МОТИВИ към присъда № 98/22.11.2017г. по
НОХД № 1356/2017г.
по описа
на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Х.А., за това, че
на 04.08.2016г., на път на територията на ДЛС „Т.“, ловно стопанство „Т.“, в
землището на с.Л., обл..П., при управляване и като
водач на моторно превозно средство – Гатор „Джон Диър“ *** дизел, без регистрация, е нарушил правилата за
движение - чл.102 от ЗДвП – „На водача на моторно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач”, като
е предоставил моторното превозно средство на неправоспособния водач К. З. К. с
ЕГН ********** и по непредпазливост е причинил смъртта на К.З.К. с ЕГН **********
и като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност –
престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1,
б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
По
делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, пострадалите С.С.К. и З.К.К., заявиха претенция единствено
за конституиране в процесуалното качество на частни обвинители, като искането им
бе уважено.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите
по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложи наказание Лишаване
от свобода в размер от 6 години, съобразен с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, същият се намали с една
трета до 4 години Лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ
режим. Прокурора взе отношение и относно разпореждането с веществените
доказателства, както и по направените разноски.
Повереникът на частните обвинители – адв.К.Н. се присъедини към казаното от Прокурора относно
фактите по делото, изрази становище за наличие на косвен умисъл в действията на
подсъдимия, настоя за налагане на наказание Лишаване от свобода в размер на 10
години, което да се намали с една трета, с оглед проведената процедура.
Частните обвинители С. и З. К.
лично, подкрепиха казаното от повереника им.
Защитата на подсъдимия, в лицето
на адв.Б.И., не оспорва фактите по делото, предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване от свобода при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства в минимален размер, което да се редуцира
с 1/3 и изпълнението на крайното наказание, да се отложи на основание чл.66,
ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият С.А. лично, изказва
съжаление за случилото се, предоставя на съда решението по делото.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.
чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
С.Х.А. е роден на ***г***, ***, неженен, със средно образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.А. не е
правоспособен водач на МПС, респективно не притежава свидетелство за управление
на МПС.
Подс.С.А. призна фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Св.Т.Т.
е собственик на търговско дружество „Ю.“ ЕООД гр.С. Дружеството стопанисвало
ловно стопанство „Т., находящо се в района на ДЛС „Т.“
/известно и като „Ч.“/, в землището на с.Л., обл.П..
През 2013г., дружеството закупило
от „М.“ ЕАД гр.София, моторно превозно средство - Гатор
„Джон Диър“ ** дизел, шаси
№ *** и двигател ***, със следните технически характеристики: 3 бр. цилиндри,
дизел, течно охлаждане, хидростатична трансмисия, мощност 21 кс., максимална скорост 40 км./ч., маса 757 кг., размери -
обща дължина 2 870 мм., ширина 1 506 мм., височина 1 870 мм., каросерия - ширина 1 244 мм., дължина
1 116 мм., дълбочина 229 мм., обем 0,32 куб.м., предни гуми 24 х 9,50 - 10 4
PR, задни гуми 24 х 9,50 – 10 4 PR. Двигателят му бил дизелов, с вътрешно
горене с три цилиндъра, обем 854 сс и мощност 13,6
кв.ч., с едно място за сядане, освен водача. Моторното превозно средство било
от категорията, включваща малки от 2 до 6-местни четириколесни такива, имало и
товарна каросерия (товарен отсег) и имал товарно
предназначение, с висока проходимост.
Отличителните технически белези
на описаното ППС го индивидуализирали за нуждите на типовото одобряване, като
такова от категорията „категория N1G - моторни превозни средства с
характеристики на моторните превозни средства от категория М или N и с повишена
проходимост“ съгласно ЗДвП - чл.149, ал.1 – „За нуждите на одобряването на
типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински
букви: 3.(изм. - ДВ, бр. 9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.) категория N -
моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на
товари: а) категория N1 — превозни средства от категория N с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 t; 6. категория G - моторни превозни
средства с характеристики на моторните превозни средства от категория М или N и
с повишена проходимост“.
Това превозно средство не било
регистрирано в КАТ и съответно нямало табели с регистрационни номера. Подобен
тип МПС могат да бъдат управлявани от правоспособни водачи, притежаващи
свидетелство за управление за категория В, съгласно ЗДвП – чл.150а, ал.1: „За
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него превозно средство“; ал.2: „За определяне правоспособността на водачите,
моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по
чл.149, обозначени с латински букви: 6. категория В - моторни превозни средства
с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg,
проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача“. Описаното
МПС стояло в гараж в ловното стопанство, като ключовете за него били съхранявани
на място. В стопанството работели св.Б. Р. и подс.А.,
които имали физически достъп до моторно превозно средство - Гатор
„Джон Диър“ ** дизел, шаси
№ ** и двигател **. Подс.А. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, но понякога управлявал горепосоченото.
На 04.08.2016г., около обяд, в
района на ловното стопанство отишли св.Д. А., св.З.К., заедно с малолетния му
син К. К. и лицето И. Ф. с неговото дете. Пристигнали преди обяд, като до
базата стигнали с л.а. „Нисан Торенто“
с peг. № *** управляван от св.А.. Групата се установила
за пикник в близост до вила на ДЛС, която била в края на черен път, ориентиран
север-юг, преминаващ през ловно стопанство „Т.“, находящо
се в района на ДЛС „Т.“ /Ч./, в землището на с.Л., обл.П..
По него се движели различни ППС, както и МПС, включително товарни автомобили,
превозващи дървесина, т.е. същия бил отворен за обществено ползване, като
условията за използването му били еднакви за всички участници в движението, по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП.
Към компанията на посочените лица
се присъединил св.Р., който бил с моторно превозно средство - Гатор „Джон Диър“ *** дизел, шаси № *** и двигател ***, без регистрационни табели. Малко
по-късно при групата отишъл и подс.А.. Възникнала
нужда от посуда, която трябвало да бъде взета от вила,
находяща се в северната част на пътя, на около 300
метра от местонахождението на групата. Подс.А. решил
да отиде да там с описаното МПС, в което стояли ключовете за стартирането му, въпреки
че бил неправоспособен и не притежавал СУМПС. Той потеглил, като в този момент
малолетния К.К. изявил желание да го придружи. Св.З.К.
му разрешил да се повози, поради което подс.А. спрял
и осигурил възможност на К.К. да се качи на предната
дясна седалка на МПС-то. На връщане К.К. изявил
желание пред подсъдимия да му предостави управляването на МПС-то. Подс.А. му го предоставил в нарушение на чл.102 от ЗДвП:
„На водача на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство на неправоспособен водач“, като сторил това въпреки, че К.К. не притежавал предвид малолетието си свидетелство за
управление на МПС, която обективна даденост била добре известна на подсъдимия. К.К. се качил на мястото на водача, а подс.А.
на мястото на пътника, като и двамата не поставили предпазните колани, въпреки,
че такива били налични. К.К. привел моторно превозно
средство - Гатор „Джон Диър“
*** дизел, шаси № ** и двигател ***, без регистрационни
табели в движение. Управлявал го по описания по горе черен път с ширина 5
метра, без асфалтово покритие и маркировка, с банкет /от лявата - източна
страна на пътя/ със затревена площ, с ширина 2 метра. Посоката му на движение
била от север на юг. В района на произшествие и непосредствено преди него, К.К. управлявал моторното превозно средство със скорост около
20-25км/ч., като на 7 м. източно от северния край на каменна ограда /взета за
ориентир в протокола за оглед/ и на 1,40 северно от него, се отклонил на ляво и
напуснал пътя, тъй като загубил контрол върху управляваното МПС, защото бил
неправоспособен, вследствие на което и поради съществуващата денивелация /1,60
м./ от края на пътя и намиращата се покрай него поляна се преобърнал на лявата
страна на МПС-то. При преобръщането К.К. бил
притиснат от левия ролбар на т.а. „Джон Диър“, в областта на шията.
В резултат на настъпилото ПТП на К.К. били причинени следните телесни увреждания - тежка шийна травма, изразяваща се в пълно прекъсване на
гръбначния стълб, гръбначния мозък, трахеята, хранопровода и шийната мускулатура на нивото на диска между пети и шести шийни прешлени; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни покривки и оскъден кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и белите дробове; масивни охлузвания
по кожата на лицето и шията; кръвонасядания на
предната гръдна стена, лявата мишница и лявото бедро. Тежка травма на шията
била практически несъвместимата с живота и това довело да настъпване на смъртта
му, сравнително бързо и неизбежно.
При настъпилото ПТП се увеличило
запрашването в района, което било възприето от останалите свидетели присъствали
на пикника, но те решили, че минава товарен камион.
Подсъдимият се опитал да повдигне
превозното средство и да освободи К.К., но това не
било по силите му, поради което изтичал до свидетелите, обяснил че е станало
произшествие и всички отишли на място. Свидетелите Р., А. и 3. К. възприели
падналия на земята К.К. и натискането на шията му от
обърналото се на ливадата, излязло от пътя МПC. С общи усилия успели да извадят
К.К., качили го в автомобила на св.А. и потеглили към
града, за да търсят здравно заведение. Св.Р. сигнализирал на спешна помощ.
Екипа на ЦСМП пресрещнал автомобила с който бил превозван К.К.,
по пътя в землището на с.П., обл.П., стоково тържище
„ Р. АД, но медиците констатирали смъртта му.
Действията на подс.А.
в нарушение на чл.102 от ЗДвП: „На водача на моторно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач “
изразяващи се в предоставянето на т.а. „Джон Диър“ на
малолетния, неправоспособен водач К.К., са в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и обществено-опасния му резултат -
смъртта на К.К..
Местопроизшествието било посетено
от екип на I РУ на МВР гр. Пловдив, били извършени огледи на МП и изготвени
фотоалбуми, били иззети и веществени доказателства.
На място подсъдимият бил
изпробван с техническо средство - „Дрегер Алкотест 7410“ с фабр. № **,
който отчел 0,00 на хиляда съдържание на алкохол. Бил тестван и с „Драктест 500“, с фабр. № *** като
пробата била отрицателна.
Прокурора е възприел заключенията
на изготвените в досъдебното производство експертизи – съдебномедицинска на
веществени доказателства, съдебно медицинска на живо лице, спрямо подсъдимия,
съдебно психиатрична относно подсъдимия, съдебномедицинска експертиза на труп,
относно починалия К.К., както и автотехническата
и допълнителната автотехническа експертизи, които е
пресъздал в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
Обект на съдебномедицинска
експертиза на веществено доказателство, са били взети при огледа стебла и
листни петури от тревисти растения, гъста червена
маса и течна кръв от К.К. /иззета при
съдебномедицинска експертиза на труп/, като видно от заключението на
експертизата по изследваните обекти стебла и листни петури
от тревисти растения, има наличие на човешка кръв с доказана „А“ аглутиногени и бета аглутинини и същата може да произхожда от К.К., който е с кръвна група А бета,
и от всяко друго лице с тази кръвна група.
Видно от заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза на живо лице № 829/2016г. е, че при
прегледа на С.А. се установяват: кръвонасядане по
лявата предмишница; охлузвания по лявата и дясната предмишница; травматичен оток в лявата слепоочна област на
главата. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по
начин и време да са получени както съобщава С.А. в предварителните сведения.
Било му е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето.
Предвид заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена на С.А. е видно, че същият не се
води на диспансерен отчет и не страда от психично заболяване, не страда от
наркотична, алкохолна или друга зависимост и същият към момента на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Не страда от алкохолна или
друга зависимост и действията и постъпките му не са били под въздействието на
алкохол или на наркотични вещества. С.А. не е познавал пострадалия К.К. преди това, познавал се е с баща му от близо три години
преди извършеното деяние, с който е бил в добри взаимоотношения. Към момента на
извършване на експертизата А. е имал психичната годност да възприема фактите,
които имат значение за делото. С оглед физическото и психическото му състояние,
същият може да възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, може пълноценно да участва в наказателния
процес. Към момента на инкриминираното деяние е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките и действията си.
Вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза на труп № 176/2016 г. е дало заключение, че при
аутопсията на трупа на К.З.К. се установява: тежка шийна
травма, изразяваща се в пълно прекъсване на гръбначния стълб, гръбначния мозък,
трахеята, хранопровода и шийната мускулатура на
нивото на диска между пети и шести шийни прешлени;
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане
на меките черепни покривки и оскъден кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
оток на мозъка и белите дробове; масивни охлузвания по кожата на лицето и
шията; кръвонасядания на предната гръдна стена,
лявата мишница и лявото бедро. Смъртта на детето се дължи на практически
несъвместимата с живота тежка травма на шията и е настъпила сравнително бързо и
е била неизбежна. Механизмът на получаване на травматичните увреждания е
притискане с твърд тъп предмет в областта на главата и шията, което в
конкретния казус би могла да бъде част от преобърнатата машина. Не са се
установили данни за налични активни заболявания. Преценено по послесмъртните изменения, трупът отговаря на смърт от първо
денонощие.
Видно от заключението на
назначената автотехническа експертиза е, че процесното МПС „Джон Диър“ е от
категорията N1G. За управление на процесното МПС е
необходимо водача да е с правоспособност категория В. Непосредствено преди
произшествието товарния автомобил се е движел със скорост около 20-25 км./ч В
анализираната пътна ситуация, след отклоняването на товарния автомобил наляво,
водачът му е нямал техническа възможност да го установи и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. С.А. би имал техническа
възможност да предотврати произшествието ако е бил в готовност да реагира и
ръката или ръцете му са били в непосредствена близост до кормилото на т.а.
„Джон Диър“ в готовност да коригира траекторията му.
Според вещото лице най-вероятният механизъм от техническа гледна точка на процесното ПТП е, че С.А. е предоставил управлението на
10-годишния К.К.. последният задвижил товарния
автомобил по черен път в местността „Т.“ на ловно стопанство „Ч.“ в посока от
север на юг. В един момент т.а. „Джон Диър“ се е
отклонил наляво и така е напуснал черния път отляво, след което поради
съществуващата денивелация се е преобърнал на лявата му страна. При
преобръщането К.К. бил притиснат от ролбара на товарния автомобил. След произшествието т.а. „Джон
Диър“ се е установил на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед на местопроизшествието и видно от фотоалбума към
него. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че К.К., на 10 години, е загубил контрол над управлявания от
него товарен автомобил. Вещото лице е разработило и динамична мащабна скица на
автотранспортното произшествие, която е приложена като неразделна част към
експертизата.
Била е изготвена и допълнителна автотехническа експертиза, от заключението на която е
видно, чe процесното МПС
„Джон Диър“ е от категорията N1G. Категорията на
МПС-то е определена съгласно техническата спецификация предоставена от
вносителя му и съгласно нормативната уредба, а именно чл.1-9 от ЗДвП. За
управление на процесното МПС е необходимо водача дa е с правоспособност категория В, определена от
нормативната уредба, а именно чл.150а от ЗДвП.
Прокурорът е приел, че деянието е
извършено по непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Приел е и, че с преотстъпването
на управлението на моторното превозно средство на неправоспособно лице,
подсъдимият е положил причината за възможното настъпване на вредните последици
от момента на предаване на владението на превозното средство. В този смисъл и
всички бъдещи общественоопасни и вредоносни
резултати, настъпили при или вследствие на управлението на пътното превозно
средство, независимо дали са били предизвиквани от допуснати впоследствие от
него нарушения на ЗДвП, или пък са последица от събития извън контрола му, са
причинени именно от неговата деятелност.
Така изложените факти, подс.С.А. призна и се съгласи за тях да не се събират други
доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се
установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на
първо място от признанието направено от подс.А. по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите,
разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява като
логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия
събран доказателствен материал, както и от заключенията по изготвените в хода
на досъдебното производство експертизи, от писмените доказателства - прочетени
на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото,
веществените доказателства, като събраните такива в хода на досъдебното
производство, подкрепят признанието на фактите, направено от подсъдимия.
Анализ на доказателствата:
От показанията на свидетелите З.К.
и Д.А., се установяват обстоятелствата по отиването им на място в ловното
стопанство при св.Б.Р., който познавали отпреди, с цел пикник сред природата.
Св.Б. Р. от своя страна, дава информация освен за идването на посочените
свидетели плюс останалите лица, които ги придружавали, и за това, че той е
отишъл до мястото на срещата с процесното МПС. Св.Р.
съобщава в показанията си, че лично той не притежава свидетелство за управление
на МПС, но може да управлява това, с което е възникнало ПТП, заявява, че
подсъдимия А. също няма шофьорска книжка, но и той може да управлява МПС-то, не
му е известно дали е изобщо необходима правоспособност за управляване на този
вид МПС. Липсата на правоспособност за управление на МПС относно подсъдимия се
потвърждава и от писменото доказателство – справка от сектор ПП при ОД на МВР
Пловдив, а от приложеното копие от трудов договор е видно, че той е бил нает
като общ работник в дружеството на св.Т.. От показанията на свидетелитеР.
и Т. се установява обстоятелството, че ключовете за двете такива МПС,
притежавани от дружеството, стопанисващо ловното стопанство, стоят на самите
МПС, последните се съхраняват в гараж, а ключа от гаража е при св.Р., който
отговаря за превозните средства. От показанията на св.Р. и на св.А. е видно, че
детето К.К. и преди инкриминираната дата е посещавало
стопанството с баща си, като при всяко посещение се е молело да му дадат да
шофира някое от двете МПС тип УТВ, но никога преди това не му е разрешавано –
св.Р.: „Детето ни е молило и друг път да му дадем да покара УТВ-то, но ние до
сега не сме му давали.“; св.А.: „К. и друг път е искал да кара – всеки път като
идва с баща си, но досега не съм виждал да му е предоставяна“. От показанията
на свидетелите К., А. и Р. се установява, че подсъдимият, след събиране на
цялата компания, един път е ходил сам с процесното
МПС до вила на около 300 метра за чинии и вилици, като при възникналата
впоследствие необходимост от още посуда, тръгвайки
към същата вила е взел със себе си и детето К., след като бащата - св.З.К.,
разрешил това. Пред свидетелите Р. и К., подсъдимият съобщил, че на връщане от
тази вила, детето много му се молело да поеме управлението на МПС и той му
отстъпил същото за около 100 метра, но при преминаване през бабуна
на пътя, детето загубило контрол над управлението, в резултат на което МПС излиза
от пътя и се обръща настрани, като детето К.се оказва затиснато в областта на
шията. Св.Р. изрично е подчертал, че следи ключовете от двете МПС да не се
дават на деца, а св.Т. заявява, че двете МПС стоят заключени в гаража, който е
с катинар, като св.Р. отговаря за тях и има забрана да предоставя ключа от
гаража, и ключовете от двете МПС на когото и да било.
Както бе посочено по-горе,
свидетелските показания се възприемат изцяло от съда, тъй като се явяват
достоверни.
Обстоятелствата около причинените
телесни увреждания, както на подсъдимия, така и на детето К.се установяват
експертно от изготвените СМЕ. Причините за смъртта на детето са посочени в СМЕ
на труп. СПЕ потвърждава годността на подсъдимия да бъде субект на обсъжданото
престъпление. АТЕ дава насоки за механизма на ПТП и причините довели до
настъпването му.
Анализирайки доказателствата в
тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установени, фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от самия подсъдим. Свидетели
очевидци на ПТП няма, предвид проведената процедура по съкратено съдебно
следствие подсъдимия не дава обяснения по делото, а детето К.е починало в
резултат на произшествието. При това положение относно механизма и причините за
ПТП съдът изцяло ползва заключенията на АТЕ и двете СМЕ, както и показанията на
свидетелите Р. и К., в които се съдържа косвена информация за това кой е
управлявал МПС към момента на произшествието. Съдът прие, че процесното ППС е МПС, с оглед писмената информация за
техническите му спецификации, а и предвид становището на автоексперта
в същата насока. Прие и това, че пътя, на който е станало ПТП, е бил отворен за
обществено ползване, с оглед приобщените писмени справки по делото. Липсата на
правоспособност за управляване на МПС от страна на детето К., не изисква
събиране на доказателства, предвид специалните изисквания за придобиване на
такава правоспособност от една страна и от друга – възрастта на детето към
инкриминираната дата – К.К. е бил на 9 години. Неправоспособни
водачи на МПС са били и подс.А. и св.Р..
Св.Т. посочва в показанията си,
че от хора, присъствали на мястото на пикника, научил, че бащата на детето е
настоял да му се даде да покара МПС-то. Съдът не прие за установено това
обстоятелство, първо защото не се подкрепя от нито едно друго доказателство и
второ, защото такъв факт не е включен в рамките на инкриминираните от прокурора
в обвинителния акт – признати от страна на подсъдимия в проведената процедура
по съкратено съдебно следствие.
От правна страна:
Подсъдимият
С.А. е осъществил състава на престъплението
по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, затова, че на 04.08.2016г., на път
на територията на ДЛС „Т.“, ловно стопанство „Т., в землището на с.Л., обл..П., при управляване, без да има необходимата
правоспособност, и като водач на моторно превозно средство – Гатор „Джон Диър“ ** дизел, без
регистрация, е нарушил правилата за движение - чл.102 от ЗДвП – „На водача на
моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно
средство на неправоспособен водач”, като е предоставил моторното превозно
средство на неправоспособния водач К.З.К., с ЕГН ********** и по
непредпазливост е причинил смъртта на К.З.К., с ЕГН **********.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.С.А.,
управлявайки моторно превозно средство, без да притежава необходимата
правоспособност за това, е допуснал нарушение на посоченото по-горе правило за
движение, тъй като, сам той като неправоспособен водач, е предоставил управлението
на МПС на друг неправоспособен водач – деветгодишния К. Причината за настъпване
на ПТП е загубата на контрол върху управлението на МПС от страна на
неправоспособния водач К.К., а за да се стигне до
тази загуба на контрол, се минава през предоставянето на управлението на МПС на
детето от страна на подсъдимия, поради което и съдът прие, че описаното по-горе
ПТП е последвало в резултат на допуснатото от подс.А.
нарушение на правилата за движение, свързано с преотстъпването управлението на
МПС на детето, като в пряка причинно следствена връзка с това е настъпил и съставомерния резултат – смъртта на К.К..
Липсата на опит у детето при управлението на МПС е довела да загубата на
контрол върху управлението, при преминаването през неравност на черния път, тъй
като водача не е разполагал с необходимите знания, как правилно да реагира в
такава ситуация, за да овладее превозното средство и да остане на пътя.
Предоставяйки управлението на такъв, очевидно неподготвен и неправоспособен
водач, подсъдимият, нарушавайки правилото на чл.102 от ЗДвП носи отговорност за
настъпилото впоследствие произшествие.
