РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Радомир, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730101168 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на потребител на
такава, за обект, находящ се в гр. П., кв. „Д.м.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., на стойност 1585,44 лева.
Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице
облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през
процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви
доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи
условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между
страните. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите
условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество
изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответникът не
изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 25.05.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ../2021 г. на ПРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ./23.06.2021 г. по ч. гр. д. № ../2021 г. по описа на РС
– Радомир против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на
1585,44 лева за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ
1
се в гр. Перник, кв. „Д.м.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
168,57 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обосновавало правния интерес на
ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума
в размер на 1585,44 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се
в гр. П., кв. „Д.м.”, бл. ., вх. „.“, ап. .., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 168,57 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2021 г. до окончателното ù
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал
отговор на исковата молба, с който не оспорва качеството си на клиент на ТЕ, както и че
ищцовото дружество е доставяло за процесния период от време в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия в посоченото в исковата молба количество и на сочената от ищеца
стойност.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител
моли съда да постанови решение, съобразявайки се с всички събрани по делото
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т. - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е
подало на 25.05.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Г. Т. В. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Д. м.”, бл. ., вх. „.“, ап. .., за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 2397/2021 г. на ПРС, препратено
по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № ./23.06.2021 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Т. - П.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. Перник, кв. „Д.м.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., е
открита партида на името на Г. Т. В., с абонатен номер .
2
По делото е представен и приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1., том .,
дело № ..../1993 г. на нотариус Д. Д., с район на действие – РС - Перник, от който се
установява, че ответникът Г. Т. В. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ
се в гр. Перник, кв. „Д. м.”, бл. ., вх. „.“, ап. ...
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която е видно, че процесният
топлоснабден имот е бил деклариран от ответника Г. Т. В..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът Г. Т. В. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и
ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ., том ., дело № ../1993 г. на нотариус Д. Д., с район на
действие – РС - Перник, както и декларация по чл. 14 ЗМДТ, че ответникът притежава
качеството „клиент“ на ТЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните,
поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между
същите.
Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност
на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил
правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което
3
следва извод, че ги приема. Общите условия на „Т. - П. АД са общоизвестни и съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва
да докаже и размера на претендираните вземания срещу ответника.
Между страните не съществува спор, че процесният недвижим имот е топлофициран и че до
него е доставяна топлинна енергия през процесния период, в количество, размер и на
стойност, посочени в исковата молба, поради което съдът приема, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1585,44 лева – главница за ползвана топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
По отношение на претенцията на ищеца, касаеща мораторната лихва за забава за периода от
09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., следва да се посочи, че когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е нужна
покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 34, ал. 6
от ОУ). През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на
съобщение за стойността на ТЕ не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което същият е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Предвид липсата на спор между страните относно размера
на дължимата мораторна лихва за забава, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото
дружество мораторна лихва за забава върху неизплатения размер на главницата в размер на
168,57 лева за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
ù плащане.
По изложените съображения и предвид липсата на ангажирани по делото доказателства за
извършени плащания от страна на ответника, съдът намира предявените искове за доказани
по основание и размер и като такива същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 616,20 лева, от които 113,42
лева – внесена държавна такса, 352,78 лева – възнаграждение за особен представител и
150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство,
което съдът определя съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Т. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л.
общ. Ковачевци, обл. Перник, че дължи на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, сума в размер на 1585,44 лева (хиляда петстотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Д. м.”, бл. ., вх. „..“, ап. ...., за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
168,57 лева (сто шестдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), начислена за периода
от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2021 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Г. Т. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л. общ. Ковачевци, обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„М.“, ТЕЦ „Р.“ сумата от 616,20 лева (шестстотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки)
– направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5