№ 7
гр. Крумовград , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван И. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван И. Йорданов Административно
наказателно дело № 20205130200131 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 41 от 18.08.2020 г., издадено от
Директора на ОД МВР - Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер
на (300 триста) лева на Д. Т. Ф., с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
Жалбоподателят Д. Т. Ф., чрез упълномощения защитник адв. С.М. сочи, че
атакуваното постановление противоречи на материалния закон и е необосновано. При
издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди, че макар и формално да е осъществен фактическия състав на
административното нарушение, то представлявало „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Моли съдът да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован , не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Изпраща писмени бележки, в които излага подробни съображения за законосъобразност на
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
Областна дирекция на МВР-Кърджали.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.04.2020 г. жалбоподателят Д. Т. Ф. около 16.10 ч. в с.******, община
Крумовград, пред хранителен магазин в селото, на тротоара, посетил открито обществено
място, без да има поставена маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, при наличието на обявено в Република България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето и с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка. По този повод на 14.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и той го е
подписал без възражения. На 18.08.2020 г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Д. Т. Ф. за извършено
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията на
свидетелите Т. К., И.Ц. и К.О., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН № 41 от
14.04.2020г.; заверено копие на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, Заповед № 292з-586/30.03.2020г. на директора на ОД на МВР –
Кърджали.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на
извършване на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява 2
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2
000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено
при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
2
Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63, ал. 1
от ЗЗ Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Република България. В цитираната
т. 9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират
в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и
устата. Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил.
На 14.04.2020 г. той се е намирал пред хранителен магазин в с.******, без да е поставил
защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана
административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по
размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на
разпитаните свидетели К., Ц. и О., както и от събраните писмени доказателства. Правилна е
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В случая се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това са
относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били
посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.
Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни
последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето
на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление
3
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно (В този смисъл е и
константната практика на АС- Кърджали, виж решение № 16 от 17.02.2021 г. постановено
по КАНД № 177 / 2020 г. ). За пълнота следва да се отбележи, че няма основание за
прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като не са настъпили промени в нормативната уредба,
в смисъл - промени в закона или подзаконов нормативен акт, уреждащ
административнонаказателната отговорност.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, на които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
като е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 41 от 18.08.2020 г., издадено от
Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във връзка с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300 (триста) лева на Д. Т. Ф. , с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Д. Т. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.******, ******,
общ.Крумовград, обл.Кърджали, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали,
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4