Р Е Ш Е Н И Е
№
24.02.2020 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря В.Р., като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 31 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по реда на чл.186 ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по жалба на „З.П.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище ***.А.С. № 82,
представлявано от управителя Д.Й.Д., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 8-ФК/07.01.2020г. на Началник отдел
"Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП-гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ– запечатване на търговски
обект– ресторант, находящ се в гр.В.П., обл.Шумен, ул.А.С.№ 82 и е забранен
достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС. По материализираното в заповедта разпореждане за
предварително изпълнение, основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, съдът се е произнесъл с отделно Определение от 14.01.2020г., като го е
отменил.
В жалбата се твърди, че издаденият
административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и че същият е постановен в нарушение на закона,
понеже нарушение липсвало. В съдебно заседание за оспорващият се явява
управителя и процесуален представител, който поддържа жалбата Добавят се
основания, че заповедта е немотивирана и от същата ще настъпят сериозни
последици за търговеца и служителите му. Отправено е искане за отмяна на
процесната заповед и присъждане на разноски.
За ответната страна се явява
процесуален представител- главен юрисконсулт М., който твърди, че жалбата е
неоснователна и претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 8-ФК/07.01.2020г. на Началник отдел
"Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП-гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ– запечатване на търговски
обект– ресторант, находящ се в гр.В.П., обл.Шумен, ул.А.С.№ 82 и е забранен
достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е издадена по повод извършена
на 05.01.2019г., в 13,00ч., проверка от служители на ГДФК на НАП по спазване на
данъчното и осигурително законодателство в търговски обект– ресторант, находящ
се в гр.В.П., обл.Шумен, ул.А.С.№ 82, стопанисван от дружеството жалбоподател,
която била надлежно документирана с Протокол за извършена проверка серия АА №
0383279 от 05.01.2020г. При извършена контролна покупка от проверяващ в мобилен
екип на 1бр. пица на стойност 7.40лв. през предходен ден- 03.01.2020г.,
заплатена в брой на място на доставка на друг адрес в гр.В.П., дружеството не
издало фискална касова бележка. Плащането било прието от негов служител. В
Протокола е посочено, че относно продажбата на пица, издадената бележка дадена
на служителя на НАП, не отговаря на изискванията на чл.26 ал.1 от Наредба
№18/2006г. Същата е приложена в копие на стр.16, заедно с дневен финансов отчет
за дата 05.01.20г., и генерирани извадки от КЛЕН за периода на покупката, в
които тя липсва.
Въз основа на тези факти
административният орган приел, че „З.П.“ЕООД
не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба, с което е осъществило състава
на чл.25 ал.2, във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с
чл.118 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Извършеното нарушение послужило като основание
за налагане на ПАМ, по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. На
07.01.2019г. била издадена Заповед за налагане на ПАМ № 8- ФК/07.01.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП., упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изп.Директор на
НАП, с която се постановява запечатване на търговския обект и забрана на
достъпът до него за срок от четиринадесет дни. Запечатването следвало да се
извърши в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател в срок до 3
дни от датата на връчване на заповедта, като конкретният ден и час се определят
от връчителя. На 12.01.2020г., след издаването на процесната Заповед, бил
съставен АУАН № F533866, за нарушение на чл.25 ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. относно неиздаването на касова бележка.
Заповедта е връчена лично на управителя на жалбоподателя на
12.01.2020г., видно от разписката, а жалбата му е подадена в срока за обжалване
чрез административния орган на 14.01.2020г.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №
РЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителен Директор на НАП, с т.1 от която,
същия е оправомощил Началници отдел „Оперативни дейности“ в
Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което при
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът намери, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не
страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона: Съгласно чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка
от ИАСУТД, освен при някои изключение, сред които не е настоящия казус. Съгласно
чл.7 от Наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
"търговски обект" е всяко място, помещение или др. в което се
извършват продажби на стоки или услуги. Видно от съдържанието на Заповедта,
същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда
на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, във връзка с чл. 118 от ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.3 изр.1 от ЗДДС фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Издаването на такава фискална бележка е задължение на
всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по
аргумент от чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За
този вид нарушения, разпоредбата на чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС предвижда
принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Субект на ПАМ по чл.186 от ЗДДС е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект, като в случая това е
„З.П.“ЕООД.
За да са налице предпоставките за
налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС в
доказателствена тежест на органа, налагащ ПАМ, е да установи неспазване на реда
или начина за издаване на документ за извършена продажба– фискален бон. При
съобразяване на приложимите разпоредби съдът приема, че въведеното задължение
за издаване на фискална касова бележка възниква при извършване на продажба на
стока или услуга в съответния търговски обект, което издаване съгласно ал.3 на
чл.25 от Наредбата е при извършване на плащането, а предоставянето на фискалния
бон на клиента е едновременно с получаване на плащането. Към момента на
проверката в настоящия казус е установена касова наличност и фактическа такава в
размер на 51,40лв. За датата на покупката- 03.01.2020г., видно от разпечатка от
КЛЕН на осъществените продажби за времевия период от 12,57ч. до 13,40ч., липсва
отразена продажба на пица на стойност- 7,40лв. в 13,04ч. От приложената
служебна бележка за тази покупка, е видно, че присъстващите в нея реквизити са
единствено името на заведението, видът на покупката, цената ѝ, дата и
час. Документът не отговаря на изискванията на чл.26 ал.1 от Наредба №18/2006г.
В случая са събрани доказателства установяващи факта на извършената продажба на
продукт и съответно са налице доказателства за осъществяване от обективна
страна на състав на административно нарушение, което е предпоставка за
налагането на принудителната административна мярка.
За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, каквото в случая е налице- констатирано е неиздаването
на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в
съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за
издаването заповедта. С оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото не
са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по
приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице
предпоставките на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да
се има предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е
достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов
бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при
наличие предпоставките на чл.186 ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на
ПАМ– нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.
В разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС
е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая
са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената
ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното
определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия
съдебен състав.
След като наложената ПАМ запечатване
на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, такава се явява и разпредената
забрана за достъпа до обекта на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС. Забраната за
достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се
налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая
са налице.
Наложената ПАМ съответства на целта на
закона. Целта на разпоредбата на чл.186 от ЗДДС е с
преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да
попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от
този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както
персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци. В
случая органът е взел в предвид, че нарушението е извършено за първи път и
поради тази причина наложената ПАМ
запечатване на обекта е за срок от 14 дни.
Доводите на оспорващия, че изпълнението
на ПАМ ще доведе до значителни вреди за търговеца и държавния бюджет, предвид
липсата на приходи и съответно на данъци, както и за работниците, които няма да
получават трудово възнаграждение, са ирелевантни за преценка
законосъобразността на атакуваната заповед.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на ответника
своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова се
дължи. Предвид правната сложност на спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Националната
агенция за приходите (в чиято структура е органа- ответник) разноски в размер на
100 (сто) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „З.П.“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище ***.А.С. № 82, представлявано от управителя
Д.Й.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
8-ФК/07.01.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София, с която на дружеството е наложена
ПАМ– запечатване на търговски обект– ресторант, находящ се в гр.В.П.,
обл.Шумен, ул.А.С.№ 82 и е забранен достъпът до него за срок от четиринадесет
дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„З.П.“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: