№ 394
гр. София, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001001034 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 628 от ГПК.
С молба от 11.04.2022 г. въззиваемата Д. В. Г. чрез пълномощника ù адв.
Л., е направила искане, на основание чл. 628 от ГПК, съдът да отправи
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за произнасяне, по
въпроса „Следва ли от чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, че
националният съд е длъжен, когато е сезиран е иск по договор за
потребителски кредит, в духа на изискването за ефективни, пропорционални
и възпиращи мерки, служебно да следи за [наличието на] реквизитите на
договора за потребителски кредит, респективно за прилагането на санкциите,
които държавите членки са предвидили по чл. 23 от същата, без възражение
от страна на потребителя?“
В искането е посочено, че в обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че възражението за недействителност на
договора за кредит, поради липса на реквизити по чл. 22 от ЗПК е
преклудирано, тъй като не е заявено своевременно с отговора на исковата
молба, а едва с писмената защита по съществото на спора. Твърди се, че след
като СЕС тълкува нормата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
1
5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
като установяваща задължение на съда да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи, когато страна по договора е потребител, по аналогия
следва да се приеме, че същото задължение на националния съд за служебна
проверка относно наличието на реквизитите на договора за потребителски
кредит и неговата недействителност при липсата на някои от тях предвижда
и разпоредбата на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г.
В о.с.з. по делото на 8.04.2022 г. процесуалният представител на
жалбоподателя „Банка ДСК“ЕАД е изразил становище за неоснователност на
искането като неотносимо към предмета на спора.
По съществото на искането, настоящият състав намира следното :
В писмената защита по съществото на спора, подадена пред Софийския
градски съд след съдебното заседание от 19.11.2020 г., с което е приключило
разглеждането на делото, ответницата Д. В. Г. е направила възражение за
нищожност на договора за кредит от 11.06.2013 г., на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, поради липсата на реквизити от
съдържанието му, а именно : по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, поради липсата на
уговорки относно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; по чл. 11, ал.
1, т. 10 от закона, поради това, че в договора не е конкретизиран начинът, по
който е формиран годишният процент на разходите от 8.45 %, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти ; по чл. 11, ал. 1, т. 14 от
ЗПК, тъй като не са посочени условията, при които може да бъде променян
договореният лихвен процент и годишният процент на разходите, нито че
същите не подлежат на промяна. Направено е и възражение за
недействителност по чл. 11, ал.1, т. 23 от ЗПК, тъй като в договора липсват
условия за неговото прекратяване. В мотивите на постановеното по делото
решение първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните
договор за кредит е потребителски, но възраженията на ответницата не следва
да бъдат обсъждани, тъй като са направени едва с писмената защита по
съществото на спора. Въпреки това, е отхвърлил иска по съображения, че
банката не е материалноправен носител на вземанията по заповедта за
2
изпълнение, тъй като ги е цедирала на трето неучастващо в производството
по делото лице. Това обусловя правния интерес на въззиваемата от
произнасяне по преюдициалния и обуславящ изхода на спора въпрос дали
съдът е длъжен служебно да следи за действителността на договора за
потребителски кредит, с оглед предписаните от закона реквизити от
съдържанието му по чл. 22 от ЗПК, респ. да установи инцидентно неговата
недействителност, без да е сезиран с възражение на ответника, направено в
процесуално-преклузивния срок за отговор по чл. 131 от ГПК и като
последица от това- да отхвърли иска за реално изпълнение на същия договор.
Съдът обаче намира, че искането за отправяне на преюдициално
запитване по формулирания въпрос е неоснователно.
Според нормата на чл. 234 от Договора за създаване на Европейската
общност (консолидирана версия), който очертава предметния обхват на
тълкувателната компетентност на Съда на ЕО, той се произнася
преюдициално относно: а) тълкуването на същия договор; б) валидността и
тълкуването на актовете на институциите на Общността и на ЕЦБ; в)
тълкуването на уставите и статутите на органите, създадени въз основа на акт
на Съвета, когато те предвиждат това. Материалната тълкувателна
компетентност на съда на ЕС, очертана от цитираната клауза кореспондира на
нормата на чл. 628 от ГПК, в която са посочени основанията за отправяне на
преюдициално запитване а именно, когато тълкуването на разпоредба от
правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
делото, висящо пред национална юрисдикция на страна-членка на Общността.
От това по консеквентност следва, че Съдът на ЕО не е компетентен нито да
тълкува норми от националното право на държава- членка, нито да
установява противоречие между тях и норми на общностното право. В този
смисъл е и трайната практика ВКС, който последователно приема, че
искането на страните за отправяне на преюдициално запитване е
неоснователно, когато има за предмет прилагането на национална норма, или
установяване на противоречие между норма от националното
законодателство и такава на общностното право (определение № 139 от
10.03.2009 г. по т. д. № 780/2008 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 100 от
04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; определение № 1059
3
от 24.09.2009 г. по гр. д. № 935/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС). В случая,
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008
година, чийто разпоредби са транспонирани в националното законодателство
чрез Закона за потребителския кредит съдържа материалноправни норми,
свързани със сключването, реквизитите от съдържанието и прекратяването на
договорите за потребителски кредит. Нормата на чл. 23 от директивата,
вменява в задължение на държавите-членки да установят система от санкции
за нарушаване на националните разпоредби, които следва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи, и да вземат всички необходими
мерки за тяхното гарантирано прилагане. Според цитираната делегираща
норма, процесуалните способи за упражняване на пряк или инцидентен
съдебен контрол върху договорите за потребителски кредит при отклонение
от установените в директивата параметри, включително в хипотезите, при
които то обуславя тяхната нищожност, са въпрос на национална
регламентация от страна на държавите членки, а не на общностна нормативна
уредба, поради което тълкуването ù не е от естество да обуслови извод в
твърдяния от въззиваемата смисъл. В нормата на чл. 22 от ЗПК numerus
clausus са посочени реквизитите от съдържанието на договора за
потребителски кредит, чиято липса обуславя неговата недействителност, а в
чл. 23- последиците от нейното установяване, изразяващи се в редуциране на
задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума до чистата
стойност на кредита, без заплащане на лихва или на други разходи по кредита.
От горното следва, че обуславящо за изхода на спора по делото не е
тълкуването на делегиращата норма на чл. 23 от Директивата, а въпросът, по
който е образувано тълк.д.№ 1/20 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, длъжен ли е
съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от
значение за правния спор или следва да се произнесе по въпроса за
нищожността само ако заинтересованата стана е направила съответно
възражение за нищожност, по което към настоящия момент не е постановено
решение.
По тези съображения, искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. Г. чрез пълномощника ù
адв. Л., с правно основание чл. 628 от ГПК, направено с молба вх.№
8111/11.04.2022 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз, по въпроса, формулиран в същата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5