РЕШЕНИЕ
№ 1386
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330110982 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от К. Й. Б. против Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление – Пловдив,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 399, 20 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди причинени на собствения на ищеца лек автомобил
„Мерцедес Бенц“, модел ***** с *****, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, претърпяно на *****, около 18,20 ч. на *****, в района на 4-ти
км. в посока от с. Б. към гр. П., при попадане в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законна лихва, считано от датата на
настъпване на произшествието – *****, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на *****, около 18,20 ч. при движение на *****, в
района на 4-ти км. в посока от с. Б. към гр. П, управлявайки лек автомобил
„Мерцедес Бенц“, модел ***** с *****, попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, пълна с дъждовна вода.
Обстоятелството, че дупката била запълнена с дъждовна вода представлявало
обективна пречка за възприемане и реагиране на препятствието, като сочи, че
дупката не е била обозначена и сигнализирана. Твърди, че в автомобила
пътувал с още един пътник. Сочи, че след инцидента спрял и установил
наличието на двете десни гуми са спукани и двете десни джанти са увредени,
като автомобилът не можел да се движи на собствен ход, поради което била
извикана пътна помощ. Сочи, че метеорологичната обстановка била влошена,
1
поради наличието на силен дъжд, като в района възникнали и други
произшествия, поради което полицейските органи предложили на водача на
автомобила да посети районното управление в друг ден за съставяне на
протокол за ПТП, като бил съставен Протокол за ПТП № ***** г. Твърди, че
по фактура № ***** г. заплатил в полза на „Аутогаз Център“ ООД сумата от
67, 20 лв. с ДДС за ремонт на гуми и изправяне на джанти, а по фактура №
***** г. заплатил в полза на „Даника – 2002“ ЕООД сумата от общо 399, 20
лв. с ДДС за закупуване на 2 бр. гуми и 2 бр. вентили. Сочи, че бездействието
на служителите на ответника по поддържане на пътя са довели до настъпване
на процесния инцидент, поради което ответника следва да отговаря за
репариране на причинените вреди. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва
факта на настъпване на произшествието на републикански път по описания в
исковата молба начин, както вида и размера на настъпилите вреди и
наличието на задължение за заплащане на обезщетение и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между процесното произшествие и вредите.
Оспорва факта на настъпване на произшествието при описаната в протокола
за ПТП пътна обстановка, като твърди, че протоколът за ПТП не се ползва с
доказателствена стойност досежно механизма на пътно-транспортното
произшествие и поведението на водача. Твърди, че настъпване на
произшествието се дължи на поведението на водача, което счита за
неуместно, като последният управлявал автомобила с несъобразена скорост в
нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Оспорва настъпването на вредите,
тяхната стойност, както и факта на реалното заплащане на стойността на
вредите към посочените в исковата молба сервизи. Релевира възражение за
съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като моли за намаляване на
обезщетението. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които ответникът, е възложил подръжката на
републиканската пътна инфраструктура.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
2
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, като признато от
правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като тя формира и
изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи
само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Обстоятелството, че увреденият лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел
***** с ***** е собственост на ищеца К.Б. се установява от представеното по
делото Свидетелство за регистрация, Част I. Това обстоятелство не е спорно
между страните.
По делото е представен Протокол за ПТП № ***** г., съставен от *****
към РУ – Труд. От така приложения протокол за ПТП се установява, че
последният е съставен по данни на ищеца, в който са обективирани данни за
настъпило на ***** в 18:20 ч. произшествие, настъпило с К.Б., посочен като
участник № 2 – водач на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел ***** с
*****, собственост на К.Б., който при движение по път *****, км. 4, Ц., в
тъмната част на денонощието преминава през необозначена дупка на пътното
платно пълна с дъждовна вода, като се увреждат десните гуми и джанти. В
протокола е обективирана схема на ПТП, като е посочено, че дупката е с
размери 80х80 см. и дълбочина от 15 см.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/
28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г.
на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II
3
ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се
приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и
протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от
задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на
участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и
реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на
вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3.
фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по
тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не
са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
Следователно, когато пътнотранспортното произшествие не е посетено на
място от органи на МВР, поради липса на подаден сигнал за това, е
допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на протокол за
настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но и след
депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието.
Когато от произшествеитео са пострадали лица, съставянето на протокол за
ПТП чрез посещение на място от органите на полицията е задължително.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за
4
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и
чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”-
при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални
щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата,
без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само
въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в
срок от 24 часа от настъпването му.
В случая представения по делото протокол за ПТП е съставен по данни
на водача на увреденото моторно превозно средство, поради което не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Обстоятелството, че на участък на пътното платно на път *****, км. 4,
Ц. процесният лек автомобил преминава през необезопасена дупка с размери
80 х 80 см. и дълбочина 15 см., пълна с дъждовна вода, се установява от
изслушаните в производството по делото свидетелски показания.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Д.
Й. Б., който свидетелства, че на ***** се е возил в колата на неговия брат,
когато навлезли в дупка, която не била обозначена и била пълна с вода.
Движели се в посока гр. П. от с. Б.. Спукали се двете гуми от дясната страна
на автомобила, колата не можела да продължи на собствен ход, поради което
повикали полиция и пътна помощ. Имало още коли със спукани гуми от тази
дупка. Твърди, че и джантите били изкривени. Свидетелства, че занесли
гумите на вулканизатор и ги залепили, но казали, че не могат да се ползват,
поради което се наложило закупуване на нови гуми, а спуканите гуми, които
следвало да заменят били закупени преди няколко дни – били чисто нови
зимни гуми.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК
показанията на свидетеля Б. приема, че те са достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Изслушани са показанията на свидетеля И.А.Н., който свидетелства, че
има автосервиз и извършва услуги, подобни на пътна помощ. Сочи, че около
19:00 часа получил обаждане от г-н Б., който го уведомил, че двете му десни
гуми били спукани при преминаването през дупка. Отзовал се на мястото и
установил, че двете гуми са скъсани, поради което репатрирал автомобила,
който не можел да се движи на собствен ход. Гумите, които били спукани –
5
предна и задна дясна, били нови. Твърди, че валял дъжд, дупката била пълна с
вода и не се виждала, като автомобилът на г-н Б. бил трети, който в рамките
на 30-40 м. попада в тази дупка. Сочи, че дупката била на Г. ш. в близост до с.
Б.. Свидетелства, че джантите също били увредени.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че при механизма на произшествието, за който има данни по
делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени
посочените детайли в съответната степен, а именно двете десни гуми и
джанти. Експертизата е установила, че тези повреди са типични при
преминаване на колелата през дупка с дълбочина 15 см. Вещото лице е
работило с приложените по делото документи и е установило, че са сторени
разходи, обективирани в представените фактури, за ремонт на гуми,
изправяне на джанти, покупка на два броя гуми *****, както и покупка на два
броя винтили.
От приложената по делото Фактура № ***** г., издадена от „Даника
2002“ ЕООД и приложения към нея разходен касов ордер се установява, че
ищецът Б. е сторил разходи в общ размер от 332 лв. с ДДС за закупуване на 2
броя гуми ***** и два броя винтили.
По делото е представена фактура № ***** г., издадена от „Аутогаз
Център“ ООД за сумата от 67, 20 лв. с ДДС за ремонт на гуми и изправяне на
джанти, която сума е заплатена от ищеца, видно от приложения към
фактурата разходен касов ордер.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно –
представения протокол за пътно-транспортно произшествие, изслушаните
свидетелски показания и заключението на вещото лице по съдебно авто-
техническата експертиза, съдът приема за установен по безспорен начин
механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие, а именно - че
уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на попадане на
автомобила на необезопасена и необозначена дупка на платното за движение
на *****, в района на 4-ти км. в посока от с. Б. към гр. П.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена
неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането
на лекия автомобил в необезопасена дупка на пътното платно.
От представеното по делото писмо от Агенция пътна инфраструктура,
приложено в изпълнение на указанията на съда на основание чл. 190 ГПК, се
установява, че пътното платно, на което е настъпило процесното пътно-
6
транспортно произшествие, а именно път *****, 4-ти км., представлява част
от републиканската пътна мрежа.
Следователно и доколкото процесният път е публична държавна
собственост, за неговото поддържане и стопанисване отговаря Агенция
„Пътна инфраструктура”, тъй като тъй като съгласно чл. 167, ал. 3 във вр. с
ал. 1 ЗДвП на ответника принадлежи правното задължение да контролира
състоянието и изправността на пътната настилка и пътните съоръжения, да го
поддържа в изправно състояние, като отсранява във възможно най-кратък
срок препятствията по него.
По силата на ЗДвП на ответната агенция е вменено задължение да
стопанисва и поддържа републиканската пътна инфраструктура, което
включва и недопускането на заледяване по пътя в зимни пътни условия.
Агенцията изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците, част от републиканската
пътна инфраструктура.
В случая агенцията е възложила подръжката на републиканската пътна
мрежа в района на настъпилото пътно-транспортно произшествие е
възложено на „Европейски пътища“ АД, което обстоятелство се установява от
представения по делото Сертификат № 1 по месечно задание за м. ноември
2019 г. за извършване на дейностите по поддържането (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи) на републиканските пътища на
територията на Областно пътно управление - Пловдив. Това обстоятелство не
изключва отговорността на агенцията, доколкото съгласно чл. 167, ал. 3 във
вр. с ал. 1 ЗДвП на ответника принадлежи правното задължение да
контролира състоянието и изправността на пътната настилка и пътните
съоръжения. Установяване на обстоятелството, че процесната неизправност
на пътното платно е възникнала поради пълно неизпълнение или неточно
изпълнение на договорно задължение със субект, на който Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложила поддържането на пътното платно, вследствие
на деликт, причинен от трето лице или от противоправното поведения на
негов служител, е предмет на друго производство за евентуално ангажиране
на обезпечително-гаранционна отговорност на изпълнителя.
В случая наличието на дупка на платното за движение на посочения
участък от платното за движение се установи по безспорен начин от
събраните в производството по делото доказателства, а именно Протоколът за
ПТП, съставен след осъществено посещение на място от полицейски служите
и показанията на водача на увредения автомобил, както и от показанията на
двамата свидетели, снети в производството.
С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяващо се
причина за пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието
7
на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването на пътното платно, агенцията отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Агенция “Пътна инфраструктура”. Тъй като
причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на работници или служители при ответника при
или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното
ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на процесния увреден автомобил се установява от представените
по делото фактури за сторени разходи по възстановяване на автомобила, като
всички разходи, представляват вреда, която е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с деянието. В този смисъл следва да бъдат
възстановени на ищеца както разходите, сторени по ремонт на гумите, така и
теза, свързани със закупуването на нови, доколкото непосредствено след
произшествието ищецът, с цел да ограничи размера на вредите, е направил
опит да ремонтира гумите, но последният не е дал резултат, доколкото
последните са били повредени в степен за подмяна. Следователно в полза на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в общ
размер от 399, 20 лв., формирана както следва: разходи в общ размер от 332
лв. с ДДС за закупуване на 2 броя гуми ***** и два броя винтили, за които е
издадена фактура № ***** г. и сумата от 67, 20 лв. с ДДС за ремонт на гуми и
изправяне на джанти, за което е издадена фактура № ***** г.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен
в пълния му предявен размер, ведно с обезщетение за забава върху
главницата, което следва да се присъди от датата на настъпване на
произшествието – *****, до окончателното изплащане на задължението. От
този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в
забава – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на
съда –Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленума на Върховния съд и
Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г., на ОСГК
и ОСТК на ВКС.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
8
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 485 лв.,
от които сумата от 50 лв. за държавна такса, 5 лв. – такса за издаване на
съдебно удостоверение, 130 лв. – депозит за вещо лице и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД Агенция
“Пътна инфраструктура” - София, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония" №3, с адрес за призоваване гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов" № 22 – чрез специализирано звено Областно пътно
управление – гр. Пловдив, да заплати на К. Й. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. П, *****, сумата от 399, 20 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди причинени на собствения на ищеца лек автомобил
„Мерцедес Бенц“, модел ***** с *****, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, претърпяно на *****, около 18,20 ч. на *****, в района на 4-ти
км. в посока от с. Б. към гр. П, при попадане в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законна лихва, считано от датата на
настъпване на произшествието – *****, до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” - София да заплати на К.
Й. Б., ЕГН **********, сумата от 485 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 10982/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
9