РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Русе,16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
При секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 380 описа за 2022 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Р.И. ***, чрез адвокат-пълномощник
Т.С. ***, против Решение № 607 от 14.10.2022 г., постановено по АНД № 1181/2022
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-1085-001001 от 01.06.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца.
Наведени са доводи
за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната не е депозирал
писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема
становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС – Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С НП № 22-1085-001001 от
01.06.2022 г., издадено от Началник група при ОДМВР – Русе, сектор „Пътна
полиция“, на жалбоподателя И.Р.И. са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
Неоснователно е основното възражение на
касационния жалбоподателя, че след като с постановление от 01.03.2022 г. на Русенска
районна прокуратура е прието, че формално деянието осъществява признаците на
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, но обществената
му опасност е явно незначителна и поради това деянието не е престъпно по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, то не следва да бъде санкционирано и като административно
нарушение с административно наказание. Тезата на касатора не държи сметка за
това, че именно
степента на обществена опасност на деянието е разграничителният критерий, по
който то се квалифицира било като престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, било като
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП.
Обстоятелството, че с посоченото постановление воденото срещу касатора
досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е било
прекратено от прокурора именно поради явна незначителност на обществената
опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК, не го дисквалифицира автоматично и като административно нарушение
въобще или поради неговата маловажност съгласно чл. 28 от ЗАНН. Преценката за
малозначителност, явна незначителна обществена опасност или маловажност се
извършва от съответните органи, на които е поверено провеждането на
наказателното, респ. административнонаказателното производство. В тази връзка,
ако прокурорът или наказателният съд преценят, че извършеното не съставлява
престъпление, тъй като е малозначително или с обществена опасност, която е явно
незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК и изпратят материалите по делото на административнонаказващия
орган на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както е станало в случая, то това
обстоятелство не освобождава този орган от задължението му да извърши
самостоятелна преценка на обществената опасност на деянието, разгледано като
административно нарушение, нито пък изключва съдебния контрол върху тази
преценка. В случая правилно и АНО и въззивният съд са преценили, че деянието на
касатора осъществява състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП и обществената му опасност в сравнение с обичайните
административни нарушения от същия вид не е по-ниска, така че да може да се
окачестви като маловажно, още по-малко пък като малозначително или с явно
незначителна обществена опасност.
Неоснователен е доводът на касатора за несъставомерност
на състава на административното нарушение, за което е санкциониран, поради
липса на субективна страна, тъй като той не е знаел за прекратяване на
регистрацията на автомобила.
Служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
придобитият автомобил в предвидените законови срокове. Администрацията няма
задължение за уведомяване на собственика по аргумент на противното от чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на
МВР. Наказаното лице, като собственик на МПС, е бил длъжен да изпълни
законовото си задължение за пререгистрация на МПС и като не е изпълнил това си
задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици.
Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за
съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия
случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при
тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил
състава на вмененото му нарушение на нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се
толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което
е недопустимо.
Както вече се
посочи, касаторът, като правоспособен водач, е бил длъжен да знае от една страна,
че като не изпълни задължението си за пререгистриране на придобитото МПС,
регистрацията на последното ще бъде прекратена, а от друга страна, че законът
забранява управлението на превозни нерегистрирани превозни средства.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон. Въззивният съд
е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 607 от
14.10.2022 г., постановено по АНД № 1181/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.