Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 56 17.06.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На десети март 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 226 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 3286 от 28.11.2019г., постановено по гр. дело № 802/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието да установено по отношение на В.П.К. ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София по Договор за паричен заем № **от 19.07.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата 600 лева, представляваща главница, сумата 89 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 12.10.2016г. до 29.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.04.2018г. до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2085 от 01.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3086 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. С цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, за приемане за установено по отношение на ответника В.П.К. ***, че дължи на ищеца на основание Договор за паричен заем № **от 19.07.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия сумата от 30, 38 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от Договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, сумата от 178, 44 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от Договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, сумата от 161, 76 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 16.08.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва за периода от 17.08.2016г. до 11.10.2016г. и за разликата между присъдената на това основание сума от 89 лева до пълния предявен размер на претенцията от 100, 42 лева.
Против постановеното решение в частта, в която претенцията на ищцовото дружество е уважена е депозирана въззивна жалба от В.П.К. чрез назначения й особен представител. С въззивната жалба се претендира първоинстанционното решение, в частта, в която е прието за установено, че В.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София по Договор за паричен заем № **/19.07.2016г., сключен със „Сити кеш“ ООД, вземането по което е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия сума в размер от 600 лева, представляваща главница и сума в размер на 89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.10.2016г. до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.04.2018г. до окончателното й плащане, както и в частта, в която са присъдени разноски да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което претенциите да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е порочно, поради постановяването му в нарушение на закона и на съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че съдът не се е съобразил със заключението на допуснатата, приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя назначен особен процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – „Агенция за събиране на вземания“ със седалище гр. София и съдебен адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че се оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и се претендира да бъде постановен съдебен акт, с който атакуваното решение да бъде потвърдено като правилен и законосъобразен съдебен акт. В депозирания отговор се посочва, че с подписването на договора за заем кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата – предмет на процесния договор за заем, като предоставянето на посочената в чл. 3, ал. 1 от договора „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява безспорно изпълнение на задълженията на заемателя да заплати на заемодателя дължимото, съгласно договореното между страните.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на спора.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно кумулативно съединени искове от – „Агенция за събиране на вземания“ със седалище гр. София против В.П.К. ***, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми – сума в размер на 600 лева, представляваща главница за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г., по отношение на които на основание сключения между страните Договор за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата – 16.08.2016г., сума в размер от 30, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г., сума в размер на 178, 44 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сума в размер на 161, 76 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 16.08.2016г., сума в размер на 100, 42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.08.2016г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Исковете са предявени след постановяване на Заповед № 2085/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и Допълнителна заповед № 3467/17.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – двете постановени по частно гр. дело № 3086/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор е недействителен поради обстоятелството, че не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в конкретния случай е посочен размерът на годишния процент на разходите, но не е посочено как се формира този размер. Първоинстанционният съд е приел, че поради липса на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на годишния процент на разходите, договорът е недействителен и по тези съображения е постановил да бъде прието за установено, че ответната страна дължи единствено връщането на заетата главница по договора за заем в размер на 600 лева, а претенциите за установяване дължимост на неустойки и договорна лихва следва да бъдат отхвърлени.
Въззивната жалба е депозирана единствено от ответната страна – В.П. К., поради което и предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в частта, в която претенцията на ищцовата страна е уважена, а именно – за главницата по сключения Договор за паричен заем № **от 19.07.2016г. Единственото наведено възражение във въззивната жалба от страна на В.К. е обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че заемодателят й е предоставил сумата от 600 лева, а подписването на договора за кредит от нейна страна не може да удостовери получаването на заемната сума.
От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че между
страните е налице валидно сключен Договор за паричен заем № **от 19.07.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, от една страна в качеството му
на заемодател и ответната страна – В.П.К., от друга страна – в качеството й на заемополучател. Видно от представения договор страните са
постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 600 лева.
Изрично в чл. 4, ал. 1 от сключения договор е отразено, че сумата е получена от
заемателя в брой и заемателят се е съгласил, че с полагане на подписа
си по договора удостоверява надлежното получаване в брой на заемната
сума в размер на 600 лева и се задължава да я заплати на „Сити Кеш“ ООД,
съгласно уговореното в договора.
Видно
от представения по делото договор страните са постигнали съгласие задължението
да бъде погасено от заемателя на 12 седмични погасителни вноски в размер 52, 53
лева всяка с дата на първо плащане 26.07.2016 година.
По
делото не се спори, че заемополучателят не е
погасявал задължения по договора.
По отношение на възражението във въззивната жалба, че по делото остава недоказано обстоятелството, че заемната сума не е получена от въззивната страна, БОС намира следното: Изрично в чл. 4, ал. 1 от сключения между страните Договор за паричен заем № **от 19.07.2016г. е посочено, че В.П.К. с полагането на подписа си по настоящия договор удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 600 лева съгласно параметрите в чл. 3 от настоящия договор. Самото изявление от страна на заемополучателя при подписването на договора е достатъчно доказателство, за да се приеме, че сумата е получена от нейна страна в брой. С това свое изявление и подписването на Договора за паричен заем от 19.07.2016г. настоящата инстанция намира, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, че заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 600 лева в брой, поради което и следва да се приеме, че процесният договор е валидно сключен и за въззивната страна е възникнало задължението да върне заетата сума в размер на 600 лева. По делото няма данни това задължение на В.К. да е погасено, поради което и настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че В.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София сума в размер на 600 лева, представляваща главница по паричен заем по Договор за паричен заем от 19.07.2016г. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че наведеното във въззивната жалба възражение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна – „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД със седалище гр. София и да бъдат присъдени направените по
делото разноски – сума в размер от 254 лева – 154 лева, платено възнаграждение
за особен представител и сума в размер от 100 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание чл. 77 от ГПК
във връзка с чл. 71, ал. 1 от ГПК следва въззивницата
В.П.К. да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд –
Бургас в размер на 25 лева.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3286 от 28.11.2019г., постановено по гр. дело № 802/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, ет. 2 сума в размер от 254 (двеста петдесет и четири) лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметка на Окръжен съд – Бургас за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.