Решение по дело №11560/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260733
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20181100111560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.05.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на девети май две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11560 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр.осн. чл. 124 от ГПК, евентуално чл. 55 от ЗЗД:

            Ищецът - К.Б.Н., в исковата си молба и уточнение на същата от 14.02.2020г., от о.с.з. от 07.12.2021г. и от о.с.з. от 22.11.2022г., твърди, че страните сключили договор за кредит HL 66781/11.09.2014г. във връзка с други четири договора. Първият бил за заем в евро (Ђ), а останалите в швейцарски франкове (CHF). Имало много неравноправни клаузи. Последният договорът бил и нищожен – арг. от чл. 366 от ЗЗД. Изложени са множество правни доводи.

Прави множество волеизявления за прихващане.

С оглед изложеното, ищецът моли:

1. - да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД, че не дължи сумата от 13 614,22 лева, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г. Исковата сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 34229/20.03.2008г. от кредитната сделка на продажба на евра срещу швейцарски франкове.

2. - да признае за установено спрямо банката, че не дължи сумата от 30 913,39 лева, представляваща курсова/разлика включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г. Исковата сума е формирана при рефинансиране на Удълженията по договор за кредит № HL 40206/ 01.07.2008г.

3. - да се признае за установено спрямо банката, че не дължи сумата от 17 904,60 лева, представляваща курсова разлика включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г. Исковата сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 41037/04.07.2008г.

при условията на евентуалност, ако не се уважат горните три иска, да се прогласите нищожността на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г.

4. - на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, моли да се осъди банката да му заплати сумата 1 131,67 CHF, представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка със цедирането на "Б.Р.С." АД, ЕИК *******, на недължими вземания за лихви по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34929/20.03.2008г., които били събирани от цесионера въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитния контракт от цедента в периода от 27.09.2013г. до 27.08.2014г. Претендира и законната лихва върху исковата сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното щ изплащане.

5. - при условията на евентуалност, ако не се уважи горният иск, да се осъди банката да заплати сумата от 1 131,67 CHF, представляваща разликата за периода от 27.09.2013г. до 27.08.2014г. между предварително уговорените и реално заплатените анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34929/20.03.2008г., с които банката се е обогатила без правно основание, ведно със законната лихва;

6. - да се осъди банката да заплати сумата от 434,12 лева, представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка със цедирането на "Б.Р.С." АД, ЕИК *******, на недължими вземания за курсови разлики, които са били получавани от цесионера в периода от 27.09.2013г. до 27.08.2014г. по Силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34929/20.03.2008г. въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитния контракт от цедента, ведно със законната лихва;

7. - в условията на евентуалност, ако не се уважи горният иск да се осъди ответникът да запрати сумата в размер на 434,12 лева, представляваща недължими вземания за курсови разлики по договор кредит за покупка на недвижим имот HL 34929/20.03.2008г., с които банката неоснователно се е обогатила в периода от 27.09.2013г. до 27.08.2014г.;

8. - да се осъди ответникът да заплати сумата в размер на 4 676,40 CHF, представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка със цедирането на недължими вземания за лихви по договор за договор № 40206/01.07.2008г., които били събирани от цесионера въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитния контракт от цедента в периода от 30.09.2013г. до 30.08.2014г., ведно със законната лихва;

9. - в условията на евентуалност, ако не уважи горният иск, да се осъди ответникът да заплати сумата в размер на 4 676,40 CHF, представляваща разликата за периода от 30.09.2013г. до 30.08.2014г., между предварително уговорените и реално заплатените анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40206/ 01.07.2008г., с които банката се е обогатила без правно основание, ведно със законната лихва;

10. - да се осъди ответникът да заплати сумата от 897,60 лева, представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка със цедирането на недължими вземания за курсови разлики, които са били получавани от цесионера в периода от 30.09.2013г. до 30.08.2014г. по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40206/01.07.2008г. въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитния контракт от цедента, ведно със законната лихва;

11. - в условията на евентуалност, ако не се уважи горният иск, да се осъди ответникът да заплати сумата от 897,60 лема, представляваща недължими вземания за курсови разлики по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40206/ 01.07.2008г., с които банката неоснователно се е обогатила в периода от 30.09.2013г. до 30.08.2014г.;

12. - да се осъди ответникът да заплати сумата от 2 573,29 CHF, представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка с цедирането на недължими вземания за лихви по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 41037/04.07.2008г., които били събирани от цесионера въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитния контракт от цедента в периода от 30.09.2013г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва;

13. - в условията на евентуалност, ако не се уважи горният иск да се осъди ответникът да заплати сумата от 2 573,29 CHF, представляваща разликата за периода от 30.09.2013г. до 31.08.2014г. между предварително уговорените и реално заплатените анюитетни вноски по договор за кредит и довършване на недвижим имот HL 41037/04.07.2008г., с които банката се е обогатила без правно основание, ведно със законната лихва;

14. - да се осъди ответникът да заплати сумата от 640,60 лева, представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка с цедирането на недължими вземания за курсови разлики, които са били получавани от цесионера в периода от 30.09.2013г. до 31.08.2014г. по силата на договор за кредит н довършване на недвижим имот HL 41037/04.07.2008г. въз основа на неравноправни клаузи, включени от цедента, ведно със законната лихва;

15. - в условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск, да се осъди ответникът да заплати сумата от 640,60 лева, представляваща недължими вземания за курсови разлики по договор за кредит за покупка кредит и довършване на недвижим имот HL 41037/04.07.2008г., с които банката неоснователно се е обогатила в периода от 30.09.2013г. до 31.08.2014г.;

16. - да се осъди ответникът да заплати сумата от 4 546,66 евро (Ђ), представляваща причинени вреди, които са в причинна връзка със цедирането на недължими вземания за лихви по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 20853/02.06.2007г., които са били събирани от цесионера въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитния контракт от цедента в периода от 15.09.2013г. до 15.08.2014г., ведно със законната лихва; и

            17. - в условията на евентуалност, ако не се уважи горният иск, да се  осъди ответникът да заплати сумата от 4 546,66 Ђ, представляваща разликата за периода от 15.09.2013г. до 15.08.2014г., между предварително уговорените и реално заплатеяиже анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 20853/02.06.2007г., с които банката се е обогатила без правно основание, ведно със законната лихва.

Претендира и разноски.

Ответникът - „Ю.Б.” АД, оспорва иска:

- исковата молба била частично нередовна, тъй като не бил посочен период;

- всички клаузи били договорени индивидуално;

- не било вярно, че имало предварителна информация относно промените във валутните курсове;

- банката не печелела от курсовите разлики, а имало и защитна клауза – чл. 21 от Договора;

- кредитът бил отпуснат в лева;

- относно първоначалните 3 договора, оспорва в тях да има неравноправни клаузи;

- не било ясно какво точно се оспорва на чл. 12 от Договорите;

- искането за прехващане било неликвидно и неизискуемо, като по тази причина недопустимо и евентуално неоснователно; отделно прави възражение и за давност;

- прави възражение за погасителна давност по отношение на осъдителните искове.

Навежда и други правни доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            Не се спори, че между страните (ищецът като кредитополучател) са сключени първоначално 4 договора: HL 20853/02.06.2007г. (ДС от 10.03.2009г.; ДС от 20.03.2008г.; ДС от 13.04.2010г.; 25.11.2010г.; 30.09.2011г.; ДС от 30.11.2010г.), HL 34929/20.03.2008г. (ДС от 20.03.2008г.; ДС от 20.03.2008г.; ДС от 13.04.2010г.; ДС от 24.11.2010г.; ДС от 30.09.2011г.; ДС от 30.11.2010г.), HL 40206/01.07.2008г. (ДС от 01.07.2008г.; ДС от 24.11.2010г.; ДС от 10.03.2009г.; ДС от 21.04.2010г.; ДС от 30.11.2010г.; ДС от 16.09.2011г.) и HL 41037/04.07.2008г. (ДС от 04.07.2008г.; 10.03.2009г.; ДС от 21.04.2010г.; ДС от 24.11.2010г.; ДС от 30.11.2010г.; ДС от 16.09.2011г.).

            I. Първият договор е за 11 800 Ђ.

            Множеството ДС към него не представляват новиране (Определение № 31 от 22.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 941/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й.).

            Лихвата се променя едностранно от банката – чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 (л. 73-4), и то чрез обява в банковия салон.

            При предсрочно погасяване се дължи такса – чл. 8, ал. 2.

            С ДС от 30.11.2010г. лихва е капитализирана като главница – чл. 3 (л. 80). Чл. 7, ал. 2-3 указва, че сделката се тълкува в полза на банката (и л. 87). Това не е новация (чл. 9).

            В поредното ДС е договорена допълнителна неустойка – л. 84. Лихвата за пореден път е капитализирана – л. 85; аналогично – л. 87. Отделно от това, както и едно от първите ДС, така и това има непопълнена клауза (чл. 2), като за решаващия орган е невъзможно да я тълкува, тъй като чл. 3 не би имал смисъл без стойности.

            С ДС от 20.03.2008г. по първия кредит, страните се споразумяват, че банката е оправомощена, ако по този кредит се установи предсрочна изискуемост, то тя да се отнася и до останалите такива. Обезпеченията се отнасят до всички договори (л. 113).

            II. Вторият договор е за швейцарски франкове, в размер в равностойност на 17 525 евро по курс „купува“ на CHF към Ђ на БПБ. Кредитът се превалутира (л. 106, чл. 2, ал. 3) служебно в евро по търговския курс на банката „купува“. За него не се дължат такси и комисионни (чл. 2, ал. 4).

            Лихвата се променя едностранно и длъжникът се уведомява за това чрез обявление в банковите салони (чл. 3, ал. 4 – л. 107).

            Кредитът се погасява в CHF, а ако такава валута не е налице – банката превалутира лева или евро по курс „продава“ (чл. 5, ал. 2).

            Нормите на чл. 21-4 са със следното съдържание:

            Чл. 21 С подписване на настоящият договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заявява, че е уведомен, и дава своето съгласие и оправомощава Банката в случай на предсрочна изискуемост на кредита по този договор, да направи предсрочно изискуеми, всички останали отпуснати му от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД кредити, като БАНКАТА има право чрез реализация на предоставените й обезпечения по предвидения от закона ред да погасява с получените средства Задълженията му и по всички отпуснати му от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД кредити.

                VII. СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ

                Чл. 22. (1) КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право да поиска от БАНКАТА да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката.

                (2) С подписване на настоящия договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се съгласява, в случаите по ал. 1, БАНКАТА да превалутира кредита в евро по обявения курс „купува” на БАНКАТА за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от БАНКАТА по реда на чл. 13, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.

                Чл. 23. По смисъла на насоящия договор превалутиране се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи сътветния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

                Чл. 24. (1). КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по превалутирания кредит.

            С първото ДС е предоговорен курса на CHF към Ђ (л. 114).

            В този договор клаузите като цяло не се различават от първия. И тук има такава за капитализиране на лихва – л. 117.

            III. Третият договор е за швейцарски франкове, в размер в равностойност на 34 000 Ђ.

            Първото ДС е отново за промяна на курса, който дори и не е попълнен (л. 136).

            Клаузите са общо взето идентични с предходния.          

            IV. Четвъртият договор е за швейцарски франкове, в размер в равностойност на 17 850 Ђ.

            Важи посоченото за предходната сделка.

            V. Пети договор (HL 66781/11.09.2014г., като след това са сключени и ДС от 12.09.2014г.; ДС от 19.09.2014г. - 1; ДС от 19.09.2014г. – 2; ДС от 01.03.2016г.) – 340 000 лева, но (чл. 2) Разрешеният кредит, посочен в чл. 1, ал. 1 или част от него, равна на левовата равностойност на задължението по договори за кредит HL 20853, HL 34929, HL 40206 и HL 41037 вкл. одобрения лимит за други плащания, се усвоява по блокирана сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ К.Б.Н. BAN …BIK … (наричана по-долу обслужваща сметка) в „Ю.Б.“ АД. След постъпване на средствата по посочената сметка, средствата необходими за погасяването на HL 20853, HL 34929, HL 40206 и HL 41037 се превалутират безкасово, служебно от Банката, съответно за HL 34929, HL 40206 и HL 41037 от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарски франк към лева в деня на превалутиране, по сметка IBAN … *** "Ю.Б.” АД, с цел цялостно издължаване на кредит HL 34929, HL 40206 и HL 41037, а относно HL 20853 средствата се превалутират по курс „продава“ за евро към лева на Юробанк към лева в деня на превалутиране по сметка IBAN … *** "Юробанк Бъргария” АД, с цел цялостно издължаване на кредит HL 20853, представяне в Банката на …

            Лихвата се определя, съобразно индекса Sofibor, като информацията отново е в салоните на банката и в интернет сайт (чл. 3). Общо дължимата сума е 627 417,34 лева (чл. 5, ал. 1), като срокът за изплащане е 300 месеца (чл. 7).

            Банката променя размера на вноските (едностранно), с оглед измененията на лихвените проценти, като длъжникът се уведомява, съобразно правилото на чл. 3, но и чрез SMS.

            За предсрочно погасяване се дължи такса (чл. 12).

            Кредитополучателят е задължен да сключи имотна, но и лична застраховка – чл. 18.

            В ДС от 19.09.2014г. са договорени размерите на дълговете по първоначалните договори, като за погасяване са предвидени, освен главниците, лихви такси и т.н. (л. 29).

            В ДС от 01.03.2016г. се урежда капитализиране на лихва – чл. 3 (л. 45). Предоговорени са лихви и погасителни планова.

 

            На 05.12.2005г. г-н И., управител на БНБ, произнася реч през Асоциацията на търговските банки. В нея се сочи, че: Нещо повече, когато се предлагат кредити в чуждестранна валута, различна от евро, трябва ясно да се обяснява на потребителите размерът на потенциалния валутен риск, който се крие в този вид кредити. Показателен пример са кредитите, деноминирани в швейцарски франкове, където рекламната стратегия на търговските банки акцентира единствено върху размера на лихвата. Предлагането на 20 – 25-годишни кредити във валута, различна от левове и евро, крие големи рискове за кредитополучателите, особено в случаите, когато това са домакинства, които нямат знание и опит за застраховане срещу валутен риск. Нещо повече, за професионалната общност е ясно, че е много трудно, ако не невъзможно, прогнозирането на динамиката на валутните курсове (л. 241). Не е оспорено, а и не може да се предположи, че ответникът не е запознат с речта.

            Подобно е становището и на г-н А. Ягодин, изп.дир. на БПБ от 14.08.2007г. – т.е. на ищеца (л. 242).

            Според КЗП (Протокол № 22 от 27.05.2015г.), неравноправни клаузи са:

            - неясни клаузи относно определянето на лихвите, включително и Libor (л. 275), като съображението е че всъщност не е договорен ясен и разбираем механизъм, което дава възможност на банката сама и интервенира;

            - чл. 6, ал. 2 от ОУ на ответната банка относно заплащането на кредити в швейцарски франкове, като се обръща внимание и на блокираната сметка;

            - т.нар. гаранция – чл. 20 (или в случая 22), според ответника, всъщност е поредната неравноправна клауза;

            - възможността банката да променя едностранно характеристиките на услугата (л. 250);

            - прехвърлянето на риска върху потребителя;

            - пълната неяснота на клаузите (л. 252), всъщност точният цитат е: клаузите на разглеждания договор са дотолкова неясни и двусмислени, че от тях не може да се направи категоричен извод каква е валутата на кредита и кой и по какъв начин може да я променя. Потребителите нямат информация относно съществените условия на договора … и т.н.

            Изброяването не е изчерпателно.

            Аналогично е становището, застъпено в Писмо от 29.05.2015г. (л. 227).

            През 2016г. е предявен колективен иск срещу ответника от страна на КЗП (л. 287). Претенцията е оттеглена след това, с оглед сключено извънсъдебно споразумение: става въпрос за Споразумение от 18.11.2016г.

            Ответникът се е задължил да отправи предложение към потребителите, които са страни по действащи договори за кредит в швейцарски франкове, кредитите да се превалутира в евро или лева и то по преференциален курс и преференциална лихва.

            При промяна във валутния курс, банката уведомява на хартиен или друг траен носител.

            Банката поема и част от риска – чл. 4.

 

            В о.с.з. от 10.05.2022г. ищецът е разпитан по реда на чл. 176 от ГПК. В отговорите му се сочи, че отишъл в по собствено желание „Ю.Б.“ АД.

            Обясненията на страната могат да се съобразят само в светлината на чл. 175 от ГПК.

            С определението за насрочване на ответника са допуснати гласни доказателства относно предоставянето на предварителна информация на потребителя (л. 532). Такива не са били ангажирани (о.с.з. от 07.12.2021г.).

            Депозирано е заключение на ССчЕ, оспорено частично от ответника и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. 09.05.2023г., се установява, че:

            - надвзетите суми от курсови разлики са:

            HL 34929/20.03.2008г.: 2 545,96 лева;

            HL 40206/01.07.2008г.: 4 092,22 лева;

            HL 41037/04.07.2008г.: 4 092,22 лева (л. 983);

            - курсовата разлика при рефинансирането от превалутирането от швейцарски франкове в евро по договори, ако се приложи договорения курс е 62 407,64 лева, като сумите са тези претендирани в исковата молба, след последното увеличение (л. 987).

            Към момента, счетоводно дългът възлиза на (л. 1037-8):

            - главница: 318 712,84 лева;

            - договорна лихва за редовен кредит: 8 213,37 лева;

            - договорна лихва за просрочен кредит: 5 526,02 лева;

            - такси: 157 лева;

            - имуществени застраховки: 330,88 лева; и

            - нотариални такси: 165 лева.

            Много голяма част е погасена с рефинансирането, то затова се е наложило рефинансирането, за да има погасяване по всички швейцарски франкове. …

            Актуалният отразява плащането на човека, но в актуалния влизат и банката кое е дръпнала за главница, и кое за лихва. Човека може да е внесъл по-голяма сума, но да е дърпано за просрочия, такси. Тук смятаме сам главници и лихви, а не смятаме, това което е внесъл човека за просрочие. Средно сме притеглили поради двата падежа, едното е десети, другото е на двадесет и седми и там се получава малка разлика в тези десет дни. Единия падеж е на 27-ми, другия на 10-ти. От тук идва корекцията, защото вие искате периода да ви е към 27-ми, а актуалния план е към 10-ти. Имаме лека корекция за да може 27-ми да ви се даде така както е зададен въпроса, защото реално актуалния план на вас ви е от десети. …

            Човек внася левове, които се изтеглят и след това се преобразува евровата равностойност на тези левове. Това важи за всички кредити в швейцарски франкове. …

                Рефинансирането е от евро във швейцарски франкове. При рефинансирането съм описала левови равностойности. Левови равностойности съм описала.

            Експертизата е от 169 страници.

            от правна страна:

            Исковете са редовни, твърди се, че част от все още претендираните от ответника суми по договор (този от 2014г.) всъщност не се дължат.

            1. Подновяването (новацията) се определя като договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други елементи. Новацията се извършва именно с цел да се погаси старият дълг и на негово място да възникне нов. За наличието на новиране са необходими четири предпоставки - действителен стар дълг, действителен нов дълг, наличието на разлика между старото и новото правоотношение (aliquid novi) и намерение за новиране (animus novandi) наличието на действително предшестващо правоотношение (задължение) е първата предпоставкана подновяването.

            Правоотношението може да бъде както договорно, така и извъндоговорно. Ако подновяваното правоотношение липсва или юридическият факт, който го поражда, е нищожен, новационното съглашение ще бъде нищожно, защото предметът и основанието му са невъзможни - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Новацията на нищожно задължение по договор за цесия е нищожна (Р. 442-2005-ТК). Унищожаемите сделки са действителни и могат да се новират (аргументация в тази насока може да се изведе от Р. на ВКС № 50245 от 12.01.2023г., III г.о. гр. дело № 3355/2021г.; и О. на ВКС № 60578 от 05.07.2021г. III г.о., гр. дело №919/2021г.). Новираното съглашение не е унищожаемо, освен ако при възникването му не е налице порок на волята. Ако новационният договор е нищожен, унищожен или фактическият му състав е незавършен, старият дълг не се прекратява.

            Ако подновяването е система от сделки, всички сделки трябва да бъдат действителни.

            Подновяване има, когато или някоя от страните - длъжникът или кредиторът, или някой от съществените елементи на стария договор - обикновено предметът или основанието, бъдат променени. Новацията може да засяга едновременно и страните, и съдържанието. Новацията може да бъде обективна и субективна.

            Обективното подновяване е договор, при който длъжникът и кредиторът остават същите, но новото правоотношение (задължение) се отличава от старото с оглед на някой от съществените си елементи.

            Намерението за подновяване не може да се предполага, а трябва да се извлече чрез тълкуване на уговорките съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При спор страната, която твърди, че има подновяване, трябва да докаже твърдението си - чл. 154, ал. 1 от ГПК. Допустими са всички доказателствени средства. Съществуването на animus novandi може да се установи и от изявленията на страните в съдебното заседание - р. по ВАД 3/2000г. Новационното съглашение не изисква обаче изрично изявяване на волята на страните или форма за действителност.

            Обикновено страните не извършват подновяване, когато променят сроковете (р. 789-2002-V ГО), условията, мястото на изпълнението, лихвите и т.н. Волята на страните трябва обаче да се изследва конкретно. При наличието на animus novandi и в тези случаи може да е налице подновяване.

            2. В чл. 20 от АПК законодателят е дал възможност за сключване на споразумение, но липсва определяне на понятието административен договор. Административният договор не е дефиниран в действащото законодателство, а само в правната доктрина. За целите на съдебната практика се приема, че това е договор, който се сключва между административен орган, от една страна, и непубличен правен субект или между два или повече административни органи, по силата на който възникват, изменят се или се прекратяват права и задължения. Специфични характеристика на административния договор са: първо - качеството на едната страна - субект на публична власт; второ - нейното надмощие върху другата страна и трето - изключителни клаузи, които тя налага в договора. Споразумение по чл. 20, ал. 1 от АПК може да се сключи или одобри от административния орган само когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност. В тези случаи е допустимо разрешаването на спора със споразумение, с което участващите в административното производство лица, респективно страни в съдебното производство, да предложат оптимално с оглед защитата на своите права разрешение на спора (Определение № 1954 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2008 г., II отд.).

            3. С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).

            Ищецът е потребител по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1 от ДР на ЗЗП), а ответникът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП). Не отговаря на изискването за добросъвестност създава значително неравновесие между правата и задълженията на  търговеца и потребителя във вреда на потребителя (Директива 93/13/ЕИО – чл. 3, Пар. 1 ЗЗП – чл. 143, чл. 146, ал. 1 / Решение от 14.03.13г. по дело С-415/11 – Испания).

            Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 / Решение № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на І т.о.). В тази връзка и отказа на ответника от събиране на гласни доказателства – а доказателствената тежест за това обстоятелство е на банката (чл. 154 от ГПК).

            Клаузите на всички договори, както бе установено, са некоректно редактирани и крайно усложнени – до степен на невъзможност за разбиране (една от причините за усложнената експертиза). Вещото лице по-скоро не може да се ориентира, което в случая е разбираемо, кой точно е актуалният погасителен план (съобразно изложеното от него в о.с.з).

            Доктрината приема (проф. Калайджиев), че Договорът при общи условия (като се има предвид, че ОУ, предоставени на различен материален носител, и такива инкорпорирани в теста на договора, юридически е едно и също) се тълкува по общите правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от страните, не може да не се вземе под внимание при тълкуването им, което по правило следва да е ограничително и във вреда на техния автор - чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при тълкуването следва да се акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните (която всъщност е едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху обичаите в практиката и добросъвестността.

             Банката е била длъжна предварително (преди подписването на договора) да сподели прогнозата за изменението на курса на франка с потребителя и анализът си на изменението на курса от кризата до сключване на договора; че макар дълго време франкът да е бил валута с постоянен курс постепенно и последователно от началото на кризата започва да поскъпва спрямо лева. Това е така, тъй като не може на обикновен потребител да му се вмени в задължение да познава тези обстоятелства без дори да му е разяснено обстоятелствено, че има такива рискове. Степента на недобросъвестност се увеличава колкото по-дълъг е периодът на постоянно увлечение на франка и то по време на финансовата криза (която вероятно все още не е приключила). Изложеното е в контекста на евентуалното внушение за сигурност.

            Според C‑186/16: … относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактическия контекст, в който те се вписват, дали съответната клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането на нейния евентуално неравноправен характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза, включена в договор за кредит, съгласно която кредитополучателят трябва да върне сумата в същата валута, в която тя е предоставена.

            Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Това изискване въпреки това не би могло да стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да предвиди и информира потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути и този продавач или доставчик да поеме последиците от това.

            … че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди“ (допълнителна аргументация е изложена и в Решение от 20.09.18г. по дело С-448/17 – Словакия).

            Съгласно Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС: Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, която определя курс купува и курс продава на чуждестранната валута, в която се индексира кредитът, трябва да позволи на потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на определяне на обменния курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на размера на погасителните вноски, така че този потребител да може да определи самостоятелно във всеки един момент прилагания от продавача или доставчика обменен курс.

            Членове 5 и 6 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд, който е установил неравноправния характер на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, да тълкува тази клауза, за да неутрализира нейния неравноправен характер, дори това тълкуване да съответства на общата воля на страните по договора.

            С-118/17, т. 54: От друга страна, следва също да се уточни, че макар в решение от 30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83 и 84), Съдът да признава възможността за националния съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на договора, от практиката на Съда следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на договора в неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят като наказание (вж. в този смисъл решения от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortйs, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 74 и от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17, EU:C:2018:750, т. 61); в същия смисъл и С-260/18, т. 44-5, 56-7: Съдът впрочем вече е приел, че клаузите относно валутния риск определят основния предмет на договор за кредит като разглеждания в главното производство, поради което обективната възможност за запазване на договора за кредит, разглеждан в главното производство, при тези обстоятелства се оказва несигурна (вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 48 и 52 и цитираната съдебна практика); … че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността национална юрисдикция, след като установи неравноправния характер на някои клаузи от договор за кредит - индексиран в чуждестранна валута и предвиждащ лихвен процент, пряко обвързан с междубанковия лихвен процент за съответната валута - да счете в съответствие с вътрешното си право, че посоченият договор не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора.

            … член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че последиците за положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на договор в неговата цялост, така както са посочени в решение от 30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai (C‑26/13, EU:C:2014:282), трябва да се преценят предвид съществуващите или предвидимите обстоятелства към момента на спора и от друга страна, че за целите на тази преценка волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща.

            … член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запълването на празнотите в договор, образувани поради премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, само чрез национални разпоредби с общ характер, съгласно които предвидените последици от правна сделка се допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедливост или обичаите.

            В Определение № 141 от 23.05.2022г. на ВКС по т.д. № 657/2021г., II т.о., ТК, докладчик председателят К.Е.е засегнат проблема за кредитния риск. Настоящият състав приема, че клаузата също е недействителна.

            Предвид изложеното по-горе като практика, най-вече тази на съда на ЕС, решаващият орган намира, че клаузите относно валутите и начина на връщане на заема не могат да се заместят от повелителни норми на закона (чл. 26, ал. 3 от ЗЗД). Те са опорочили цялата сделка. Кредитната институция е предоставила в заем сума,  като кредитния риск е прехвърлен изцяло на по-слабата страна, която не притежава и професионални познания в областта. Освен това, изначалната идея на банката при сключването на тези (типови) договори вероятно е била да се генерира постоянна печалба от превалутирането, която, именно и по тази причина, е крайно усложнено (Решение от 30.04.14г. по дело С – 26/13 – Унгария: Според чл.4, пар.2 изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение не само клаузите да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора прозрачно е изложен точният механизъм за конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици). Идеята е не да се печели от услугата превалутиране (става въпрос за такса, каквато и според в.л. няма), а от самата разлика в курсовете „купува“ и „продава“. Потребителят обикновено няма швейцарски франкове и плаща в лева или евентуално в друга разпространена валута (обикновено евро). Доводът, че валутата можело да се набави от друга банка, само формално е верен. Там вече би имало такса, а оскъпяването (курсове купува/продава) би било идентично.

            Блокираната банкова сметка ***, а само начин на изчисляване (мисловна конструкция). Потребителят е нямал достъп до CHF. Такива, в рамките на това договорно правоотношение, никога не са постъпвали в негова реална сметка – такава, с която би могъл да оперира. Валутата, предмет на задължението (in obligatione) вероятно е Ђ - изводът е на базата на заключението на в.л. Може да се разсъждава и за лева, но както бе посочено, клаузите на договорите са крайно неясни.

            Ако договорът е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК (а и ЗЗП), се дължи само чистата сума на предоставените средства. Тук са необходими няколко уточнения, тъй при последния договор, отпусната сума надхвърля размера посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, то нормата на чл. 23 от ЗПК е приложима по аналогия. Въпросът е какво означава недействителен. Терминът по смисъла на ЗЗД е общ и обхваща няколко правни явления: нищожност (чл. 26; т. 59 от C‑260/18), порокът е много тежък и не може да се санира – не е необходима съдебна или друга намеса. Тя може да бъде пълна или частична; абсолютна (действие спрямо всички) и относителна – спрямо определени лица. Отделно от това – окончателна, временна и висяща. Унищожаемост (чл. 27 от ЗЗД) – при него правната сделка поражда действие, но по искане на определено лице може действието да бъде отменено и сделката приравнена по последици на нищожна („едностранна недействителност“).

            Кодексът на труда – чл. 74 (трудовото право) не възприема гражданскоправното деление на недействителността на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави само с родовото понятие за недействителност, защото в областта на трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.

            Както българският правопорядък, така и европейското право предоставя засилена защита на уязвими обществени прослойки – най-вече потребители и работници – т. 14 от преамбюла от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година; и например: Решение № 83 от 12.05.2022 г. по гр. д. № 2859/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.

            Изложеното е само, за да се обоснове тезата, че недействителността по чл. 23 от ЗПК не е абсолютна нищожност. Тя зависи от волята на потребителя, като една клауза, макар и неиндивидуално договорена и съответно неравноправна (т.е. недействителна) по искане на по-слабата икономически страна (ако счете, че съответната уговорка може да му е полезна), може да бъде санирана (Решение № 23 от 7.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова: Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това). Същото се отнася и до целия договор, предвид цитираната по-горе европейска практика (т. 58 от C‑260/18). Тази „едностранна недействителност“ може да се релевира само от потребителя. От гледна точка на банката подобен довод не може да се наведе основателно. Например, ако ответникът се позове на клаузата за блокираната сметка и може да черпи права от нея, то това позоваване следва да се зачете – в случая тя би могла да има значение относно давността. Ако банката счита, че сметката е реална, то това означава, че до закриването щ, по отношение на признатите за „вложени“ в нея средства, давност не тече.

            Според Р. № 66 от 29.07.2019г. на ВКС, т.к., II т.о., № 1504/2018г. и Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова се сочи: Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. И двете решения са постановени по отношение на този ответник. Такива уговорки са налице и то в много клаузи в договореността.

            4. Конкретно в настоящата хипотеза:

            С едно от ДС към първия договор (този за евро), банката е обединила кредитите. Ситуацията доста наподобява тази на общ договор към мобилен оператор, като към него впоследствие се сключват допълнителни споразумения (за нов номер или различна услуга).

            Съобразно практиката, цитирана при уточнението за новацията, ДС към тези договори (за кредит) не са хипотеза на новация – такова е и становище на доктрината (в случая по-горе е цитиран проф. К./отново в частта за новацията/).

            Банката е била наясно с опасността за потребителите от отпускане на кредити в чужда валута, която не е във фактическо търговско обръщение в страната (да се разбира валути като евро и долари). Изводът е с оглед предупреждението на БНБ от 2005г., за което е отправено към търговските банки, което означава, че ответникът е бил наясно с проблема, а това се установява и от интервюто на един от членовете на управителния му съвет. Въпреки това се сключват няколко договора с ищеца именно за финансиране с швейцарски франкове. Доводът за обратното на ответника е очевидно неоснователен. В тази връзка, не би могло да се очаква, че в.л. (счетоводител) би опровергало опасенията на БНБ, като контролиращ банковата дейност орган и самия ръководството на ответника (арг. от част от въпросите към в.л., зададени от банката – л. 903, т. 1-2).

            Междувременно, през 2015г. е налице засилена активност на КЗП, като цел на проверките и констатациите, в повече случаи са договори на ответника. През предходната година - 2014г. е сключен договор, който по разбиранията на решаващия орган не новира сделките, а само превалутира валутите.

            В крайна сметка се стига до административна спогодба, която в случая би следвало да има силата на административно предписание и която, като минимум означава, че банката е признала, че договорите, които генерира, са силно проблемни от гледна точка на правата на потребителите (става въпрос за извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт – чл. 175 от ГПК: например, според Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.: Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл. 114 ГПК /отм./ които съдържат изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения.

В този смисъл е даден отговор на втория от поставените въпроси в представените по делото Р. № 3372/09.10.1959г. по гр.д. № 6888/59, І г.о на ВКС, Р. № 226/ 26.01.1977г. по гр.д. № 1971/76г., І г.о., Р. №28/28.02.1999г. по гр.д. № 3114/1997 год. ІV г.о. Р № 883/05.04.1969 г. по гр.д. № 390/69г. ІІ г.о., който настоящия състав намира за правилен).

При това положение, ако петият договор е сключен само, за да избегне необходимоста за възможно последващо пререждане на отношенията (а ситуацията изглежда, че е именно такава), то той е нищожен (поне относно клаузите, засягащи договори 2-3), тъй като противоречи на морала (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Изводът е на базата на човешка презумпция (praesumptiones hominis), при установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции - Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.).

Петият договор, както вече бе посочено - по разбиранията на тази инстанция, дори не покрива характеристиките на новация, е по-скоро комплексно допълнително споразумение, което в това сложно правоотношение, не се „договаря“ за първи път. Дори и да се приеме, че е новация, която би могла да санира унищожама договорка, хипотезата не е такава.

В петия договор не са съобразени указанията на КЗК и спогодбата (макар и последващи), а също така и европейската практика (например: Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС). Те са приложими, тъй като правоотношението между ставните все още е налице.

Отделно от това е използвана възможността за поредно капитализиране на лихви.

Така последният договор замаскира множеството неравноправни клаузи, за които ръководството на банката е било наясно, със сделка, която на пръв поглед се „дистанцира“ от проблемите, но всъщност запазва незаконосъобразното предимство на финансовата институцая.

Както е обърнато внимание от КЗП, не може да се установи с точност каква валута се дължи, поне до сключването на последния договор (допълнителна аргументация в тази насока е изложено и в Р. на СГС от 20.02.2023г. от гр.д. № 431 по описа за 2022г.).

Предвид всичко изложено, може да се направи следният извод:

Първият договор може и да не е изцяло нищожен, но има множество неравноправни клаузи, които биха редуцирали дължимите лихви (с оглед начина им на определяне), а в последствие и капитализиране, което би довело и до съществено по-малка основа, която да се превалутира в последната сделка.

Относно следващите три договора спокойно може да се приеме, че са изцяло недействителни, предвид схемата за швейцарските франкове (неясни клаузи, блокирана сметка, риск и т.н.), като важи и посоченото за първия договор.

За последния договор би могло да се приеме, че нищожен по смисъла на чл. 26 и чл. 366 от ЗЗД, като противоречащ на морала изцяло (тъй като отношенията са до такава степен усложнени, че не би могло да се разграничи първото – това относно еврото), или в най-добрия случай за банката – поне частично (арг. от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД).

Така, ако се съобрази всичко получено и заплатено по серията от договори, сумата (без значение дали като остатък от дълга или вече заплатена част от него) и представляваща разлика между допустимите курсове и тези ползвани от ответника, би била съществено по-голяма от установеното от в.л. Изложеното е относно довода за кешбонусите. Те би следвало да са и включени в счетоводния размер на дълга от експерта.

Доводът за най-ниския курс е неоснователен. Той действително е привлякъл ищеца (като примамка), но именно поради неговата финансова неподготвеност (за това всъщност предупреждава и г-н И.). Коректно редактиран договор в евро например, с по-голям лихвен процент, вероятно би бил по-благоприятен за него, но банката не го е уведомила за това.

            Съдът, в тази ситуация не дължи произнасяне по волеизявленията за прихващане на ищеца, доколкото първите три иска са основателни. Не е възникнало вътрешното процесуално условие за произнасяне по евентуалните претенции, а това означава, че това дали е могло да се прихване със съответните суми, не е част от предмета на спора (отнася се и за възражението за прихващане на ответника, което вече е нередовно – не е посочен размер / л. 465/; т.е., ако следваше все пак да се прихване, съдът би приел, че то не е част от предмета на делото).

            Ликвидността на задължението не е проблем относно прихващането (т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, докладчици съдия Геника Михайлова и съдия Вероника Николова). При спор точният размер на вземанията би се установил от съда.

 

            По останалите искове, съобразно изложеното относно възраженията за прихващане, съдът не дължи произнасяне.

 по разноските:

1. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК ответникът дължи на ищеца, сторените разноски, съобразно разгледаната част от исковете.

Съдът приема, че исковете, които са предявени са на обща стойност от 112 270,19 лева. Уважени са за сумата от 62 432,21 лева. Разноските са в размер на 4 814 лева.

Така: 4 814 лева Х 62 432,21 лева = 2 677,01 лева.

С оглед съблюдаване интересите на потребителя, на ответника не се дължат разноски: Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева: По настоящото дело е уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер, но частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за разноски е разпределена само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Както е прието в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната практика на ВКС - определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на ВКС, I т. о. /

2. 62 432,21 лева Х 4 % = 2 497,29 лева – 814 лева (държавна такса, заплатена от ищеца) = 1 683,29 лева. Тази сума се дължи от ответника (чл. 77 от ГПК).

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИСВИВА на основание чл. 124 от ГПК за УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, съд.адр: гр. София, ул. “*******, тел.: *******, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П.И И.“, БУЛСТАТ *******, представлявано от адвокат Х.И., САК, e-mail: *******, по иска предявен от К.Б.Н., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, GSM: *******, чрез адв. Д.Ф. - САК, e-mail: adv_*******@abv.bg, че ищецът не дължи:

1. - сумата от 13 614,22 (тринадесет хиляди шестстотин и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г. Исковата сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 34229/20.03.2008г. от кредитната сделка на продажба на евра срещу швейцарски франкове;

2. - сумата от 30 913,39 (тридесет хиляди деветстотин и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки) лева, представляваща курсова/разлика включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г. Исковата сума е формирана при рефинансиране на Удълженията по договор за кредит № HL 40206/ 01.07.2008г.; и

3. - сумата от 17 904,60 (седемнадесет хиляди деветстотин и четири лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща курсова разлика включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 66781/11.09.2014г. Исковата сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 41037/04.07.2008г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, съд.адр: гр. София, ул. “*******, тел.: *******,чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П.И И.“, БУЛСТАТ *******, представлявано от адвокат Х.И., САК, e-mail: H*******@legal-entry.eu, да заплати на К.Б.Н., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, GSM: *******, чрез адв. Д.Ф. - САК, e-mail: adv_*******@abv.bg, сумата от 2 677,01 (две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и една стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно разгледаната част от исковете.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, съд.адр: гр. София, ул. “*******, тел.: *******,чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П.И И.“, БУЛСТАТ *******, представлявано от адвокат Х.И., САК, e-mail: H*******@legal-entry.eu, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 683,29 (хиляда шестстотин осемдесет и три лева и двадесет и девет стотинки) лева, недозаплатена държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: