РЕШЕНИЕ№
гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова като разгледа
търговско дело № 2112 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 119, ал. 1 КМЧП.
Образувано е по иск на „Б.Г.“ ООД, със седалище
гр. Красногорск, Московска област, Руска Федерация, за признаване и допускане
изпълнението на чуждестранно съдебно решение, постановено от държавен съд с
наименование Арбитражния съд на Московска област на 27.02.2020 г. по дело №
А41-101155/2019 г., с което „С.х.“ ЕООД, ЕИК *****, е осъдено да му заплати
сумата 92193,43 евро, неустойка в размер на 9219,34 евро в рубли по обменния
курс на Централната Банка на Руската Федерация в деня на изпълнението на
съдебното решение и сумата 58652,77
рубли – разноски, представляващи заплатена държавна такса.
От страна на ответника „С.х.“ ЕООД е постъпил
отговор на исковата молба, в който същественото възражение срещу признаване и
допускането на чуждестранното съдебно решение се основава на липсата на арбитражна клауза, като ответникът
счита, че постановеният чуждестранен акт е арбитражно решение, с оглед
наименованието на съда, който го е постановил.
Предвид съдържанието на отговора, с разпореждане
от 22.02.2021 г. на ищеца е предоставена
възможност изрично да заяви дали органът, постановил решението - Арбитражният
съд на Московска област, е държавен съд или арбитражен такъв, за да се
гарантира упражняването на правото на защита на ответника. В изпълнение на
указанията е постъпила на 09.03.2021 г. молба, в която ищецът уточнява, че
постановилият решението съд е държавен съд, предвиден в Конституцията на
Руската Федерация и представляващ част от държавната съдебна система.
Постъпилото уточнение на исковата молба е обусловило необходимостта на
ответника да бъде предоставен допълнителен срок за отговор, с оглед осигуряване
ефективното упражняване на правото му на защита.
В постъпилия отговор ответникът заявява, че
поддържа възраженията си срещу иска като твърди, че не му е връчен препис от
исковата молба, не е бил редовно призован и не са спазени основните принципи на
българското право, които обстоятелства препятствали признаването и допускането
на изпълнението на постановеното чуждестранно решение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:
Представено е решение
на Арбитражния съд на Московска
област, постановено по дело № А41-101155/2019 г., с което „С.х.“ ЕООД, ЕИК *****,
е осъдено да заплати на ищеца сумата 92193,43 евро, неустойка в размер на
9219,34 евро в рубли по обменния курс на Централната Банка на Руската федерация
в деня на изпълнението на съдебното решение и сумата 58652,77 рубли – разноски,
представляващи заплатена държавна такса. Решението е постановено в името на
Руската Федерация от едноличен съдия и независимо от наименованието на съда
представлява съдебно решение на държавен съд, предвиден в Конституцията на
Руската Федерация, разглеждащ търговски (икономически) спорове, поради което не
представлява решение на арбитраж, независимо дали институционален или ad hoc. Затова и приложими за настоящото производство
са правилата за признаване и допускане изпълнението на чуждестранни съдебни
решения.
Правният режим за
екзекватурите на чуждестранни съдебни решения на територията на Република
България е уреден в две групи източници: вътрешни (национални) и международни,
част от които се дефинират като наднационални – в случаите на приложимост на
общностното право на ЕС. Всеки от тези източници има различно приложно поле в
зависимост от "националността" на чуждестранното решение, обуславяща
и следното съотношение при прилагането им: 1). ако чуждестранното решение е
постановено в държава членка на Европейския съюз - прилага се само
наднационалното право на Европейския съюз, имащо примат над националното право;
2). ако чуждестранното решение е постановено в държава, която не е член на ЕС,
но с която Република България има сключен и действащ международен договор,
уреждащ екзекватурите по граждански дела - прилага се този международен
договор, който ако е ратифициран и обнародван има примат над вътрешното
законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ и чл. 3 КМЧП) и 3). ако чуждестранното
решение е постановено в държава, която не е член на ЕС и с която Република
България няма сключен и действащ международен договор, уреждащ екзекватурите по
граждански дела - прилагат се нормите на вътрешното законодателство, които
понастоящем се съдържат в българския Кодекс на международното частно право.
Следователно, националните разпоредби в КМЧП се прилагат само за неуредени
въпроси в европейското или международно право - така изрично и чл. 3 КМЧП. В
този смисъл решение № 1452/12.06.2018 г. на САС по търг. дело № 670/2018 г..
В конкретния случай
се иска екзекватура на съдебно решение по търговски спор, постановено в Руската
Федерация, която не е държава членка на ЕС. В отношенията между Република
България и Руската Федерация обачеи е налице действащ международен договор за
правна помощ (ДПП), а именно - Договор между НРБ и СССР за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния
съвет от 15 април 1975 г., обн., ДВ, бр. 33 от 1975 г., в сила от 18 януари
1976 г.. Същият урежда и взаимното признаване и допускане на изпълнението на
съдебни или арбитражни решения по граждански дела, постановени в договарящите
страни - чл. 46 - чл. 53. Ето защо в отношенията между двете държави
разпоредбите на договора изцяло изместват вътрешното законодателство на всяка
от тях, което остава приложимо само за неуредените в договора въпроси. Предвид
разпоредбата на чл. 47 ДПП договарящите страни взаимно признават и изпълняват
издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения
на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен
характер, постановени по правоотношения, възникнали след влизане в сила на
Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически
републики. Решението за допускане на изпълнението се издава от органа на
правосъдието на договарящата страна, на територията на която трябва да се
извърши изпълнението - чл. 48, като изискванията, на които трябва да отговаря
молбата, се определят от законодателството на договарящата страна, на чиято
територия трябва да бъде извършено изпълнението, т. е. от законодателството на
Република България.
Разпоредбата чл. 49 от
Договора предвижда към молбата за допускане на изпълнението да се прилагат: а)
заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и
подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; б)
документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред
поне една призовка на неучаствувалия в делото ответник или на неговия
пълномощник; в) заверен превод на молбата и на посочените в този член
документи.
Признаване и
изпълнение на решение може да се откаже само в хипотезите: а) ако ответникът не
е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил
своевременно и по надлежния ред призован в съда или пък поради това, че
призоваването е било извършено само чрез публично обявление или по начин,
отклоняващ се от този договор; б) ако съдебното решение се намира в
противоречие с предшествуващото решение, влязло в сила и произнесено по дело
между същите страни, за същия предмет и на същото основание, от съда на
договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено
решението; в) ако съгласно този договор делото попада под изключителната
компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято
територия решението трябва да бъде признато и изпълнено. Следователно, при
разглеждане на настоящото искане меродавни по отношение на условията за
признаване са само разпоредбите на Договора за правна помощ (ДПП), а по
отношение на процесуалния ред за разглеждане - разпоредбите на Договора или на
вътрешното законодателство на Република България, но само за неуредените в ДПП въпроси.
Съпоставката между
условията за признаване по международния ДПП и вътрешноправната разпоредба на чл.
117 КМЧП показва сходство, но и известни различия. Необходимо е да се отбележи,
че в доклада на съда предпоставките за основателност на иска са изложени
съобразно неприложимата уредба на КМЧП, но доколкото не е указвана
доказателствена тежест, която принципно касае само релевантните факти, правото
на защита на страните не е било нарушено и прилагането на ДПП не
се препятства от неправилно изготвения доклад.
В производството са
представени изискуемите за допускане признаването и изпълнението на чуждестранното съдебно
решение документи: заверено копие на решение
от 27.02.2020 г. по дело № А41-101155/2019 г., с изрично удостоверяване за
влизането му в сила на 31.03.2020 г., представено в превод на съдебния
български език, като е представен и протокол от проведено на 17.12.2019 г.
съдебно заседание, в което ответникът „С.х.“ ЕООД е представлявано от упълномощен
от представляващия дружеството Г.Г.адвокат - М.Ч., правоспособен юрист, който
направил възражение за липса на компетентност у сезирания съд да разгледа и
разреши спора. В същия смисъл е депозирано искане от „С.х.“ ЕООД, чрез
представляващия го Г., в което е посочена датата на насроченото съдебно
заседание – 22.01.2020 г., след провеждането на което е постановено и съдебното
решение. Това изявление съдът цени като признание на факта от страна на
ответника, че същият е бил редовно призован за поне едно съдебно заседание,
съгласно изискването на чл. 49, б. Б ДПП.
Това означава, че не
е налице посоченото в чл. 52, б. А ДПП основание за отказ на исканата
екзекватура – ответникът да не е взел участие в делото поради несвоевременно
или порочно призоваване. В съдебното заседание, проведено на 17.12.2019 г. „С.х.“
ЕООД е било представлявано от упълномощен адвокат, съответно датата на
следващото съдебно заседание е обявена в това заседание и е била известна на
ответника, който е упражнил правото на защита чрез правоспособен адвокат,
съответно в отправено до съда изявление еднозначно е манифестирал знанието си за
датата на насроченото съдебно заседание.
Няма твърдения, нито
пък са събрани доказателства по същото искане, на същото основание и между
същите страни да е налице по-рано постановено и влязло в сила решение от
български съд, на което чуждестранното решение да противоречи (чл. 52, б В
ДПП). Разрешеният от Арбитражния съд на Московска
област на по дело № А41-101155/2019 г. спор касае права на вземания, произтичащи от
сключен между търговци договор, поради което разрешаването му не е от
изключителната компетентност на българския съд. Следователно не е налице нито
една от хипотезите, изрично предвидени в ДПП, които да обуславят отказване на
екзекватурата и такова следва да се допусне.
При положение, че чл.
117 КМЧП е неприложим, то възражението за липса на компетентност на
чуждестранния съд извън хипотезата на нарушаване на изключителна компетентност,
но предоставена с ДПП, е без значение за решаване на спора, както е без
значение и оплакването за невръчен препис от исковата молба, нарушения при
призоваването и нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване
правото на защита на ответника. Основанията за отказ в ДПП са с ограничен
предметен обхват и не могат да се разширяват в резултат на приложение на
нормите на КМЧП, който е вътрешен акт и категорично не представлява приложимото
към предявения иск право.
Възраженията касаещи
правилността по същество на постановеното чуждестранно съдебно решение,
основани на липсата на неизправност на „С.х.“ ЕООД не могат да се обсъждат в
настоящото производство, тъй като настоящият състав
няма правомощията да преразглежда спора, вече разрешен от чуждия съд,
следователно възражения във връзка с материалноправния спор са недопустими.
Неотносими са и доводите, свързани с липсата на арбитражна клауза.
Изложеното налага да
се признае и допусне изпълнението на съдебно решение от 27.02.2020 г. на Арбитражния съд на Московска област на 25.02.2020
г. по дело № А41-101155/2019 г., с което „С.х.“ ЕООД, ЕИК *****, е осъдено да
заплати на „Б.Г.“ ООД, със седалище гр. Красногорск, Московска област, Руска
Федерация сумата 92193,43 евро, неустойка в размер на 9219,34 евро в рубли по
обменния курс на Централната Банка на Руската федерация в деня на изпълнението
на съдебното решение и сумата 58652,77
рубли – разноски, представляващи заплатена държавна такса, тъй като не са
налице основанията, предвидени в чл. 52 ДПП за постановяване на отказ.
При този изход на
спора право на присъждане на сторените за производството разноски се поражда за
ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на който следва да се присъди сумата
350 евро, заплатено адвокатско възнаграждение. Претендираната държавна такса в
размер на 50 лева съдът констатира, че не е внесена при предявяване на исковата
молба, поради което следва да се възложи в тежест на ищеца, който е следвало да
я заплати в полза на бюджета на СГС при предявяване на иска, но това не е
сторено. В този смисъл са дадените в определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч.
т. д. № 112/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС разяснения, че в хипотеза на
невнесена дължима от ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана
съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК предварително (при предявяването на иска),
принудителното й събиране по чл. 77 ГПК с постановеното по делото решение не е
обусловено от изхода на спора, като в тази хипотеза ответникът, при
неблагоприятен за него изход на делото, не дължи на ищеца разноски по чл. 78,
ал. 1 ГПК за невнесената от него, но присъдена в полза на бюджета държавна
такса.
При тези мотиви, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на чуждестранно
съдебно решение, постановено от държавен съд с наименование Арбитражния съд на
Московска област на 27.02.2020 г. по дело № А41-101155/2019 г., с което „С.х.“
ЕООД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на „Б.Г.“ ООД, със седалище гр.
Красногорск, Московска област, Руска Федерация, сумата 92193,43 евро, неустойка
в размер на 9219,34 евро в рубли по обменния курс на Централната Банка на
Руската федерация в деня на изпълнението на съдебното решение и сумата 58652,77
рубли – разноски, представляващи заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С.х.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „Б.Г.“ ООД,
със седалище гр. Красногорск, Московска област, Руска Федерация, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 350 (триста и петдесет) евро – разноски за производството, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ООД, със седалище гр. Красногорск,
Московска област, Руска Федерация, да заплати в полза на бюджета на СГС, на
основание чл. 77 ГПК вр. чл. 15 ТДТКССГПК, държавна такса за производството в
размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: