РЕШЕНИЕ
№501/20.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова….…..………………………………….и в присъствието на прокурор…….……………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1020 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба от ЕТ „М. К.“ – *, с посочен съдебен адрес:*** /Интерюс Адвокати/, подадена чрез пълномощник, против Решение №26/311/00813/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция /РФК/с изх.№01-6500/8609#17 от 07.09.2021 г., издадено от Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че решението е издадено въз основа на констатации, идентични с тези по отменен с влязло в сила решение АУПДВ. Счита, че мотивите на РФК са неправилни и противоречащи на фактическата обстановка, както и на нормативната уредба. Изразява несъгласие с доводите на административния орган относно задължението за спазване на количествените показатели при изпълнението на прогнозния бизнес план. Излага съображения, че предметът на сключения Договор №26/311/00813 от 08.10.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. /Договора/, не включва уговорки за изпълнение на финансови показатели, а само задължение за извършване на инвестицията съгласно одобрения проект, респ. за изграждане на къща за гости. Цитира разпоредбата на чл.4.12 от Договора, посочена в РФК като основание за налагане на санкция, като твърди, че при извършваните му многобройни проверки няма констатации за неизпълнение на инвестицията съгласно договора и одобрения проект. Твърди, че всички инвестиции, свързани с изграждането на къща за гости са извършени и се ползват по предназначение, съгласно описаното в Бизнес плана. Изградената къща за гости функционирала като такава и притежавала съответното удостоверение за категоризация съгласно Закона за туризма. Сочи, че като ползвател на помощта има задължение по чл.4.17, б.“а“ от Договора като при извършена проверка на място не били установени отклонения в тази насока. Визираната договорна разпоредба била възпроизведена в чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №30/11.08.2008г. като задължението му като ползвател било за 5 години, считано от датата на сключване на Договора т.е. до 08.10.2019г. Доколкото целта на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ била разнообразяване към неземеделски дейности, респ. създаване на туристически обекти с условие за предоставяне на туристически услуги, а не осъществяване на самите туристически услуги – нощувки, то не можело да се приеме, че не е изпълнил задълженията си по договора. Жалбоподателят сочи, че от проверяващите не е направен анализ на броя на предоставените нощувки за процесния период, за да се установи какъв е процентът на изпълнение на заложените в Бизнес плана такива. Твърди, че при такъв анализ ще е видно, че по отношение на тези нощувки процентът на изпълнение ще е по-голям, но предвид различната икономическа обстановка през годините се е наложило да се намалят цените, което от своя страна сочи,че къщата за гости работи в пълен обем. Сочи, че заложените индикатори и цели за брой нощувки в бизнес плана за 2016г., 2017г. и 2018г. представляват не конкретни резултати, а само прогнозни такива. В обжалваното РФК не били отчетени направените от негова страна усилия за изпълнението им, изразяващи се в пускане на обяви в пресата и интернет сайтовете, предлагащи туристически услуги. В тази връзка счита, че е действал добросъвестно и е положил всички усилия да достигне заложените в бизнес плана параметри. Следвало да се отчете и различната икономическа обстановка през 2013г., когато бил подаден проектът и през проверяваните от ДФЗ години - 2016г., 2017г. и 2018г. Бизнес планът имал до голяма степен индикативен характер и било общоизвестно, че се изпълнява при променливи условия на икономическата среда, поради което според чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г. , волята на законодателя била проектното предложение да бъде реализирано при съблюдаването на положителен финансов резултат, да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Липсвало нормативно изискване ползвателят на подпомагането да реализира икономическите показатели, заложени в бизнес плана.
Жалбоподателят счита за необоснована тезата на административния орган относно посочените в РФК като неизпълнени договорни и нормативни задължения. Счита, че превратно е тълкувана разпоредбата на чл.4.12 от Договора. Същата не предвиждала достигане на определени финансови резултати от дейността на къщата за гости.
Оспорва и размера на твърдяното неизпълнение на бизнес показателите. Сочи, че в таблицата на заложените приходи в бизнес плана била допусната техническа грешка в позиция „Закуски на гостите в хотела“ още при одобрение и разглеждането на проекта, като погрешно било изписано приходи в размер на 60 000,00 лева годишно, а не както следва – 6 000,00 лева. Приходите били изчислявани въз основа на 4 лева на закуска, а не както погрешно било записано 40 лева, като техническата грешка била очевидна и закуската не можела да бъде изчислена като такава от 40,00 лева. Счита, че посочените приходи не отговарят на реалните съгласно ОПР за 2016, 2017 и 2018г. В тази връзка твърди, че ако се преизчислят приходите през трите проверявани години със заложените в бизнес плана приходи, процентът на изпълнение е над 50 % и не следва да се налага санкция.
Жалбоподателят цитира разпоредбата на чл.35, §1 от Делегиран регламент 640/2014г. и сочи, че критериите за допустимост на кандидатите и проектите се съдържали в наредби на МЗХГ по прилагането на съответните мерки от ПРСР 2007-2013 като било абсолютно недопустимо и в пълно противоречие с чл.13 от АПК въвеждане от страна на ДФЗ на други критерии за допустимост извън нормативно регламентираните и то в значителен период след одобряване на заявленията за подпомагане, сключване на договори, осъществяване на планираните дейности и извършване на финални плащания на безвъзмездната помощ. Нито една от наредбите по прилагане на мерките по ПРСР 2007-2013г. не съдържала показател за оценка или критерий за допустимост „приходи от подпомаганата дейност“ , какъвто бил въведен в приетите от органа Правила. Освен това не ставало ясно защо проверката се ограничавала единствено до първите три години от изпълнение на бизнес плана, след като срокът на неговото изпълнение бил 10-годишен и защо сумата, търсена за възстановяване била в размер на 100% от изплатената помощ, без да са взети предвид вида, степента и продължителността на твърдяното неизпълнение.
Жалбоподателят
твърди още, че в нарушение на закона и сключения Договор, производството по ЗУСЕСИФ
за издаване на РФК е стартирано след изтичане на законовия срок, в който ДФЗ
може да осъществява контролни функции за спазване на клаузи по договора. Договорът
между страните бил сключен на 08.10.2014г., а производството започнало на 21.07.2021г.,
като към датата на образуването му бил изтекъл 5-годишния законов срок за
мониторинг. Съгласно т.7.1, б.А от договора същият се прекратявал с изтичане на
уговорения в него срок и в тази връзка към момента административният орган
нямал правомощия да проверява ползвателя за спазването на изискванията по
същия. Наред с това, за твърдяното нарушение имало влязъл в сила съдебен акт,
отменящ предходния административен акт, издаден за същото нарушение, поради
което била налице абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане на
същите обстоятелства. В тази връзка жалбоподателят твърди, че обжалваното РФК е
нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК като счита, че административният орган
не е разполагал с възможност да наложи отново санкции с издаване на нов
административен акт, с който да избегне
констатираните пороци на предходния такъв. Сочи също, че възможност за
ново произнасяне от административния
орган не е дадена и от съда като преписката не му е връщана за преразглеждане.
По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия.
Ответникът – Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Между
Държавен фонд Земеделие и ЕТ Михайл Калайджиев на основание чл.31, ал.2 от
Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ПРСР за периода 2007-2013 / Наредба №30/11.08.2008г./ е бил
сключен Договор №26/311/00813 от 08.10.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. Договорът е бил сключен във връзка с
разработен и одобрен бизнес план по проект с идентификационен №26/311/00813 с наименование „Къща за гости за
алтернативен селски туризъм в УПИ ІV-111, кв.32, *“,
в чиято част ІV е заложен финансово-икономическия статус –
приходи и разходи, на проекта.
Съгласно договора – т.1.1, Държавен фонд Земеделие предоставя на ЕТ Михайл Калайджиев - като ползвател, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №26/311/00813№26/311/00813.
Не е спорно между страните, че по подадената заявка за плащане №26/311/00813/3/01 от 08.10.2015г. е извършено плащане на 07.12.2015г.
В периода 24.06.2019г.-27.06.2019г. на ползвателя на
помощта е била извършена извънредна проверка на място, след плащане, относно изпълнението на Договор №26/311/00813/08.10.2014г., резултатите от която са
обективирани в контролен лист /л.117- л. 138/. Въз основа на извършената
проверка на място и допълнителни административни проверки, било констатирано
неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план, като установеното
изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и
2018г., съставлявало съответно 21,81%, 18,87% и 16,64% , и средноаритметично –
19,04%. изпълнение на
одобрения бизнес план за годината – Таблица №2
от Производствената и търговска програма на бизнес плана.
С писмо изх.№01-6500/8609 от 30.10.2019г. /л.205-207/
жалбоподателят е бил уведомен, че на основание л.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива
производство по издаване на АУПДВ. По
отношение на констатациите, обективирани в писмото, е постъпило възражение – вх.№01-6500/8609 от
17.12.2019г. /л.213-217/.
От Изпълнителния директор на ДФЗ е бил издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане №26/311/00813/3/01/04/01 с
изх.№№1-6500/8609 от 19.06.2020г., като е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
304 194,04 лева. В акта са обсъдени залегналите в бизнес
плана финансови показатели, както и установеното изпълнение на бизнес плана за
три пълни финансови години, като са посочени конкретните стойности – за 2016г.
били реализирани приходи в размер на 39 590,52 лева, а заложените били
181 500,00 лева; съответно за 2017г. и 2018г. приходите били
34 256,93 лева и 32 694,16 лева, а заложеното – 181 500,00 лева
и 196 500,00 лева или установеното изпълнение на бизнес плана
средноаритметично за трите пълни проверявани години било в размер на 19,04% от
заложените приходи. В АУПДВ административният орган подробно е обсъдил
направеното възражение от жалбоподателя, като е изложил съображенията си и
направил извод, че не намира основание за промяна на крайния извод за
възстановяване на посочените в акта суми. Обсъдени са „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.26, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“
/Правилата/, като е аргументирано, че не са постигнати нивата на показатели,
предвидени в бизнес плана; реализираните приходи от подпомагана дейност,
изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни години били под 20% от
предвидените; времетраенето на неизпълнението продължило над две финансови
години, и съгласно т.30 от Правилата е определен размера на санкцията – 100% от
предоставената финансова помощ по договора.
Във връзка със съставения АУПДВ,
от отдел „Методология и
мониторинг“ към Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за
развитие на селските райони“ е изготвен Доклад за
нередност №26/311/00813/3/01/17/01 от 01.07.2020г. , изпратен до
Дирекция „Финансова“.
АУПДВ е бил обжалван пред АС-Хасково, където е било
образувано адм.д.№584/2020г. С постановеното по делото решение от 04.12.2020г.
жалбата срещу АУПДВ е била отхвърлена като неоснователна. След осъществен
касационен контрол, с Решение №6803/07.06.2021г., постановено по
адм.д.№1734/2021г. по описа на ВАС, решението на АС-Хасково по
адм.д.№584/2020г. е отменено. Отмяната е постановена с мотиви, че при
констатиране на нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013,
на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ се установява по реда н чл.73 и на основание
чл.70, ал.1 , т.7 от ЗУСЕСИФ – за неизпълнение на одобрени индикатори.
Във връзка с горепосоченото решение на ВАС и на основание
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ , с писмо изх.№01-6500/8609 от 21.07.2021г. на Зам.
Изпълнителен директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомен , че ДФЗ открива
производство по налагане на финансова корекция. Писмото е получено от
жалбоподателя на 26.07.2021г. /л.253/. По констатациите в същото жалбоподателят
е депозирал възражение с вх.№01-6500/8609/09.08.2021г. в ДФЗ.
На 07.09.2021г. е издадено
оспореното РФК, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в
размер на 304 194,04 лева за неизпълнение на заложени в бизнес плана
приходи. В решението са възпроизведени констатациите по извършените проверки
/на място и допълнителни административни/, изложени са съображения за
неоснователността на подаденото възражение, посочено е, че размерът на
финансовата корекция е пределен на основание т.30, предл.1 от Правилата. РФК е
връчено на жалбоподателя на 20.09.2021г. /л.268/.
Жалбата срещу РФК е подадена на 01.10.2021г., чрез
административния орган.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото по
искане на страните е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В изпълнение на задача №1 вещото лице установява приходите от
подпомаганата дейност за трите проверявани години както следва : за 2016г. –
38 790,82 лв; за 2017г. – 34 256,93 лв; за 2018г. – 32 694,16
лв., както и за 2019г. – 29 627,27
лв. В отговор на задача №2 посочва, че те не съответстват на заложените в
бизнес плана по одобрения проект, като разликата в неизпълнението /реализирани
в по-малко от заложените/ посочва в табличен вид по години. В изпълнение на
задача №3 вещото лице изчислява и съответния процент на изпълнение спрямо
заложеното по бизнес плана за трите проверявани години, както и за 2019г. Изчисленията
са в два варианта - при цена на закуска
от 40,00 лв и при цена на закуска от 4,00 лв. В първия вариант процентът на
изпълнение е както следва: за 2016г. – 21,37%; за 2017г. – 18,87%; за 2018г. –
16,64%; за 2019г. – 15,08%. Във втория вариант процентът на изпълнение е както
следва: за 2016г. – 30,42%; за 2017г. – 26,87%; за 2018г. – 24,22%; за 2019г. –
21,95%.
В отговор на задача №4 вещото лице посочва, че и при двата
варианта на изчисление /1. По приходи от реални счетоводни данни на дружеството
и 2. По признатите от ДФЗ приходи/ проектът отговаря на показателите, заложени
в контролните листове за изчисляване на рентабилност.
Заключението по експертизата е прието без оспорване от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е насочена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес – адресат на РФК, чиито права са засегнати от този акт като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Предвид горното, жалбата е допустима.
Разгледана по същество , е неоснователна.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от ал. 6 на същата разпоредба, той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. От представената по делото Заповед № 03-РД 1734/16.06.2021 г. (л. 286) се установява, че изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор правомощието /т. І. 38 / да издава и подписва решения за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Следователно, налице е допустима по закон и валидно осъществена делегация на правомощията по издаване на процесния акт и е спазено изискването за компетентност на административния орган.
Оспореният акт е издаден в предвидената форма и е мотивиран - в него точно и конкретно са посочени фактическите и правни основания за издаването му.
При издаване на оспореното РФК са спазени административнопроцесуалните правила. Жалбоподателят е уведомен за откриване на административно производство по определяне на финансовата корекция и му е дадена възможност да изрази становище и да представи доказателства, от която се е възползвал.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая именно такъв по форма и по съдържание е оспореният акт – решение за налагане на финансова корекция на бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР, определена за извършено нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /към момента с изменено заглавие ЗУСЕФСУ/.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с отмяната на АУПДВ е преклудирано правомощието на органа да постанови отново акт на същото фактическо и правно основание.
Видно е от
мотивите на Решение №6803/07.06.2021г., постановено по
адм.д.№1734/2021г. на ВАС, издаденият АУПДВ е отменен единствено поради
неспазване на приложимия процесуален ред за установяване дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ , без да е отречено съществуването на фактите - причини за
неговото издаване и без да е формиран извод, те не са основания за прилагане на
правните последици, разпоредени от административния орган. Следва да се
отбележи, че и самият жалбоподател е поддържал в касационната си жалба срещу
решението по адм.д.№584/2020г., че незаконосъобразно
му е установено публично държавно вземане с АУПДВ, вместо да му се наложи
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ с издаването на решение по
реда на чл. 73 от същия закон. В този смисъл не е допуснато твърдяното
нарушение на чл.177, ал.2 от АПК, респ. оспореното решение не е нищожно.
Не се констатира и нарушение на материалния закон.
Предмет на разглежданото административно производство е определянето на финансовата корекция за извършено от ЕТ нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ при изпълнението на административен Договор №26/311/00813 от 08.10.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г.
Съгласно т.4.12 от Договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло инвестицията в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно, точка 8. 1 от Договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай РА прилага санкциите, предвидени в чл. 46 и 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности.
Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. , в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
В случая
такова неизпълнение е установено и то се изразява в неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения с договора от 08.10.2014 г. бизнес план, на базата на
които проектът е определен като допустим.
Установява се
от заключението по допуснатата ССчЕ , че от подпомаганата дейност за
2016г. са били реализирани приходи в размер на 39 590,52 лева, при
заложени в бизнес плана 181 500,00 лева; за 2017г. са били реализирани
приходи в размер на 34 256,93 лева, при заложени в бизнес плана 181 500,00 лева , а за
2018г. са реализирани приходи от 32 694,16 лева, при заложени
196 500,00 лева. При така установеното, вещото лице изчислява, че при цена
на закуска от 40.00 лв /каквато цена е посочена в бизнес плана/, процентът на изпълнение за трите проверявани
години е както следва: за 2016г. – 21,37%; за 2017г. – 18,87%; за 2018г. –
16,64%. , при което установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично
за трите пълни проверявани години е в размер на 19,04% от заложените приходи.
Тези стойности не се оспорват от жалбоподателя, но се твърди, че в резултат на техническа
грешка неправилно в бизнес плана е
посочена цена на закуска от 40.00 лв, вместо 4.00лв, като именно въз основа на
размера от 4.00 лв са изчислявани и заложените в бизнес плана приходи.
Доводът на жалбоподателя за допусната техническа грешка в
цената на закуската към нощувките в бизнес плана, не се споделя. В
бизнес плана стойността от 40.00 лв за закуска е посочена последователно за
първите две проверени години, а за третата е увеличена на 45,00 лева, поради
което няма как да се приеме, че се касае за техническа грешка. В случая неизпълнението на бизнес плана е преценявано от
административния орган спрямо общия размер на приходите за всяка една година,
така както са посочени в бизнес плана. По смисъла на чл.16, ал.2 от Наредба №
30/11.08.2008 г. именно въз основа съдържанието на бизнес плана с отразените в
него данни, информация и предвиждания, попълнени от кандидата за получаване на
подпомагане, компетентните органи при
произнасяне по проектите за финансиране, преценяват изпълнението на изискванията
за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до постигане на
визираните в чл.2 от наредбата цели на мярката. Необходимо
е в тази връзка да се посочи, че именно заради показателите по бизнес плана, е
одобрено самото финансиране. Освен това, чл.41, ал.1 от Наредба № 30/11.08.2008г. предвижда
възможност, ако прогнозираните приходи от дейността са нереални и неизпълними,
ползвателят на помощта да поиска промяна на договора в частта за заложените
приходи, от която възможност няма данни едноличния търговец да се е възползвал.
С оглед изложеното, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено неоспореното от страните заключение на вещото лице във варианта на направените изчисления при посочена цена на закуска от 40.00 лв /45.00 лв.
При така установеното, правилно е прието от административния орган, че в случая е налице нарушение на т.4.12 и т.8.1 от Договора, респ. на чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.
Показателите в бизнес плана в частта му за приходите се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. Според трайно установената практика на ВАС, тези показатели имат характер на индикатори, т. е. чрез тях се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, като според самата ПРСР 2007 г. - 2013 г. те се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311.
Неизпълнението на одобрените индикатори е основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ / в относимата редакция/, както е процедирано и в настоящия случай.
Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". Валидността и законосъобразността на посочените правила е потвърдена с влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14154/2019 г.
В случая неизпълнението на договорните и нормативни задължения от страна на бенефициента попада в приложното поле на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от публикуваните в Д.В., брой 69 от 30.08.2019 г. "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г. ".
Съгласно чл.46, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. , в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, административният орган определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В настоящия случай степента на неизпълнение законосъобразно е определена пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени. Административният орган е изложил верни фактически констатации и е формирал обосновани правни изводи, които съответстват на изискванията на приложимата Наредба №30/2008г. и съответно на т.30 от Приложението към Правилата. При определяне размера на наложената финансова корекция е отчетено времетраенето на констатираното неизпълнение през три пълни финансови години, взет е предвид и установения процент неизпълнение, а също и че не може да съществува план на ползвателя за мерките, които ще предприеме за достигане на съответните приходи с оглед крайния срок на договора. При това положение, съобразно изискванията на чл.46, ал.2 от Наредбата, както и на Правилата, правилно е преценено, че размерът на финансовата корекция е 100% от предоставената финансова помощ по договора.
По изложените съображения, оспореното решение съответства на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, в полза на ДФЗ следва да се присъдят направените по делото разноски,
които се претендират и доказват пред съда в общ размер от 7036,33 лева, от
които 350 лева – депозит за вещо лице и 6036,33 лева – договорено и изплатено по
банков път адвокатско възнаграждение, платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „М. К.“ – *, с посочен съдебен адрес:*** /Интерюс Адвокати/, против Решение №26/311/00813/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/8609#17 от 07.09.2021 г., издадено от Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
ЕТ „М. К.“ – *, ЕИК *********, да
заплати на Държавен фонд Земеделие - София направените по делото разноски в общ
размер 7036,33 /седем хиляди тридесет и шест лв и 33 ст./лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: