Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Подадена е касационна жалба от „КИБЕРА“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [жк] [адрес], ап. 40, представлявано от Д. Г., чрез адв. Л. П. срещу Решение № 1657/23.11.2023г. постановено по НАХД № 20233110202626/2023г. по описа на Районен съд - Варна, ХХІІ състав, с което е изменено НП № 03-2200234/13.04.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В касационната жалба, чрез представител по пълномощие касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че в актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ са посочени всички съставомерни признаци на извършеното нарушение, но не и всички факти, на които се основават. Твърди, че събраните в хода на въззивното производство свидетелски показания не могат да допълват констатациите в АУАН, както и, че липсва описание какво точно е извършило лице по време на проверката. Посочва се, че актосъставителят преди да квалифицира извършеното нарушение е следвало да установи наличието на съществени елементи от състава на трудово правоотношение, тъй като е възможно договорът да е бил граждански. Счита се, че нарушението не е индивидуализирано по начин, който позволява на санкционираното юридическо лице да разбере в какво го обвиняват, както и да организира адекватно защита си. Отправя искане за отмяна на оспореното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. С молба с.д. № 3299/06.03.2024 г., чрез представител по пълномощие, заявява, че поддържа жалбата, на изложените в нея основания.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да остави в сила постановеното от въззивния съд решение, а жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Отправено е искане за присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира оставянето в сила на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1657/23.11.2023г. постановено по НАХД № 20233110202626/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІ състав, с което е изменено НП № 03-2200234/13.04.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Кибера“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.62, ал1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оспореният съдебен акт районният съд е изменил размера на имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 14.03.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е извършена проверка на територията на строителен обект – „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, [жк], където строително-монтажни работи се извършвали от „Кибера“ ООД. При проверката в двора на обекта са установени лица да полагат труд – поставяне на фасадна топлоизолация, сред които бил и Ю. С., който е запълвал с пяна отвори в топлоизолационните материали. С., при попълване на декларация по чл. 399 от КТ, посочва, че работи за „Кибера“ ООД и „ЕвродентБГ“ ООД от три дни, на длъжност „общ работник“ с работно време от 8 до 16 часа, с два почивни дни – събота и неделя и 1 час почивка през работните дни, на определено работно място, на длъжност „общ работник“. Декларирано е, че има сключен трудов договор и няма граждански такъв и му е определено 50 лева дневно трудово възнаграждение, но още не е получил такова. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ****/23.03.2022г. Въз основа на тези констатации срещу „Кибера“ ООД е съставен АУАН, с който била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружество за това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Ю. С., без да е сключен трудов договор в писмена форма. АУАН е предявен и връчен, като в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН срещу него са постъпили писмени възражения. Приемайки изцяло посочената в АУАН фактическа обстановка, а възражението на дружеството за неоснователно, административнонаказващият орган издал наказателно постановление /НП/, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ на „Кибера“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.

Районният съд е приел нарушението за съставомерно на посочената в НП норма, но че неправилно административнонаказващият орган е определил размерът на наложената имуществена санкция, предвид липсата на обстоятелства, които да доведат до отежняване административнонаказателната отговорност на санкционираното юридическо лице. С оглед правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН въззивният съд изменя наложената имуществена санкция до законоустановения минимум – 1500 лева.

Касационната инстанция прецени решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

За съставомерността на деянието по чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, от обективна страна, е необходимо да се установи, че работникът престира труд в полза на работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение /ТПО/ – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

В конкретния случай от писмените доказателства, събрани в хода на проверката – Декларация по чл. 399 от КТ, попълнена саморъчно от Ю. С., както и свидетелските показания на С. И. – свидетел по съставяне на АУАН, по категоричен се установява, че С. е престирал труд в полза на „Кибера“ ООД. От посочените доказателства се налага извод, че лицето Ю. С. е бил с определено работно място, работно време, трудово възнаграждение с определена периодичност на получаването му, както и че продължително и многократно последният е престирал труд в полза на „Кибера“ ООД. Правилно районният съд не е кредитирал представените с писменото възражение Декларация от С. С. и Договор за възлагане на СМР от 04.03.2022 г. между „Кибера“ ООД и „Евродент БГ“ ООД за направата на топлоизолация на строителния обект, тъй като те са представени едва с подаване на писмени възражения срещу съставения АУАН, а не при извършената проверка, както и че посочените в тях обстоятелства не отговарят на обективната истина и са противоречиви.

Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните във въззивното производство доказателства се установява, че лицето Ю. С. е извършвал трудовите функции на посочената от АНО длъжност в полза на санкционираното юридическо лице. Налице са данни за възникнало между страните трудово правоотношение. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, т. е. предмет на трудовия договор е самият труд на работника или служителя. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя относно обстоятелството, че не следва да бъде кредитирана от съда Декларацията по чл. 399 от КТ на лицето, тъй като била попълнена под диктовката на проверяващите. Категорично от събраните в хода на въззивното производство свидетелски показания на И. се установява, че С. сам е попълнил декларацията и сам е заявил, че работи за „Кибера“ ООД. Ето защо, съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за начина на попълването на Декларацията по чл. 399 от КТ.

Не може да бъде споделено изложеното в жалбата възражение за липса на фактите, въз основа на които е направен извод за извършено нарушение. Налице точно и ясно описание на извършеното нарушение, от което санкционираното юридическо лице може да разбере в какво е обвинено и да организира адекватно защита си. Предвид установяване наличието на съставомерните признаци на нарушението, то правилен е извода на въззивният съд, че последното е извършено от санкционираното юридическо лице, в качеството му на работодател.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 1657/23.11.2023г. постановено по НАХД № 20233110202626/2023г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Съобразявайки невисоката фактическа и правна сложност на делото, което не се отличава от другите от този вид и обстоятелството, че е приключило след провеждането на едно единствено открито съдебно заседание, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на равната помощ, във връзка с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение № 1657/23.11.2023г. постановено по НАХД № 20233110202626/2022г. по описа на ВРС, ХХІІ състав.

ОСЪЖДА „КИБЕРА“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [жк] [адрес],  представлявано от Д. Г. да заплати на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението не подлежи на обжалване.