Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9253/2019г. на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София срещу В.Н.
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9,
ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата от 1 561, 74
лв., претендирана като главница по договор, съставляващ Приложение към договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12594201/04.01.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК –
21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 284, 72 лв.,
претендирана като възнаградителна лихва за времето от
01.03.2018г. до 06.08.2018г. и сумата от 82, 32 лв., претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от
06.08.2018г. до 14.02.2019г., за които суми е издадена заповед №
1462/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 2903/2019г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба, ищецът „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А.,
клон България, ЕИК *********, гр. София твърди, че на 04.01.2016г. е сключен
между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД /заличен търговец/, ЕИК
*********, гр. София и В.Н. договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 12594201/04.01.2016г., НАРЕД с който и договор съставляващ
Приложение, с който дружеството е поело задължение да предостави на потребителя
револвиращ кредит в размер на 2 000 лв., усвоен
чрез кредитна карта „MASTARCARD”, при връщане на
минимална месечна сума в срок до първо число на месеца, следващ издаване на
извлечение.
Твърди се, че на 01.03.2018г. потребителят е
преустановил редовното обслужване на договора, т.е. не е внесъл изискуемата
месечна такса, поради което кредиторът е прекратил договора и блокирал картата.
Към момента на преустановяване ползването на
картата потребителят дължи изискуема главница в претендирания размер, възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018г. до
06.08.2018г., съобразно уговорения годишен лихвен процент и обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва, които задължения не е заплатил.
Правният интерес от предявяване на
специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК при връчване на
заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Н.,
чрез особения си представител оспорва предявените искове по основание и размер.
От една страна се изтъква, че липсва валидно възникнало правоотношение между
страните по делото, тъй като сключеният договор, инкорпориран в Приложението
към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12594201/04.01.2016г., не носи подпис на
потребителя, а от друга, че търговецът е заличен и липсва правоприемство,
обуславящо материално-правната легитимация на дружеството, в случай, че
страните са постигнали съгласие по съществените негови елементи.
Релевирано е и възражение за
недействителност на клаузите на правоотношението, поради противоречие с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поставящ изискване за размер на шрифта.
Договорът е нищожен и на осн.
чл. 22 ЗПК, поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Възнаградителната
лихва е прекомерна, което води и до нейната нищожност.
Въз основа на изложеното, се настоява за
отхвърляне на предявените осъдителни искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално
допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 1462/22.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2903/2019г.
по описа на Районен съд – Варна.
Като основание, от което вземането произтича
се сочи Приложение № 1 към договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS –
12594201/04.01.2016г., който обективира сключен между
В.Н. и „Б.П.П.Ф.” ЕАД договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Договорът за потребителски кредит PLUS – 12594201/04.01.2016г. не е предмет нито на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито на исковете по чл. 422 ГПК.
Именно това правоотношение, което не е
предмет на делото, носи подписите на страните по него – на В.Н. и на
представител на кредитора.
В титулната част на процесното приложение
към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12594201/04.01.2016г. се сочи, че кредитополучател е В.Н.,
а кредитор „Б.П.П.Ф.” ЕАД. Същото не носи подпис на
лицето, посочено като кредитополучател. Приложението е подписано от
представител на кредитора.
В него е предвидено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
2 000 лв. при годишна лихва и такса за ползване и издава кредитна карта Мастъркард (международна картова организация),
представляваща пластмасова карта върху която е записана електронна информация,
позволяваща достъп до отпуснатия револвиращ кредит и
извършване на тегления в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства
и други услуги.
Съдът, като съобрази, че процесното Приложение
към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12594201/04.01.2016г., което се твърди да инкорпорира
сключен между В.Н. и „Б.П.П.Ф.” ЕАД договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard, не носи подпис на ответника, посочен като
кредитополучател намира, че страните по делото не са постигнали съгласие по
съществените елементи на твърдяното правоотношение, поради което позитивен
извод за валидно възникнал юридически факт, от който са възникнали права и
задължения за страните, не би могъл да бъде направен.
Изводът на съда за отсъствие на валидно
възникнало правоотношение по договор за револвиращ
кредит под формата на кредитна карта MasterCard не би се променил и
от факта, че сумата от 2 000 лв. е предадена на ответника, съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ. Усвояването на
сумата и предаване на картата съставлява изпълнение на поето задължение от
страна на кредитора, което няма отношение към валидното възникване на правоотношението.
Отсъствието на валидно сключен договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard между страните по делото е достатъчно
основание за отхвърляне на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове без
произнасяне по останалите възражения.
Разноски в полза на ответната страна
не се присъждат, поради липса на искане и доказателства за извършването на
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София срещу В. Б.Н., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
установяване съществуване на вземане за сумата от 1 561, 74 лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лева и седемдесет
и четири ст./, представляваща главница по договор, съставляващ Приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12594201/04.01.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК –
21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 284, 72 лв. /двеста осемдесет и четири лева
и седемдесет и две ст./, представляваща възнаградителна
лихва за времето от 01.03.2018г. до 06.08.2018г. и сумата от 82, 32 лв. /осемдесет и два лева и тридесет
и две ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за периода от 06.08.2018г. до 14.02.2019г., за които суми е издадена
заповед № 1462/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 2903/2019г. на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: