Решение по дело №1711/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 20
Дата: 10 януари 2019 г. (в сила от 4 февруари 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20185640101711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№ 20 / 10.01.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На десети декември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Гергана Докузлиева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1711 по описа за 2018 година; взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.1, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/; от И.М.С. с ЕГН ********** ***; против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев, Пламен Ангелов Шинов - изпълнителни директори.

Ищецът твърди, че на 18.11.2016 г., около 12,50 часа, в гр. Хасково на кръстовището между ул. „Стара планина“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между МПС марка „Форд", модел „Фокус", с peг. № *********, собственост на М.Х.С., управлявано от същия, и ищеца като пешеходец, който пострадал вследствие на злополуката. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 137/18.11.2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, а по случая срещу виновния за ПТП-то водач бил съставен АУАН № 675630/18.11.2016 г. и била образувана административно-наказателна преписка по описа на КАТ- Хасково. Процесното ПТП настъпило при следния механизъм: водачът на посочения лек автомобил /л.а./, движейки се по ул. „Стара планина“ извършил маневра ляв завой по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и не пропуснал преминаващия с предимство по пешеходна пътека пешеходец-ищецът, като реализирал ПТП с последния, причинявайки му множество телесни увреждания. Ищецът бил откаран в спешното отделение на „МБАЛ-Хасково" АД, където бил приет и след извършени му редица прегледи и рентгенографии лекарите установили, че вследствие на пътния инцидент той е получил аркада на левия горен клепач, краткотрайна загуба на съзнание, болка в дясната гръдна половина и болки в дясната коленна става. След обработка и превръзка на раните, той бил изписан с препоръки за домашно лечение и за спазване на хигиенно охранителен режим. С оглед получената травма на дясното коляно, през първия един месец след инцидента ищецът не можел да се обслужва сам, не можел да кляка и да се изправя, което налагало близките му постоянно да са около него като му помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. Тъй като близо 3 месеца след пътния инцидент болките в областта на дясното коляно не намалявали и продължавал да се придвижва много трудно, ищецът посетил специалист ортопед- травматолог, който установил оток и хематом на дясното коляно като флексията и екстензията на крайника в тази област били ограничени и болезнени, като на пострадалия бил издаден амбулаторен лист № 000419/ 02.02.2017 г. При прегледа извършена била пункция на дясното коляно на ищеца, с която източили 40 мл сукървица и му предписали да провежда криопроцедури и медикаментозна терапия. Според лекарските прогнози, болките на ищеца щели да намалят интензивността си, но имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване. Отделно от това, лекарите не можели да дадат прогноза, дали обемът на движенията в областта на дясното коляно ще се възстанови напълно. В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищеца се влошило, което давало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Допълнително се тревожел за това, че няма да се възстанови напълно и до края на живота си ще бъде в тежест на близките си. Видно от констативния протокол за ПТП, който в тази си част бил официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с ответника - BG/03/116001896007 от 11.07.2016 г., валидна от 11.07.2016 г. до 10.07.2017 г. Предвид изложеното, за ищеца налице бил правен интерес да претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно – ответното дружество. За същото той му изпратил с товарителница № ИД PS 1113 00Q6FQ/08.01.2018 г. молба за изплащането му, което до момента не било сторено, а предвиденият в чл. 496 ал.1 от КЗ срок изтекъл.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2016 г. в гр. Хасково, в размер на 6 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на дължимата сума и направените по делото разноски. Ищецът се явява лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло като основателен и доказан. На поставени от съда, на основание чл. 145 ал.1 от ГПК, въпроси ищецът отговори относно конкретното място, на което е настъпило процесното ПТП и в каква посока на движение той е пресичал улиците. Ищецът лично с открито съдебно заседание отговори, че се качвал по стълбите до хотел Родопи, като всеки ден минавал от там, защото ходел да играе карти и вземал внучето си СУ ,,********“. Когато този ден изкачил стълбите, на пешеходната пътека отляво и отдясно имало по една кола, той започнал да пресича спокойно, оставал му един метър да стигне до края, когато изведнъж от завоя една малка кола го блъснала. Колата дошла покрай училището и завила наляво. Тогава ищецът не тичал, а вървял бавно.        

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността му; както и наличието на валидно застрахователно правоотношение; както и представения констативен протокол за ПТП, т.к. бил изготвен от лице, за което нямало данни, да е извършвало оглед на произшествието, както и не било ясно, въз основа на какви документи е издаден. В протокола не се съдържали данни, къде е настъпило процесното ПТП, обстоятелствата и причините за него, поради което ответникът оспорва съдържанието му. По делото не се доказвало, къде е станало процесното ПТП, при какви обстоятелства и механизъм, при което не можело по безспорен начин да се установи настъпването на уврежданията, което водело до неоснователност на иска. Не се установявало и виновно поведение на водача на л.а. Ответникът оспорва още вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. При ищеца били налице предходни заболявания и увреждания. Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, т.к. нарушил визираните в чл.113 и 114 от ЗДвП правила за пресичане на пешеходна пътека, като навлязъл тичайки на пешеходната пътека, без да се огледа и да съобрази поведението си с другите участници в движението, както и се блъснал във вече спрелия л.а. Ответникът възразява още, че претендираното обезщетение е прекомерно, като несъобразено с критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 137/18.11.2016 г., относно посетено ПТП от дежурен ПТП при ОД на МВР – същия ден, около 12,50 ч. в гр. Хасково на ул. „Стара Планина“ с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Видно от него, настъпило е ПТП между МПС марка „Форд", модел „Фокус", с peг. № *********, собственост на М.Х.С., управлявано от същия, и ищеца като пешеходец, който е пострадал. За получени от ищеца увреждания, в протокола за ПТП се сочат – разкъсно-контузна рана на лявата вежда, травми в дясна гръдна половина и в дясна коленна става, като е прегледан в СО на МБАЛ и освободен за домашно лечение без опасност за живота. Срещу виновния за ПТП-то водач бил съставен АУАН № 675630/ 18.11.2016 г. В протокола се сочат още обстоятелствата и причините за ПТП - водачът на л.а., извършвайки маневра ляв завой, не пропуснал преминаващия по пешеходна пътека пешеходец- ищеца, в следствие на което го удря. Отразено е още, че за процесния л.а. налице е била застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица № 03116001896007, валидна до 10.07.2017 г. Това обстоятелство се установява още от представените по делото относно същия л.а. – проверка от електронната страница на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 18.11.2016 г. и застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/03/116001896007 със срок на валидност от 11.07.2016 г. до 10.07.2017 г., издадена от ответника. На името на ищеца е представеният по делото лист за преглед на пациент в Спешно отделение с № 17400, постъпил на 18.11.2016 г. в 12,30 ч. и напуснал същия ден в 13 ч. Поставена му е диагноза в нечетлив вид, като в анамнеза и в обективно състояние се сочи -  ударен от кола, получил повърхностни ранички на левия горен клепач, оплаква се от болка в дясна гръдна половина, както и около 7-8 ребро отпред в ляво, и в дясна коленна става с лек оток под коляното, в запазено общо състояние. Не са му назначени терапия и консултации, насочен е към личен лекар, отказал е „ТАТ”. На името на ищеца е представеният амбулаторен лист № 419/02.02.2017 г., 10,30 ч., издаден от д-р С. Б., посетен от пациента за консултация и първичен амбулаторен преглед, като са му издадени две медицински направления. Като основна диагноза в листа се сочи – изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, с придружаващо заболяване – мозъчно сътресение. В анамнезата се сочи, че през м.11.2016 г. при ПТП получил травма на дясно коляно и контузия на гръдния кош, като от тогава има силни болки и се придвижва много трудно, а в последно време болките се засилили и придобили постоянен характер. Като обективно състояние се сочи – придвижва се трудно с помощно средство; оток, хематом и силна палпаторна болка в медиална става, цепка на дясно коляно; танц на патетата + флексия и екстензия ограничени и болезнени. Назначена му е терапия от криопроцедури, нюфлекс за мазане, дексофен 2 х 1, ст.пункция – източили се 40 мл сукървица. От същия ден на името на ищеца е и представеният втори амбулаторен лист № 516/02.02.2017 г., 10,50 ч., издаден от д-р Е. Г., посетен от пациента за консултация и първичен амбулаторен преглед, по издадено му направление. Като основна диагноза в листа се сочи – генерализирана и неуточнена атеросклероза, с придружаващо заболяване – травма на главата, неуточнена. В анамнезата се сочи, че преди 3 месеца е блъснат от кола с травма на лицевата част от черепа с краткотрайна загуба на съзнание; в момета с оплаквания от безсъние, вътрешно напрежение, замайване и залитане, с паметови нарушения. Отразено е обективното му състояние, както и назначените му изследвания и терапия с два медикамента. С изключение на този амбулаторен лист, останалите коментирани по- горе писмени доказателства ищецът е приложил към своя молба до ответника относно завеждане на щета за неимуществени вреди, претърпени от него от процесното ПТП, с искане за му се изплати обезщетение в размер не по-малък от 20 000 лв. Молбата съдържа саморъчно отбелязване, че е била изпратена по пощата на 08.01.2018 г., като за доставката й е приложено пощенско известие за доставянето й на ответника, оформено като получено на нечетлива дата.

По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката А.С.С., неговата съпруга. Тя сочи, че той ежедневно имал маршрут - през зеленчуковия пазар, по стълбите до хотел Родопи, до училището на внука им, когото забирал и изпращал до дома му, след което ищецът отивал да играе карти в клуб. В процесния ден, той изкачил стълбите, тръгнал по пешеходната пътека и му оставали две-три крачи до тротоара, когато се случило нещо с него. След около един час той се върнал вкъщи необичайно рано, като едва пристъпвал, с огромна кървава превръзка на лицето. Тогава той й разказал, че минавайки по пешеходната пътека нещо го е връхлетяло, все едно някакъв влак се качил върху него. Казал, че не помнел какво е станало и за няколко секунди не знаел, къде се намира. След като дошъл на себе си, видял, че е паднал на земята и главата много го боляла. Тогава разбрал, че е ударен от нещо, около него имало други хора. Човекът, който го блъснал, заедно с още един човек, го закарали до Бърза помощ. Там му направили снимка и превръзка. После момчето, което го блъснало, го довело до вкъщи – оставило го пред блока и ищецът се е качил до вкъщи с асансьора. Той легнал и му било тежко, не можел да стане и да се обърне, ставал трудно до тоалетната и св. С. му помагала. Цялото тяло го боляло и целият крак го болял. Тези затруднения продължили много време, като приемал аналгин и каквото намерил за необходимо. След известно време решили, че нещата не могат да продължават така и отишли при д-р Б., след седмица или две. През това време болките му били силни и ходенето било почти невъзможно. Лекарят направил пункция на дясното му коляно и му назначил  болкоуспокояващи лекарства. Ищецът пиел аналгин и парацетамол, като цял живот нямал здравословни оплаквания. След месец-два, много го болял кракът и ходилото му било надуто. Извикали Бърза помощ и казали, че причината за състоянието му е процесното ПТП, като му назначили компреси с риванол и инжекции алмирал за десет дни, които самата св. С., бивш медицински работник, му слагала мускулно, след което му давала болкоуспокояващо диклак. Тогава болките понамаляли, но оттокът дълго време останал, не можел да си обуе обувка. Това състояние на силна болка и отток от тогава на няколко пъти се повтаряло. Всички тези неща променили ежедневието на ищеца, който преди непрекъснато бил в движение, в т.ч. по наколко пъти на ден ходел до пазара и за семейството си и за съседи от входа, а сега рядко ходел, с почивки на две-три места, и си влачел краката, което правело впечатление на близки и познати. Имало голям период след инцидента, в който ищецът си постоял вкъщи - почти цялата зима, а на пролетта започнал да излиза по малко. От входа до асансьора имали десетина стълби, които по-рано той взимал на две-три крачки, но сега му било по-трудно и ги взимал стъпало по стъпало. Когато станал инцидентът, св. С. не знае, съпругът й да е тичал докато е пресичал, той й казал, че си е вървял спокойно, едната кола спряла, другата кола също спряла и той си вървял спокойно и гледал в училищния двор да не изпусне детето. След катастрофата тя го водела до тоалетната или до терасата на въздух, което продължило доста време - месец или два. Той все й споделял, че ляга и става и все това му е пред очите. Личният лекар казал на св. С. ,че от тук нататък съпругът й ще става по - зле, но няма да стане по-добре.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е коментирало в заключението си горепосочените писмени медицински доказателства, а така също е извършило и преглед на ищеца. Сочи, че в следствие на процесното ПТП ищецът е получил аркада на ляв горен клепач, краткотрайна загуба на съзнание, болка в дясна гръдна половина, травма на дясна коленна става. Раните му били обработени и му е било назначено консервативно противовъзпалително и противоболково лечение. Поради силна болка, ограничаваща движението в дясна коленна става, на 02.02.2017 г. ищецът е потърсил амбулаторна помощ от ортопед – травматолог, който след прегледа е извършил ставна пункция, от където е аспирирал 40 мл кръвенист секрет. Предписано му било провеждането на криотерапия и медикаментозна терапия. Възстановяването на пострадалия протичало трудно и към момента не можело да се каже, че е настъпило оздравяване от травмата. От извършения преглед на ищеца, вещото лице е установило: походка самостоятелна без помощни средства, с накуцване на дясно; варусна деформация на двете коленни стави; изразен отток в дясна коленна става – положителен симптом танц на патетата, положителен симптом на Кларк; палпаторна болка в медиална и латерална цепки и около ръбовете на капачето; ограничени и болезнени движения на дясна коленна става; опипваща се Бейкерова киста в задколянна ямка. Все още имало хипотрофия на мускулатурата на бедрото и подбедрицата на десен долен крайник. Тези симптоми причинявали функционална слабост и затруднения при известно натоварване на травмирания крайник. До описаното се е подобрило състоянието на ищеца, след потърсената от него ортопедична помощ. Вещото лице сочи, че възрастни пациенти с такъв тип увреждания на коленни стави често търпели влошаване на състоянието си при натоварване и влошаване на времето. Дали ще възстанови пълния обем на движения с увреденото коляно било трудно да се предположи, но по-вероятно било това да не се случи. Според експертизата, налице била причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП. В медицинското досие тя не е открила документи, които да показват, че ищецът е страдал от някакви сериозни заболявания, които да влияят на лечението му. Единствено напредналата му възраст била факт, който пречел на пълното му възстановяване. При разпита си в открито съдебно заседание, вещото лице сочи още, че коляното му било с оток по време на прегледа, което показвало една активирана артроза след травмата. Вероятно щяло да се наложи, ищецът периодично да взема медикаменти, които да застопорят състоянието на ставния хрущял, а би могло това да доведе до пълно износване на хрущяла, като съответно можело да се наложи и подмяна на ставата. Като лечение сега вероятно щяло да се наложи да се правят скъпо струващи инжекции. Вещото лице е категорично, че получените при ищеца  травми са от процесното ПТП, като имало причинно-следствена връзка между състоянието на пациента и станалото ПТП.   

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша и съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, в т.ч. и с гласните доказателства, извършило е оглед и допълнителни проучвания, изготвило е онагледяващи схеми. Сочи, че ПТП е станало на Т-образно кръстовище, с интензивен автомобилен трафик, при светло и сухо време, по обед, когато пресичали повече пешеходци, предвид намиращото се в близост голямо училище. В района на ПТП имало ограничителни табели, указващи разрешената скорост до 40 км/ч и забранителни за изпреварване. Излазът на ул. „Св. Св. Кирил и Методий” към ул. „Стара планина” бил обозначен със знак „Стоп”, преди напречна пешеходна пътека. От централния бул. „България”, до ул. „Стара планина” пресичащата ги ул. „Св. Св. Кирил и Методий” преминавала в стълбище и пешеходна алея, свързващи участък с денивелация над 7-8 метра със 70 стъпала, стигащи до пешеходната пътека тип „Зебра”, на която е станало ПТП, обозначена с хоризонтална маркировка и вертикално със знаци, предхождана от ограничители на скоростта „легнали полицаи”. Вещото лице сочи, че след изкачване на стълбите и достигане на пешеходната пътека, ищецът е изчакал автомобилите по ул. „Стара планина” да спрат и да му дадат възможност да прекоси улицата по пътеката. Той преминал при спрял отляво л.а., пресякъл половината от улицата, като спазвал обозначената пешеходна пътека при установен спрял отдясно л.а., осигуряващ преминаването му. В този момент идващ от ул. „Св. Св. Кирил и Методий” от ляво, към него се насочва завиващ в ляв завой л.а. „Форд Фокус", с peг. № *********. Този л.а. пресякъл пешеходната пътека около средната разделителна линия между двете платна за движение, където в същия момент се намирал пешеходецът. С левия си калник, докато е минавал зад мъжа, л.а. бута и събаря пешеходеца, който пада на пътеката на дясната си страна, извън траекторията на колелата, при което се удря в асфалта. Л.а. го ударил преминавайки край него с ниска скорост, като ударът бил страничен и за двама им, под центъра на тежестта на ищеца, при което главата, изоставайки от тялото при инерционни сили, се е ударила в автомобила от лявата страна, а след това тялото е паднало с дясната част върху асфалта на улицата. Опасната зона на спиране на л.а. /10,61 м/ се съизмервала с разстоянието по права линия от стоп-лентата за л.а. до пешеходната пътека /9 м/. Вещото лице сочи, че действията на водача на л.а. довели до неправилното му пресичане на пешеходната пътека при пешеходец върху нея, като той бил длъжен са спре на знак „Стоп” и да пропусне движещите се по пътя с предимство, в т.ч. и пешеходците. В момента на потегляне водачът не бил възприел ситуацията, при която пешеходец пресича улицата на обозначена за това пътека, като други л.а. били спрели за осигуряване на преминаването му; което се обяснявало с намалена концентрация на вниманието му и невъзприемане адекватно на ситуацията. Вещото лице сочи, че в момента на удара л.а. все още се е движел, въпреки предприетите от водача мерки за спирате или забавяне. Същевременно близо 80-годишният ищец се е движел със среден ход, след като е изкачил 70-те стъпала. Експертизата заключава, че процесното ПТП е настъпило в резултат на непропускане от водача на л.а. на преминаващия пешеходец по обозначена пешеходна пътека, който вече е бил пропуснат от другите участници в движението и е пресякъл повече от половината на улицата. От експлоатационно-техническа гледна точка, ПТП било причинено от горепосочената загуба на концентрация у водача и би могло да се предотврати при изпълнението на предписанието на знак „Стоп”. От авто-техническа гледна точка, вниманието и възможностите на водача за реагиране в ситуацията на пътя били значително по-добри, но поради късната му реакция пешеходецът вече бил в опасната зона на спиране и ударът бил неизбежен. Пешеходецът бил с поглед, насочен перпендикулярно на пътя, като л.а. бил извън зоната му на виждане, а предвид възрастта му, времето му за реакция било двойно по-голямо. Той не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, т.к. се е намирал на пешеходната пътека преди потеглянето на л.а. от стоп-линията.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498 ал. 3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да заплати на ищeца застрахователно обезщетение за претендираните от него в настоящото производство претърпени от него неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства е установява, че към датата на процесното ПТП 18.11.2016 г. гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Форд", модел „Фокус", с peг. № *********, управляван от собственика М.Х.С., е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а именно – по застрахователна полица № BG/03/ 116001896007, със срок на валидност от 11.07.2016 г. до 10.07.2017 г. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477 ал. 1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото, участниците и уврежданията от процесното ПТП, както и обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищеца никакво обезщетение, след като през м.01.2018 г. е получил от ищеца покана за това. Основните спорни въпроси са, при какви конкретно обстоятелства е възникнало процесното ПТП, при какъв механизъм и по чия вина, налице ли е причинно-следствена връзка между претендираните увреждания и твърдяното виновно поведение на водача на л.а. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 18.11.2016 г., около 12,50 ч. в гр. Хасково, на Т-образно кръстовище между ул. „Стара планина“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, между посочения л.а. и ищецът като пешеходец и пострадал. За случая е бил съставен протокол за ПТП от същата дата от дежурен ПТП при ОД на МВР, посетил произшествието. В протокола се сочат, както претърпените от ищеца телесни увреждания, така и обстоятелствата и причините за ПТП - водачът на л.а., извършвайки маневра ляв завой, не пропуснал преминаващия по пешеходна пътека пешеходец-ищеца, в следствие на което го удря, за което е започнало и производство по ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача, като съставен му е бил АУАН. Даните по това писмено доказателство, представено от ищеца, макар и формално оспорено от ответната страна, се подкрепиха, както от показанията на св. С., съпруга на ищеца, така и от заключенията на назначените по делото съдебни автотехническа и медицинска експертизи. От така кредитираните от съда доказателства, по категоричен начин по делото се установи механизмът на настъпване на процесното ПТП. Доказа се, че ищецът е изкачил участък с денивелация над 7-8 метра по 70 стъпала, от централния бул. „България”, до ул. „Стара планина” с пресичащата я на Т-образно кръстовище ул. „Св. Св. Кирил и Методий”; и така достигнал до пешеходната пътека тип „Зебра”, на която е станало ПТП, обозначена с хоризонтална маркировка и вертикално със знаци, предхождана от ограничители на скоростта „легнали полицаи”. Той изчакал автомобилите по ул. „Стара планина” да спрат и да му дадат възможност да прекоси улицата по пътеката; след което преминал при спрял отляво л.а., пресякъл половината от улицата, като спазвал обозначената пешеходна пътека при установен спрял отдясно л.а., осигуряващ преминаването му. В този момент идващ от ул. „Св. Св. Кирил и Методий” от ляво, към него се насочва завиващ в ляв завой л.а. „Форд Фокус", с peг. № *********, пресякъл пешеходната пътека около средната разделителна линия между двете платна за движение, където в същия момент се намирал пешеходецът. С левия си калник, докато е минавал зад мъжа, л.а. бута и събаря пешеходеца, като главата му се е ударила в автомобила от лявата страна, а след това тялото е паднало с дясната част върху асфалта на улицата. Опасната зона на спиране на л.а. /10,61 м/ се съизмервала с разстоянието по права линия от стоп-лентата за л.а. до пешеходната пътека /9 м/. По категоричен начин по делото се установи, че именно действията на водача на л.а. са довели до неправилното му пресичане на пешеходната пътека при пешеходец върху нея, като той е бил длъжен са спре на знак „Стоп” и да пропусне движещите се по пътя с предимство, в т.ч. и пешеходците; поради намалена концентрация на вниманието му и невъзприемане адекватно на ситуацията. Изцяло произволно и неоснователно в тази връзка е ответното възражение, че ищецът е допринесъл за инцидента, т.к. навлязъл тичайки на пешеходната пътека, без да се огледа и да съобрази поведението си с другите участници в движението, както и се блъснал във вече спрелия л.а. По делото не се събраха каквито и за било доказателства в подобна насока. Тъкмо обратното, както гласните доказателства, така и съдебно автотехническата експертиза сочат, че ищецът 80-годишен към датата на инцидента се е движил спокойно и със среден ход, още повече след като непосредствено преди това е изкачил 70-те стъпала, за да достигне до пешеходната пътека. Вещото лице е категорично, че процесното ПТП е настъпило в резултат на непропускане от водача на л.а. на преминаващия пешеходец по обозначена пешеходна пътека, който вече е бил пропуснат от другите участници в движението и е пресякъл повече от половината от уличното платно. Така той не е изпълнил задължението си по чл. 119 ал.1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека като водач на нерелсово пътно превозно средство - да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; а така също и задължението си по ал.4 от същата – като водач на завиващо нерелсово ППС - да пропусне пешеходците. Същевременно ищецът като пешеходец е бил с поглед, насочен перпендикулярно на пътя, като л.а. бил извън зоната му на виждане, а предвид възрастта му, времето му за реакция било двойно по-голямо. Той не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, т.к. се е намирал на пешеходната пътека преди потеглянето на л.а. от стоп-линията. В пряка причинна връзка от това противоправно и виновно, съгласно необорената по делото презумпция на чл. 45 ал.2 от ЗЗД, деяние на водача на л.а. е настъпило и процесното ПТП, по смисъла на §1 т. 47 от ДР на ППЗДвП. В резултат на същото ищецът е получил телесни и психически увреждания, несъмнено предизвикали болки, страдания и неудобства, представляващи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За обезвредата им, виновният причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да заплати обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51 ал. 1 и чл. 52 ЗЗД). Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на ищеца, вследствие на телесно увреждане, е покрита от ответното дружество /чл. 493 ал. 1 т. 1 пр.І от КЗ/, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл. 494 от КЗ.

Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 80-годишен, пенсиониран и клинично здрав към датата на инцидента мъж, получил травматичните увреждания по описания подробно по-горе механизъм, на пешеходна пътека тип „Зебра” по негов обичаен и ежедневен маршрут, внезапно ударен от лек автомобил, минаващ зад него на средата на пътеката, респ. на уличното платно. В самия протокол за ПТП са отразени получените от ищеца увреждания - разкъсно-контузна рана на лявата вежда, травми в дясна гръдна половина и в дясна коленна става, като е прегледан в СО на МБАЛ и освободен за домашно лечение без опасност за живота. Тези данни се потвърждават и от допълнително представените медицински документи на името на ищеца и от заключението на съдебно – медицинската експертиза. При прегледа му с Спешно отделение същия ден се сочи, че ищецът е ударен от кола, получил повърхностни ранички на левия горен клепач, оплаква се от болка в дясна гръдна половина, както и около 7-8 ребро отпред в ляво, и в дясна коленна става с лек оток под коляното, в запазено общо състояние. Разпитана като свидетел по делото, съпругата на ищеца сочи, че същия ден той бил доведен до жилищния им блок от виновния водач на л.а., като макар и със затруднения ищецът сам се е придвижил от входа на блока, през 10-тината стъпала до асансьора и от там до дома им. Той имал превръзка на лицето, имал силни болки в крака и по цялото тяло, затруднено било придвиждането, лежането, обръщането и обслужването му, като съпругата му съдействала, приемал аналгин и парацетамол за обезболяване. Споделял й, че инцидентът е все пред очите му. Това продължило месец-два, като през зимния сезон ищецът си останал преди всичко в къщи, а на пролет започнал за излиза по малко. Променило се ежедневието на ищеца, който преди непрекъснато бил в движение, а сега редуцирал излизанията си навън и ходел с почивки, влачел си краката, което правело впечатление на близки и познати. Св. С. сочи за случай на силни болни и подувания на ходилото на ищеца, за което викали Бърза помощ, като назначени му били компреси с риванол и инжекции алмирал за десет дни, които самата тя, като бивш медицински работник, му слагала мускулно, след което му давала болкоуспокояващо диклак. Това състояние на силна болка и отток от тогава на няколко пъти се повтаряло. През м.02.2017 г. болките на ищеца в крака значително се усилили и той потърсил ортопедична помощ. В лист за извършен му този ден амбулаторен преглед от д-р Стефан Б. се сочи основна диагноза – изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, с придружаващо заболяване – мозъчно сътресение. В анамнезата се сочи, че през м.11.2016 г. при ПТП получил травма на дясно коляно и контузия на гръдния кош, като от тогава има силни болки и се придвижва много трудно, а в последно време болките се засилили и придобили постоянен характер. Като обективно състояние се сочи – придвижва се трудно с помощно средство; оток, хематом и силна палпаторна болка в медиална става, цепка на дясно коляно; танц на патетата + флексия и екстензия ограничени и болезнени. Назначена му е терапия от криопроцедури, нюфлекс за мазане, дексофен 2 х 1, ст.пункция – източили се 40 мл сукървица. От същия ден на името на ищеца е и представеният втори амбулаторен лист, издаден от д-р Е. Г., с основна диагноза – генерализирана и неуточнена атеросклероза, с придружаващо заболяване – травма на главата, неуточнена. В анамнезата се сочи, че преди 3 месеца е блъснат от кола с травма на лицевата част от черепа с краткотрайна загуба на съзнание; в момета с оплаквания от безсъние, вътрешно напрежение, замайване и залитане, с паметови нарушения. Отразено е обективното му състояние, както и назначените му изследвания и терапия с два медикамента. Съдебно – медицинската експертиза е категорична, че получените при ищеца травми са именно от процесното ПТП, като имало причинно-следствена връзка между състоянието на пациента и станалото ПТП. Тя сочи уврежданията му като - аркада на ляв горен клепач, краткотрайна загуба на съзнание, болка в дясна гръдна половина, травма на дясна коленна става. Възстановяването на ищеца протичало трудно и към момента не можело да се каже, че е настъпило оздравяване от травмата. От извършения преглед на ищеца, вещото лице е установило: походка самостоятелна без помощни средства, с накуцване на дясно; варусна деформация на двете коленни стави; изразен отток в дясна коленна става – положителен симптом танц на патетата, положителен симптом на Кларк; активирана артроза след травмата; палпаторна болка в медиална и латерална цепки и около ръбовете на капачето; ограничени и болезнени движения на дясна коленна става; опипваща се Бейкерова киста в задколянна ямка. Все още имало хипотрофия на мускулатурата на бедрото и подбедрицата на десен домен крайник. Тези симптоми причинявали функционална слабост и затруднения при известно натоварване на травмирания крайник. Вещото лице сочи, че възрастни пациенти с такъв тип увреждания на коленни стави често търпели влошаване на състоянието си при натоварване и влошаване на времето, като вероятно било по-скоро да не се възстанови пълният обем на движения с увреденото коляно. Не установява, ищецът да страда от някакви сериозни заболявания, които да влияят на лечението му. Единствено напредналата му възраст била факт, който пречел на пълното му възстановяване. В тази връзка изцяло неоснователно е ответното възражение, че увреждането на ищеца било по причини у самия него, т.к. имал предходни заболявания и увреждания. Същото е изцяло произволно и представлява единствено защитна позиция, неуточнена и след указанията на съда по чл.145 ал.2 от ГПК; неподкрепена от събрания по делото доказателствен материал, като ответникът не получи издаденото му от съда по негово искане съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова в посочената насока.

Така при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца при процесното ПТП, съдът взе под внимание всички подробно описани по-горе по вид и интензитет телесни травми на мъж в напреднала възраст; болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането – неочаквано и непредизвикано, в градска среда, пресичайки уличното платно на установеното за това място на пешеходна пътека тип „Зебра”, в централната част на града, в непосредствена близост до посещаваното от внука му училище, който е очаквал именно ищецът да го забере и отведе до дома; стресът и притеснението от настъпилите травматични увреждания, а и от опасността от възможните по-тежки такива, вследствие на удар на пешеходец от движещ се л.а.; безпомощното състояние на ищеца с краткотрайна загуба на съзнанието му, наложило чужда помощ и отвеждането му в Спешно отделение; болките и страданията му при възстановяване от травмата, подробно описани по-горе, които продължават в период от вече две години; първичното обработване на раните му и назначеното му консервативно противовъзпалително и противоболково лечение, извършената по –късно от ортопед – травматолог ставна пункция на засегнатото коляно, като е аспириран 40 мл кръвенист секрет; периодът, в който ищецът се е нуждаел от помощта на съпругата си, за да се придвижва и обслужва в дома си; влошеното качество на живот от инцидента насам и липсата на оптимистична прогноза за пълното възстановяване движенията на засегнатия крайник; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалия, както и безспорното им негативно отражение върху психиката, спокойствието и самочувствието му. Съдът съобрази още и фактите, че процесните травми на ищеца не са по-тежки по вид и интензитет, които да са довели до счупвания на кости, оперативни интервенции, в т.ч. и под анестезия, гипсови имобилизации, болнично лечение, и пр. Същевременно ищецът не е в трудоспособна възраст, респ. не е ползвал отпуск по болест, през който да не е бил в състояние да полага труд. В домашни условия той е разчитал на грижи от съпругата си, в т.ч. и като бивш медицински работник. Липсват данни, ищецът да е провел назначената му терапия от криопроцедури или рехабилитация, които да спомогнат възстановяването му. Налице са данни за генерализирана и неуточнена атеросклероза у същия.

Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 3 500 лв. за претърпените от ищеца от инцидента травми ще бъде в състояние да възмезди претърпените от него неимуществените вреди – болки и страдания. До този размер искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 11.07.2018 г. до окончателното изплащане; като за разликата до пълния му предявен размер от 6 000 лв. – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважения размер на иска и размера на доказаните по делото разходи от негова страна /240 лв. за държавна такса, 300 лв. за вещо лице и 1 000 лв. за адвокат/, а именно – да му заплати сумата от 898,33 лв.

Ищецът следва да бъде осъден /чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК/, да заплати на ответника деловодни разноски, съобразно отвърления размер на иска и размера на доказаните по делото разходи от негова страна /300 лв. за вещо лице и 200 лв. за юрисконсулт/, а именно – да му заплати сумата от 208,33 лв. Длъжимото юрисконсултско възнаграждение, съдът определи според фактическата и правна сложност на делото и предвид действително извършените от процесуалния представител на ответника действия в настоящия процес, както и по правилото на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.78 ал.8 от ГПК.

             Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев, Пламен Ангелов Шинов - изпълнителни директори; ДА ЗАПЛАТИ на И.М.С. с ЕГН ********** ***; сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от претърпените от него увреждания – аркада на ляв горен клепач, краткотрайна загуба на съзнание, болка в дясна гръдна половина и травма на дясна коленна става; поради настъпило пътнотранспортно произшествие на 18.11.2016 г., около 12,50 часа, в гр. Хасково на кръстовището между ул. „Стара планина“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, между МПС марка „Форд", модел „Фокус", с peг. № *********, собственост на М.Х.С. и управлявано от същия, и ищеца като пешеходец; за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 137/18.11.2016 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 11.07.2018 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 898,33 лв. деловодни разноски; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 6 000 лв.; ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА И.М.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ********* сумата от 208,33 лв. деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.