О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                 26.03.2019 г.               гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,             І-ви въззивен граждански  състав

На       26    март        2019   година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА            

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                        2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело №337  по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 ГПК.

Делото е във фаза след постановяване на Решение №3/28.01.2019 г., по възз.гр.д.№337/2018 г. по описа на ЯОС, което е необжалваемо.

По делото е постъпила молба, вх.№1131/20.02.2019 г. от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при ЯОП,  за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските относно възложените на Прокуратурата за заплащане такива в размер на 180 лв. за въззивната инстанция. Искането е мотивирано с твърдението, че въззивното производство е образувано по жалба на М.Г. като решението на ЯРС е атакувано в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата над 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв. и в частта за началния момент на лихвата върху присъдената сума за имуществени вреди. С решението на ЯОС жалбата е уважена само в частта за началния момент на лихвата и е оставена без уважение в останалата й част. Следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че Прокуратурата на РБ нито е инициирала въззивното производство, нито е оспорвала началния момент на дължимост на лихвата. При изложените доводи се иска изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като направените от въззивника разноски останат в негова тежест.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК въззивника М.Г. е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за неоснователност на молбата за изменение на решението на ЯОС в частта му за разноските. Иска молбата да бъде оставена без уважение, както и да му се присъдят разноски за производството по чл.248 ГПК, съгласно представен списък.

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решението, чието изменение се иска в частта за разноските, ЯОС е потвърдил решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска на М.Ф.Г. против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за горницата над 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв. Със същото решение ЯОС е отменил решението на ЯРС в частта, с която е постановено, че присъденото обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на сумата от 200 лв. се дължи ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане, като е постановил законната лихва да се дължи считано от 15.05.2018 г. до окончателното изплащане. С оглед този изход по основния спор, съдът с решението е осъдил въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ да заплати на М.Ф.Г. сумата от 180 лв. - разноски за въззивната инстанция (в т.ч. 5 лв. - платена ДТ и 175 лв. - половината от платения за въззивното производство адв.хонорар).

ЯОС намира, че решението му в частта за отговорността на въззиваемата Прокуратура на РБ за дължими разноски е правилно и не е постановено при допусната грешка във фактическите и правни изводи. В производството по ЗОДОВ Прокуратурата на Република България участва като ответник по предявени искове за обезщетение и е равнопоставен гражданско-правен субект, по отношение на който се търси ангажиране и реализиране на гражданската отговорност за вреди от неправомерни правни действия и бездействия на негови служители. С оглед на това правно положение, в производството по ЗОДОВ по отношение на Прокуратурата на РБ е приложима и отговорността за разноски с оглед изхода на спора.

С постановеното по делото решение въззивната жалба на въззивника Г. е уважена частично. С оглед изхода на въззивното производство решаващия съд е разпределил между страните и отговорността за разноските в производството, определяйки ги съобразно правилата на чл.78 ГПК. В тази връзка неоснователно и не кореспондира с данните по делото твърдението на Прокуратурата на РБ, че нито е инициирала въззивното производство, нито е оспорвала началния момент на дължимост на лихвата. Действително въззивното производство е образувано по жалба на М.Г., по която от ПРБ отговор не е депозиран, но в проведеното по делото о.с.з. на 08.01.2019 г. в пледоарията по същество участващият прокурор е заявил становище за неоснователност на въззивната жалба, в т.ч. и досежно датата от която е присъдена лихва и е поискал решението, в обжалваните части да бъде потвърдено.

При тези фактически данни, в постановеното решение, съдът е изложил мотиви, защо разпределя разноските между страните по съответния начин. Предпоставки, които да доведат до промяна на изводите на съда по въпроса за разноските не са налице, а доводите на Прокуратурата на РБ молбата им не се споделят. Ето защо и молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и следва да се остави без уважение искането на М.Г. за присъждане на разноски за производството по чл.248 ГПК в размер на 200 лв. за заплатено адв.възнаграждение. Това производство не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (така Определение №627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.№696/2014 г., ІІІ ГО на ВКС; Определение №114/20.05.2016 г. по ч.гр.д.№1847/2016 г., ІІ ГО на ВКС; Определение №196/12.06.2015 г. по гр.д. №9/2015 г., І ГО на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така Определение №683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.№5089/2015 г., ІІІ ГО на ВКС).  Поради тази причина интересът в това производство макар и материален, не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл.248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. Ето защо и претенцията на М.Г. за присъждане на разноски за производството по чл.248 ГПК в размер на 200 лв. за заплатено адв.възнаграждение се намери за неоснователна и се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ЯОП, за изменение на Решение №3/28.01.2019 г., по възз.гр.д.№337/2018 г. по описа на ЯОС в частта за разноските относно възложените на Прокуратурата за заплащане такива в размер на 180 лв. за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Ф.Г. да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати разноски в размер на 200 лв. за настоящото производство по чл.248 ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.