Така, повдигнатото пред съда
обвинение спрямо подсъдимия се явява напълно обосновано и доказано.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината - непредпазливост, от вида
небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от същото, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Възражението на повереника на частните обвинители по формата на вината е
неоснователно, а предвид вида и характера на повдигнатото обвинение, което
частните обвинители поддържат наред с прокурора – и недопустимо. По делото няма
каквито и да било данни, от които да може да се извлече умисъл относно
действията на подсъдимия, довели до смъртта на К.К.,
така както настоява повереника, тъй като не се
установява подс.А. да е допускал настъпването на общественоопасните последици от деянието.
Съдът намира за необходимо да
акцентира на обстоятелство, свързано с настъпването на ПТП, за което се съдържа
информация в обстоятелствената част на обвинителния акт, признато е като факт
от подсъдимия, подкрепено е от събраните в досъдебното производство
доказателства, но не е откроено като съществено в обвинителната теза. Става
въпрос за предоставянето на управлението на МПС на неправоспособния подсъдим.
Няма спор, че двамата работници в ловното стопанство – подс.А.
/общ работник/ и св.Б.Р. са неправоспособни водачи на МПС и не притежават
свидетелства за управление на МПС. Св.Р. заявява, че не му е известно дали
изобщо е необходима някаква правоспособност за управлението на тези машини –
тип УТВ. С тази неправоспособност е бил наясно собственикът на машините – св.Т.,
като управител на „Ю.“ ЕООД С., наел на работа А. иР..
Въпреки това, св.Т. е натоварил именно св.Р. с отговорността за машините и
изрично му забранил да дава ключовете от тях на когото и да било. Установява
се, че както св.Р., така и подс.А. са управлявали
машините при необходимост. При това положение, съдът намира, че причините, довели
до настъпване на обсъжданото ПТП и респективно – до тежкия съставомерен
резултат са комплексни и са свързани в пореден ред с - действията на
собственика на машините, предоставил същите на неправоспособния свидетел Б.Р.,
действията на неправоспособния св.Р., управлявал МПС в деня на инцидента, който
на два пъти същия ден, предоставил управлението на това МПС на подс.А. – също неправоспособен, действията на подсъдимия,
инкриминирани по делото и вече обсъдени, за които съдът призна вина, а индиректно
и действията на бащата на детето, който като родител е следвало да упражнява
грижи и надзор спрямо ненавършилия 12 години К., когото е завел на пикник в
гората, и му разрешил да се качи и повози в машината, управлявана от
подсъдимия, преотстъпвайки по този начин отговорността за детето, за времето
през което не е пред погледа му, на подс.А. в разрез
с изискванията на Закона за закрила на детето. С оглед предмета на обвинението,
тук не следва да се обсъжда престъпността на всяко едно от посочените действия,
достатъчно е изследването на деятелността на подс.А.,
която вече бе анализирана, но няма как другите обстоятелства /някой попадащи
във веригата довела до общественоопасния резултат,
други стоящи встрани от тази верига/, да бъдат игнорирани при решаването на
въпроса за отговорността, конкретно на подсъдимия, поради което и съдът ги
отбелязва тук. Защото, както е ясно, че ако подсъдимия не бе предоставил управлението
на МПС на детето, до произшествието нямаше да се стигне, така е ясно, че и ако
машината не бе предоставена за управление на неправоспособния подсъдим, то до
анализираното ПТП пак нямаше да се стигне. Частната обвинителка
акцентира на обстоятелството, че подсъдимия е могъл да предотврати
произшествието, ако бе дръпнал волана своевременно, но е факт, че самият подсъдим
е неправоспособен водач, необучен по предвидения ред на правилата за движение,
поради което и очакванията към него той да е наясно с вариантите за реакция при
възникване на опасност при управляване на МПС, се оказват необосновано завишени.
