Решение по дело №1230/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260113
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630101230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260113 / 20.11.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.М., 20.11.2020г.  

                                                       

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - М., Първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                                          

При секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1230 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.М.П. xxx срещу К.А.П. от с.с. по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът твърди, че сключили граждански брак с ответницата на 31.07.1988г. в гр.М., за което е съставен акт за граждански брак № 0247 от същата дата, като от брака си имат родено едно дете М. П. П., родена на xxxг. в гр.М., която към момента е навършила пълнолетие и си има свое семейство.  

Поддържа, че през месец септември 2018г. се разделили с ответницата, като всеки има свой живот.

Твърди, че по време на брака придобили два недвижими имота в с. Д-р Й., на ул.Л., в едната къща живее той, а в другата ответницата и всеки от тях се грижи за имота, който обитава.

От раздялата до настоящия момент заявява, че не поддържат никаква връзка помежду си, всеки един води свой живот и не се интересува от другия. Твърди, че роденото дете със семейството си живее при майка си, ответницата по делото. 

Ищецът твърди, че бракът им е окончателно разрушен, съществува само формално и е лишен от съдържание, поради изцяло промененото отношение един към друг.

Ищецът твърди, че липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията му с ответницата към заздравяване на брака.

Ищецът заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според него съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.

Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, като не се произнася по въпроса за вината.

Семейното жилище в с.Д-р Й., обл.М., ул.Л. №7 да се предостави за ползване на него П.М.П..

Поддържа след допускане на развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име И., както и съдът да не се произнася за издръжка помежду им, тъй като са в работоспособна възраст и не претендират такава.

Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.

По същество, чрез пълномощника си адв.Б., поддържа предявения иск за прекратяване на брака чрез развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината.  

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът К.А.П. xxx не представя отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод.

В открито съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 31.07.1988г. в гр.М., за което е съставен е акт за граждански брак № 0247/ 31.07.1988г. на Община М.. От брака си съпрузите имат родено едно дете М. П. П., родена на 10.06.19909г., навършила пълнолетие.

Съпрузите са разделени от около 2 години и половина, 3 години.

В населеното място, в което живеят до фактическата раздяла, всеки един от тях има недвижим имот, който обитава към момента.

От раздялата съпрузите не се търсят, не поддържат никакви контакти помежду си. Ответницата работи в чужбина, а когато се прибира в България живее в имота, който е придобила. Не търси съпруга си и не му се обажда.

Ищецът живее отделно, в друг имот, който обитава с майка си, свид.С..

Между страните липсва взаимно уважение и доверие, не са правили опити да се съберат в периода на фактическата раздяла, а и не желаят това. Помежду им липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията и заздравяване на брака. 

Бракът между съпрузите съществува само формално.  

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, твърденията на ищеца, така и от показанията на разпитания свидетел М. П. С., майка на ищеца, чийто показания съдът кредитира. Свидетелката има преки наблюдения от съвместния живот на страните, разпитана същата поддържа, че съпрузите не живеят заедно от около 2 години и половина, почти 3 години. Ответницата работи в чужбина, а когато е в страната живее отделно, не търси съпруга си, не се срещат, не си говорят дори и по телефона.

Заявява, че не е възможно бракът между страните да продължи да съществува, както и да бъде заздравен.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката М. П., тъй като същата има преки впечатления от живота на страните и твърденията й   кореспондират с твърденията в исковата молба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство, доверие и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.

Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като никоя от страните не е поискала това. 

Семейното жилище, находящо се в с.Д-р Й., обл.М., ул. Л. №7, в което съпрузите са живяли и което е собственост на ищеца, следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, който е заявил такова искане.

След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

Ищецът е поискал след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име И.. С прекратяването на брака отпада основанието, на което съпругата да носи фамилното име на своя съпруг и тъй като е направено искане в тази насока на основание чл.53 от СК следва да бъде допусната тази промяна, като в бъдеще ответницата носи фамилно име И..      

         Съобразно този изход на делото и на основание чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-М. допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, ДТ за промяната на фамилното име в размер  на 15.00 лева, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК.

На основание горното, съдът

 

                                      Р       Е       Ш      И  :

 

         ДОПУСКА РАЗВОД между П.М.П. ЕГН xxxxxxxxxx адрес xxx и К.А.П. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 31.07.1988г. в гр.М., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0247/31.07.1988г. на Община М., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

         Относно ползването на семейното жилище:

След прекратяването на брака ползването на семейното жилище в с.Д-р Й., ул.Л. №7, се предоставя за ползване на ищеца П.М.П..

След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

ДОПУСКА промяна във фамилното име на ответника К.А.П. като след прекратяването на брака същата ще носи фамилно име И..   

ОСЪЖДА П.М.П. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА К.А.П. да заплати по сметка на Районен съд М.  ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.     

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд М., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: