№ 31742
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110164615 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от Етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж.к. „Л.....“, бл. ......, вх. А, представлявана от управителя Владимир Христов Атанасов
срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Л.....“, бл. ......, вх. Б,
представлявана от управителя Д. Р., обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 15 489,50
лв., от които 10 326,33 лв., представляваща припадаща се част от наемната цена за
отдаваната от ответника под наем обща част на сградата, а именно покрива, за периода
от м.12.2016 г. до м.11.2020 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до
окончателното заплащане, както и сумата от 5 163,17 лв., представляваща припадащата
се за ищеца част от наемната цена за отдаваната под наем от ответника обща част на
сградата – помещение на партерния етаж, за периода от м.12.2016 г. до м.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до окончателното заплащане.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.
Ищецът прави и искания за допускане на съдебно-техническа експертиза, за
снабдяване със съдебни удостоверения, за задължаване на ответната страна да
представи намиращи се у нея документи, както и за задължаване на управителя на
Етажна собственост, находяща се гр. София, ж.к. „Л.....“, бл. ......, вх. Б - ответник да
даде обяснения по делото.
С Разпореждане от № 33881/23.11.2021 г. съдията докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
1
ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че
в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 15.12.2021 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран
писмен отговор по подадената искова молба.
Ответникът прави искане да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към отговора писмени документи.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата
молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да
бъдат приети и приложени по делото.
Следва да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-техническа експертиза за
отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
На ищеца следва да бъдат издадени 1 брой съдебно удостоверение, което да му
послужи пред СО – р-н Л..... , по проект представен от страната.
Ответната страна следва да бъде задължена да представи всички договори за
наем на процесните обекти за периода от м.12.2016 г. до м.11.2020 г.
По доказателствените искания на ищеца под точка 4 и 5 и 6 от исковата молба,
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участие на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2023г.,
от 11.00ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуални представители
и вещото лице след внасяне на депозит от задължената страна.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че блок ......, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.....“ представлявал
една монолитна сграда с два отделни входа, като за това, че сградата била една
свидетелствали следните факти: съгласно строителните книжа за сградата, отделните
обекти на всеки етаж в двата входа били разположени върху една обща плоча, като
липсвала и дилатационна фуга или друг разделител между двата входа; номерацията на
отделните обекти в двата входа била последователна; съгласно ценообразуването на
сградата, към самостоятелните обекти във вх. А принадлежали 53,783 % ид.ч. от
общите части на сградата, а към самостоятелните обекти във вх. Б – 46,217 % ид.ч. Ето
защо счита, че целият покрив и всички помещения, които не са самостоятелни обекти и
не принадлежат на отделни собственици, представлявали обща част на цялата сграда и
принадлежали общо на собствениците в двата входа.
Твърди, че ответникът отдава под наем част от покрива на сградата срещу
наемна цена в размер на 400 лв. месечно, както и помещение на партерното ниво на
сградата срещу наемна цена в размер на 200 лв. месечно.
Счита, че доколкото всички собственици трябва да участват в ползите от общата
част съобразно дела си в нея, то и двете етажни собствености следвало да получават
част от наемната цена, съответстваща на идеалните части от общите части на сградата.
Твърди, че това не било спазено, като ответникът е получавал цялата наемна цена, без
да предава на ищеца припадащите му се 53,783 % от наемната цена или сумата в
размер на 215,13 лв. месечно от наема на покрива и 107,57 лв. месечно от наема на
помещението на партерния етаж. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 326,33 лв., представляваща
припадаща се част /53,783%/ от наемната цена за отдаваната от ответника под наем
обща част на сградата, а именно покрива, за периода от м.12.2016 г. до м.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до окончателното заплащане, както и сумата
от 5 163,17 лв., представляваща припадащата се част /53,783%/ от наемната цена за
отдаваната под наем от ответника обща част на сградата – помещение на партерния
етаж, за периода от м.12.2016 г. до м.11.2020 г., ведно със законната лихва от
12.11.2021 г. до окончателното заплащане. Претендира и разноски по производството.
3
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че е отдавал под наем част от
покрива на бл. ......, вх. Б на мобилен оператор за монтиране на антена и оборудване,
както и че е отдавал под наем партерно помещение, разположено във фоайето на вх. Б.
Оспорва процесният блок ......, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.....“ да е една сграда,
както и отдаваните под наем обекти да са общи части на сградата и да принадлежат
общо на собствениците на самостоятелни обекти в двата входа.
Твърди, че процесните вход „А“ и вход „Б“ на бл. ...... били проектирани и
изградени, като два самостоятелни блока, като понастоящем двата входа
представлявали самостоятелни сгради, без каквито и да е общи и за двата входа общи
части, без общи конструктивни елементи. Счита, че отдаваните под наем обекти били
общи част само на вход „Б“, поради следното: достъпа до тях се осъществявал само
през вход „Б“; били конструктивно разделени, което било отразено и в КККР; двата
входа притежавали отделни идентификатори като отделни сгради; нямали обща стена;
двата входа били с отделни разделителни крайни панели и разделителна фуга между
тях; всеки вход давал достъп само до част от самостоятелните обекти, които се намират
в него; покривът на бл. ...... не бил проектиран като цялостен и единен; от строителните
книжа ставало ясно, че покривите на двата входа били проектирани и изградени
поединично, като отделни и независими сигменти между които нямало връзка и общ
достъп, поради което собствениците на самостоятелни обекти във вход „А“ нямали
задължение да участват в необходимите и полезни разноски за поддържането на
покривното пространство на вх. „Б“, следователно нямали и право на собственост
върху същото.
Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски
по производството.
- правна квалификация - предявените искове са с правно чл. 30, ал. 3 ЗС;
- права и обстоятелства, които се признават – че за процесния период ответникът е
отдавал под наем партерно помещение, разположено във фоайето на вх. Б.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – На основание чл. 146 т. 3 и т.4
ГПК, съдът определя за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта , че за
процесния период ответникът /ЕС/ е отдавал под наем партерно помещение,
разположено във фоайето на вх. Б.
- разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищеца е да докаже, че
процесните обекти представляват общи части за всички съсобственици в двата входа
на бл. ......, че ответникът е извлякъл полза от отдаването под наем на процесните
4
обекти, както и размера на ползата от получена от ответника наемна цена за процесния
период.
В тежест на ответника и при доказване на горното е да установи погасяването
на дълга.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. С чл.148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
На основание чл. 195 ГПК , ДОПУСКА и назначава изготвянето на съдебно-
техническа експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба при
депозит в размер на 400лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице АННА САВОВА, което след като се запознае с
материалите по делото и със строителните книжа на Етажните собствености в бл. ...... ,
гр. София, район Л....., както и направи нужните справки в Направление „А И Г“ ,
извърши оглед на място да отговори на поставените в ИМ въпроси.
Указва на вещото лице, че следва да депозира заключението си в едноседмичен
срок преди датата на насроченото с.з.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца, което да му послужи пред
СО – р-н Л..... за получаване на посочената в исковата молба информация по т.2 от
доказателствените искания , като УКАЗВА на ищеца да представи на проект от на
исканото Удостоверение.
На основание чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото по
делото открито съдебно заседамие да представи копие от всички сключвани договори
за наем на процесните обекти/ така както са индивидуализирани от ищеца с оглед
твърденията в ИМ / за периода от м.12.2016 г. до м.11.2020 г., като му УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
5
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, на ищеца
– и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложените към тях
доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6