№ 33593
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № ******************* по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение.
В срока и реда по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника, с което възразява,
че не дължи изпълнение по заповедта.
С разпореждане от 27.07.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните
последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с
което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на
последния на 02.08.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК,
срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 15.07.2020г. Във визираният срок
заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на
молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното
обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал
заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата
молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК
предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя,
но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както
изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й,
така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото
производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и
когато е налице съвпадение в институцията (един и същ конкретен съд) по заповедното и по
1
исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415,
ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с
предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира
данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено
да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат
противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №
123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се
приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения
месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда,
издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания.
Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на
вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са
постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I
т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.06.2023г.., издадена по ч.гр.д. № ********** по описа за 2023г. на Софийски районен
съд, по силата на която е разпоредено В. Н. А., с ЕГН **********, да плати на
“****************” АД, с ЕИК **************, сумата 780.53 лева, представляваща
задължение за главница, съгласно договор за кредит “********” № **************,
сключен на 15.12.2020. между “***********” ООД и В. Н. А., вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия, скл. на 11.11.2016г. между “***********” ООД и
“****************” АД, Приложение № 1/ 29.08.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.05.2023г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 62,54 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 26.06.2021г.- 06.02.2022г., сумата 97.67 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.2022г.- 25.04.2023г., сумата 25 лева-
държавна такса и сумата 50 леваюрисконсултско възнаграждение., на основание чл. 415, ал.
2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
2
Препис от определението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3