Р Е
Ш Е Н
И Е № 103
08.04.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №30 по описа на съда за 2020 г.
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ЛОГИСТИК
БГ“ ООД със седалище в гр.Стара Загора, чрез процесуален представител - адв. З.,
против Заповед №ФК-916-0031667 от 11.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорващият бил недоволен от
визираната заповед, с която му се налагала ПАМ – запечатване на търговски обект
– ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Стара Загора, „Околовръстен
път“, зона Летище, складова база, ведно със забрана за достъп до обекта за срок
от седем дни.
Оспорващият твърди, че мярката била
наложена за това, че на 04.11.2019г. в 11:45 часа при извършена проверка на
посочения търговски обект било констатирано, че дружеството, като задължено
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ не спазило изискванията на тази
наредба, тъй като за периода от 01.10. – 02.10.2019г. не предавало данни от
нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично
предавани на всеки шест часа, които давали възможност на органа по приходите да
определя наличните количества гориво в резервоарите за съхранение в обекта.
Жалбоподателят описва каква фактическа обстановка се визира от органа в
заповедта. Сочи, че било установено по несъмнен начин, че на 02.10.2019г. от
дружеството било въведено в експлоатация нова ЕСФП, отговаряща на новите
изисквания на наредбата. Това се установявало и от сключен договор на
оспорващия с „ИЗОТСЕРВИЗ-СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД от 13.06.2019г. и др. изброени
документи. Именно въз основа на този договор от 13.06.2019г. оспорващият твърди,
че действал напълно добросъвестно и законосъобразно, като срещу възнаграждение
възложил на доставчика „ИЗОТСЕРВИЗ-СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД внедряване на системата
за контрол и заплатил за тази услуга. До поставянето на новата система
действала старата, която била напълно изправна.
Твърди, че поради технически причини
новата система не заработила на 30.09.2019г. което наложило да бъде монтирана
от друг специалист от гр. Пловдив. До момента на монтиране на новата система и
видно от цитирани дневни отчети от дати 01 и 02.10. 2019г. органът по приходите
можел да направи пълен разчет на продаденото и отчетено от колонката количество
гориво. Освен и видно от проверката органът по приходите не установил различи в
доставеното и отчетено количество гориво в периода на процесните осем часа
/работните часове на 01.10.2019г./. Жалбоподателят нямал съзнанието, че
непредавайки данни през тези шест часа, ще ощетявал фиска по някакъв начин, а
напротив ежедневно и месечно издавал финансов отчет, в който отразявал всички
продажби на горивото от бензиноколонката. Това давало възможност органа по
приходите във всеки един момента да установява наличното количество гориво в
бензиностанцията, както към датата на нарушението- 01.10.2019г., тъй като на
02.10.2019 новата система е в действие и от органа по приходите няма отчетени
разлики между полученото, продаденото и отчетено от дружеството гориво, което
се ползвало единствено за служебното ползване на автомобилите на търговеца.
Нямало установено отклонение при отмерването и калиброването на системата.
По тези доводи се счита, че жалената
заповед била незаконосъоразна и не съответстваща на целта на закона.
Аргументират се доводи в насока нарушаване на чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.22 от ЗАНН, като се цитира практика на административен съд Стара Загора и ВАС. Твърди
се, че съобразно утвърдената съдебна практика ПАМ имат за цел да предотвратят
или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или отстранят вредните
последици от него. Преценката за съотв. на ПАМ със закона следвала да се
извършва в съотв. с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по
чл.186, ал.1 от ЗДДС. Наложената ПАМ в конкретния случай за срок от седем дни,
не отговаряла на нито една от целите на ПАМ, закрепени в чл.22 от ЗАНН. Излагат
се и конкретни фактически аргументи. Излага се и довод, че нарушението било
маловажно и дължащо се на технически причини, не зависещи от оспорващия, нито
бил ощетен фиска, нямало умисъл в действията, нито настъпили вредни последици и
нарушението било първо по ред.
На последно място се твърди, че при
упражняване на правомощията за определяне на конкретните параметри на ПАМ
органът действал в оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежал единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на
пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ
от седем дни било в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, но
в обжалвания акт не били изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка на
подобна дълга по време мярка и защо била в съответствие със закона. Изложените
мотиви относно налагането на мярката и нейния срок били общи.
Оспорващият, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа оспорването по
изложените доводи. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и моли за потвърждение на
заповедта, а относно срокът на действие на мярката сочи, че срокът бил до 30
дни, а конкретния от седем дни клонял към минимума. Претендира разноски. От
юрк. Т. / с пълномощно по делото/ се представят и писмени бележки, където се
излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и
законосъобразността на заповедта.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.10.2019г. служители на НАП
извършили проверка на обект „ведомствена бензиностанция“, находяща се в град
Стара Загора, околовръстен път, зона Летище, стопанисван от „ЛОГИСТИК БГ“ООД.
Съгласно обективираните констатации в протокола било установено, че дейността
на дружеството, свързано с бензиностанцията било зареждане на служебни
автомобили за собствени нужди и не се извършвала търговия на свободна продажба.
В обекта бил наличен един резервоар за дизелово гориво с общ обем от 8001
литра, една бензиноколонка с един брой пистолет за дизелово гориво. От
направения оглед не било установено наличие на неизползвани съдове за
съхранение на гориво. Било установено, че на 01. И 02. Октомври имало
регистрирани продажби /зареждане на гориво/. Бил установен и мотиран ЕСФП от
посочен модел и рег. номер от дата 02.10.2019г. В раздел „други констатации“ от
протокола било посочено и следното: при направена справка в ИС на НАП за периода 01.10. до 02.10.2019г., вкл. не
били постъпили данни по изградената дистанционна връзка автоматично за всяка извършена продажба.
На 11.12.2019г. от Началник отдел
„ОД“- Пловдив в ЦУ на НАП по отношение на оспорващия била издадена процесната
заповед, с която била наложена ПАМ – запечатване на търговски обект „ведомствена
бензиностанция“, находяща се в гр. Стара Загора, Околовръстен път, зона Летище,
Складова база за срок от седем дни. Заповедта била съобщена на единия от
законните представители на 07.01.2020г.
Част от административната преписка
са: заверени копия от два броя дневен финансов отчет за дати 01. и 02. октомври
2019г., първия на обща стойност 1513.54 лв., втория за 300 лева /л.68/; заповед
за опровамощаване /л.53/; справка от системата на НАП за регистрирани данни от Z задачи за FDRID
3975866
от дата първи до втори октомври 2019г. /л.72/.
Към жалбата се прилагат: договор от
13.06.2019г. и график Приложение 1; фактура; сервизна книжка с данни за
въвеждане на ЕСФП на 02.10.2019г. в 15,18 часа /л. 26/; свидетелство за
регистрация на ФУ №3637 от 02.10.2019г.; договор за абонаментно техническо
обслужване от 02.10.2019г.; дневен фискален отчет от 01.10.2019г. от 08:18 часа
за 2159, 64 лева.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта – оспорването е
допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения
преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред
местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по
см. на чл.159 от АПК.
По същество – съдът е длъжен да извърши
служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички
основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, Съдът намира следното:
По валидността – процесната заповед е
валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на
чл.186, ал.3 от ЗДДС/, за което се представя и надлежно не оспорено писмено
доказателство /вж. л.53-54 и л.93/. Ето защо процесната заповед е валиден
административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.
Не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени
правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички
реквизити, вкл. обективира подробна фактическа мотивировка на властническото
волеизявление за налагане на конкретната ПАМ и срокът на нейното действие. Ето
защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Проверен с оглед съответствието на
заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът приема следните
доводи и изводи:
Процесната заповед е правно основана на
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.Г от ЗДДС, като от обективна страна се
претендира нарушение на чл.3, ал.3, вр. с ал.12 от Наредба № Н-18/2006г., във
вр. с чл.118, ал.8 и ал.4, т.5 от ЗДДС. Конкретно обективираните в нея факти и
обстоятелства са, че при извършена на 04.11.2019г. проверка на търговския
обект, стопанисван от настоящия жалбоподател, а именно – ведомствена
бензиностанция, контролните органи установяват, че дружеството като задължено
лице по чл.3 от въпросната наредба не предава по установената дистанционна
връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Цитира се в този
смисъл нормата на чл.3, ал.3 от наредбата, която предвижда задължение за такова
лице да предава на НАП по установена дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива и че за тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерната измервателна система за обем на течни горива с информационен изход
за свързване към централното регистриращо устройство на ЕСФП..“. Допълнително в
заповедта се сочи, че ал.3 кореспондира на ал.12 от член 3, според която лице,
което извършва зареждане на техни горива по чл.118, ал.8 от ЗДДС за собствени
нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно
прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, също са длъжни да регистрира и отчита зареждането по
реда на ал.2 и ал.3….“.
Сочи се още в заповедта, че адресатът на
заповедта е лице, попадащо под действието на §22, ал.1 от ПЗР към Наредбата за
изменение на Наредба Н-18 / обн. в ДВ бр.52/2019г./ и същото следва приведе дейността си с въведените нови
изисквания в срок до 31.07.2019г., а по изключение до 30.09.2019г., като
проверяваното лице изпълнило установените предпоставки като представило данни
за сключен договор за закупуване на ЕСПФ
от одобрен след 31.03.2019г. тип, както и график за въвеждане в експлоатация на
ЕСПФ, но след изтичане на законоустановения срок и за периода от 01 –
02.10.2019г., вкл. същото използвало ЕСПФ, което не отговаря на нормативните
изисквания и изискуемите се данни не постъпвали в НАП по установената
дистанционна връзка. Използваната ЕСПФ до 02.11.2019г. /?/ била с визирани
индивидуализирани данни, които обаче не отговаряли на новите изисквания. Допълнително
от фактическа страна се посочва, че проверяваният е с активна регистрация по
ЗДДС, в проверявания обект има един брой подземен резервоар за дизелово гориво
с общ обем от 8001 литра, свързан с една бензиноколонка с пистолет за зареждане,
като при проверката е установено, че на 01 и 02.10.2019г. в търговския обект
има извършвани зареждания на гориво /видно от наличните в КДФО данни – дневни
отчети с №№2630 и 2640, първият с общ оборот от 1513,34 лв., вторият – с оборот
от 300 лева, като за тези период не са изпращани данни от нивомерната
измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на
всеки шест часа чрез фискалното устройство по установена дистанционна връзка към
НАП.
Това мотивира органа да приеме, че има
нарушение на чл.3, ал.3, вр. с ал.12 от Наредба №Н-18/2006г., вр. с Приложение
№1 от ПЗР към НИ на Наредбата – функционални изисквания – раздел III, т.1, б. Е, предл.
Първо, във вр. с чл.118, ал.8 и ал.4-5 от ЗДДС, което съставлява основание по
см. на чл.186, ал.1, т.1, б. г от ЗДДС за налагане на ПАМ – запечатване на
търговския обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Стара Загора,
Околовръстен път, зона Летище, Складова база и забрана за достъпа до него за
срок от седем дни.
Жалбоподателят не оспорва така визираните
от ответника в заповедта конкретни факти, вкл. че е задължено лице по чл.3 от
наредбата, че извършва продажба на течно гориво /дизел/ в обект ведомствена
бензиностанция, както и че по отношение на същото е налице задължение, след
30.09.2019г. да има изградена ЕСПФ, съобразно новоустановените в норматива
изисквания за предаване по установения начин и ред на данни за наличните
количества гориво в резервоара за съхранение на горивото, наличен в обекта.
Напротив в жалбата изрично се твърди, че оспорващият има закупена ЕСПФ,
отговаряща на новите изисквания, както и такава му е доставена, но технически е
пусната в експлоатация на 02.10.2019г. и регистрирана в НАП под № 4346222. Тези
негови твърдения надлежно се удостоверяват вкл. чрез приложените към жалбата
писмени доказателства, /вж. л.26-27/, но те потвърждават твърденията на
ответника, че на 01.10.2019г. изискуемата се ЕСПФ не е инсталирана в срок и
съотв. технически не е имало възможност за предаване по изградена дистанционна
връзка в НАП на данни за наличните в резервоара количества гориво. От
доказателството на л.26, където се сочи дата, час и минута на въвеждане в
експлоатация на ФПР – „02.10.2019г., 15 часа, 18минути“, по скоро индицира за
вярност на твърдението на ответника, че и на 02.10.2019г. също не е спазено
нововъведеното изискване на инсталиране на ЕСПФ по одобрени след 31.03.2019г.
тип и неговото свързване с НАП за предаване по дистанционна връзка на
конкретните данни на всеки шест часа.
Ето защо, Съдът приема за безспорни
визираните в заповедта обстоятелства, които обосновават ответника да приеме извода
му за допуснато неспазване на изискванията на конкретно визираните текстове от
наредба №Н-18 и явяващи се основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б.Г от ЗДДС за
налагане на процесната ПАМ.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1., б. „г“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което – т. 1.
не спази реда или начина за: б. г) подаване на данни по чл.118 в Националната
агенция за приходите. Редът и начина за подаване на данни по чл.118 и конкретно
тези по ал.4 от текста се установяват именно в Наредба Н-18/2006г., като с
съгласно чл. 3, ал. 3, вр. с ал.12 от Наредба № Н-18/2006г ., алинея (3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.,
изм. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип
се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за……, а съгласно алинея (12) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2015 г.,
доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) лице, което извършва зареждане на течни горива
по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за
собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари
с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по
реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или
инсталации за производство и/или отопление.
Конкретните и безспорно установени факти сочат, че
оспорващият, като задължено лице на първи и втори октомври 2019г. извършва
зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарен подземен резервоар
за съхранение на течни горива с вместимост над 1000 литра /вж. дневните отчети/,
като на тези два дена същото няма надлежно въведена в експлоатация ЕСПФ от
новия одобрен тип, чрез която да се осъществява дистанционна връзка с НАП за
предаване на актуални данни за конкретно намиращите се количества гориво в
резервоара. Т.е. безспорно от обективна страна се доказва да има извършено
нарушение на въведеното изисквания в чл.186, ал.1 т.1, б. г от ЗДДС, вр. с
чл.3, ал.12, вр. с ал.3 от наредба Н-18/2006. Проявлението на тези правно
релевантни факти, визирани и от ответника в неговата заповед, сочат, че същият
законосъобразно издава на соченото правно основание процесната заповед за
налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект, ведно с кумулативно
предвидената мярка, „забрана за достъпа до обекта“, съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Нормите в данъчното законодателство са императивни
и следва да се тълкуват стриктно.
Член 186, ал.1 от ЗДДС установява, че мярката се налага за
срок „до тридесет дни“. Конкретно определения срок на процесната мярка е седем
дни. Несъмнено чрез налагането на въпросната ПАМ законодателят преследва
определени легитимни цели. Разбира се като всеки административен акт и този
следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, което включва и
принципа на съразмерността. Този принцип постановява, че едно
властническо волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на
лицата, негови адресат, в по-голяма степен от необходимото за постигане на
целта, за която се издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права
и интереси, следва да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за
засегнатото лице и с нея отново да се постига целта на закона.
Именно в тази насока са
основните възражения на оспорващия досежно незаконосъобразност на процесната
заповед, като същият твърди, че конкретно определеният срок на
продължителността на ПАМ от седем дни е несъразмерно дълъг на допуснатото
нарушение. Твърди, че изложените мотиви в насока обосновка на срока са общи, не
конкретни и че определеният срок на мярката нямало до доведе до постигане на
преследваните с нея цели, но щял да доведе до ограничаване в значителна степен
на правата на жалбоподателя.
В самата заповед издателят
излага отделни мотиви относно продължителността на срока, като те се свеждат до
отчитане на следните обстоятелства - тежестта на нарушението и последиците от
същото, видът на търговския обект и характера на дейността. Мотивират се още и стандартните
за този тип актове доводи в насока, че неспазването на въпросните задължения
винаги води до негативни последици за фиска, тъй като така се стига до
невъзможност за проследяване движението на количеството доставено и заредено
гориво, както и съхраняваното такова; създава се у контролния орган невярна представа
за тези обстоятелства, вкл. къде се намира горивото и как се реализира то, че
течните горива са стоки с висок фискален
риск и за да не се допуска не регламентирано използване на наличните
количества за лицето имало задължение, като визираното, чрез които се създавало
и сигурност относно движението на тази стока.
Мотивира се още и че с
това поведение се засяга утвърдената данъчна дисциплина и че въпросното лицето
така показва поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, чрез
организация на обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. На последно място се коментира принципът на съразмерността и
че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконни практики в обекта и постигане като резултат правилното отразяване
на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректно и недопускане на вреда за фиска.
При издаване на акт като процесния, когато органът действа в условия на
обвързана компетенция, единствената преценка, която той може да направи в
условия на оперативна самостоятелност е единствено по отношение на решението му
относно продължителността на срока на принудителната административна
мярка. С
процесната заповед се постановява запечатване на търговския обект за срок от 7
дни, при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. Настоящият
съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по случая, че така
определеният срок от 7 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него, макар и да е под средния от законово определения максимален срок, не отговаря
на тежестта на нарушението, както и не е съобразен с целите, които се предвиждат
в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което и процесната заповед се явява
незаконосъобразна по този довод. Въпреки че в заповедта има изложени
съображения за определената продължителност, които наистина са стандартните при
този вид актове, поради което и те не отчитат сами по себе си нито характера на
извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на търговеца, още
по-малко спецификата на случая и проверявания обект. Тези обстоятелства обаче
влияят в значителна степен върху така коментираното решение относно срока,
защото те сочат, че и по-къс срок от седем дни е напълно достатъчен за
постигане на така прокламираните цели, защити и прочие общи положения.
На първо място е видът на
проверявания обект - ведомствена
бензиностанция, която служи единствено и само за задоволяване нуждите на самия
търговец, а не и за реализиране на печалби от продажбата на течни горива. На
второ място – периодът на нарушение е твърде къс, формално един работен ден. На
трето място е и поведението на самото проверявано лице. По делото няма данни,
нито твърдения за извършени други правонарушения от дружеството от вида на
процесното, нито данни за установени
разлики /излишък или липса/ в установените като налични количества в
резервоара за съхранение на горивото. В този смисъл и няма как да се приема за
обоснован довода, че поведението на
лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина. Това съждение не се
подкрепя по никакъв начин нито в заповедта, нито чрез данните от преписката. Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. Несъмнено налагане на ПАМ и установено от нашия
законодател правно средство в защита на важен обществен интерес – опазване на
фиска, правилно установяване на данъци и пр., но предвид конкретиката на случая
настоящият съд приема, че същата би постигнала преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска продължителност
на срока от тази, която е определена от ответника и който срок ще е в пълно съответствие
с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до накърняване/засягане
на правата на конкретния търговец повече от необходимото. В заключение съдът
приема, че определената продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с
прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения.
Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на
права и законни интереси на дружеството в степента, в която ще бъдат засегнати
при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в
обекта за период от седем дни. В този смисъл обжалваната заповед налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя
извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
изискванията на чл. 6, ал. 2
от АПК и не съответна на целта на
закона.
Ответникът следва да има в предвид, че общо формулираните мотиви за
определяне продължителността на срока на ПАМ, свързани със значимостта на
охраняваните обществени отношения и на държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, поради своята бланкетност не могат да изпълнят
изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за надлежна мотивираност на срока на
мярката. Липсата на конкретни и относими фактически основания за определената
продължителност на срока на ПАМ, съставлява нарушение на изискването за
мотивираност по см. на чл.186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК и самостоятелно основание
за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
С оглед този краен правен извод за
основателност на оспорването, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените и своевременно поискани от жалбоподателя негови разноски, които се
доказват в размер на 350 лева, съгласно представения списък на л. 94 от делото.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЛОГИСТИК БГ“ ООД със седалище в гр. Стара
Загора, ххххЗаповед за прилагане на ПАМ № ФК-916-0031667/11.12.2019г.
на Началник отд.“Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП-София да заплати на„ЛОГИСТИК БГ“ ООД със седалище в гр. Стара
Загора, ххххделоводни разноски в размер
на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на Р.България по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: