Р Е Ш Е Н И Е
№
I-139
01.11.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от съдия М.Карастанчева в.гр.д. № 1541 по описа за 2019г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна
жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева – юрисконсулт на ОДМВР Бургас против Решение № 2153/11.09.2019г.
по гр.д. № 5420/2019г. по описа на РС Бургас.
Жалбоподателят счита решението за неправилно
поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е
държавен служител, работещ на смени, положил е нощен труд, който бил отчитан
ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа,
времето на разположение и положен труд по време на официални празници. Твърди,
че положения нощен труд бил своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи, представени и приети като доказателства по
делото. Предвидено било, че за всеки
отработен час през нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева. Необоснован бил изводът на съда за наличие на разлика от
155,58 часа между отчетен и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него,
както и че този труд е извънреден и че следва да се заплати съобразно часовата
ставка за извънреден труд. Незаконосъобразно била приложена субсидиарно Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Не било отчетено
обстоятелството, че в процесния период действали подзаконови нормативни актове,
уреждащи реда за организация и разпределение на работното време, неговото отчитане
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР – Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. като бил идентичен
чл. 3, ал. 3, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Регламентация за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд
между 22,00 часа и 06,00 часа в двете наредби липсвал. Не била налице празнота
в нормативната уредба, а специална регламентация, която предвиждала друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.
142, ал.1, т. 1 ЗМВР. Дори да се приемело за законосъобразно препращането към
НСОРЗ при приравняване на нощния труд към дневен се получавал коефициент 1
(8часа нощен труд към 8 часа дневен), а заявения с исковата молба 1,143 се
получавал при равняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което било
приложимо при трудови правоотношение по КТ и ЗДСл, но не и в настоящия случай.
Поддържа, че работникът не работил извънредно. Счита за неоснователна
претенцията за преобразуване на нощен труд в извънреден с коефициент 1,143,
както и заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с
часова ставка за извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли разноските
да бъдат възложени в тежест на ищеца. Няма искания по доказателствата.
Обжалваното решение съгласно указаното в съобщението на въззивника-ответник е връчено
на процесуалния му представител на
12.09.2019 г. , въззивната жалба е подадена на 17.09.2019г.,
поради което същата е в срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Внесена е
дължимата държавна такса.
Препис от въззивната жалба е връчен на в на 13.09.2019г.
като в срок е постъпил писмен отговор чрез адв. Станко Кралев.
По същество обжалваното решение се намира за правилно и законосъобразно, излага
подробни съображения.
Съдът намира, че въззивна жалба е подадена в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, поради което
като редовна и допустима, е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С Обжалваното решение РС Бургас е осъдил
Областна дирекция на МВР – Бургас, да заплати на С.К.Я. , сумата от 1735,80 лева
, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 256,26 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през
периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят,
редовно призован, не се явява като представя молба - становище по същество, с
която поддържа въззивната жалба и представя пълномощно за юрисконсулт. Въззиваемият,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв. Кралев
– представя пълномощно и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно
убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба, с която С.Я.
претендира, че като държавен служител – „старши
полицай „във Второ РУ при ОД на МВР е положил труд, извън установеното работно
време и за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., за което следва да му се
заплати допълнително сумата в размер на 1735,80 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 256,26 часа за
периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., които часове били разлика между
заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане.
В законоустановения срок е депозиран отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР и по конкретно – специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените
от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител и за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е
заемал длъжността „старши полицай“ в при
Второ РУ на ОД МВР Бургас.
Не е спорно и че през този период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и
изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време
между 22,00 часа и 06,00 часа, времето
на разположение и положения труд по време на официални празници. По делото е
допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която ищецът е положил общо 1792 часа нощен труд и този труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2048,26 часа и разликата в
двете стойности в размер на 256,26 часа представлява труд, който е извънреден.
Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на
положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд
за 256,26 часа възлиза на сума в размер от 1735,80 лева. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Други относими за предмета на делото
доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед така приетата фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г. са действали, както следва: 1) за
периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до
31.05.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
– 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г. ищецът е
положил нощен труд в размер на 1792 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2048,26 часа, като
разликата от 256,26,96 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен
по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, нито
пред ОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице
посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1735,80 лева. Тази сума е дължима от ответната страна, като, представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143 равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този
начин исковата претенция се явява и доказана по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски в размер на 350лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за правна
защита и съдействие (л. 36).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2153/11.09.2019г. по гр.д. № 5420/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на
С.К.Я. , ЕГН **********, съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, сумата в размер на 350 (триста и петдесет ) лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.