Р Е Ш Е Н И Е
№ 260143 19.02.2021г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На петнадесети януари година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
НАХД № 5046 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Х.С.П., ЕГН: **********,***
против НП № 251a-722/29.10.2020г.,
издадено от директора на ОД МВР-Бургас, с което, за нарушение на чл. 209а, ал.1
във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от
Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба»,
в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на НП,
като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично. Моли НП, да бъде отменено. Не сочи
доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор «ПП»
при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно
заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС, молят НП,
да бъде потвърдено. Не правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като
подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият
състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на
обжалване пред РС.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020г. около 10:15 часа,
жалбоподателят Х.С.П. се намирал на открито обществено място - гр. Бургас, ул.
„Карлово“ до № 206, като проверяващи – служители на ОДМВР Бургас установили, че
същият е без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа
и устата, с което е нарушил въведената в т.1, подточка 9 от заповед № РД-
01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изм. със
заповед № РД- 01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно: „Всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места ... са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице... или друго средство, покриващо носа и
устата“.
За установеното нарушение на чл.
209а, ал. 1 ЗЗ, бил съставен АУАН от 30.04.2020г. Същият бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал, с възражението, че в този момент е говорел по
телефона с лекар и временно е свалил маската, за да говори по-ясно. Въз основа
на посочения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление с което за
нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 300 лева.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и
като съобрази разпоредбите на ЗЗ и ЗАНН, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Според посоченото в НП,
осъщественото деяние не притежава качество „маловажност”, по смисъла на чл. 28
и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от
стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане на
разпространението на COVID-19 в страната. Изложените в АУАН и в НП фактически
обстоятелства, се потвърждават от показанията на разпитания по делото актосъставител.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.,
изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени
хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4,
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г.,
изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка,
създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със
заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ, в сила от 12.04.2020 г. до
13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм.
със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена
№ РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020
г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и
Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова
противоепидемична мярка, „Преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места“.
Санкционната разпоредба на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.. Безспорно се
установи, че на посоченото обществено време и място на открито обществено място,
жалбоподателя е бил без поставена защитна маска или друго предпазно средство,
покриващо носа и устата. Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено
обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН,
така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а
направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди
на МЗ е въведена. Констатираното и в последствие санкционирано нарушение се
доказва от обективна и субективна страна. Независимо от формалното осъществяване
на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона
за здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява
„маловажен случай“, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят не е вложил умисъл в извършеното от
него деяние.
Преценката за „маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и
не е приложил нормата на чл. 28, б.„а“ ЗАНН, да предупреди нарушителя, то това
е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със
закона. Съдът отчита и обстоятелството, че икономическите условия в страната са
трудни и плащането на така наложената глоба от жалбоподателя, значително ще го
затрудни.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно.
По делото няма направено искане
за разноски, от страна на жалбоподателя, поради което Съдът не дължи
произнасяне и те остават както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 251a-722/29.10.2020г., издадено от директора на ОД МВР-Бургас против
Х.С.П., ЕГН: **********,***, с което, за нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