МОТИВИ към Присъда №260003 от 17.02.2021г. по НОХД №442/2020
година по описа на РС-Харманли
02.03.2021г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия Р.В.А., ЕГН:**********, роден на *** ***,
ром, български гражданин, безработен, с начално образование, неженен,
неосъждан, е повдиганото обвинение за това, че на неустановен ден в
периода от 30.11.2019 до 07.12.2019г. в гр. Симеоновград, на ул. *** чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот - счупване на стъкло на прозорец и изкъртване на
шест броя врати, отнел чужди движими вещи: 1 брой печка тип „Чудо” с две
казанчета на стойност 45,00 лева, 1 брой кюнец с пет ребра тип „радиатор” на
стойност 15,00 лева, 1 брой мъжка тениска на стойност 3,00 лева, 3 броя буркани
с компоти на стойност 5,40 лева , 1 брой касетофон марка „Нова” на стойност
10,00 лева, 1 брой касетофон марка „Хитачи” на стойност 10,00 лева, 1 брой
дамско черно кожено яке на стойност 20,00 лева, или всичко на обща стойност
108,44 лева от владението на М.А.Т. и С.А.Т.,***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195
ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК.
В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие е направено
искане от защитника на подсъдимия адв.М. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Съдът е уважил направеното
искане и е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При
предварителното изслушване на страните, след разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК, същият в съдебно заседание се призна за виновен, като
призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да
не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания производството по делото продължи по реда на глава
27, чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като сочи, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване на процесното престъпление.
Моли съда да подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното престъпление, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години на основание
чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът на подс.А. – адв.М. моли да се вземат предвид смекчаващи отговорността
обстоятелства и да се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер,
чието изпълнение на осн. чл.66 от НК да
се отложи.
Подсъдимият А. в съдебно заседание също се признава за виновен, изразява съжаление за стореното.
От направените самопризнания на
подсъдимия, както и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Свид.М.Т. и свид. С.Т. притежавали
наследствен имот, находящ се в град Симеоновград, на ул***, който представлявал
дворно място, ведно с построена в него двуетажна къща. В къщата свид.Т. и свид.Т. съхранявали движими вещи, буркани със
зимнина, както и дърва за огрев.
Подс.А. живеел на семейни начала със свид.М.Н.А.
и с двете й малолетни деца- Г.М.Н и Т.М.Н.
На
неустановен ден в периода от 30.11.2019 година до 07.12.2019 година подс.А.
посетил горепосочения имот на свид.М.Н. и св.С.Т.,***. След като пристигнал, подс.А.
счупил с неустановен по делото твърд, тъп предмет стъклото на прозореца на
първия етаж на къщата и през направения отвор влезнал във вътрешността на
къщата. Намирайки се в коридора на първия етаж на къщата на свид. М.Т. и свид. С.Т.,
подс.А. видял, че входовете към стаите са затворени с дървени врати. Тогава
подс.А. взел неустановен по делото предмет и с негова помощ изкъртил 6 броя
врати. В стаите подс.А. видял, че има 1 брой печка тип „Чудо” с две казанчета,
1 брой кюнец с пет ребра тип „радиатор”, 1 брой мъжка тениска, 3 броя буркани с
компоти, 1 брой касетофон марка „Нова”, 1 брой касетофон марка „Хитачи”, 1 брой
дамско черно кожено яке. Подс. А. взел намерените от него движими вещи, като ги
пренесъл до дома на свид.Маринела Н..
На
07.12.2019 година свид.Т. и свид.Т. пристигнали в имота и установили извършената
кражба.
Стойносттана
отнетите движими вещи съгл. заключението по стоково-оценъчната експертиза е, както
следва: 1 брой печка тип „Чудо" с две казанчета на стойност 45,00 лева, 1
брой кюнец с пет ребра тип „радиатор" на стойност 15,00 лева, 1 брой мъжка
тениска на стойност 3,00 лева, 3 броя буркани с компоти на стойност 5,40 лева ,
1 брой касетофон марка „Нова" на стойност 10,00 лева, 1 брой касетофон
марка Хитачи" на стойност 10,00 лева, 1 брой дамско черно кожено яке на
стойност 20,00 лева, или всичко на обща стойност 108,44 лева.