Именно в тази неправоспособност се корени и липсата на адекватна реакция от
страна на подсъдимия – АТЕ действително предвижда възможност за предотвратяване
на произшествието, в случай, че ръцете на подсъдимия са били на или в близост
до волана, по времето, когато детето е шофирало, но такава една превантивна
реакция е присъща на лице запознато с правилата за движение. Особено укоримо е това, което подсъдимият е предприел – сам
неправоспособен да предостави управлението на МПС на дете, но факта на неговата
неправоспособност като водач на МПС, е взет предвид при квалифициране на
извършеното от него по по-тежкия състав, предвиждащ значително по-висок размер
наказание, именно заради неправоспособността.
По наказанието:
Като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, и степента на обществената опасност на дееца – не висока, предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, семейното му положение, както и изказаното
съжаление за станалото – съдът прие същото за искрено, тъй като от поведението
на подсъдимия в съдебна зала стана ясно, че той преживява тежко случилото се, и
нежеланието му да говори пред съда не се дължи на липса на заинтересованост, а
на субективни особености на личността му, за което свидетелства и реакцията му,
когато беше приканен в последната си дума, все пак да вземе отношение по делото,
която се изрази в разплакване; като отчете и отегчаващото отговорността
обстоятелство – предоставянето управлението на МПС не просто на неправоспособен
водач, а на 9 годишно дете, за което е ясно, че няма опит като водач, няма и
капацитет само да се погрижи за безопасността си, за която следва да следят възрастните,
натоварени с отглеждането му, съдът прецени, че наказанието следва да се
определи съобразно чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимия деяние е Лишаване
от свобода от 3 до 15 години, като съобразявайки изложеното по-горе, относно
обществената опасност на деянието и дееца, както и обвързан от разпоредбите
уреждащи начина на определяне на наказанието Лишаване от свобода при проведено
съкратено съдебно следствие, а именно чл.373, ал.2 от НПК – за прилагане
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на
определеното по правилата на чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че
следва да бъде определено наказание Лишаване от свобода в размер ориентиран около
минимума, предвиден в закона, но малко над него, а именно 4 години, което
следва да се намали с една трета съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или крайният размер
наказание Лишаване от свобода, което съдът наложи на подсъдимия е 2 години и 8
месеца. Предвид обстоятелството, че подсъдимият не е придобил правоспособност
като водач на МПС, съдът не наложи предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК
наказание Лишаване от право да се управлява МПС.
В случая са налице условията за
прилагане института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, поради което и
съдът отложи изпълнението на наложеното наказание Лишаване от свобода за срок
от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила, тъй като счете, че
по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието, и не е
необходимо подсъдимият да изтърпява реално наказанието си. В този смисъл, съдът
съобрази всички изложени по-горе данни за личността на подсъдимия. Искането за
налагане на наказания в размерите поискани от държавното и частното обвинение и
откъсването на подсъдимия от нормалната му житейска среда, с изолиране в
местата за лишаване от свобода, съдът прецени като необосновано, тъй като сред
обстоятелствата имащи значение при определяне вида и размера на наказанието, не
се откриват такива, които да накланят везните в посока поисканите по-високи
размери Лишаване от свобода; описаното вече отегчаващо отговорността
обстоятелство бе съобразено от съда с определяне на наказанието в размер с една
година над законоустановения минимум, а що се отнася
до начина на изтърпяване на наказанието, то в конкретния случай целите на
наказанието са напълно постижими с прилагане института на условното
осъждане.
Причини за извършване на
престъплението – неспазване на правилата за движение по пътищата.
Съдът се разпореди относно
веществените доказателства по делото, като реши същите, след влизане на
присъдата в законна сила, да бъдат унищожени като вещи без стойност.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, в размер на 803.76
лева, които той следва да заплати в полза на органа, който ги е направил – ОД
на МВР Пловдив.
Частните обвинители не
претендират разноски, в представеният от повереника
им договор за правна помощ, в графата възнаграждение, е вписано „безплатно“.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: