РЕШЕНИЕ
№ 656
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300503103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 16740/01.12.2021 г. по описа на ПОС /вх. №
33378/05.10.2021 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Д.Й. Ф. - З., в качеството й
на длъжник, чрез пълномощника адв. А.Д. на постановено въз основа на
молба от Д.Й. Ф. - З. Постановление от 15.09.2021 г. на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова, рег. № 822 на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20088220400042, с което е
отказала да постанови акт за прекратяване на изпълнително дело 42/2008 г. на
основание чл. 433, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
образуваното срещу нея изпълнително дело доколкото в продължение на
повече от две години срещу нея не са извършвани изпълнителни действия. С
оглед на това, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да бъде
разпоредено да се прекрати изпълнително дело. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело – Кредитреформ България ЕООД в
1
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение
срещу жалбата, като оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не е
налице перемпция и че следва да се вземат предвид и исканията за
предприемане на действия спрямо другите солидарни длъжници. Цитира
практика на ОС- Разград в тази насока. Моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
По делото са представени мотиви на ЧСИ Минка Цойкова по чл. 436, ал. 3,
изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея
материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело № 20088220400042 е образувано по
молба на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД до ЧСИ Минка Станчева - Цойкова,
рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие ПОС на 15.02.2008 г., въз основа на
издаден на 13.09.2007 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 6770/2007 г. по описа
на ПРС против длъжниците Ц.Г. Й. в качеството на кредитополучател, Д.Й.
Ф. – З. и С. С. Ч. - поръчители.
С молбата от 15.02.2008 г. за образуване на делото взискателят е поискал да
бъде направено пълно проучване на имущественото състояние на
длъжниците, както и да бъдат предприети конкретни изпълнителни действия
– запори и възбрани.
С оглед на установяване на наличието на трудови правоотношения и
имущества на длъжниците съдебният изпълнител е извършвал справки в
съответните институции, като на 13.03.2008 г. е разпоредил да се наложи
запор на вземанията на длъжника Д.Ф. за трудово възнаграждение,
получавано от Поп Комерс, като на 22.05.2008 г. е постъпил отговор от
работодателя. Не се оспорва и от приложените по изпълнителното дело
документи се установява, че до 10.11.2008 г. са правени удръжки от
трудовото й възнаграждение.
На 10.03.2010 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Кредитреформ
България ЕООД за конституирането им като взискател по делото на
основание прехвърляне на вземането по изпълнителния лист с Договор за
цесия от 18.12.2009 г. Искането е уважено, като на 11.03.2010 г. съдебният
2
изпълнител е прекратил изпълнителното производство спрямо първоначалния
взискател и е конституирал Кредитреформ България ЕООД като взискател по
делото.
На 15.03.2010 г. взискателят Кредитреформ България ЕООД е депозирал по
изпълнителното дело молба, с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
овластил съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение.
След 15.03.2010 г. до 19.03.2012 г., когато от взискателя Кредитреформ
България ЕООД е депозирано искане за запор на вземанията на Д.Й. Ф. – З.,
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по
отношение на този солидарен длъжник. В този период не са и предприемани
изпълнителни действия спрямо този длъжник въз основа на възлагането от
15.03.2010 г.
В този период са депозирани молби от взискателя с искания за предприемане
на изпълнителни действия спрямо другите солидарни длъжници, както
следва:
На 18. 05.2010 г. депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
вземанията на длъжниците Ц.Й. и С.Ч. за трудови възнаграждения.
На 18.11.2010 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
вземанията на длъжника Ц.Й. за трудово възнаграждение.
На 29.11.2010 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
вземанията на длъжника С.Ч. за трудово възнаграждение.
На 21.07.2011 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
вземанията на длъжника С.Ч. за трудово възнаграждение.
На 16.11.2011 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
вземанията на длъжника С.Ч. за трудово възнаграждение.
Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Следва да се разгледа жалбата по същество.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
3
дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали
прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива
на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази
правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има
задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не
е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това
какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в
период от две години, ще води до неговото прекратяване.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите на взискателя и
частния съдебен изпълнител, че искането и предприемането на изпълнителни
4
действия спрямо останалите двама солидарни длъжници препятства
настъпването на перемпцията и по отношение на солидарния длъжник,
спрямо който в период от 2 години не е поискано от взискателя извършването
на изпълнителни действия. Цитираната практика на ОС –Разград не само, че
не е задължителна такава, но и противоречи на практиката на ВКС.
В Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 1667 по описа за 2017 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че предприемането на
изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по
изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК по отношение на останалите длъжници. Приема се, че това разрешение е
в съответствие със закона и с имащите задължителен характер разяснения,
дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
Освен това в решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на ІІ-ро
търг. отд. на ВКС е прието (макар и по повод разрешаването на друг правен
въпрос) следното: Инициираното изпълнително производство от посочения в
изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е
поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Н. на действия от взискателя по отношение на един от солидарните
длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален
преклузивен срок, съответно – прекратяването на изпълнителното
производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не
съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното
право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция
започва да тече (респ. – и изтича) от последното валидно изпълнително
действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните
изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде
инициирано образуването на ново изпълнително дело.
В настоящия случай се установява поддържаното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години спрямо жалбоподателя.
Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8
5
ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал
от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие,
което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но
съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва,
тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните
две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е
страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено
от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил
длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за
извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да
упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл.
435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса
по принудително изпълнение.
Според данните по делото, срокът от две години, в който бездействието на
взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да се брои от датата на подаване на молбата от
15.03.2010 г., с която взискателят е възложил по реда на чл. 18 ЗЧСИ
определяне на начина на изпълнение и към датата на последващата молба на
взискателя от 19.03.2012 г. за предприемане на изпълнителни действия
спрямо длъжника Д.З. е изтекъл. Последващите молби са след изтичане на
този двегодишен срок, обуславящ прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК.
Изложеното сочи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно,
поради което ще се отмени.
С оглед основателността на жалбата следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят разноски в претендирания и установен размер от 1800 лв. –
адвокатско възнаграждение и 25 лв.- държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление от 15.09.2021 г. на ЧСИ
6
Минка Станчева-Цойкова, рег. № 822 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20088220400042,
с което е отказала да постанови акт за прекратяване на изпълнително дело
42/2008 г. на основание чл. 433, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Д.Й. Ф. – З., ЕГН ********** разноски в общ размер от 1825 лв.,
включващи сумата от 1800 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. –
държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение
и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7