Съгласно справката за съдимост на Бюро
за съдимост при РС-гр.Харманли, подсъдимият Р.А. е неосъждан.
От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия се установява, че
същият няма криминални регистрации и заведени
заявителски материали, не се ползва с уважение сред съгражданите си.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс.А. няма непълнолетни деца, не реализира никакви доходи и не притежават никакво имущество.
Така установената
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на
съдебното и на досъдебното производство доказателства: стоково-оценъчна и съдебно-психиатрична експертиза, заключенията по които се възприемат от съда като обективно и компетентно изготвени, писмените
доказателства -протоколи за оглед и за доброволно предаване, справки за
съдимост, характеристики, ДСМПИС и др., които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК
и които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни доказателства – свидетелите М.А., Т.Н., М.Т., С.Т., Н.Д.. Доказателствата, събрани в
хода на ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, като същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимия А. признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния
акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
РС-Харманли намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което
е предаден на съд подсъдимият Р.А..
От обективна страна
се доказа, че подсъдимият Р.А. на неустановен ден в периода от 30.11.2019г. до 07.12.2019г. в гр. Симеоновград, на ул. *** чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на
стъкло на прозорец и изкъртване на шест броя врати, отнел чужди движими вещи: 1
брой печка тип „Чудо” с две казанчета на стойност 45,00 лева, 1 брой кюнец с
пет ребра тип „радиатор” на стойност 15,00 лева, 1 брой мъжка тениска на стойност
3,00 лева, 3 броя буркани с компоти на стойност 5,40 лева , 1 брой касетофон
марка „Нова” на стойност 10,00 лева, 1 брой касетофон марка „Хитачи” на
стойност 10,00 лева, 1 брой дамско черно кожено яке на стойност 20,00 лева, или
всичко на обща стойност 108,44 лева от владението на М.А.Т. и С.А.Т.,***, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 195 ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК.
Подс.А. е реализирал изпълнителното
деяние на кражбата, като е взел процесните движими вещи от имота,
собственост на св.М.Т. и св.С.Т., находящ се в
гр. Симеоновград, ул.*** и ги е занесъл
в дома на св.М.А.. Именно от тези негови действия се установява, че подсъдимият
е отнел владението на гореописаните вещи, за които е знаел, че са чужда собственост
и че няма съгласие на собствениците за вземането им, и съответно е установил
своя фактическа власт върху тях чрез изнасянето им от имота на пострадалите и последващото
им укриване в дома на св.М.А.. Така подсъдимият А. е прекъснал фактическата
власт на владелците – св.М.Т. и св.С.Т., и съответно е установил своя
фактическа власт върху отнетите чужди вещи.
Настоящият
случай касае извършване на квалифицирана кражба – по т.3
на чл.195 НК, поради което следва да се установи и докаже и наличието на
квалифициращото обстоятелство,
а именно разрушаването на прегради, здраво направени за защита на имот. Тези
елементи от престъпния състав също са налице, доколкото се
доказа по делото, че подс.А., за да проникне в къщата на пострадалите и да
отнеме вещите им, е счупил стъкло на прозорец и е изкъртил шест
броя врати,
което се установи от признанията на подсъдимия,
дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, и от показанията
на свидетелите Т.Н., М.Т., С.Т., Н.Д..
Именно с оглед на това за несъмнено доказано съдът намира извършването на влозмна кражба чрез осъществяване на
изпълнителното деяние посредством разрушаване на прегради (счупване стъкло на прозореца и изкъртване на 6 бр. врати),
здраво направени за защита на имот, посредством което
подсъдимият е
отнел владението върху предмета на престъпнението.
Намерението на подсъдмия за противозаконно присвояване на
отнетите вещи,
като допълнителен субективен
елемент от състава на престъплението кражба, също се доказа по делото, имайки предвид последващите действия на подс.А., изразяващи се в
монтиране на открадната печка в една от стаите в дома на св.М.А., в която
същият оставал да нощува, изгарянето на отнетите касетофони и обличането на
взетата тениска.
Това се потвърди и от
непротиворечивите показания на свидетелите Т.Н., М.А. и Н.Д..
Престъплението кражба е резултатно
престъпление, поради което за довършването му е нужно още настъпване на определен престъпен
резултат, а именно прекъсване на фактическата
власт върху предмета на престъплението от
страна на този, в чието владение се намира тя, и установяване на своя фактическа власт върху отнетото.
Настъпването на престъпния резултат се доказа в настоящия случай, доколкото се
установи, че подсъдимият е избягал с откраднатите вещи, които впоследвствие е занесъл в дома на св.М.А., с което всъщност е отнел фактическата власт на владелеца и е установил свое държане върху вещите и по този начин е довършил престъпното деяние.
По отношение на стойността на описаните по-горе процесни вещи, отнети от подс.А., съдът възприе
заключението по изготвената на ДП стоково-оценъчна експертиза, съгласно която същите са
на обща стойност от 108.44 лв.
към момента на извършване на деянието. Заключението съдът приема като
обективно изготвено и от компетентно вещо лице.
От субективна страна подс.А. е действал
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искали настъпването им. Всичко
това се потвърди от доказателствата по делото във връзка с целенасочените от негова страна
действия по отнемане на процесните вещи.
Така извършеното съдът прие за
доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи съдът достигна,
изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2
от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени
доказателства и непротиворечивите, логични и вътрешно убедителни гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите М.А.,
Т.Н., М.Т., С.Т., Н.Д., които подкрепят така направените признания
на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на
признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
Предвид на така изложените съображения, съдът призна
подсъдимият Р.А. за виновен в извършването на престъплението
по чл. 195
ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК.
По наказанието:
По отношение на подс.А. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него самопризнания, съдействието на
органите на ДП за разкриване на обективната истина, положителното му
процесуално поведение, недоброто
му материално положение, изразеното в съдебно заседание съжаление за стореното,
сравнително добрите му характеристични дани, ниската стойност на отнетото –
108.44 лв. и чистото му съдебно минало. По отношения на самопризнанията на
подсъдимия и протичане на производството по делото по реда на чл.371, т.2 от НПК съдът счита, че следва да се вземат предвид същите като смекчаващо
обстоятелство, отчитайки цялостното обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Съдът не установи наличие на оттегчаващи отговорността обстоятелства.
Изхождайки от тези данни, съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55
ал.1 от НК, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. С оглед на това наказанието съгл. чл.58а ал.4 от НК
бе определено при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, т.е. чрез определянето му
под най-ниския предел, посочен от закона, а именно под минимума от 1 година,
регламентиран в разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК. Така съдът наложи на подс.А.
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което несъмнено е и
по-благоприятно за дееца, имайки предвид че в противен случай при определяне на
наказанието при условията на чл.58а ал.1 от НК, след редукцията му с 1/3, на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца.
Съдът приложи
института на условното осъждане – чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложи на подсъдимия наказание под
три години лишаване от свобода и тъй като подс. А. не е осъждан на наказание лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, видно от
справката му за съдимост.
Освен това съдът счита, че и според обстоятелствата
по делото за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Изпитателният срок от три години съдът намира за подходящ с оглед личността на
дееца и достатъчен за превъзпитаване на същия.
Така съдът, на основание чл. 195 ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК, вр. чл.55 ал.1, т.1, вр. чл.58а
ал.4 от НК, наложи на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от 3 години.
Съдът намира, че така
наложеното наказание е справедливо и че съответстват
на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез същото ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и
поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите
членове на обществото предупредително и превъзпитателно.
Веществените доказателства – 1 брой печка тип „Чудо” с две казанчета, 1 брой
кюнец с пет ребра тип „радиатор”, 1 брой мъжка тениска, 3 броя буркани с компот
- на съхранение в РУ-Харманли, съдът постанови да се
върнат на правоимащите М.А.Т. и С.А.Т.,***.
Предвид признаването на подсъдимия за
виновен, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза на Държавата
по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от общо 279.60 лв., представляваща
разноски за вещи лица. По същите съображения, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати на
Националното бюро за правна помощ, град София, ул.”Развигор” №1 сумата от 200
лв. за адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ под формата
на процесуално представителство.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: