№ 32
гр. Свищов, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100379 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“АД гр. София,
представляван от Д.Б. твърди, че на 9.09.2019г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.. между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България и Агенция за събиране на вземания ЕАД, по
силата на който вземането , произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS –
16224417 от 13.07.2018г. било прехвърлено в полза на дружеството – ищец, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви. Посочва, че договорът за
заема съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България с уведомително писмо от 25.09.2019г., изпратено с известие за доставяне. На
ответника било изпратено уведомително писмо от 20.09.2019г. за продажбата на вземането,
с известие за доставяне, което било изпратено на адреса в договора, но писмото се върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка „преместен на друг адрес“. Сочи, че към
молбата прилага уведомителното писмо, което да бъде връчено на ответника заедно с
исковата молба и приложенията към нея, като се счита за надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Заявява, че претендираното с исковата молба задължение не
1
било погасено. Твърди, че на 13.07.2018г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, като кредитор и В. ИВ. ИВ. като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № PLUS – 16224417, при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, като размерът на предоставения с договора кредит бил равен на
сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 1171,50 лева. Страните
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ЕАД. Застрахователната премия била в размер на 71,50 лева и била разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „ Брой погасителни
вноски“, част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна
вноска“ и съгласно погасителене план по договора, включена в размера на договорната
лихва. Сочи, че съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща
месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска
застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода от
20.04.2019г.. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии,
поради което и не се претендирали със заявлението. Сочи, че предоставянето на посочената
по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създавало задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни
вноски“. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент бил
фиксиран в договора за срока ми, при което общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 1349,76 лева, а договорната лихва по кредита била уговорена в
размер на 249,76 лева. Заявява, че на основание сключения договор, кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2019г.. на 12 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 112,48 лева, при първа погасителна вноска
20.08.2019г. , съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 20.07.2019г.. , дата на последна погасителна вноска по
погасителния план, неразделна част от договора за кредит, поради което по отношение на
вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост. Посочва, че
съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащанията на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит,
като на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.04.2019г.. до датата на
подаване на заявлението в съда в общ размер на 52,37 лева. Длъжникът не бил заплатил
дължимия паричен заем към дружеството. Моли да бъде поставено решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че същия дължи на дружеството сумата
472,50 лева – главница за периода от 20.04.2019г.. до 20.07.2019г.. 2,38 лева договорна
лихва за периода от 20.04.2019г.. до 20.07.2019г.., 52,37 лева – обезщетение за забава
считано от 21.04.2019г.. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за зипълнение до окончателното
плащане. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните
състезания не взема становище. В писмено становище по делото преди съдебно заседание
излага съображения за основателност на предявените искове.
Ответникът В. ИВ. ИВ. в законоустановения срок не е подал отговор на
исковата молба и не е взел становище по делото. В съдебно заседание се явява лично и
признава исковете. В хода на устните състезания взе становище , че признава исковете, не
оспорва дължимостта на сумите и ще заплати сумите, когато има възможност за това.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 39/2021г. по описа на
Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу В. ИВ. ИВ. - ответник по настоящото дело , за дължими суми по договор за
потребителски кредит PLUS-16224417. Въз основа на същото е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 16/12.01.2021г. в полза на ищеца за заплащане от В.
ИВ. ИВ. на сумата 472,50 лева главница, 2,38 лева – договорна лихва за периода от
20.04.2019г.. до 20.07.2019г., 52,37 лева – обезщетение за забава за периода от 21.04.2019г.
до 4.11.2020г.. . Присъдена била и законна лихва върху главницата, считано от 4.11.2020г..
до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75,00 лева. Заповедният съд, с
разпореждане от 05.03.2021г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си, в едномесечен срок, тъй като срещу заповедта за изпълнение е постъпило в
срок възражение от длъжника. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Безспорно по делото се установява, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, като кредитодател, и ответника Валенти И. И. - като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-
16224417/13.07.2018г.. Видно от съдържанието на същия е, че в полза на кредитополучателя
е отпуснат кредит, в размер на 1100 лв. размер на кредита за закупуване на застраховка
„защита на плащанията”- 71,50 лв., застрахователна премия – 0 лв, такса ангажимент- 38,50
лв и общ размер на кредита- сумата от 1171,50 лв.. В договора за кредит са посочени броя
погасителни вноски – 12 , месечната погасителна вноска – 112,48 лева всяка. Посочено е че
общият размер на плащания е сумата от 1349,76 лева, при Годишен процент на разходите
от 37,64 % и лихвен процент 26 %. В договора за кредит е включен и погасителния план по
него, като са посочени броя и размер на погасителните вноски, последната от които на
20.07.2019г.. По делото е представен сертификат № PLUS-16224417/13.07.2018г.,
удостоверяващ факта на сключването на застраховка „защита на плащанията”, срещу
заплащане на съответна застрахователна премия. Приложени по делото са и Общи условия
3
за застраховка защита на плащанията на кредитополучатели по договор за потребителски
паричен кредит.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г, между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София- като цедент и
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като цесионер е, че въз основа на рамковия
договор са прехвърлени вземанията, включени в Приложнеие № 1, срещу заплащане на
покупната цена. Видно от представеното с исковата молба и приложено по делото
Приложение № 1 от 09.09.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., е, че вземането спрямо ответника, по процесния договор е
включено в цесията. С приложеното пълномощно № 3196/2017 БНП Париба Пърсънъл
Файненс упълномощил ищцовото дружество да представлява БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД , като уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99 предл. 3 ЗЗД всички
длъжници, за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г.. , да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежно уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на този
Рамков договор и всички допълнителни споразумения и приложения към него.
С Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99 ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България
потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от дружеството на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г.. , индивидуализирани и подробно описани в Приложение 1 от дата
09.09.2019г.. , представляващо неразделна част от договора, като вземанията са прехвърлени
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви.
Приложено по делото е и уведомление до ответника от страна на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Клон България, чрез ищцовото дружество изх. № УПЦ-П-БНП
/PLUS-16224417 от 20.09.2019г., за уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България, адресирано до адреса на ответника,
посочен в договора за кредит. Видно от известието за доставяне, писмото е върнато с
отбелязване, че адресата е преместен на друг адрес. Съдът приема, че ответникът е редовно
уведомен за цесията, най- късно с връчването на исковата молба и приложенията към нея
на ответника.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, заемната сума по
процесния договор в размер на 1100 лева , намалена със сумата на такса ангажимент в
размер на 38,50 лева е преведена по банкова сметка на ответника с платежно нареждане на
16.07.2018г.. – 1061,50 лева, като издършените плащания за покриване на задълженията по
процесния договор са в размер на 874,88 лева, при обща стойност на дължимите плащания
по договора – 1349,76 лева, или неплатеното задължение по процесния договор е в размер
на 474,88 лева. Вещото лице е заключило, че съгласно представената справка от ищцовото
дружество, след датата на цесия от страна на ответника не са извършвани плащания за
покриване на задълженията по процесния договор. Вещото лице е изчислило, че размерът на
4
лихвата за забава за периода от 21.04.2019г. до 04.11.2020г.. е 74,40 лева , а размерът на
лихвата за забава за периода от 09.09.2019г.. до 01.10.2020г. е 52,37 лева. Вещото лице е
описало, че договорната лихва по кредита е 139,76 лева, като неплатена такава е 2,38 лева. В
съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че изчислените от нея суми като задължение на
ответника се покрива с това, което се претендира от ищеца с исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на
ищеца, подадено на 4.11.20202г. срещу ответника за сумата 472,50 лева – главница, 2,38
лева договорна лихва за периода 20.04.2019г. до 20.07.2019г., 52,37 лева – обезщетение за
забава за периода от 21.04.2019г. до 4.11.2020г.. . Присъдена била и законната лихва върху
главницата, считано от 4.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в размер на 75,00 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът се легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на
третото лице – кредитор на ответника по процесния договор за за потребителски паричен
кредит с № PLUS-16224417/13.07.2018г... Приемането на цесията от длъжника и неговото
участие при сключването на договора не е необходимо и доколкото по делото е представено
надлежно пълномощно от стария кредитор в полза на ищеца за уведомяване на ответника за
цесионния договор, съдът приема, че задължението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е изпълнено с
връчване на исковата молба на ответника.
Съгласно нормативната уредба, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество. Ответникът не оспорва
сключването на процесния договор за заем, размера на предоставеният му кредит. Между
страните не е спорно, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на
874,88 лева. Не се ангажират от ответника доказателства, че е изпълнил задължението за
заплащане изцяло на главница по договора за заем, както и на остатъка от договорната
лихва. Напротив, налице е признание от същия за дължимостта на претендираните суми
главница и договорна лихва.
Претендира се договорна лихва в размер на 2,38 лева за периода от 20.04.2019 г.
до последната погасителна вноска 20.07.2019г. По договора е предвиден фиксиран лихвен
процент от 26,00 % и ГПР 37,64%. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. Вещото лице Д. е изчислило, че договорната лихва по
кредита е 139,76 лева, от които ответникът е заплатил част и продължава да дължи 2,38 лева
договорна лихва.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, напротив същият признава
5
дължимостта на претендираните суми главница и договорна лихва, поради което с оглед
събраните доказателства по делото, включително заключението на вещото лице, съдът
приема, че ответникът дължи главница в размер на 472,50 лева за периода 20.04.2019г. до
20.07.2019г.. и договорна лихва в общ размер на 2,38 лева за периода от 20.04.2019 г. до
последната погасителна вноска 20.07.2019г. и предявения иск за установяване на вземане за
главница и договорна лихва следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца главница в размер на 472,50 лева за периода
20.04.2019г. до 20.07.2019г.. и договорна лихва в общ размер на 2,38 лева за периода от
20.04.2019 г. до последната погасителна вноска 20.07.2019г.
Относно иска за установяване вземане за лихва за забава за периода от
21.04.2019 г. до 4.11.2020 г., съдът приема същия за основателен и доказан, доколкото
съдът е приел за основателен установителния иск за установяване вземане за главница в
размер на 472,50 лева, за която по делото не се установи плащане от ответната страна и
която е изцяло падежирала с изтичане срока на договора за заем. Вещото лице е изчислило
лихвата за забава в размер на 74,40 лева, който размер надвишава претендирания с исковата
молба. С оглед уважения размер на вземането за главница, заключението на вещото лице,
признанието на ответника за дължимостта на претендираното вземане за лихва за забава,
съдът намира, че следва да се уважи иска за установяване на вземане по отношение на
ответника за лихва за забава в претендирания размер от 52,37 лева, като основателен и
доказан.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе
и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер 75,00 лева лева, съобразно уважените искове. Ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 225,00 лева,съобразно
уважените искове, от които 25,00 лева – ДТ, 100,00 лева – възнаграждение на вещо лице и
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната
помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********
от ***** , че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Д.Б., чрез пълномощника юрисконсулт
Ц.П. сумата 472,50 лева /четиристотин седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ -
6
главница- задължение по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-
16224417/13.07.2018г., 2,38 лева/два лева и тридесет и осем стотинки/ договорна лихва за
периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2019г. , 52,37 лева /петдесет и два лева и тридесет и седем
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 21.04.2019г. до 4.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 4.11.2020г.. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 16 от 12.01.2021г. по ч.гр.дело № 39/2021 г. по описа на Районен съд
Свищов
ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от ***** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван
от Д.Б., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П.
сумата 75,00 лева /седемдесет и пет лева/ – направени разноски в хода на заповедното
производство.
ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от ***** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от Д.Б., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П.
сумата 225,00 лева /двеста двадесет и пет лева/ – направени разноски по делото, от които
25,00 лева – ДТ, 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 100 лева – възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
39/2021 г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7