Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.09.2018
година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 14 август Година 2018
В
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: м.Пенева
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД
№ 1386 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.С.Л. ***, против
наказателно постановление № 18-1228-001511 от 02.05.2018г. на Началника на
сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Оспорва се фактическата обстановка
по случая и наличието на виновно поведение, осъществяващо нарушението,
обективирано в акта и в НП. Ангажират се писмени доказателства. В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от пълномощник,
който поддържа жалбата, като пледира за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора, моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание изпраща представител, който
пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното наказателно постановление №
18-1228-001511 от 02.05.2018г. на Началника на сектор „ПП”” при ОД на МВР-
гр.Стара Загора на нарушителя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100.00 /сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Санкцията
е наложена за това, че на 23.04.2018г. около 11.32 часа, в град Стара Загора, на
ул.”Св.Княз Борис”, в посока изток, на кръстовището с бул.”Св.П.Евтимий”, жалбоподателят
управлявал л.а. „БМВ”, с рег. № SHARA 777,
като при маневра завой наляво навлиза и преминава през кръстовището на червен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Съдът намира, че в случая било допуснато съществено нарушение на
производствените правила.
В акта за установяване на нарушение
на три места е записано, че бил съставен на 26 март 2018г., бил предявен на
нарушителя на същата дата и на същата дата -26.03.2018г. на нарушителя бил
връчен препис от акта. В показанията си пред съда актосъставителят заяви, че
допуснал грешка при съставяне на акта и в него била посочена невярно тази дата,
вместо датата 26 април 2018г., за което уведомил с докладна записка и
наказващият орган. Последният в текста на наказателното постановление посочил,
че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
26.04.2018г. В заключителната част на НП се сочи, че се издава въз основа на
доказателствения материал, а именно: преписка с рег.№ 1501 от 23.04.2018г. и
преписка с рег.№ 1228р-7289/18г. След изискването на цитираните материали по
делото, стана ясно, че първото е номер поставен върху докладна записка от
страна на актосъставителя на 23.04.2018г., в която докладва на началника си за
дейността си на 23.04.2018г., но в нея не се съдържа информация за допуснатата
грешка. Съдържанието на преписка с рег.№ 1228р-7289/18г. е сведение от колегата
на актосъставителя – свидетеля Е.К., в което отново не се сочи информация
относно датата на евентуално съставен акт за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Действително, сред материалите по делото се съдържа докладна записка от
актосъставителя, според която на 26.04.2018г. съставил акт с бланков № 410522,
макар че в него изписал погрешно месеца и било посочено 26 март 2018г. Видно от
реквизитите на документа, същият бил заведен с рег.№ 1550 от 27.04.2018г., а от
съдържанието на НП се установява, че документ /преписка/ с подобен рег. № не е
бил ползван при обсъждане на обстоятелствата относно издаване на процесното НП.
От друга страна, в НП наказващият орган не е посочил и подадените от
актосъставителя и от страна на друго лице декларации по чл.188 от ЗДвП, относно
факта кое лице управлявало процесния лек автомобил на 23.04.2018г. около 11.30
часа. Следва да се отбележи, че и двете декларации с това правно основание са
подадени при изричното посочване, че са подадени под страх от наказателна
отговорност, съгласно чл.313, ал.1 от НК, но наказващият орган не ги посочил в
обстоятелствената част, поради което според съда те не са обсъдени като част от
писмения доказателствен материал, наред и с документа, в който актосъставителя
заявява, че посочил грешна дата на съставяне на акта. Очевидно са били налице
спорни обстоятелства, по които в разрез с изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН
издателят на НП не се произнесъл. Съгласно изискванията на чл.42, т.2 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН този реквизит- датата на съставяне на акта е от
задължителните, както за акта за установяване на нарушение, така и досежно
съдържанието на наказателното постановление. От една страна, в актът, се
съдържа дата, за която се твърди, че е невярна, а в НП се сочи друга дата, но
не се описва въз основа на какви източници се възприема промяната в датата на
съставения акт, без да се цитира единствения източник, чието съдържание описва
обстоятелствата около датата на съставяне на акта.
Дори гореизложеното да не се счете
за съществено нарушение на производствените правила, което да е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, съдът намира, че по съществото си
деянието не е доказано по несъмнен начин.
Вярно е, че показанията на свидетелите
П. и К. са еднопосочни относно факта, че в автомобила имало едно лице от мъжки
пол, което го управлявало, като според актосъставителя дори това лице му било
познато по физиономия, с което би могло да се обори декларираното в писмен вид
относно факта, че не жалбоподателят, а друго лице управлявало автомобила на
инкриминираната дата, съответно не следвало да се издава наказателно
постановление срещу Л., а срещу въпросното посочено лице. Въпреки, че са
подадени с посочване на чл.313, ал.1 от НК, подобни декларации не могат да се
ползват с безусловен кредит на доверие, тъй като са подадени от жалбоподателя и
неговата съпруга, които са близки лица по смисъла на закона и са пряко
заинтересовани от изхода на делото, респективно от избягване на евентуалната
отговорност на водача за осъществено нарушение на правилата за движение. В този
смисъл, свидетелските показания на полицейските служители следва да се
кредитират с доверие и с тях се опровергава тезата на жалбоподателя, че не той,
а „жена ми оправлява автомобила”.
Въпреки това, следва да се анализират и другите доказателствени източници,
приложения снимков материал, изготвен с помощта на автоматизирани технически
средства, с които бил оборудван полицейският автомобил, както бе установено от
изисканите допълнително доказателства относно изготвянето на въпросните
доказателствени средства. Видно от тяхното съдържание, на трите приложени
фотоснимки на хартиен носител, ако се приеме обвинителната теза, че именно тези
кадри изобразяват движението на автомобила, управляван от жалбоподателя на
23.04.2018г. на посоченото по-горе кръстовище, видно от времето, когато са
изготвени тези кадри, автомобилът напуснал кръстовището след маневра завой
наляво в 11.29.26 часа /л.10 от делото/. При положение, че още със съставяне на
акта, а впоследствие и с издаване на НП бил посочен конкретен час и минути на
извършеното нарушение и това време било 11.32 часа, а се установява, че в 11.29
часа автомобилът напуснал кръстовището движейки се наляво по бул.”Св.П.Евтимий”
няма как подобно нарушение да бъде извършено в 11.32 часа, още по-малко и с
оглед ноторно известния факт за времетраенето на светлинните сигнали на
светофарните уредби, които не поддържат продължителност от три минути, в
рамките на един светлинен сигнал, за да може да бъде извършено нарушението и в
този час- 11.32, след като очевидно още преди 11.30 часа автомобилът напуснал
района на кръстовището.
Следователно, дори да било
извършено нарушение от този вид, дори да се приеме, че водачът бил именно жалбоподателя,
а не неговата съпруга, очевидно не било извършено в 11.32 часа. Както е
известно, времето на извършеното нарушение е негова съществена обективна
характеристика и след като административното обвинение вменява на лицето, че
извършило нарушението на конкретна дата и в конкретен час, следва тези
обстоятелства да бъдат доказани по несъмнен начин. В случаят, тази теза /досежно
времето на вмененото деяние/ се оборва дори от доказателствата, приложени в административнонаказателната
преписка, поради което съдът приема извършването на нарушението за недоказано.
Всяко съмнение в неговото осъществяване съгласно основните принципи на този
процес се тълкува в полза на подведеното под отговорност лице, а не в негова
вреда, поради което за недоказано нарушение не може да се налага подобно
наказание.
Обобщено, констатациите на съда, изложени
по-горе, обосновават извода за незаконосъобразност на издаденото НП, от което
произтича и цялостната му отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 18-1228-001511 от 02.05.2018г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, с което на А.С.Л. ***, било наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: