209, ал. 1 от НК, които са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Относно
продължителността на периода от време между отделните деяния, тя не
нарушава единството между отделните деяния и не разкъсва обективната и
субективна връзка между тях, както изрично е указано в ТР № 3 от 15.02.1971 година, ОСНК на ВС, затова
настоящия Съдебен състав намира, че този период е непродължителен.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият Л.П.Б. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК и специалната користна цел. И двата признака от субективна
страна на престъплението - пряк умисъл и користна цел у
дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият Л.П.Б. е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите последици и от волева страна е целяла тяхното настъпване. За наличието
на тази пряк умисъл и специална користна цел в
конкретния случай се съди както от признанията на подсъдимия Б. на всички факти и обстоятелства, изложени в ОА и се потвърждават от цялата
фактическа обстановка, така и от конкретното й процесуално поведение, както и от действията й. Б. никога не е преговаряла с някакви
собственици, наследници или други лица, притежаващи имоти в землището на село Маточина,
съзнателно и целенасочено е поддържала заблуждение у
свидетелите Николови, предизвиквайки у последните конкретни представи и мотивирайки ги
да се разпоредят със собствено имущество, знаейки че твърденията й не отговарят на истината, а и
самата тя няма намерение по-никакъв начин да се задължи съобразно постигнати
устни договорености, а цели единствено и само лично облагодетелстване, а
действията й имат измамлива цел. Едновременно с това е възбудила
задбуждение у свидетеля Г., че й трябват пари на заем. Създадената от Б. невярна представа у пострадалите
и поддържането на същата по отношение на тях, ги е мотивирало
да извършват действия на разпореждане със собствено имущество - различни суми пари. Мотивирани от
погрешната представа, формирана от подсъдимия Б., пострадалите са
извършили актове на имуществено разпореждане и по този начин е настъпил и
престъпният резултат – имотната вреда. Деянието е довършено, тъй като е причинена
имотна вреда.
Подсъдимият Л.П.Б. е родена на *** ***,
с ЕГН **********. Българска
гражданка е от български произход. Живее в село
************. Омъжена е – има две пълнолетни деца. Със средно образование е.
Неосъждана е
към периода на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление
в
специалния текст на чл. 211 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 година до 10 години, както и Съдът може да постанови Конфискация до една втора от имуществото на виновния. Съставът на
престъплението има и специален минимум и специален максимум, непозволяващ
замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б., Съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства недоброто й здравословно състояние и изразеното съжаление. Като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха изградените престъпни навици (преди деянието е осъдена за измама като й е наложена административно
наказание, което явно не е оказало своето превъзпирателно въздействие); високата стойност на предмета на престъплението (сравнено с
минималната работна заплата за страната), надхвърляща
значително квалифициращия признак „особено големи размери”; стремежът за облагодетелствуване по незаконен начин - желанието й да се сдобие с
материални блага, респ. парични средства, без полагане на труд; не е
възтаносвила никаква част от сумите; изключително лошите й характеристични
данни, описващи я като криминалнопроявена. Демонстрираната от страна на подсъдимия Б. престъпна упоритост и
целенасоченост за постигане на съставомерния престъпен резултат, проявената
престъпна упоритост, изразила се в извършване на множество инкриминирани деяния
през непродължителен период от време, говори за една упорита и трайна във
времето престъпна дейност. Проявени са дързост, както и
находчивост, съобразителност - за съжаление в услуга на
престъпна кауза. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 47 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Не се доказа
затруднено семейно или материално състояние като подтик за престъпната проява,
нито изпадане в такава житейски безизходица, която да бъде макар и трудно
оправдан мотив за престъпното поведение.
Обществената опасност на деянието е завишена предвид стойността на предмета
на престъплението, както и тази на дееца предвид изложеното по–горе. За да
прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното
обществено недоволство и критика към подобни престъпления - самото
престъпление е получило изключително широко и опасно разпространение и
негативният обществен отзвук е значим.
Мотив за извършване на престъплението е намерението на
подсъдимия Б. противозаконно да се
обогати (както вече
бе посочено).
Причини за извършване
на престъплението е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на
установения в страната ред за поведение в обществото, както
и незачитане
спокойствието на гражданите и липса на морални
задръжки.
При индивидуализацията на
наказанието следва да се отчете времевата отдалеченост на деянието спрямо
момента на постановяване на настоящата Присъда. Същевременно в конкретния случай това обстоятелство не може да се
определи като изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, доколкото не обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и следователно наказанието следва да се определи
по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали
с една трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства
обаче не са многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на
отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно
задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, при завишена обществена опасност
на дееца и на деянието, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимият Л.П.Б. за виновна за престъплението по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и й наложи справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размер, малко под
максималния, предвиден в Особената част на НК, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 9 години,
като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това наказание с една
трета и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в
размер на 6 години, което следва да изтърпи
ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в
конкретния случай и тъй като за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, тъй като наложеното
наказание „Лишаване от свобода” е за
повече от 5 години и
е за умишлено престъпление. На основание чл.
59, ал. 1, т. 1
и ал. 2 от НК, следва
да се приспадне от така наложеното
наказание „Лишаване от свобода”
времето, през което подсъдимият Б. е била
задържана с Постановление на Районна прокуратура – Свиленград
за 72 часа, считано от 08.10.2019 година и с мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, взета с
Определение № 385 от 11.10.2019 година по ЧНД № 686/2019 година на Районен съд
- Свиленград, считано от 11.10.2019 година до
влизане в сила на настоящата Присъда.
Както вече бе посочено,
Съдът в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане
на наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за
да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца, тъй като не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и
най–лекото предвидено в чл. 211 от
НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 3 години до 10 години) ще бъде несъразмерно
тежко, предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, свързана
със стойността на предмета на престъплението, завишената такава на дееца Б. – предвид проявената
престъпна упоритост, както и
предвид факта, че не е възстановена имуществената вреда.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия Б. като Съдът намира, че ще
предизвика положителни промени в съзнанието и ще я мотивира към правомерно поведение в бъдеще, като наказателната
репресия намира, че е съответна на целите на индивидуалната превенция. Лишаването й от
свобода за посочения
период ще тушира престъпните нагласи. В случая наказанието ще допринесе със строгостта си, като
с него подсъдимият Б. ще бъде предупредена, че подобно поведение може да бъде
само наказвано. От друга страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното
наказание на подсъдимия Б., Съдът прецени за необходимо, достатъчно и
справедливо наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани
в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Настоящата Съдебна инстанция не наложи предвиденото при условията на евентуалност
наказание (диспозитивната
възможна санкция) „Конфискация до една втора от имуществото на виновния” наред с Лишаването от свобода, тъй като за постигане на целите на личната и
генералната превенция на закона, това не е наложително, т.е. защото водещата санкция отговаря в пълнота на степента на обществена
опасност на дееца и извършеното и се явява достатъчна за постигане целите
по чл. 36 от НК.
Относно
разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимият Б. беше призната за виновна, като
при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът
я осъди да заплати направените по делото разноски по Републиканския бюджет, този
на МВР – сумата в общ размер на 1 192.40 лв., от които 92.40 лв. за Оценъчната експертиза,
168 лв. за Съдебно-медицинската експертиза, 364.60 лв. за Допълнителната такава
и 567.40 лв. за Криминалистична експертиза – разноски от ДП, вносими по сметка
на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса - 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
4 броя листи от тетрадка със
саморъчно изписан текст от подсъдимия Л.Б. и СД, следва да останат приложени по
делото.
13 броя Записи на заповед, които са приложени в оригинал,
следва да се върнат на Д.Н., след
влизане в сила на настоящата Присъда, като по делото следва да останат надлежно
заверени копия от същите.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)