РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Самоков, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 338 по описа на
съда за
Кооперация „Потребителна кооперация”, гр. С. обжалва Наказателно постановление № Ю-44/04.06.2018
г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – С.
област, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Сн.
О., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага
съображения в подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си адв. Б. Б., който
оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното
нарушение на Закона за храните /ЗХр/ срещу
жалбоподателя е издадено наказателно постановление /НП/ в законоустановения
срок от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗХр,
без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че при проверка, извършена от свидетелите Ж.Н. – актосъставител и Л.Д. –
свидетел по АУАН, двамата на длъжност „г. и.” в отдел
„Контрол на храните” в ОДБХ – .област, на 09.02.2018 г. в с. Н. с., Община
С. в обект, стопанисван от кооперацията – жалбоподател и представляващ магазин
за хранителни стоки, е установено, че на рафтове и стелажи в търговската зала
на обекта са съхранявани заедно с годни за консумация храни и такива с изтекъл
срок на трайност, както следва: 1/. 1 бр. кифла с мармалад, производител
ЕТ „М. С.”, „най-добър до 27.01.2018 г.”; 2/. 7 бр. опаковки по 100 гр.
печени слънчогледови семки „Д.”, производител „Ядки Д.” ЕООД, от които 4 бр. –
„най-добър до 01.12.2017 г.” и 3 бр. – „най-добър до 15.01.2018 г.”; 3/.
7 бр. опаковки по 60 гр. мини кроасан „7 d.” с пълнеж с ванилов аромат,
производител „Ч. Б.” АД,
„най-добър до 26.11.2017 г.”; 4/. 1 бр. опаковка по 60 гр. мини кроасан
„7 days” с ягодов пълнеж, „най-добър до
14.10.2017 г.”; 5/. 1 бр. опаковка по 60 гр. мини кроасан с аромат
/италианско пенливо вино/, „най-добър до 15.11.2017 г.”; 6/. 3 бр.
опаковки по 110 гр. кроасан „7 d.” с какаов пълнеж, „най-добър до 13.01.2018 г.”; 7/. 5 бр. опаковки
по 80 гр. кроасан „7 d.” с какаов пълнеж, „най-добър” до 20.12.2017 г.”; 8/. 3 бр.
опаковки по 330 гр. конфитюр ягода, производител „Н.
От детайлния и съвкупен анализ на
показанията на свидетелите Н. и Д. се установява, че по време на проверката обектът
работел и на различни места на рафтове и стелажи в търговската му зала сред
останалите стоки били разположени и храни, от чиито етикети било видно, че към
датата на проверката са с изтекъл срок на трайност, като на тях били поставени
обозначения за цени. Своите констатации свидетелите Н. и Д. отразили в доклад
от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, в който
описали конкретните характеристики на храните с изтекъл срок на трайност,
посочени по-горе. Докладът бил съставен на място в деня на проверката и бил
подписан от Е. И., работеща като продавач в обекта. Съдът кредитира показанията
на свидетелите Н. и Д., тъй като те са логични, последователни и безпротиворечиви, а и не се опровергават от други
доказателства.
От анализа на тази
доказателствена съвкупност се налага несъмнен извод, че в деня на проверката в
стопанисвания от жалбоподателя обект са били предлагани за продажба описаните
по-горе храни, които са били негодни за консумация от хората.
По смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗХр
„негодна храна за консумация от човека“ е храна, която е неподходяща за
употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични
промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.
Думите „най-добър до …“ на опаковките на горепосочените храни сочат, че това е
формулировка на срок на минималната им трайност в съответствие с т. 1.а. от
Приложение Х към чл. 24 от Регламент (ЕС) 1169/2011 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 25.10.2011 г., който се прилага за етикетиране на храни на
основание чл. 2 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето
на храните /обн. ДВ, бр.
102/2014 г./. Без да е необходимо да се навлиза в подробен анализ на
съответствието между терминологията, използвана в Регламент № 1169/2011 г. и в
българския Закон за храните, е необходимо да се отбележи, че съпоставителното и
систематическото тълкуване на тези два нормативни акта налага извод, че „срок
на трайност“ съгласно ЗХр.
е общо понятие, което обхваща в себе си понятията „срок на минимална трайност“
по смисъла на чл. 2, параграф 2, б. „с“ от Регламент 1169/2011 г. и „срок на
годност“ по смисъла на чл. 24, параграф 1 от същия регламент. Това е така,
защото от една страна в чл. 10, ал. 1 от ЗХр
е установено изискване при етикетирането на храната да се включат данни за
срока на трайност, а от друга – в ЗХр
не се използват понятията „срок на минимална трайност“ и „срок на годност“ и те
нямат самостоятелно правно значение според този закон. Наред с това, съгласно §
1, т. 34 от ДР на ЗХр. с
изтичането на срока на трайност храната става „неподходяща за употреба според
нейното предназначение“, а това обстоятелство е определящо за легалната
дефиниция на „негодна храна за консумация от човека“. С други думи – негодна
храна за консумация от човека по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗХр е не само бързоразваляща се храна с изтекъл „срок на годност“,
определен в съответствие с чл. 24, параграф 1 от Регламент 1169/2011 г., която
след кратък период от време може да представлява непосредствена опасност за
човешкото здраве, а и храна с изтекъл „срок на минимална трайност“, тъй като
след този срок тази храна губи специфичните си свойства дори при подходящо
съхранение /чл. 2, параграф 2, б. „с“ от Регламент № 1169/2011 г./, т. е. и в
този случай тя е неподходяща за
употреба по предназначение. Затова, дори на етикета на храната да е посочен срок
на минималната й трайност с думите „най-добър до…“, след изтичането му тази
храна е негодна за консумация от човека. По тези съображения посочените по-горе
храни, установени при извършената от свидетелите Н. и Д. проверка, с
отбелязване на опаковките им „най-добър до … /съответна дата/“ са били към 09.02.2018 г. с изтекъл срок на
трайност и поради това – негодни храни за консумация от човека по смисъла на §
1, т. 34 от ДР на ЗХр.
Процесните храни са се намирали в търговската зала на обекта, до която имат достъп
неограничен кръг потребители, били са обозначени с цени и са били разположени сред
други стоки, което обосновава извод, че те са били представени и предлагани за
продажба. Поради това и по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр храните с изтекъл срок на трайност са били
пуснати на пазара.
Съгласно § 1, т. 60 и т. 61 от ДР
на ЗХр „търговия” е процес на внос, износ, съхранение, транспорт,
продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за
обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри
от храни, а „търговец на храни” е всяко физическо или юридическо лице, което се
занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.
Следователно щом като – за да се
считат храните пуснати на пазара по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр – предлагането им за продажба е приравнено на тяхната
продажба, то ако тези храни са с изтекъл срок на трайност и поради това –
негодни за консумация от хората, отговорност за нарушение на забраната по чл.
20, ал. 1, т. 3 от ЗХр за пускане на пазара на такива
храни носи търговецът на храни, който осъществява продажбата им като търговия
по смисъла на § 1, т. 60, вр. т. 61 от ДР на ЗХр. В
случая тази отговорност се носи от кооперацията-жалбоподател, която към датата
на проверката е била търговец на храни, тъй като е безспорно, че тя е стопанисвала
търговския обект – магазин за хранителни стоки в с. Н. с., Община С.към тази дата.
Затова доводите на пълномощника
на жалбоподателя, че отговорност за нарушението на тази забрана в случая следва
да носи физическото лице, изпълняващо трудовата функция на продавач в обекта, а
не търговецът на храни, какъвто е жалбоподателят, са неоснователни. Вярно е, че
в определени случаи – например, но не само – ако физическото лице-продавач е и търговски
пълномощник на стопанисващия обекта търговец, неговата лична
административно-наказателна отговорност за нарушение на забраната по чл. 20,
ал. 1, т. 3 от ЗХр евентуално би могла да бъде
ангажирана при определени предпоставки, но очевидно настоящият случай не е
такъв с оглед представените доказателства единствено за трудово правоотношение
между продавача и кооперацията-жалбоподател.
От друга страна, обстоятелствата
дали в стопанисвания от жалбоподателя обект е внедрена Система за оценка на
опасностите и контрол на критичните точки (HACCP - система) и дали във връзка с
установеното нарушение жалбоподателят в качеството си на работодател на
работника – продавач в обекта е реализирал дисциплинарната му отговорност, са
без правно значение по настоящото дело и съдът не обсъжда ангажираните в тази
насока писмени доказателства.
Както вече се посочи,
кооперацията-жалбоподател носи отговорност за пускането на пазара на храни в
стопанисвания от нея обект – магазин за хранителни стоки в с. Н.с., Община С.. Поради това безспорно установеното в този
обект пускане на пазара на гореописаните храни, които са негодни за консумация
от хората, в нарушение на забраната по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр, е съставомерно от обективна
страна като административно нарушение по чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр.
Имуществената отговорност на
кооперацията – жалбоподател, която е юридическо лице, е обективна с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината
като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.
Ето защо изводът на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр, е
законосъобразен.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в законоустановения й диапазон съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗХр – от 1000 лв. до 2000 лв., като я е индивидуализирал в
минималния й законоустановен размер от 1000 лв., който не подлежи на намаляване
от съда.
Извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, т. е. на просто извършване,
поради което липсата или незначителността на вредни последици от него не следва
да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. По делото не са
ангажирани и доказателства за смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Напротив – нарушението има за предмет
разнообразни по асортимент храни в немалък брой опаковки, на значителна част от
които срокът на трайност е изтекъл месеци /а на част от храните – и години/ преди проверката. Освен това храните
са предлагани за продажба в търговски обект в населено място с оскъдна
търговска инфраструктура, където потребителите практически нямат голям избор
откъде да пазаруват. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са
налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № Ю-44/04.06.2018 г.,
издадено от д-р Л.М. Л., на длъжност Д. на Областна дирекция по безопасност
на храните – С. област.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: