Решение по дело №322/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700322
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 339

11.11.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

                                                                                2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора  Петя Драганова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. № 322 по описа на съда за 2020 г.

               

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

            С Решение №396 от 30.07.2020г., постановено по анд № 871/2020г. РС Стара Загора отменил наказателно постановление №20-1228-000311 от 18.02.2020г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора, с което на Г.В.В., ЕГН-********** *** за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП му била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 200 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно-наказващият орган, който чрез пълномощник обжалва съдебният акт на въззивния съд с твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност, поради постановяване в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

            Първият довод се свежда до това, че за да отмени въпросното НП, въззивният съд приел, че в него липсвало посочена точната дата на извършване на нарушението, въпреки сочените няколко дати. Според касатора, РС правилно посочил, че нарушението било извършено на 25.07.2019г., като органът посочил периода, в който следвало да се извърши регистрацията на ППС, следователно нарушението се считало за извършено, след изтичането на този срок.

            Второто съображение на РС за отмяна било, че АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя. Касаторът твърди, че съставяне на акта в отсъствието на нарушителя, извън случая по чл.40, ал.2 от ЗАНН, не представлявало съществено процесуално нарушение. В конкретния случая съставянето на акта в отсъствието на дееца не го лишило от правото му на защита, в частност на възражения против АУАН, последният бил надлежно предявен на нарушителя, като същият, след като се запознал с него, го подписал и вписал своите възражения.

            С оглед на така изложеното се иска отмяна на решението на РС и постановяване на друго решение, с което се потвърждава процесното наказателно постановление.

                Касаторът, редовно призован в с.з. не се явява и не се представлява.

            Ответникът, редовно призован, се явява лично.

            Представителят на ОП Стара Загора счита касационната жалба за неоснователна, а решението на РС следвало да се потвърди.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е напълно неоснователна.

РС приел от фактическа страна, че наказаният закупил с договор от 24.06.2019г. мотоциклет /индивидуализиран с марка, модел и ДКН/, като в качеството си на собственик на МПС не изпълнил задължението си да го пререгистрира в срок до един месец от покупката /от 24.06 – 24.07.2019г./. Горното било установено чрез съставен акт серия Д № 770237 от 08.01.2020г., въз основа на който било издадено НП №20-1226-000311 от 18.02.2020г.

За да отмени процесното пред него наказателно постановление, въззивният съд извел извод за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалния закон – ЗАНН, изразяващо се в неспазване императива на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, а именно не била посочена датата на извършване на вмененото нарушение. РС посочил, че органът отбелязал в НП редица дати – дата на установяване на нарушението, дата на закупуване на МПС и периода на едномесечния срок, но според съда, датата на извършване на нарушението била 25.07.2019г. Съгласно цитираните по-горе текстове от ЗАНН, датата на извършване на нарушението бил съществен елемент от фактическия състав на деянието, чието не посочване не можело да се санира впоследствие. Липсата на този елемент представлявало съществено процесуално нарушение по см. на закона.

На второ място, въззивният съд извел извод и за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай В., в качеството му на нарушител бил известен, но същият не бил поканен за съставяне на акта и това било също съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на наказания.

Настоящоата касационна инстанция споделя довода на РС за допуснато нарушение на производствените правил, които установява ЗАНН в императивни норми – чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5. Именно с оглед императивния характер на тези законови текстове, тяхното неспазване /нарушение/ от органа винаги се възприема в практиката за съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за отмяна на едно НП само поради неговото извършване.

Органът при описание на обективните елементи на противоправното деяние, въздигано от закон за административно нарушение, е задължен точно, ясно и безпротиворечиво да сочи датата на извършване на въпросното деяние. Това органът може да извършва, било като посочва изрично в акта и в НП конкретна дата на извършване на противоправното деяние, било чрез период на извършването на деянието, с оглед спецификата на същото. В този случай, въпреки, че в акта и в постановлението се съдържат три различни дати – 28.10.2019г., 24.06.2019г. и периода 24.06. -24.07.2019г., правилно РС сочи, че никоя от тях не се визира от органа като датата на извършване на нарушението – не пререгистриране на ново закупения от В. мотоциклет в едномесечен срок от датата на закупуването на МПС.

Първата дата – 28.10.2019г. е датата на установяване на нарушението, както правилно приема РС, втората датата – 24.06.2019г. е датата на закупуване на МПС и съотв. началния момента на едномесечния срок, а периода, който се визира е именно началният и крайният момент на този едномесечен срок, в рамките на който наказаният може и е длъжен да пререгистрира закупения мотоциклет. Едва с изтичането на този едномесечен срок и при неизпълнение на това задължение за пререгистрация на МПС, собственикът на същото ще е вече в нарушение, а това означава, че датата на нарушението е денят следващ на деня, в който изтича срокът, когато той е присъствен ден. Двадесет и пети юли е присъствен ден и поради това именно това е датата /моментът/, на която /в който/ В. извършва нарушението, за което същият носи административно – наказателна отговорност. Тази дата обаче по никакъв начин не се обективира нито в акта, нито в НП от страна на органа.

Ето защо, изводът на РС за допуснато съществено процесуално нарушение на тази плоскост се явява изцяло правилен и съответен на закона. От една страна това е нарушение на императивните изисквания на ЗАНН, което само поради този характер на нормите се възприема за съществено нарушение, а от друга страна липсата на ясно посочена дата на нарушението, несъмнено има за своя последица нарушение на правото на защита на наказаното лице, което следва да знае всички обективни елементи на деянието, за което се търси неговата административно-наказателна отговорност, за да реализира в пълнота правото си на защита, било още към момента на предявяване на акта, в периода на подаване на възраженията против него и в последствие при съдебното оспорване на издаденото НП.

Само  това е напълно достатъчно за извод, че процесното НП е незаконосъобразно. В този смисъл е и крайният правен извод на въззивния съд, поради което неговото решение не страда от визирания от касатора порок – нарушение на закон. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи относно допуснато от РС съществено процесуално нарушение по см. на чл.346, ал.1, т.2, вр. с ал.3 от НПК. Същата се явява неоснователна и следва жаленото решение да се остави в законна сила.

Ответникът по касация не претендира разноски за себе си, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №396 от 30.07.2020г., постановено по анд № 871/2020г. РС Стара Загора.

 

Настоящото не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                            2.