ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
22.02.2018г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 22.02.2018г. като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев гр.д. № 87 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба от Ц.Г.К.
в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Ц.Г.-Флоранс“ с ЕИК *********
срещу „Хит-91“ООД с ЕИК **********.
С исковата молба се
претендира осъждане на ответника да предаде на ищеца в цялост движима вещ -
преместваем обект, павилион- магазин за хранителни стоки в село ., разположен
върху общински имот, находящ се в кв. 73, имот N.
765 по плана на
селото, а ако това не е възможно да разглоби павилиона и да предаде материалите
на ищеца, а ако и това не е възможно без повреждане на веща – да се осъди
ответника да заплати обезщетение в размер на стойността на павилиона, която се
твърди да е 50000,00 лева. Отделно се претендира и обезщетение за лишаване от
възможността за ползване на обекта в размер на 7500 лева за периода
10.07.2016г. до 10.10.2017г.
С исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на павилиона, който е сглобен от материали собствени на ищеца и с
наети от него работници. Твърди се, че между страните имало отношения по
договор за заем за послужване от 28.06.2007г. във основа на който ищецът предоставил безвъзмездно
ползването на павилиона на ответника за определен срок, който изтекъл на
15.04.2014. г. след изтичане на срока ответника отказвал да върне обекта на
ищеца и не плаща и обезщетение за ползване.
С уточнителна молба вх. N. 6924/11.12.2017г. ищецът е уточнил, че претендира предаване
на павилиона на основание правото си на собственост върху него. Твърди, че със
сключване на договора за заем за послужване е дал съгласие ответника да
преиздаде на свое име необходимите документи за ползване на павилиона, намиращ
се в имот общинска собственост. След изтичане на срока на договор е изпратил
покана до ответника с която поискал да му бъде върнато държането на павилиона
като се осигури достъп на ищеца за демонтиране на павилиона и изнасяне от имота
на общината, но ответника не осигурил достъп и не връщал павилиона.
Представени са писмени доказателства.
Направено е искане за допускане на
свидетели за доказване на твърденията за закупуване на материалите, сглобяване
и поставянето му в общинския имот от ищеца.
Иска се назначаване на експертиза за
определяне на средния месечен наем за ползването на павилиона, посочване на
вида на конструкцията, количеството и вида на материалите от които е изграден и
пазарната стойност на павилиона.
Иска се разпит на управителя на ответното
дружество по реда на чл. 176 ГПК.
Ответника е депозирал в срок отговор на
исковата молба, с която се оспорват исковете като неоснователни. Оспорва
твърдението на ищеца, че е собственик на павилиона. Твърди, че няма идентичност
между павилиона описан в проектите приложени към исковата молба и намиращият се
на място павилион. Посочва, че павилиона не бил включен в дълготрайните активи
на ищеца според отчета му за 2007г.. твърди, че владее намиращият се на място
павилион на самостоятелно основание по силата на разрешение за поставяне
3/09.02.2016г., издадено от общината, което било издадено на основание сключен
договор за наем на имота с общината и което разрешение за поставяне било
реализирано.
Прави възражение за изтекла придобивна
давност в негова полза като твърди, че получил владението на 28.06.2007г. от
ищеца и оттогава го владее за себе си необезпокоявано. Твърди, че договора от
28.06.2007г. не е за заем за послужване, а за учредяване безвъзмездно и безсрочно
в негова полза на вещно право на ползване върху описания павилион., което не е
прекратено по предвидения в закона ред и претенцията за предаването на
павилиона е неоснователна. Сочи, че не дължи обезщетение за лишаване от
ползване, защото е собственик на павилиона, а ищецът не е такъв. Оспорва
връчването на приложената към исковата молба нотариална покана.
Оспорва като антидатиран и с неистински
печат представения с исковата молба Анекс от 11.02.2009г. към Договора от
28.06.2007г. и иска представянето му в оригинал за ангажиране на доказателства
относно подписите и печата.
Оспорва представените строителни книжа
като неодобрени от компетентния орган.
Възразява срещу искането по чл. 176 ГПК.
Представя писмени доказателства.
Прави искане за допускане на трима
свидетели за установяване на необезпокоявано владение върху павилиона.
Иска допускане на съдебно техническа
експертиза, която да установи дали павилиона е изпълнен съобразно проектите
представени с исковата молба.
Предвид
редовната процедура по чл. 131 ГПК и на основание чл. 140 ГПК съдът следва да
се произнесе по доказателствените искания на страните и да им съобщи проекта за
доклад по делото.
С исковата молба и с отговора на същата
страните са представили писмени доказателства, които съдът счита за относими
към предмета на спора, поради което ще следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства, а по тяхното приемане и по искането на ответника по чл. 183 ГПК съдът
ще се произнесе в първото заседание след уточняване от ответника какво оспорва
относно Анекс от 11.02.2009г. към Договора от 28.06.2007г.-подписите, съдържанието
или само печата на ответното дружество, както и по отношение на представените с
исковата молба строителни книжа- тъй като съдът констатира, че същите имат
подписи на лицата, които са ги съставили и имат и печат от компетентната
общинска служба. По приемане на представените от ответника писмени
доказателства съдът ще се произнесе след становище от ищеца в първото
заседание.Искането по чл. 176 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като
ответника е направил изрично твърдение, че владее спорния обект. Исканията на
страните за свидетели са допустими и относими и следва да се уважат, както и
исканията за допускане на съдебно-техническа оценителна експертиза.
Водим
от гореизложеното Пернишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
По приемането им и по
искането на ответника по чл. 183 ГПК съдът ще се произнесе в първото заседание
след уточняване от ответника какво оспорва относно Анекс от 11.02.2009г. към
Договора от 28.06.2007г.-подписите, съдържанието или само печата на ответното
дружество, както и по отношение на представените с исковата молба строителни
книжа- тъй като съдът констатира, че същите имат подписи на лицата, които са ги
съставили и имат и печат от компетентната общинска служба и след становище от
ищеца в първото заседание по приемането на доказателствата представени с
отговора.
ДОПУСКА
съдебно техническа – оценителна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и
съответните пазарни проучвания и оглед на павилиона да отговори на задачите
посочени в исковата молба и отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за експертизата в размер на 400,00
лева, от които 300,00 лева, вносими от ищеца и 100,00 лева от ответника в едноседмичен срок от връчване на
определението. Конкретното вещо лице ще бъде определено след внасяне на
депозитите.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца и трима свидетели на
ответника за обстоятелствата заявени с исковата молба и отговора на същата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното с исковата молба
искане по чл. 176 ГПК.
СЪОБЩАВА НА
СТРАНИТЕ проекта за доклад на делото както следва:
Предявени са иск с правно основание по чл. 108 от
Закона за собствеността – за предаване на владението върху движима вещ,
кумулативно съединен с иск по чл. 59 от ЗЗД – за обезщетение за лишаване от
ползване на веща.
При условията на евентуалност е предявен иск за
паричната равностойност на веща ако се окаже, че е невъзможно да се предаде
самата вещ, чиято квалификация е по чл. 57ал. 2 от ЗЗД.
С исковата молба се
претендира осъждане на ответника да предаде на ищеца в цялост движима вещ -
преместваем обект, павилион - магазин за хранителни стоки в село Стефаново,
общ. Радомир, обл. Перник, разположен върху общински имот, находящ се в кв. 73,
имот N. 765 по плана на селото, а ако това не е възможно да
разглоби павилиона и да предаде материалите на ищеца, а ако и това не е
възможно без повреждане на веща – да се осъди ответника да заплати обезщетение
в размер на стойността на павилиона, която се твърди да е 50000,00 лева.
Отделно се претендира и обезщетение за лишаване от възможността за ползване на
обекта в размер на 7500 лева за периода 10.07.2016г. до 10.10.2017г.
С исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на павилиона, който е сглобен от материали собствени на ищеца и с
наети от него работници. Твърди се, че между страните имало отношения по
договор за заем за послужване от 28.06.2007г. във основа на който ищецът предоставил безвъзмездно
ползването на павилиона на ответника за определен срок, който изтекъл на
15.04.2014. г. след изтичане на срока ответника отказвал да върне обекта на
ищеца и не плаща и обезщетение за ползване.
С уточнителна молба вх. N. 6924/11.12.2017г. ищецът е уточнил, че претендира предаване
на павилиона на основание правото си на собственост върху него. Твърди, че със
сключване на договора за заем за послужване е дал съгласие ответника да
преиздаде на свое име необходимите документи за ползване на павилиона, намиращ
се в имот общинска собственост. След изтичане на срока на договор е изпратил
покана до ответника с която поискал да му бъде върнато държането на павилиона като
се осигури достъп на ищеца за демонтиране на павилиона и изнасяне от имота на
общината, но ответника не осигурил достъп и не връщал павилиона.
Ответника е депозирал в срок отговор на
исковата молба, с която се оспорват исковете като неоснователни. Оспорва
твърдението на ищеца, че е собственик на павилиона. Твърди, че няма идентичност
между павилиона описан в проектите приложени към исковата молба и намиращият се
на място павилион. Посочва, че павилиона не бил включен в дълготрайните активи
на ищеца според отчета му за 2007г.. твърди, че владее намиращият се на място
павилион на самостоятелно основание по силата на разрешение за поставяне
3/09.02.2016г., издадено от общината, което било издадено на основание сключен
договор за наем на имота с общината и което разрешение за поставяне било
реализирано.
Прави възражение за изтекла придобивна
давност в негова полза като твърди, че получил владението на 28.06.2007г. от
ищеца и оттогава го владее за себе си необезпокоявано. Твърди, че договора от
28.06.2007г. не е за заем за послужване, а за учредяване безвъзмездно и
безсрочно в негова полза на вещно право на ползване върху описания павилион.,
което не е прекратено по предвидения в закона ред и претенцията за предаването
на павилиона е неоснователна. Сочи, че не дължи обезщетение за лишаване от
ползване, защото е собственик на павилиона, а ищецът не е такъв.
Ищецът следва да докаже фактите от които извежда правото си на
собственост-закупуването на материалите от които е изграден павилиона и
сглобяването му с наета от него работна сила, както че ответника владее веща,
респективно размер ан дължимото обезщетение за лишаване от ползване.
Ответника следва да докаже, че владее веща
на правно основание, респективно фактическия състав на възражението за
придобивна давност - че владее веща от твърдяната дата с намерението, че я
държи като своя и е предприел действия за манифестиране спрямо ищеца на
намерението си да държи веща като своя и тези действия са достигнали или са от
естество обективно да достигнат до знанието на ищеца.
Няма права или обстоятелства, които да се признават
или да не се нуждаят от доказване.
Няма твърдения за факти за които да не се сочат
доказателства.
Дава възможност на страните в първото заседание да
вземат отношение по проекта за доклад и да предприемат съответни процесуални
действия.
На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата
молба и доказателствата към него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание нa 29.03.2018г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните ведно с препис от определението, както и
вещото лице след внасяне на депозита и определяне на конкретното вещо лице от
съда.
Определението не подлежи на обжалване. Препис да се
връчи на страните.
Съдия: