Р Е Ш Е Н И Е
№1929/11.5.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април, две
хиляди и седемдесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12597 по описа на Варненски районен съд за 20* год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз
основа на искова молба с вх. № 53615 от
14.10.2016 г. от Е.З.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник срещу М.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с
искане до съда да постанови решение, с което:
ü да предостави
упражняването на родителските права по отношение на
детето Е., родено на ***
г. на бащата;
ü да определи
местоживеенето на детето при бащата, на адрес: гр. Варна, ул. „*;
ü да определи режим
на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец
през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск;
ü да бъде осъдена
майката да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 300.00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г., с падеж
петнадесето число на месеца, за който се дължи издръжката.
В исковата молба се излага, че от съвместното съжителство на страните, на * год. е родено детето Е..
Твърди се, че от години страните са във фактическа раздяла, като през този
период предимно бащата полага грижи за детето, поради честите отсъствия на
майката от страната. Твърди се, че при завръщането й в страната майката поема
грижите за детето, но това променя изцяло изградения му здравословен и учебен
режим.
Ответникът - М.Т.К., депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагасъображения за
допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, като сочи, че причина
за заминаването и в чужбина е погасяване на финансови задължения на ищеца, отглеждането
на детето е поверена на нейната майка, в чийто дом са осигурени всички
необходими условия за това. Към настоящия момент Е. се отглежда в дома на
бащата, който се намирал във фактическо съжителство с трето лице. Твърди, че
ищецът не полаганеобходимите грижи за отглеждане на детето, което само се
прибирало от училище и си приготвяло закуската и обяда, а също и че детето не е
с добра лична хигиена. Възразява, че бащата не разполага с достатъчен капацитет
и възможности за пълноценно отглеждане и възпитание на детето, същият има други
две, по-големи деца, към които не проявявал интерес и не предоставял средства
за тяхната издръжка. Позовава се и на предприето действия от страна на ищеца, насочени към ограничаване и препятстване личните контакти на детето,
както с неговата майка, така и с неговата баба по майчина линия. Заявява, че е
прекратила трудовото си правоотношение в чужбина, с намерение за трайно
установяване в страната, за да поеме пълноценно грижите за детето. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
В
срока по чл. 131 ГПК – М.Т.К. предявява и насрещни искове, с правно основание чл.
127, ал. 1 и чл. 127а СК, с искане:
ü
да й се предоставят родителските права по отношение на детето Е., родено на ***
г., като се определи местоживеенето на детето на адреса на местоживеене на
майката, а именно: гр. Варна, ул. „*;
ü
за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата;
ü за присъждане на издръжка, която бащата да
заплаща в полза на детето Е., чрез неговата майка и законен представител, в
размер на 150.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на насрещната
искова молба – 23.11.2016 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване;
ü за предоставяне разрешение, заместващо
съгласието на бащата, за пътуване на детето извън пределите на страната –
всички държави от ЕС, Т., С., Ш., Р., без ограничение в броя на пътуванията, до
навършване на пълнолетие на детето.
Ответникът по насрещния иск - Е.З.З., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за неоснователност на предявените насрещни искове.
Твърди, че майката живее и работи предимно извън страната и само 2-3 месеца
през зимния сезон е в страната, вследствие на което детето влошава дисциплината
си и успеваемостта си в училище. Твърди се, че в квартирата, която към момента
се обитава от майката, липсват условия за отглеждане на детето. Твърди се, че
посоченият режим на лични отношения е ограничен, предвид връзката между бащата
и детето. Противопоставя се на искането за заместване на съгласието му за
пътуване на детето извън страната, с оглед факта, че такова съгласие не е било
поискано, а също и с оглед намерението на майката да изведе детето от страната.
В условия на евентуалност, отправя искане за определяне на по-разширен режим от
определения в производството по привременни мерки, както и не възразява относно
размер на издръжката от 150.00 лева.
Контролиращата
страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изразява становище, в съдебно заседание.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
В случая, липсва спор, а и е видно от
събраните в хода на процеса писмени доказателства, че Е. З.З. и М.Т.К. са родители
на детето Е. Е. З., род. на *** год.
Не се спори, а и се установяват от
ангажираните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, данните от
приобщения социален доклад, следните обстоятелства:
Съвместното съжителство между страните
датира от 2005 год., като фактическата им раздяла е от 2012 год.
Ищецът е баща на две други деца, от
предходна връзка – З. (* год.) и Ж. (* год.)
Считано от м. май 20* год. страните са
във фактическа раздяла.
Е. Е. З. е ученичка във *
клас, в СОУ „Д. Ч.“.
Съгласно служебна бележка от 04.04.2017
год. (л. 60), отсъствията на детето Е. Е. З.
от учебни занятия са в периода 11.01.2017 год. – 13.01.2017 год. – поради лощи
метериологични условия, на 17.02.2017 год. – по семейни причини, по молба на М.Т.К.,
а също и за времето от 13.02.2017 год. до 20.03.2017 год. – поради заболяване.
Видно от НА № */ 24.03.2017 год. (л. 66), М.Т.К. придобива собствеността по отношение на
жилище – апартамент, находящ се в гр. Варна, район „*, с площ от 80 кв. м.
трудов договор № 4/ 13.01.2017 год. (л.
218) В. Д. Н., считано от 16.01.2017 год., В. Д. Н., заема длъжността
оперативен счетоводител в „* *“ ООД, при * часов работен ден.
В изготвения социален доклад, се съдържат
следните констатации: в дома на двамата родители са налице добри битови условия
за отглеждане на детето, като и двете страни притежават необходимия капацитет
за отглеждане и възпитание на Е.. Детето има изградена емоционална връзка и с
двамата си родители, с положително отношение и изградена силна връзка спрямо
двамата. Детето е въвлечено в конфликта между родителите си, което се отразява
негативно върху емоционалното му състояние. Пред социалните работници, Е. е
споделила, че се чувства изморена при прилагане на определения режим на лични
отношения, през седмицата когато се налага да нощува в дома на баща си. Детето
изпитва потребност от запазване на статуквото – при отсъствие на майката,
грижите за него да се полагат от баща му. Заизясняване на спора
от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите П. Л. Д., И. Р. Р., М. К. и Д. П.
От показанията на свид. Д.,
които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК, в частта, в която
отразяват преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира и до
колкото не противоречат на доказателствения материал, събран по делото, се
установява, че грижите за детето се полагат предимно от
неговата майка, към която детето е привързано. В дома на майка си, на
детето са осигурени всички необходими условия за отглеждане на детето. След
раздялата между страните, грижите за детето са се полагали единствено от
неговата майка и баба, като независимо от направените опити за контакт, бащата
не е про. През 20* год. М.К. заминава да работи в Г., поради нужда от средства
за погасяване на парични задължения на ищеца, натрупани от ищеца. Именно
майката, обезпечава финансново издръжката на Е.. Служебната и ангажираност е
през летния сезон, когато грижите за детето се полагат от неговия баща,
съгласно постигнато между родителите съгласие. Бащата на детето съжителства с
друга жена и нейното дете – Е., който е на възрастта на Е.. Свителката сочи, че
след предтой в дома на бащата, детето е често с неугледен вид и зле поддържана
лична хигиена. През 20* год., бащата, без да уведоми предварително майката,
мести Е. в друго училище, като докато е при баща си, детето само ходи и се
връща от училище. Към настоящия момент, майката води и пребира детето от
училище.
В показанията
на свид. И. Р. излага, че му е известно
обстоятелството, че майката на детето работи в чужбина, като през този период, детето е при своя баща. Е. спортува, баща и я води
във финтес зали и зали за бокс. Детето не боледува често, посещава училище. Свидетелят
излага впечатленията си, са привързаност на детето към баща си, а също и към
братята и сестрите и.
От показанията на свид. К.,
излага, че познава Е. от 20* год., кагота е била около *годишна.
От 2015 год., вкл. и към настоящия момент свидетелката се намира във фактическо
съжителство с ищеца. Детето е привъзрано към своя баща, а така също и към сина
на свидетелката, с когото обитават една жилище. Между децата възникват
конфликти, нормални за възрастта им. Свидетелката споделя впечатленията си, че
детето се чувства спокойно при тях, самостоятелна е, има придобити навици –
къпе се сама, заспива сама, сама се подготвя и за училище. Към настоящия момент
детето посещава занималня, от която се прибира доста изморено, курсове по
английски език, а до скоро – и на карате.
От показанията
на свид. П. излага, че към настоящия момент детето живее при
своята майка, където се чувства щастливо. Детето посещава училище, курсове по
английски език и рисуване. Към настоящия момент Е. е отлична ученичка. През
2012 – 20* год. М. започва работа в Г., като отсъствията и от страна са били за
около 5 – 6 месеца (летния сезон). Към настоящия момент, майката си е купила
жилище, което се намира в непосредствена близост до училището на детето. Майката
води ежедневно детето на училище с личния си автомобил. Свидетелката излага за
оплаквания на майката, за поддържане на лоша лична хигиена по отношение на
детето в дома на бащата, от където често се е връщала неугледно – с измачкани
дрешки. Свиделката сочи, че ищцата възнамерява на си намери работа в страната.
На основание чл. 59, ал.6 СК, е
постановено изслушване и на двамата родители, в съответствие и с ПП № 1/12.11.1974г.
по гр. д. № 3/74г. на ВС. В хода на проведеното изслушване в съдебно заседание
от 13.12.20* год., и двамата родители заявяват волята си за полагане на преките
и непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето Е..
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Предметът на спора между страните касае
въпросите, свързани с титулярството на родителските права, местоживеенето,
режимът на лични отношения и издръжката по отношение на детето Е. Е. З..
Към настоящия момент детето е на осем
години, посещава учебно заведение, начален курс на обучение.
По
отношение упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на
детето:
При определяне на родителя, на когото
да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето,
родено от съвместното съжителството между страните от решаващо значение са
интересите на детето. Под “интереси на децата”, както е следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин /в този смисъл и
разяснението дадено в ППВС № 1/ 1974 год./.
Следва да бъдат
взети в предвид възпитателските качества на всеки от родителите; пола и
възрастта на детето; полаганите до момента грижи и отношение към детето, т. е.
личните усилия на родителя във връзка с отглеждането му, надзора и
възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на
родителите да полагат грижи за детето, привързаността на детето към родителите;
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности на родителя. Съвкупността от тези
обстоятелства формира комплексният критерий, въз основа на който се извършва
преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява и
родителските права. От изброените
обстоятелства на водещо място и с най–голяма тежест са личните качества на
родителите /разд. ІІ, б. “а” от ППВС № 1/ 1974 год./.
В настоящатата хипотеза, установено е,
че от раждането до 20* год. – 2014 год., , непосредствените грижи за детето се
полагат от неговата майка, включително и през периоди, когато е полагала труд в
чужбина (през 20* год. детето е отпътувало с майка си в Република Г.).
страната. През този период, майката, освен, че приоритетно е имала ангажимент с
неговото отглеждане, е следвало да се грижи и за финансовото обезпечаване на Е..
Детето е привързано и към двамата
родители, като не е констатиран превес
на привързаност към някой от двамата, то се чувства комфортно и с двамата. В случая, от данните по делото /гласни доказателства, социално проучване/
се установява, че и двамата родители притежават
нужния
капацитет за правилното възпитание на детето, като в случая не се касае за еднотипни, а за взаимодопълващи се качества. Нещо
повече – ангажираните в хода на процеса гласни доказателства не
компрометират качествата на другия родител по
отношение на родителския капацитет, моралния им облик и полагането на
необходимите грижи. Двамата родители
са грижовни, имат възпитателски качества (макар и в
различни насоки).
Обстоятелството, че майката е работила
сезонно в чужбина, не в никакъв случай не обосновава извод за липса на
родителски капацитет при майката. Данните по делото сочат, че тя присъства
активно в отглеждането и възпитанието на детето, поради което и предходни
отсъствия от страната, при това за летния сезон, не съставляваг пречка да й
бъдат възложени родителските права върху малолетното момиче (в този смисъл е и
Решение № 334/ 06.01.2016 г., на ВКС по гр. дело № 2202/ 2015 год., ІV г. о.).
Още повече, че отпътуването и работата и чужбина са свързани осигурялава на
парични средства да издръжка на детото си.
Ето защо, при преценка на родителския
капацитет на страните, следва да се отчете предимството на майката, с оглед
възрастта и пола на детето, постоянната му нужда
от родителски, в т. ч. и женски грижи.
По изложените съображения, се налага
извода, че към настоящия момент в интерес на детето, предвид възрастта и пола
му, е родителските права предоставят за упражняване на майката, която е е
осигурила нормална социална среда за детето, полага адекватни грижи и
възпитателен подход.
При това
положение следва да бъде уважен иска на майката за предоставяне упражняването
на родителските права, на основание чл. 127 ал. 2 СК.
В тази връзка и местоживеенето на
детето следва да бъде определено на адреса на жилището, обитавано от ищцата,а
именно: гр. Варна, ул. „*.
По отношение на режима на лични
отношения:
Поддържането на лични отношения на
децата с родителя, на когото не се предоставени за упражняване родителските
права е в интерес и на детето и на родителя, но в най- голяма степен е в
интерес на децата. Режимът трябва да бъде определен така, че да се създаде
нормална обстановка за поддържане на тези отношения. От друга страна мерките
трябва да се подберат по такъв начин, че да не стават допълнителен източник за
спорове между родителите.
Следва да бъде определен и ежегоден
режим относно коледните, великденските и новогодишните празници, с оглед
гарантиране възможността на бащата да споделя тези празници с детето и с
роднините от своя семеен кръг. Необходимо е и да бъде предвидена възможност за
контакти между детто и бащата по повод личните празници на детето, т .е. на
рожденния му ден.
В случая, упражняването на родителските
права е предоставено на майката, на отглеждането на детето следва да бъде
осъществено с активното участие на неговия баща, за да се чувства максимално
спокойно и емоционално удовлетворено в общуването с всеки от родителите си,
въпреки раздялата им. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за
правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /в
този смисъл е и Решение по гр. д. № 433/ 1973 год. на ІІ ГО
на ВС/.
Изложеното обуславя извода, че следва
да се определи следния режим на лични отношения между бащата Е.З.З. и детето Е.,
а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 17.00 ч. в петък
до 08, 00 ч. в понеделник, с преспиване на детото при бащата, със задължение на
последния да вземе детето от училище в петък, съответно и да го заведе в
понеделник; на коледните празници:
през четните години - за времето от
17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в
дома на бащата, а през нечетните години
– за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти
декември; през новогодишните празници: през
четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа
на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари
до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00
часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване
на детето при бащата, а в нечетни години
– за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на бащата; на
рожденния ден на на детето - /* * */ - за времето от 09.00 часа до 12.00
часа, независимо от ежемесечния режим; 30 /тридесет/ дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
По този начин детето ще има възможност
да изгради и запази в максимална степен връзка и с баща си, като двамата
родители ще могат да полагат непосредствени грижи за него, да вземат участие,
респ. да упражняват контрол по отношение на образованието и възпитанието на
детето, да участват пълноценно в изграждане на навиците му.
Относно
издръжката за бъдещ период:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания,
са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно състояние,
разходи за облекло, храна, обучение.
В конкретната хипотеза, детето е на * години години,
а упражняването на родителските права е предоставено на майката. Посещава училище,
а така също и допълнителни курсове по англиийск език и
рисуване. От
данните по делото не се установява да страда от тежки и/ или хронични заболявания, които да налагат
чести медицински прегледи и изследвания, постоянно лечение
или специален хранителен
режим. Ето защо, след съпоставка на възрастта и
нуждите на детето, доходи на бащата
(при съобразяване на нормативно регламентирания минимален
размер на издръжката, както и с оглед обстоятелството, че майката
полага лични грижи за отглеждане и възпитание им, се
налага извода, че размера на издръжката, който
бащата следва да заплаща е 150.00 лв. При
формиране на този извод се отчете обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна
възраст, като пред социалните работници същият е заявил, че
получаваните от него доходи възлизат на 2000 лева, месечно, като липсват други
данни за наличие на предпоставки, които да обусловят определяне на
по – нисък размер на месечна издръжка.
Така определения
размер на издръжката, се дължи, считано от датата на предявяване на насрещния
иск – 23.11.20* год., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдената издръжка.
Относно
разрешението за пътуване на детето в чужбина:
Предявен е иск, с правно основание чл.
127 а СК.
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
Целта на визираната разпоредба е да защити в максимална степен правата и
интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с техните
права, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу
тях.
Ограничаването на детето от пътуванията до държавите от , както и
възможността за пътувания, обучение и за социални контакти в тези държава, би
ограничило негови основни права и свободи, регламентирани и защитени от закона.
Касае се за поддържане на лични контакти, и изграждане и укрепване на отношения с най –
близки родственици, което във всеки случай е в интерес на детето.
От друга страна,
предоставяне на разрешение, заместващо съгласие по реда на чл.127 а СК, без да
е посочване конкретен период и държави не е в интерес на детето. Не
е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия
родител, където и да е извън границите на страната. Глобално дадено предварително разрешение лишава от възможност за
контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също
не е в интерес на детето. В този смисъл са Решение
№ 234/ 30.05.2012 г. по гр. д.
№ 1580/ 2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение
№ 315/ 12.01.2012 г. по гр. д.
№ 1456/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение
№ 143/ 30.05.2011 г. по гр. д.
№ 300/ 2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение
№ 32/ 28.01.2011 г. по гр. д.
№ 170/ 2010 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение
№ 234/ 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1599/ 2010 г. на ВКС, ІV г. о., постановени по
реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика.
В конкретната хипотеза, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че преките и непосредствени грижи по отглеждането
и възпитанието на детето Е. се полагат от нейната майка.
При така
установените факти, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия
родител, препятства излишно права и свободи на детето, регламентирани и
защитени от закона. Посещението на детето в посочените в молбата държави ще
благоприятства неговото културно и емоционално развитие.
С оглед на горното и преценка на всички
значими обстоятелства, молбата следва да бъде уважена чрез даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката детето да пътува, без ограничения
на броя на пътуванията, придружавано от своята баща за срок от 5 години до
страни членки на ЕС, Р. и И..
Този извод е в унисон и Решението
на ЕСПЧ по дело „Пенчеви срещу България” /жалба № 77818/12/ от 10.02.2015г.
От друга страна, по делото липсват данни да е налице заплаха или
опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с
неговата майка до посочените в сезиращата молба държави, доколкото те не са
място на размирици, такова в което временно не е препоръчително пътуване по
различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността
на гражданите.
При формиране на крайните изводи следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че отношенията между родителите на изключително влошени, между
тях липсва нормална комуникация и диалог, включително и по въпросите, свързани
с отглеждането и възпитанието на Е..
С оглед гореизложеното, и
в предвид установената по делото емоционална връзка между ищцата и нейните
близки родственици, се обосновава интересът от постановяване съдебно
разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на
международен паспорт на Е. Е. З., а така
също и за предоставяне на разрешение за пътуване на детето извън пределите на
Република България до държавите – членки на ЕС, а също и на държави
извън Европейския съюз, но находящи се на Балканския полуостров, а именно: А., Б.,
В., г., Г., Д., Е., И., И., И., К., Л., Л., Л., М., П., П., Р., С., С., У., Ф.,
Ф., Х., Х., Ч., Ш., Т., М., С., Б. Х. и Ч. Г., придружено от своята майка – М.Т.К.,
без за това да е необходимо съгласието на бащата, за срок от пет години,
считано от влизане в сила на решението, при спазване на определения от съда
режим на лични отношения с бащата.
В интерес на детето е, с да
бъде допуснато и предварително изпълнение на решението в тази част, на
основание чл. 127 „а“, ал. 4 СК.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата по насрещния иск и извършените по делото разноски за държавна
такса – 50.00 лева и адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното от
пълномощника на ответника по насрещния иск, възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че в случая са налице
предпоставките за редуциране на същото. Ето защо, при съобразяване фактическата
и правна сложност на спора, извършените от страните съдопроизводствени
действия, проведените съдебни засеД., се налага извода, че в полза на ищцата по
насрещния иск следва да се присъди сумата от 700.00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 216.00 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето Е. Е. З., род. на *** год., ЕГН: **********,
на
нейната майка - М.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Е. Е. З., род. на *** год., ЕГН: *******************, при неговата майка - М.Т.К.,
ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата Е.З.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** и детето Е. Е. З., род. на *** год., ЕГН: **********,
а именно: 17.00
ч. в петък до 08.00
ч. в понеделник, с
преспиване на детото при бащата, със
задължение на последния да вземе детето от училище в петък, съответно и да го
заведе в понеделник; на коледните празници: през четните години - за времето от
17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в
дома на бащата, а през нечетните години
– за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти
декември; през новогодишните празници: през
четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа
на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари
до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00
часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/,
с
преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за
времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на бащата; на
рожденния ден на на
детето
- /* * */ - за времето от 09.00
часа до 12.00 часа, независимо от ежемесечния
режим; 30 /тридесет/ дни през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
Е.З.З., ЕГН **********, с
адрес: *** да
заплаща в
полза на детето Е. Е. З.,
род. на *** год.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител - М.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** месечна
издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.11.20* год., с падеж
всяко 1- во число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
съгласието на бащата Е.З.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** за
издаване на международен паспорт и за отпътуване на детето Е. Е. З., род. на *** год., ЕГН: **********, до следните държави: А., Б., В., г., Г.,
Д., Е., И., И., И., К., Л., Л., Л., М., П., П., Р., С., С., У., Ф., Ф., Х., Х.,
Ч., Ш., Т., М., С., Б. Х. и Ч. Г., придружено от своята майка – М.Т.К., ЕГН **********,
на адрес: ***, без за това да е необходимо
съгласието на бащата Е.З.З., ЕГН **********, с адрес: ***, ,
за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, при спазване на
определения от съда режим на лични отношения с бащата, на основание чл. 127 „а“
СК.
ОСЪЖДА Е.З.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** заплати на М.Т.К.,
ЕГН **********, на адрес: *** сумата от 750.00 (седемстотин
и петдесет) лева, представляваща извършени по делото разноски – държавна
такса
и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.З.З., ЕГН **********, с
адрес: *** да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 216. 00 (двеста
и шестнадесет) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, в частта, относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта, относно
разрешението за пътуване на детето в чужбина, вкл. и за снабдяване с
необходимите документи за това, на основание чл. 127 „а“, ал. 4 СК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: