Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
град Г. О., 19.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., ДЕВЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ
при участието на секретаря Цветомира Н. и в присъствието
на прокурор …, като разгледа докладваното от съдията Попов гр. дело № 976 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Иск с
правно основание чл. 360 във вр. с чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т.
2, във вр. с чл. 187, т. 8, пр. 2 и т.
10, пр. посл. от КТ.
Ищцата Л.Б.Г. ***, действаща чрез
пълномощника си – адвокат М.С. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че работи
по трудово правоотношение с ответника на длъжност началник-влак, пътническо
движение в Превозна служба В. към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД. На
09.06.2016г. ѝ била връчена Заповед № 68/09.06.2016 г. на Ръководителя на
„ТЦПП – Г. О.”, с която ѝ било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” за това, че на 22.03.2016 г. по време на работа,
в качеството си на началник-влак, пътническо движение, във влак № 20164,
пътуващ по направление от гара В. до гара К., в участъка след спирка Т. до гара
и непосредствено преди спирането на
влака в гара , в коридора на третия вагон от състава на влака употребила обидни
и унизителни думи по отношение на г-жа С.А.Х. в присъствието на съпруга ѝ
А.Х.. В заповедта се твърдяло също, че ищцата употребила обидни и унизителни
думи по отношение на останалите пътници във влака, подготвящи се да слязат на
гара , като казала: „С тия мангали ли ще ме плашите, та те нямат права, всички
сте необразовани!”.
Съгласно заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, с така описаното поведение Г. проявила неуважение и
недостойно отношение към личността на клиентите на БДЖ, с което нарушила
нормите за етично и професионално отношение, както уронила доброто име на
предприятието, като е злепоставила работодателя си пред клиентите на „БДЖ-ПП”
ЕООД, чрез непристойните си действия, осъществени пред тези пътници.
От името на своята доверителка
адв. С. заявява, че според нея не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като
във връченото на ищцата писмо от инж. П.М. на същата били поискани обяснения
относно това дали на 22.02.2016г. във влак № 20164 са пътували А.Х. и съпругата
му, дали е отправяла някакви реплики към тях, използвала ли е обидни и
унизителни думи. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обаче се
твърдяло, че деянието си ищцата била извършила не на 22.02.2016 г., а на
22.03.2016 г.
Освен това Л.Г. чрез своя
процесуален представител категорично оспорва фактическите твърдения, описани в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и твърди, че изобщо не е
изричала думите, с които би могла да засегне съпругата на своя колега или някой
от останалите пътници. Според ищцата бил налице личен конфликт между нея и
колегата ѝ А.Х., който датирал от
Л.Г. твърди също, че А. купувал
тютюн и го препродавал, като го превозвал чрез колегите си, но тя единствена му
отказвала да превозва тютюна му със служебния багаж.
Другото, което довело до
ескалация на напрежението между нея и А. бил фактът, че съпругата на А. била
болезнено ревнива и често вдигала скандали на пътнички и колежки на съпруга си,
проверявала телефоните му.
За конкретния случай ищцата
споделя, че влакът, който обслужвала, закъснявал значително и по тази причина
по нареждане на влаковия диспечер от Г. О. предупреждавали пътниците, които от
тях бързат, да слязат, за да се качат на друг, по-удобен за тях влак. Казва, че
поддържала непрекъснат контакт с диспечера от служебния си телефон, за това от
своя личен телефон търсила по личния телефон кондукторката П.И., за да ѝ предаде
нарежданията на диспечера, но телефонът на И. давал непрекъснато заето, което
наложило да я търси във влака. Направило ѝ впечатление, че П. на всяка
спирка подавала сигнал „готово” от едно и също купе. Намерила кондукторката да
седи в купето, в което пътували А. и С. Х.. А. споделил, че ходили на пазар,
много пари дали, а нищо не купили. Л. отговорила „Добре” и се обърнала към
кондукторката за провеждане на служебния им разговор. П. продължавала да говори
по телефона си, само кимнала на Л.. В този момент С. казала на Л.: „Ти какво
гледаш, нали знаеш, че се чукаш с А.?” Л. не отговорила, а продължила да върши
служебните си задължения. Освен това Г. нямала време да влиза в лични
пререкания със С. или някой друг, защото е трябвало да се разговоря с всеки
един от пътниците, да бъдат уведомени за закъснението и за възможността да се
прехвърлят в друг влак.
Преди влакът да влезе в гара , С.
вървяла след съпруга си, а когато слязла на перона обидила ищцата, наричайки я
„курва”. От перона на гара С.
продължавала да вика след Л., като използвала и думите: „Ти ще ме пращаш на
магистралата...”, което изненадало Л., тя не разбрала за каква магистрала става
въпрос и кой кого пращал там, но и не е имала време да разсъждава по този
въпрос.
Във връзка с проведеното
разследване по случая от страна на работодателя Г. твърди, че по време на
извършената по нейна инициатива очна ставка никой не я изслушвал, в протокола
не били отразени отправените от С. към нея заплахи за уволнение, както и това,
че предложила на А., ако има нещо към нея самата, да ѝ го каже, за да се
разберат, при което С. скочила срещу нея.
Не на последно място в заповедта
се твърдяло, че деянието било извършено от Г. при форма на вината евентуален
умисъл, без да се сочи въз основа на какви факти работодателят е достигнал до
този извод.
По гореизложените причини
ищцовата страна оспорва законосъобразността на атакуваната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Оспорва твърденията
на работодателя, че Л.Г. е извършила деянията, описани в заповедта и формата на
вината, при която се твърди да са извършени. В условията на евентуалност
твърди, че дори и да се приеме от съда, че описаното в заповедта деяние е
осъществено, то е налице очевидно несъответствие между неговата тежест и
тежестта на наложеното наказание.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата Л.Г.
се явява лично и с адв. М.С. от ВТАК. Ищцовата страна заявява, че поддържа
предявените искове. Г. дава лични обяснения, в които по същество потвърждава
твърденията си, изложени в исковата молба.
В хода на устните състезания адв.
С. излага съображения за основателност на предявения иск. Счита, че от страна
на работодателя е допуснато съществено нарушение на правилата на КТ, в резултат
на което са накърнени правата на нейната доверителка. Освен това счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява деянието, за което е
наложено дисциплинарно наказание да съдържа признаците на дисциплинарното
нарушение, описано от работодателят. Липсвало описание на деянието в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Не били конкретизирани обидните и
унизителни думи, които Г. е отправила към . Изложеното съществено нарушавало
правото на защита на доверителката ѝ, тъй като тя не знаела срещу какво
реално да се защитава. Освен това според адв. С. в хода на настоящото
производство не се установили данни за това Л.Г. да е използвала действително
обидни и унизителни думи. В случай, че съдът приеме, че нарушението на Г.
съставлява дисциплинарно нарушение, адв. С. счита, че тежестта на наложеното
наказание не съответства на тежестта на деянието. Претендира разноски.
Ответникът „Териториален център за пътнически
превози - Г. О.” към „БДЖ – пътнически превози” ЕООД, БУЛСТАТ: 1754056470144,
със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „….” № 4А, представлявано от
П. Д. М. - ръководител, действащ чрез старши юрисконсулт П.И.И., депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Според ответната страна са събрани достатъчно
доказателства, доказващи по безспорен начин извършените нарушения на трудовата
дисциплина и обосноваващи издадената Заповед № 68/09.06.2016 г. По отношение на твърдяното от
ищцовата страна неспазване на процедурата по чл. 193 КТ, ответникът заявява, че
действително във връчното писмено уведомление за образувано дисциплинарно
производство е написана дата 22.02.2016 г., но както се установява от даденото
от ищцата писмено обяснение, същата е запозната със жалбата на С.А.Х., в която
ясно и категорично е посочена датата 22.03.2016 г. Във връзка с цитираната
жалба била проведена и очна ставка, на която Г. лично пред своя работодател е
дала своите обяснения, които са записани и в изготвения протокол.
На следващо
място, видно от приложената жалба с вх. № 762/06.04.2016 г. в „ТЦПП – Г. О.” от
С.А.Х. се установявало безспорно, че Л.Б.Г., по време на работа, в качеството
си на началник-влак, пътническо движение, при обслужване на влак № 20164,
пътуващ по направление от гара В. до гара К., в участъка след спирка Т. до гара
и непосредствено преди спирането на
влака в гара , в коридора на третия вагон от състава на влака, е употребила
обидни и унизителни думи по адрес на С.А.Х. в присъствието на нейния съпруг А.Х.,
свидетели на които думи са станали и останалите пътници, находящи се в коридора
на третия вагон от състава на влак, подготвящи се да слизат на гара , както и е
употребила обидни и унизителни думи по адрес и на останалите пътници, находящи
се в коридора на третия вагон от състава на влака, подготвящи се да слизат на
гара , като казала: „С тия мангали ли ще ме плашиш,та те нямат права, всички сте
необразовани.”. Описаните по-горе действия на ищцата били потвърдени от
кондуктора на влака П.И. и от семейство Хаджиеви. Тези действия на Г. били
квалифицирани от нейния работодател като нарушение на нормите за етичност и
професионално поведение в „БДЖ-ППП” ЕООД, уредени в Раздел III от „Етичен кодекс: стандарти за почтеност и професионално
поведение в Холдинг БДЖ. Изложеното мотивирало работодателят ответник да приеме
за доказани описаните в жалбата непристойни действия на неговия служител.
Според
ответната страна заявените от ищцата факти и обстоятелства, касаещи предходни
случаи и служители, са неотносими към настоящия трудов спор. Ответникът спорва
и твърденията на ищцата, касаещи фактическата обстановка на 22.03.2016 г., във
влак № 20164. Категорично оспорва и твърдението, че служителката лично е
разговаряла с всички пътнци във влака преди гара , като и да им е обяснявала,
че ако желаят следва на гара да се
прехвърлят на друг влак и къде се намира той, откъде да минат, за да стигнат до
него, тъй като тези действия са можели да бъдат осъществени едва след
пристигане на въпросния влак в гара , но не и преди това.
Анализирайки
изчерпателно всички изложени обстоятелства и тяхното значение за
дисциплинарната отговорност, работодателят преценил, че ищцата заслужава да
бъде санкционирана чрез налагане на по-тежкото дисциплинарно наказание,
предвидено в закона, а именно „Предупреждение за уволнение”. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
До датата на съдебното заседание
по делото „ТЕРИТОРИАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г. О.” към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр. С. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Г. О., ул. „….” № 4
А, представлявано от П. Д. М. – ръководител, е закрит и не негово място се
създава „Поделение пътнически превози – Г. О.. По тази причина съдът на
основание чл. 227 от ГПК е конституирал в качеството на правоприемник на „ТЦПП
– Г. О.” като ответник„ПОДЕЛЕНИЕ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г. О.”, с Булстат:
1754056470144, със служебен адрес гр. Г. О., ул. „….” № 112А, представлявано
от С. С. Г. – директор, пряко подчинено
на „БДЖ – пътнически превози” ЕООД – С.
В съдебно
заседание ответникът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П.И.,
поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявеният иск. Юрисконсулт И.
твърди, че
работодателят е спазил процедурата по
чл. 193 от КТ. Действително в искането на обяснение била посочена дата
22.02.2016 г., но един абзац по-горе била посочена и жалбата от С.Х., която е
пътувала във влак 20164 на 22.03.2016 г. Нещо повече, в обясненията от Л.Г.,
същата твърдяла, че е запозната с жалбата и единствено казвала, че не отговаря
на истината. Във връзка с изясняване на ситуацията било проведено и
разследване, на което присъствал работодателят на ищцата към момента на
налагане на наказанието, както и самата ищца. Ето защо според ответната страна
работодателя е спазил процедурата по чл. 193 от КТ и е изискал обяснения от
ищцата като такива според него могат да бъдат дадени и устно по силата на КТ.
Юрисконсулт И. отбелязва, че в личното трудово досие на ищцата, се намирала и
заповед за отпуск № 1478/25.03.2016 г., във връзка с която счита, че е спазен и
преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Според
него от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установило, че Л.Г.,
по време на работа в качеството ѝ на началник-влак между спирка Т. и гара
във влак 20160 на 22.03.2016 г., в
третия вагон от състава на този влак, отправила обидни думи по отношение на С.Х.,
които работодателят е преценил, че представляват обидни и унизителни думи. От
събраните в дисциплинарното производство писмени обяснения, жалбата на
служителката, проведеното разследване лично от работодателя на ищцата, на което
е присъствала и Л.Г. и жалбоподателката, работодателят е преценил, че е налице тежко
нарушение на трудовата дисциплина, с което е допуснато уронване на доброто име
на предприятието, поради което е наложена и оспорваната заповед. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорни по
делото фактите, че към дата 22.03.2016 г. ищцата и ответникът са се намирали в
трудово правоотношение, по силата на което Л.Б.Г. изпълнява длъжността
„Началник-влак, пътническо движение” в
Превозна служба – В. към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД –
„Териториален център за пътнически превози Г. О.”. Безспорен в случая е и
фактът, че на дата 22.03.2016 г. Л.Г. в качеството си на началник-влак
пътническо движение е обслужвала влак № 20164 от гара В. до гара К., в който са
пътували А. и С. Хаджиеви.
На 31.03.2016 г. в „БДЖ –
Пътнически превози” ЕООД гр. С. е постъпила жалба с вх. № 36-00-215 от С.А.Х.,
в която същата твърди, че на 22.03.2016 г. си е закупила билет и е пътувала във
влак № 20164 заедно със съпруга си. Между гара и с. Т. двамата се подготвяли за слизане от
влака, когато в купето влязла началник-влака Л.Б.Г.. Разговаряли със съпруга на
Х., който също бил началник-влак и всичко било нормално. Впоследствие Х. се
придвижили в коридора на вагона, който бил пълен и с много други пътници, които
чакали влака да спре, за да слязат.Тогава Г. се обърнала към А.Х. с думите: „Колега,
това да не е жена ти? Гледай каква е станала, бедра, крака, тя е направо за
магистралата, защо не я пуснеш да вдига крака и да вади пари?”. В жалбата
госпожа Х. твърди, че за нея тези думи са обидни и унизителни, изречени от Г. на
висок глас в целия коридор на влака в присъствието на други пътници, и насочени
срещу нея без причина. Допълва, че при слизането си от влака Л.Г. я бутнала по
рамото да слиза по-бързо с думите „Хайде, хайде, кой знае какво съм ти казала
толкова”. Когато Х. ѝ казала, че ще се оплаче, началник-влакът отговорила
на висок глас: „С тия мангали ли, ще ме плашиш, та те нямат права, всички сте
необразовани”.
Във връзка с депозираната жалба с
писмо, получено от ищцата на 20.04.2016 г., ръководителят на „ТЦПП – Г. О.” е изискал
от Г. да депозира писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ в срок от
3 дни от получаването на писмото.
С вх. № 762/22.04.2016 г., ищцата
е депозирала до ръководителя на „ТЦПП – Г. О.” писмени обяснения по случая, в
които е поискала провеждането на очна ставка между нея и жалбоподателката.
Видно от приложения протокол от очна ставка от 09.05.2016 г., работодателят е
уважил това искане и провел разследването в присъствието на Л.Г., кондуктора на
влак № 20164 П.И., ръководителят на „ТЦПП – Г. О.” П.М. и ст. юрисконсулт П.И.,
ръководителя на „Пътнически център – В.” К. М. и началника на „Пътническа
служба” – В. С. А..
Със заповед № 68/09.06.2016 г.,
издадена от ръководителя на „ТЦПП – Г. О.”, на Л.Б.Г. е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение” за извършени от нея нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ във вр. с чл. 187, т. 8 пр.
второ от КТ и чл. 187, т. 10, пр. последно от КТ.
По делото са представени „Етичен
кодекс – стандарти за почтеност и професионално поведение в Холдинг „БДЖ”,
длъжностната характеристика за длъжността „Началник-влак, пътническо движение”,
както и личното трудово досие на ищцата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че искът с правно основание с правно основание чл.
357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2, във
вр. с чл. 187, т. 8, пр. 2 и т. 10, пр. посл. от КТ се явява допустим, тъй като
е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2
от КТ, а заедно с това за ищцата е налице правен интерес от предявяването му.
Съдът приема, че разгледан по
същество, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по следните
съображения:
Елементи от съдържанието на
съществуващо трудово правоотношение са задължението на работника или служителя
да изпълнява работата, която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина.
Съгласно даденото в чл. 186 от КТ определение, всяко виновно неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което, право на
работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни
наказания. Като носител на това право работодателят следва да докаже при
оспорване, че го е упражнил законосъобразно, т.е. тежестта на доказване по този
иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който
възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание – в случая дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”. За да наложи дисциплинарно наказание
на определен работник или служител, обаче, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на
нарушение на трудовата дисциплина, след това да определи вида на
дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая
да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.
Императивно изискване от
процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките
на процедурата по налагането на наказания. В искането за даване на обяснения не
е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем
за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията.
В настоящият случай такива
обяснения са изискани, видно от приложеното по делото писмо от инж. П.М. *** до
Л.Б.Г., началник-влак, ПД – ПС – В., получено от последната на 20.04.2016 г.
Действително, в това писмо са посочени две различни дати – 22.03.2016 г. и един
абзац по-долу датата 22.02.2016 г. В писмото обаче изрично е посочено, че на Г.
се искат обяснения във връзка с получена жалба от С.А.Х. (цитирана с входящ
номер и дата) и от писменото обяснение на ищцата с вх. № 762/22.04.2016 г.
безспорно се установява, че същата е запозната с посочената жалба. Ето защо
няма съмнение, че Л.Б.Г. е била наясно за какви нарушения на трудовата
дисциплина следва да даде обяснения. Според съда в случая се касае за
техническа грешка при записването на датата, която не води до опорочаване на
самата процедура по налагане на дисциплинарното наказание.
Следва да се отбележи също, че в
писмените си обяснения пред работодателя ищцата е направила искане за
провеждане на „очна ставка”, което искане е уважено. Извършено е разследване по
случая в присъствието на Г., кондуктора на влак № 20164 П.И., жалбоподателката С.А.Х.
и нейния съпруг А.Х.. В тази връзка от изготвения протокол се установява, че
нарушението на трудовата дисциплина е констатирано и пред ищцата, и е обсъждано
с нея в какво се изразява то. Пред ищцата са събрани гласни доказателства, с
които е установен по несъмнен начин момента на нарушението и обстоятелствата
при извършването му. В приложения по делото „протокол от очна ставка” липсва
спор относно момента на осъществяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ обясненията на работника могат да бъдат дадени и устно пред
работодателя. Даването на обяснения е предвидено в интерес на работника, за да
може той да обори твърдяното срещу него и да посочи аргументи в защита на
своето поведение. В конкретния случай работодателят е изпълнил изискванията на
закона като е изследвал всички факти и обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, включително и в присъствието на
наказваното лице. На Л.Б.Г. е била дадена възможност да упражни правото си на
защита като изрази своето отношение по случая, което тя е сторила.
Работодателят е оценил събраните доказателства и едва тогава е определил и
наложил дисциплинарното наказание. По тези причини настоящата съдебна инстанция
приема, че са изпълнени изискванията на чл. 193 от КТ.
Дисциплинарното
наказание е наложено с мотивирана писмена заповед в предвидената от закона
форма, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага то. Настоящият
съдебен състав приема, че в случая заповедта съдържа и подробни сведения
относно конкретното нарушение на трудовата дисциплина, описано с обективните и
субективните му признаци : „…На 22.03.2016
г., Л.Б.Г., по време на работа, в качеството си на
Началник влак, ПД, при обслужване на влак № 20164, пътуващ по направление от
гара В. до гара К., в участъка след спирка Т. до гара и непосредствено преди спирането на влака в
гара , в коридора на третия вагон от състава на влака, служителката Г. е
употребила обидни н унизителни думи по адрес на г-жа С.А.Х. в присъствието на
нейния съпруг А.Х., пътуващи от гара В. за гара , свидетели на които думи са
станали и останалите пътници, находящи се в коридора на третия вагон от състава
на влак, подготвящи се да слизат на гара , както и е употребила обидни н
унизителни думи по адрес и на останалите пътници, находящи се в коридора на
третия вагон от състава на влака, подготвящи се да слизат на гара , като е
казала „С тия мангали ли ще ме плаши, та те нямат права, всички
сте необразовани”.
С описаните
по-горе действия, осъществени а в присъствието на кондуктора на влака - П.И.,
служителката Г. е проявила неуважение и недостойно отношение към личността на
клиентите на „БДЖ- ПП”ЕООД, присъствали по време на отправените срещу тях и
срещу г-жа Х. обидни и унизителни думи, в нарушение на нормите за етичност н
професионално поведение в „БДЖ-ПП”ЕООД, уредени в Раздел Ш от „Етичен кодекс:
стандарти за почтеност н професионално поведение в Холдинг БДЖ”: - „Нашите
работници и служители отнасят се любезно, възпитано и с уважение към своите колеги, към всички клиенти, партньори, доставчици Зачитат техните права и достойнството
на личността им, въздържат се от каквито и да било прояви на дискриминация. Не провокират с поведението си
конфликтни ситуации…”, които
служителката Г. е длъжна да познава и спазва, съгласно
длъжностната ѝ характеристика…”.
От приетото писмено доказателство
– длъжностна характеристика за длъжността „Началник-влак, пътническо движение”,
с която ищцата е запозната след момента на преназначаването си на длъжност
„Началник-влак, ПД”, на 12.08.2013 г. (л. 84-85, т. 2 от личното трудово досие
на Г.), се установява, че сред основните трудови задължения на ищцата при
обслужване на клиентите, като служител, заемащ посочената длъжност при
ответното дружество, е „да бъде коректен, вежлив и толерантен”, „да не
употребява груби и жаргонни думи” и „да проявява уважение към личността на
пътниците и тяхното достойнство”. В длъжностната характеристика изрично е
записано, че лицето, заемащо длъжността трябва да познава изчерпателно изброени
основни документи, сред които фигурира и „Етичен кодекс: стандарти за почтеност
и професионално поведение в Холдинг „БДЖ”. Въпросният „Етичен кодекс” също е
приложен и приет като доказателство по делото. Сред етичните принципи, заложени
в него фигурира принципът за уважение и достойно отношение: „да зачитаме
личността и достойнството на всеки човек…”. Съгласно нормите на професионално
поведение в Кодекса работниците и служителите следва да „изпълняват
задълженията си безпристрастно и непредубедено, отнасят се любезно, възпитано и
с уважение към своите колеги, към всички клиенти, партньори, доставчици,
представители на различни институции. Зачитан техните права и достойнство на
личността им, въздържат се от каквито и да било прояви на дискриминация”.
Изрично е записано, че неспазването на Кодекса е основание за търсене на отговорност
и налагане на санкции, предвидени от закона, както и от колективните
споразумения и договори.
Фактът, че на 22.03.2016 г.
ищцата е изпълнявала трудовите си задължения като началник-влак пътническо
движение във влак № 20164 (гара В. – гара К.) не се спори от страните. Не се
спори също, че кондуктор във влака е била свидетелката П.С.И. и че в същия са
пътували свидетелите С.А.Х. и А.И.Х..
Съобразно свидетелските показания
и материалите по делото в участъка след спирка Т. и преди гара горепосочените лица се намирали в третия вагон
на влака. Влакът се движел със закъснение, поради което се наложило да
прехвърлят пътниците на друг влак, поради което много хора се подготвяли за
слизане. Семейство Х. твърдят, че в коридора Л.Г. се обърнала към Х. с думите:
„Колега, това да не е жена ти?”, последвано от: „Гледай какви бедра, направо да
я пускаш на магистралата”. Според С. и А. Х., когато С. ѝ казала, че ще
се я съди за тези думи, Г. се обърнала към нея с репликата: „С тези мангали ли
ще ме плашиш? Те са необразовани, вие нямате никакви права”. Кондукторката на
влака П.И., разпитана в качеството на свидетел по делото, потвърждава, че
ищцата е изрекла тези думи по отношение на С.Х.. И допълва: „Госпожа Г. мина на
другата врата на друг вагон, крещейки, че трябвало да уволни този циганин.
Ставаше въпрос за А..”. В протокола от проведеното от работодателя разследване
– т. нар. „очна ставка” И. също твърди, че разказаното от С.Х. е вярно.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като непротиворечиви и съвпадащи с останалия
доказателствен материал. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Д.Х.Б.
и Н.И.Н. се отнасят за малко по-късен отрязък от време и място (първи вагон),
след разигралата се в третия вагон ситуация между Г. и сем. Х. в присъствието
на кондуктора П.И. и други пътници. От събраните гласни доказателства може да
се направи безспорен извод, че възникналия конфликт между Г. и Х. е продължил и
след слизането на С. и А. от влака, когато ищцата вече се е намирала в първия
вагон на влака, а сем. Х. – на перона на гарата в .
По отношение на твърденията на Л.Б.Г.,
съдът намира същите за противоречиви. Същите се опровергават от събраните по
делото доказателства, поради което следва да се приемат за нейна защитна версия.
Така например в исковата си молба същата твърди, че не е могла да се свърже с
кондукторката по телефона, тръгнала да я търси и намерила същата в купето, в
което пътували А. и С. Х. (трети вагон). В своите лични обяснения пред съда Г.
обаче не споменава нищо за това, а заявява, че е стояла до вратата и е
помогнала на св. Б. и на жена-инвалид да слязат, когато С. я е обидила и е
хвърлила вратата срещу нея. За св. Б. и жената-инвалид ищцата сама казва, че ги
е настанила в първото купе на първия вагон. Освен това в исковата молба се
твърди, че във влака е имало патрулиращи служители на жандармерията, от които Г.
е поискала съдействие и сем. Х. заминали едва след тяхната намеса. Въпросните служители – св. К.М.К. и св. Н.К.Н.
– в съдебно заседание заявяват, че не са ставали свидетели на инциденти. Не се
потвърдиха и твърденията на ищцата, че през цялото време е разговаряла с
диспечера относно закъснението на влака и не е имала време да влиза в
пререкания. Самият диспечер – св. А. Г. Н., въпреки, че не си спомня добре
разговорът с Г. по телефона, обяснява, че такъв разговор обикновено продължава
около 10-30 секунди, в което време дава указания и след това началник-влакът
връща обаждане дали те са изпълнени.
Всичко изложено дотук мотивира
съдът да приеме, че с действията си ищцата Л.Б.Г. е извършила нарушението, за
което ѝ е било наложено дисциплинарно наказание. Дори да се приеме, че
възникналият между нея и С.Х. конфликт е на лична основа и че, както твърди
процесуалният представител на ищцата, самата С. е допринесла за влошаване на
емоционалното състояние на Г., то неволни свидетели на този конфликт са станали
и останалите пътници, пътуващи във влака и подготвящи се да слязат на гара . От
значение е също и фактът, че думите „С тези мангали ли ще ме плашиш. Те нямат
права, всички сте необразовани” са изречени от ищцата не конкретно срещу Х., а
са насочени именно към тези останали пътници – клиенти на „БДЖ”. С това си поведение и така изречените думи Л.Г. недопустимо уронва името на
работодателя.
Трудовото правоотношение е
правоотношение с оглед личността, то изисква от работника и служителя да се
отнася към работодателя почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име. Неизпълнението на това задължение съставлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 от КТ. В съдебната практика
и доктрината се приема, че уронването на доброто име на предприятието е
нарушение, при което работодателят се злепоставя пред трети лица. То е формално
и за него не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. В
задължителната си практика по чл. 290 от ГПК ВКС приема, че уронването на
доброто име на предприятието като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8
от КТ не е обусловено от наличието на умисъл (Решение №
542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., ГК). То е
нарушение на трудовата дисциплина и когато е извършено при неполагане на
дължимата грижа, тъй като може да причини и имуществени вреди на работодателя.
Съгласно длъжностната си
характеристика при преназначаването си на длъжността „Началник-влак, пътническо
движение” Л.Б.Г. се задължила да спазва Етичния кодекс: стандарти за почтеност
и професионално поведение на Холдинг „БДЖ”. Според предвиденото в него ищецът е
длъжен да работи за утвърждаване собствения и на колегите си авторитет като се
въздържа от действия, които биха уронили престижа на професията. Задължила се е
никога да не компрометира принципите за почтеност и професионализъм, независимо
от обстоятелствата и оказвания външен или вътрешен натиск. В светлината на
изложеното, участието на началник-влакът в по-гореописания конфликт и
употребата на думите „мангали”, „необразовани”, „без права” по отношение на
пътниците обективно грубо нарушават изискванията на Етичния кодекс и са от
естество да уронят доброто име на ответното предприятие. Нещо повече, по делото
се събраха достатъчно доказателства, от които се установява, че именно ищцата е
провокирала скандала със сем. Х.
При тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че с
поведението си Л.Б.Г. е извършила описаното в заповедта за уволнение
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, изразяващо се в уронване
на доброто име на предприятието – злепоставяне на работодателя пред клиентите
на „БДЖ – ПП” ЕООД чрез непристойни действия, осъществени пред пътниците. С
оглед значимостта на това нарушение за работодателя, който чрез продажбата на
билети на пътници и постъпленията от закупените билети обезпечава
предоставяната от него обществена услуга по превоз, съдът намира, че то е
достатъчно тежко, по смисъла на чл.189 от КТ, за да обоснове само по себе си
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Наред с изложеното, материалите,
съдържащи се в ЛТД на ищцата, удостоверяват, че на същата няколко пъти е било
налагано и друго дисциплинарно наказание
– „Забележка”. От съществено значение при преценката по чл. 189 от КТ е
поведението и „дисциплинарното минало” на работника, т. е. допускал ли е и
други дисциплинарни нарушения, дори и те да са били заличени (в този смисъл е Решение
№ 227/29.06.12 г. по гр. д. № 1417/11, III г.о. на ВКС, Решение № 108 от
21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК). С оглед на това,
съдът намира, че наказанието „предупреждение за уволнение” е законосъобразно
наложено и като вид.
Приетите по делото многобройни
писмени доказателства удостоверяват по несъмнен начин и извършването на
нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ „неизпълнение на други трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение”, изразяващо се в
неизпълнение на задълженията, вменени на Л.Г. с длъжностната характеристика при
започване на работа като началник-влак пътническо движение при ответното
дружество.
Предвид изложеното, съдът приема,
че ответникът-работодател законосъобразно, при законосъобразно провеждане на
изискуемото от закона дисциплинарно производство за установяване извършването
на дисциплинарно нарушение, мотивирано е вменил на ищцата Л.Б.Г.
осъществяването на дисциплинарно нарушение по чл. 186 във вр. с чл. 187, т. 8, предл.
2 от КТ и чл. 187, т. 10 от КТ и законосъобразно е санкционирал същата с
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените от него разноски в настоящото съдебно
производство, от които 100,00 лв. за платено юрисконсултско възнаграждение и
20,00 лв. депозит за призоваване на свидетели.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 360 във вр. с чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т.
2, във вр. с чл. 187, т. 8, пр. 2 и т.
10, пр. посл. от КТ, предявен от Л.Б.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника ѝ – адвокат М.С. от
ВТАК, против „ПОДЕЛЕНИЕ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г. О.”, с
Булстат: 1754056470144, със служебен адрес гр. Г. О., ул. „….” № ….,
представлявано от С. С. Г. – директор,
пряко подчинено на „БДЖ – пътнически превози” ЕООД – София, в качеството на
правоприемник на „ТЦПП
Г. О.” към „БДЖ Пътнически превози” ЕООД, с Булстат: 1754056470144, за отмяна на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, наложено ѝ със Заповед № 68/09.06.2016
г., издадена от ръководителя на „ТЦПП – Г. О.” към „БДЖ – ПП” ЕООД гр. С., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПОДЕЛЕНИЕ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – Г. О.”, с
Булстат: 1754056470144, със служебен адрес гр. Г. О., ул. „…..” № 112А,
представлявано от С. С. Г. – директор,
пряко подчинено на „БДЖ – пътнически превози” ЕООД – С., в качеството на
правоприемник на „ТЦПП
Г. О.” към „БДЖ Пътнически превози” ЕООД, с Булстат: 1754056470144, СУМАТА от 120,00 лв. (сто и
двадесет лева), представляваща направените от ответника в настоящото производство
разноски, от които 100,00 лв. (сто лева) за заплатено юрисконсултско
възнаграждение и 20,00 лв. (двадесет лева) заплатен депозит за призоваване на
свидетели.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред В. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Христо Попов)