Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Сн.Апостолова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 5056 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeни са от К.М.М.
и С.Х.М. против против „З. “Б.и.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 28.10.2016г., около 04.00 часа, на път I-4, при км. 63 + 150, настъпило ПТП по вина на водача на л.а
„Грейт Уол“ с рег. № *******– Г.Б. П., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В
резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на сина на ищците
– М. К.М.. Те претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200
000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва
твърденията, че поведението на сочения от ищците деликвент е било противоправно
и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и смъртта на сина на ищците; поддържа възражения за съпричиняване
на вредите от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан, и
управлявал моторното превозно средство с превишена и несъобразена скорост, в
противоречие с императивните изисквания на ЗДвП; оспорва размера на исковете.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Предявен е обратен иск от „З. “Б.и.“АД против Г.Б. П., с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът по обратния иск твърди, че водачът на л.а „Грейт Уол“ с рег. № *******– Г.Б. П.,
управлявал процесния лек автомобил след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта от 0.82 промила. В случай, че бъдат уважени предявените искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от Г.Б. П., моли съда
да осъди ответника да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща част от общо
дължими 200 000 лв. Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск оспорва да е виновен за настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва механизма на настъпване на ПТП;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и смъртта на М. К.М.; оспорва
размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Грейт Уол“ с рег. № *******е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” с ответното дружество, което се потвърждава и при служебно
извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд по номера на рамата
на автомобила.
Видно от заявление от 09.12.2016
г. ищците са отправили извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при процесното
ПТП, в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях./л.13/.
Видно от удостоверение за
раждане № 425/ 09.04.1978г. и препис извлечение от акт за смърт от 29.10.2016
г. ищците са родители на М. К.М., поч. на 28.10.2016г., бивш жител ***.
Видно от присъда от 01.04.2019г.
по НОХД № 72/2019г. на Окръжен съд – Ловеч, решение № 130/17.07.2019г. по ВНОХД
№ 149/2019г. на АС – Търново и решение № 226/17.01.2020 г. по н.д. № 919/2019г.
на ВКС Г.Б.П. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016г., около 04.22
часа, на първокласен път I-4, при км.63+150, посока София - Варна, в землището на с.Малиново, Ловешка
област, при управление на л.а „Грейт Уол Ховър 5“ с рег. № *******, собственост
на В.С.Н., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, с която е въведена забрана за водачите на ППС на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за движение има две ленти, да навлизат и
да се движат в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и
заобикаляне, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К.М., ЕГН **********,
от гр.Велико Търново, и средна телесна повреда на И.З.М., като деянието е извършено
в пияно състояние - 1.32 промила на
хиляда алкохол в кръвта, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр ал.3,
предл.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК и
чл.58а, ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години.
С решение № 130 /17.07.2019 г. по ВНОХД № 149/2019 г. П. е признат за
невиновен, че при осъществяване на състава на престъплението е допуснал и нарушение
по 21, ал.1 от ЗдВП, като е оправдан по
така повдигнатото обвинение.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на горецитираната
влязла в сила присъда на Окръжен съд – Ловеч,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача –
Г.Б.П., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението/настъпилата смърт на М. К.М. /, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. М.– съпруга на починалия М.М.,
която също е пострадала при процесното ПТП и която признава, че води дела с
ответника, се установява, че двамата с М. често са посещавали неговите
родители. Отношенията на ищците със сина им са били „много близки“, поне веднъж
в месеца са прекарвали уикенда заедно. Ищците били дейни личности. След смъртта
на сина им били в шок, на инжекции, успокоителни, все още не били приели
случилото се. Ищцата продължавала да е на антидепресанти, била нестабилна
психически, имала проблеми с кръвното. Преди катастрофата св. М.често оставяла
децата си при родителите на съпруга си,
но сега предпочитала да е заедно с тях в дома им, тъй като се притеснявала за
здравословното им състояние. Ищецът бил съсипан, имал проблеми с диабет, развил
начална фаза на паркинсон, загубил зъбите си, като всички тези проблеми били
следствие от преживения от него силен стрес. Свидетелката научила от съседи, че
той често плачел, когато излизал до магазина. Ищците предпочитали да не излизат
откъщи. През седмицата в града имало един пазарен ден, в който хората излизали,
за да се видят, да пият кафе. След смъртта на сина им ищците не излизали, за да
общуват с познатите си, тъй като хората ги срещали, изказвали им съболезнованията
си, а това било болезнено за тях и ги натоварвало много. Преди се срещали с
приятелско семейство, празнували заедно и Нова година, но вече не се виждали.
Ищците общували само със св.М./тяхна снаха/, с дъщеря им и с техните внуци.
Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви в частта, относно претърпените от родителите болки и страдания
от смъртта на техния син, поради което съдът приема за доказано по делото, че
ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка
с процесното пътно-транспортно произшествие. Съдът не кредитира показанията на М.единствено
в частта, в която заявява, че здравословните проблеми на ищеца, свързани с диабет,
паркинсон, загуба на зъби, са вследствие на смъртта на сина му, тъй като свидетелката няма медицинско образование и не
е компетентна да установи причинно-следствена връзка между преживения от ищеца
стрес и неговите здравословни проблеми. Липсват медицински документи, а и не е ангажирана
медицинска експертиза, които да установят наличието на причинно-следствена
връзка между здравословните проблеми на К.М. и загубата на неговия син.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявените искове са
доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на родителите
на М. К.М. към датата на неговата смърт – 61 г. за К.М.М. и
60 г. за С.Х.М.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в
живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това в напреднала
възраст за родителите, когато те самите ще имат нужда от грижи и помощ. Отношенията
в семейството са били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищците
тежко са преживели трагичната загуба на
сина си, близките им са се тревожели за емоционалното им и психическо състояние,
поради което св. М.често е оставала при тях заедно с внуците им, за да ги
наглежда. След смъртта на сина им техният живот драматично се е променил. Преди
двамата ищци са били дейни личностни, обичали са да общуват, често са се
събирали с приятели. След смъртта на сина им двамата страдат дълбоко, избягват
срещи с други хора, излизат само, за да отидат до магазина, но и при тези
излизания ищецът М. често плаче./св.М./. При определяне
на обезщетението съдът отчете обстоятелството,
че мъката на родителите от смъртта на детето им остава
до края на
живота им,
за тях загубата е невъзвратима и не може да бъде
измерена материално.
Като съобрази
горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците.
По възраженията
за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който пътувал без
поставен обезопасителен колан, и управлявал
моторното превозно средство с превишена
и
несъобразена скорост, в противоречие с императивните изисквания
на ЗДвП.
Възраженията
за съпричиняване на вредите са неоснователни, поради следните съображения:
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива
на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия
на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г.
по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
От
представената по делото присъда и заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на
катастрофата: На прав участък от пътя, с по една лента за движение в едно
направление, в тъмната част на денонощието, водачът на л.а. „Грейт Уол“, при движение
с висока скорост, е изгубил контрол върху автомобила и е навлязъл в лентата за
насрещно движение в ляво, където се е ударил челно с насрещно движещия се л.а
„Мазда 323“. Вещото лице е посочило следните повреди по автомобилите: по л.а
„Мазда 323“ – деформирано цялото купе, тотална щета; по л.а „Грейт Уол“ – повредена
цялата предна част, задна броня и др. Експертът е посочил, че общата скрост при
удара на двете моторни превозни средства е
била около 138 км/час. Лекият автомобил „Мазда 323“ е бил оборуван с
механични инерционни триточкови предпазни колани за всички места на пътниците. Според
вещото лице, при този механизъм на ПТП,
при поставен предпазен колан от водача на л.а „Мазда
323“, би
се ограничило движението на тялото му напред
до около 10-15 см. и би се намалил риска от травми, ако няма големи деформации
по купето в областна на предната лява част.
От
огледния протокол се установява, че повредите по двата автомобила са в левите
им части. Л.а „Мазда“ е открит в дере.
Установена е масивна деформация на лявата странична част от предния край до
задната лява гума, таванът е бил отрязан, левите врати откъснати – деформирани, като за тях е отразено, че „са над лявата странична част на автомобила“. Задействани са били
трите въздушни възглавници, две за водача,
една за пътника. Тялото на пострадалия е открито на около три метра от л.а
„Мазда“./огледен протокол – л.164 – гръб/.
Видно
от аутопсионния протокол М.М. е починал вследствие на
остра кръвозагуба от травматично разкъсване на важни органи – сърце, слезка,
черен дроб и чреводържател.
При така събраните доказателства по делото не е установено
пострадалият да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Не е
доказано по несъмнен начин дали той е пътувал с поставен или без поставен
обезопасителне колан. Тялото му е намерено извън управлявания от него автомобил,
но таванът на превозното средство е бил отрязан, поради което не е ясно дали М.
е изпаднал от автомобила или е бил изваден от него, след отрязването на тавана
на моторното превозно средство. От друга страна, от огледния протокол се
установява, че повредите по л.а „Мазда 323“ са предимно в лявата част на
автомобила – установена е масивна
деформация на лявата странична част от предния
край до задната
лява гума, таванът е бил отрязан,
левите врати са били откъснати - деформирани , като за тях е посочено, че „са над
лявата странична част на автомобила“. МПС е намерено в дере. При тези
деформации по автомобила, дори и водачът да бе пътувал с обезопасителен колан,
ограничаването на движението на тялото напред 10-15 см., не би могло да
предотврати получените тежки телесни повреди.
Неоснователно е и второто възражение за съпричиняване - по
делото не са ангажирани доказателства, чрез които да се установи, че водачът на
л.а „Мазда 323“ се е движел с несъобразена скорост.
По предявения от "З.
„Б.и.“ АД против Г.Б. П. обратен иск с
правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ: С оглед уважаване на
предявените искове против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по
предявения евентуален обратен иск от "З. „Б.и.“ АД против третото лице - помагач Г.Б. П.. Съгласно
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. За
да бъде уважен този иск трябва да бъде доказан следният фактическия състав:
1/валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност"; 2/да
е заплатено застрахователно обезщетение на увредения; 3/водачът да е управлявал
моторното превозно средство под въздействието
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма.
С влязла в сила присъда от 01.04.2019г. по НОХД
№ 72/2019г. на Окръжен съд – Ловеч и решения по инстанционен контрол №
130/17.07.2019г. по ВНОХД № 149/2019г. на АС – Търново и № 226/17.01.2020 г. по
н.д. № 919/2019г. на ВКС, Г.Б. П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.4, вр ал.3, предл.1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал.1, предл. 3 от НК, част от фактическия състав на
което е фактът, че водачът е управлявал МПС под въздействието на алкохол от 1.32 промила на хиляда,
поради което съдът приема за доказан този факт по делото. По делото е назначена
и токсикологична експертиза, чието заключение съдът приема, която също потвърждава този факт.
Тъй като съдът прие за основателни исковете по чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. на всеки от ищците, първият и
вторият от елементите от състава на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ също са установени по делото.
При така установените факти, предявеният частичен иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ е основателен.
По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение
след изтичане срока по чл.
405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до
отетника на 09.12.2016 г./л.13/, а тримесечният срок за произнасяне на
застрахователя е изтекъл на 09.03.2017 г., поради което законна лихва се дължи,
считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане.
По разноските по предявения иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.Ц.Й.
*** с адрес за призоваване: гр.Павликени, пл.“*******, офис 12, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 11
060 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в
размер на 16 000 лв.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Г.Б. П. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца "З. „Б.и.“ АД разноски за токсикологична
експертиза и адвокатско възнаграждение в общ размер от 2896 лв./100 лв. за експертизата и 2796 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение/.
При определяне на разноските съдът уважи възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по обратния иск, като
намали неговия размер до предвидения в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ минимум от 2796 лв. с ДДС, тъй като делото
не представлява фактическа и правна сложност и при този размер изчисли общия
размер на разноските.
Мотивиран от горното, Софийският градски съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Х.М., ЕГН **********, съдебен адрес:***,
площад „*******, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, сумата от 200 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син М. К.М., настъпила на 28.10.2016
г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача Г.Б. П., при управление
на л.а „Грейт Уол Ховър 5“ с рег. № *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М.М., ЕГН **********,
съдебен адрес:***, площад „*******, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 200 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия
син М. К.М., настъпила на 28.10.2016
г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача Г.Б.
П., при управление на л.а „Грейт Уол Ховър 5“ с рег. № *******, по време
на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Б.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. В.Н.,
да заплати на „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, сумата от 60
000 лв., представляваща част от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
пътно-транспортно произшествие на 28.10.2016
г., тъй като е управлявал моторно превозно
средство под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 1.32 промила на
хиляда, при условие, че „З. „Б.И.“
АД заплати на С.Х.М. и К.М.М.,
присъденото по предявените от тях искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размера общо на 60 000
лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на адвокат Й.Ц.Й. *** с адрес за
призоваване: гр.Павликени, пл.“*******, офис 12, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 11 060 лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 16 000 лв. върху
уважените искове.
ОСЪЖДА Г.Б.П. да
заплати на „З. „Б.И.“
АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по делото разноски за разглеждане на обратния иск в размер общо на 2896
лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: