Р Е Ш Е Н И Е
260173/11.11.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на десети ноември , през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: А.П.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 561 по
описа на ШРС за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239
от ГПК.
Искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, по чл.422 ал.1 ГПК вр.чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***,
чрез адв. В.Г. при САК срещу К.А.А.
ЕГН**********, с адрес: ***.Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца-
сумата от 112.29 лв. представяваща потребени и
незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 18.01.2018г. с
абонатен номер №*********, в периода от 18.01.2018г. до 04.05.2018. ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата; и сумата от 52.47лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги с абонатен номер №*********, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет, които вземания
са част от вземанията по ч.гр.д №3162/2019г. по описа на PC Шумен
и за които е издадена заповед № 1549/24.10.2019г.
Ищеца твърди, че има договор за мобилни услуги
от дата 18.01.2018г. сключен с ответника К.А.А. , по силата на който тя е
абонат на дружеството доставчик по мобилни услуги с клиентски номер №*********
и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма
Стандарт- 20,99лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с
уговорен срок на действие 24 месеца до 18.01.2020г.Въз основа на този договор
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 18.01.2018 г. до
04.05.2018г, Теленор е издал: фактура №**********/05.02.2018г. за отчетения
период на потребление 18/01/2018- 04/02/2018г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 91,25лв. /с ДДС/.Дължимата сума е
платима в срок 20.02.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.; фактура №********** /05.03.2018г, за
отчетения период на потребление 05/02/2018- 04/03/2018г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21,04лв. /с ДДС/.Дължимата
сума е платима в срок 20.03.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 119.06лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2018г. и за месец 02/2018г.С
Кредитно известие №**********/05.04.2018г. за извършена корекция по дълга, като
е сторнирана сумата в размер на -6,77лв./с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен
незаплатения баланс в размер на 119.06лв., за предходните два отчетни периода,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 112.29лв.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 112.29лв., е ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196 в от ОУ на мобилния оператор,
който е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника К.А.А. за
ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на дата
05.05.2018г. крайна фактура №**********/05.05.2018г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 164.76лв.В издадената крайна фактура е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 52.47
лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 112.29лв.Датата на деактивация на процесния абонамент е
26.03.2018., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.Абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Стандарт
20.99лв. за мобилен номер *** до 18.01.2020г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 18.01.2018г.Твърди се, че неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно клауза в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване
на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между
Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 52.47лв. е формирана съобразно
новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т.11 от договорите за
услуги, които клаузи от договорите са обявени за нищожни такива.
Претендираната
неустойка в размер на 52.47лв., представлявала стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11
от договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В
случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи такава част от разликата
между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на
договора. Уговорената клауза била в унисон с предписанията на Комисия за защита
на потребителите и с уговореното в постигнатата Спогодба. В случая абонатът е
ползвал следния абонаментен план, за който е начислена неустойка, както
следва:Абонаментен план Стандарт+ 20.99лв, /с номер ***/ и съотвтно начислена
неустойка в размер на 52.47лв. където стойността на месечния абонамент в взета
без ДДС или 17.49лв. х 3 = 52.47лв.
Заявява, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор К.А.А. се е съгласила и е приела ОУ на
оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Издадените фактури не са били заплатени от ответника ,поради което
от „Теленор България“ ЕАД било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз основа на което беше
образувано ч.гр.д. № 3162/2019 г. и е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение№ 1549 от 24.10.2019г. Доколкото Заповед за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения
срок и след дадени от заповедния съд указания , ищеца е предявил претенциите си
по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1. т. 2 ГПК.
Моли се, да бъде признато за установено, че длъжникът дължи на ищеца 112.29 лв. представяваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата
18.01.2018г. с абонатен номер №*********, в периода от 18.01.2018г. до
04.05.2018. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата; и
сумата от 52.47лв. представяща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен номер
№*********, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет които вземания са част от вземанията по ч.гр.д
№3162/2019г. по описа на PC Шумен и е издадена
заповед № 1549/24.10.2019г .
Прилага
писмени доказателства. Претендира разноски, включително и по заповедното
производство. В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок / книжа връчени лично / ответницата не депозира отговор на исковата молба.
В
предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок /книжа, връчени лично/, ответникът не депозира
отговор на исковата молба. Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото
заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
По допустимост: Установителният иск е предявен от
ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление - в
качеството му на кредитор, срещу
ответника - в
качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1549
от 24.10.2019г. по ч.гр.д. № 3162/2019 г. по описа на
ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че
установителният иск е допустим.
По
основателност: В съдебно заседание по делото, проведено на 10.11.2020г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл.
239, ал. 1 от ГПК:
По смисъла на чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът не се представлява в първото заседание по
делото, не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. С определение от 24.08.2020г., постановено в производство по чл.
131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
По смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети
по делото доказателства: заверени
копия от: пълномощно за Й. В. И.; Пълномощно за преупълномощаване на Адв.
дружество „Г. и П.“; Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2020 г.;
фактура (дубликат) № **********/05.02.2018 г. за отчетен период 18.01.2018 г. – 04.02.2018 г.;
Общо потребление за мобилен/фиксиран номер, клиентски номер ********* за
отчетен период 18.01.2018 г. – 04.02.2018 г.; фактура (дубликат) №
**********/05.03.2018 г. за отчетен период 05.02.2018 г. – 04.03.208 г.;; общо
потребление за мобилен /фиксиран номер, клиентски номер ********* за отчетен
период 05.02.2018 г. – 04.03.2018 г.; кредитно известие (дубликат)№
**********/05.04.2018 г. за отчетен период 05.03.2018 г. – 04.04.2018 г.; общо
потребление за мобилен/фиксиран номер, клиентски номер ********* за отчетен
период 05.03.2018 – 04.04.2018 г.; фактура (дубликат) № **********/05.05.2018
г. за отчетен период 05.04.2018 г. – 04.05.2018 г.; договор за мобилни услуги с
дата 18.01.2018 г.; декларация съгласие от ответника с дата 18.01.2018 г.;
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 18.01.2018 г.; ОУ на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги в сила от 10.09.2010 г. ;материалите по ЧГр. д. № 3162/2019 год. по
описа на ШРС.;Писмено становище от адв. В. Г., в
качеството на пълномощник на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, с рег. № 263597/06.11.2020г.;
Съдът счита, че приложените доказателства
сочат вероятната основателност на претенциите обосновававащи наличието на предпоставката
по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Установява се от
материалите по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по
гореописаните договори. Установява
се, че
ответникът не изпълнил задълженията си да заплати 112.29
лв. представяваща потребени и незаплатени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 18.01.2018г. с абонатен
номер №*********, в периода от 18.01.2018г. до 04.05.2018. ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК до окончателното плащане на сумата; и сумата от 52.47лв. представяща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги с абонатен номер №*********, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет които вземания са част от вземанията по ч.гр.д №3162/2019г. по описа на PC Шумен
и е издадена заповед № 1549/24.10.2019г .
Поради
изложеното, по отношение на страните следва
да бъде признато за установено по отношение на К.А.А. ЕГН**********, с
адрес: *** „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК ***, че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *** от К.А.А.
ЕГН**********, за сумите 112.29
лв. представяваща потребени и незаплатени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 18.01.2018г. с абонатен
номер №*********, в периода от 18.01.2018г. до 04.05.2018. ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК до окончателното плащане на сумата; и сумата от 52.47лв. представяща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги с абонатен номер №*********, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет, които вземания са част от вземанията по ч.гр.д №3162/2019г. по описа на PC Шумен
и е издадена заповед № 1549/24.10.2019г.
При
направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в общ размер от 460лв., включващи в. държавна
такса по исковото
и по заповедното производство ,25 лв и 75 лв производство, както и и 180лв. адвокатска
възнаграждение в заповедно производство и 180 лв. в исковото производство.
Водим от
горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.А. ЕГН**********, с
адрес: *** „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК ***, че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *** от К.А.А. ЕГН**********, за сумите: 112.29 лв.
представяваща потребени и незаплатени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 18.01.2018г. с абонатен
номер №*********, в периода от 18.01.2018г. до 04.05.2018. ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК до окончателното плащане на сумата; и
сумата от 52.47лв. представяща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен номер
№*********, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет, които вземания са част от вземанията по ч.гр.д
№3162/2019г. по описа на PC Шумен и е издадена
заповед № 1549/24.10.2019г..
ОСЪЖДА К.А.А. ЕГН**********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, направените
деловодни разноски в общ размер на 460лв. (четиристотин и шестдесет лева ), - държавна
такса по исковото
и по заповедното производство- 25 лв. и 75 лв. , както и и 180лв. адвокатска
възнаграждение в заповедно производство и 180 лв. адвокатска възнаграждение в
исковото производство.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на
обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от
възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: