РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 832
гр. Пловдив, 20 април
2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на тринадесети април през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 510 по описа за 2021 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост
(ЗОС).
Образувано е по
жалбата на Н.Р.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Й.В.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, В.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, М.С.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ,
против заповед № 21ОА-405/ 01.02.2021 г.
на кмета на Община Пловдив за отчуждаване на поземлен имот, собственост на жалбоподателите,
с идентификатор 56784.517.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, в размер на 164 кв.м., като е определено равностойно парично
обезщетение общо от 22650.00 лв., което да се разпредели между съсобствениците
в съответствие с притежаваната от тях собственост, както следва: за Й.В.С., ЕГН
********** и съпруга й В.С.С., ЕГН **********, притежаващи общо 1/3 ид. част от
описания в т. 1 имот, равностойното парично обезщетение е в размер на 7 550,00
лв. - за Й.В.С. - 3 775 лева и за В.С.С. - 3 775 лева; за М.С.Д., ЕГН **********, собственик на 1/3
ид. част от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 7 550,00 лв.
и за Н. Р.Н., ЕГН **********, собственик на 1/3 ид. част от имота,
равностойното парично обезщетение е в размер на 7 550,00 лв.
В жалбите се
развиват съображения за незаконосъобразността на отчуждаването изцяло, както и в
частта относно определеното парично обезщетение и неговият размер като
неравностойно и силно занижено. Оспорва се изготвеният оценителски доклад от
10.11.20 г. на независимия оценител Н.Ц., като счита, че същият е необоснован и
изготвен при неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. В
допълнителното уточнение към жалбата на Н.Р.Н.
се иска увеличаване на определеното обезщетение. В жалбите на В.С., М. Д.и Й.С.
се посочва, че има поземлен имот, с който могат да бъдат обезщетени. Считат, че
справедливата пазарна оценка е поне два пъти по-висока от определената в
заповедта, като моли да се използва за сравнение минималната работна заплата,
както и да се сравни стойността, на която е закупен имотът на търг от Й.С..
Жалбоподателката Й.С. намира заповедта за нищожна. Сочи, че съобщението за отчуждаване било обявено на 21.12.2020 г.,
когато не е имало достъп до административните сгради, поради което моли да
бъдат прогласени за нищожни. Посочва, че нищо не налага издаването на
процесната заповед. Счита, че същата противоречи на принципа за съразмерност,
както и на чл.1 от Протокол Първи към ЕКЗПЧ. Счита, че тъй като имотът се
намирал в идеален център и се ползвал за обществен паркинг безвъзмездно, то ако
биха събирали такса, той би генерирал доходи от над 150 000 лв. годишно.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – кмет
на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители юрк.Т. и юрк. Д. намират
жалбата за неоснователна. Молят да се потвърди заповедта. Излагат подробно
становище в представените писмени бележки защо следва да се кредитира
заключението на вещото лице в хода на административното производство и защо не
следва да се кредитира съдебно- оценъчната експертиза, изготвена в настоящото
съдебно производство. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира жалбите за подадени в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта на
страните по реда на АПК. По делото е приложен оригинал на пощенски плик, с
който жалбоподателката Н. е депозирала жалбата си на 24.02.20221 г., а
съобщението е получено на 09.02.2021 г. – л.67 по делото; жалбата на жалбата на
Й.С. е подадена на 09.03.2021 г., а съобщението за заповедта е получено на
26.02.2021 г.; жалбата на В.С.С. е подадена на 02.03.2021 г., а съобщението за
заповедта е получено от същия на 22.02.2021 г.; жалбата на М.С.Д. е подадена на
09.03.2021 г., без данни за връчването на съобщение за издадената заповед.,
поради което същите са допустими за разглеждане.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Съдът приема за установено, че за процесния имот има влязъл в сила ПУП – ПУР
на част от кв. 3, кв. 4, кв. 19А по плана на „Младежки хълм" - гр.
Пловдив, одобрен с решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014 г. на
Общински съвет - Пловдив с оглед реализиране на обект публична общинска
собственост - „Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов" - от
бул. „Пещерско шосе" до бул. „Шести септември", за което са
представени доказателства, а именно публикувано обявление в ДВ, бр.42 от
20.05.2014 г. – л. 217 по делото. Налице е влязъл
в сила ПУП, в който предназначението на отчуждаваната част е с предвиждане за
улица. Този ПУП не е бил оспорен от жалбоподателите по надлежния ред и в
съответния срок.
Съгласно решение № 21, взето с протокол № 3 от
11.02.2020 г. на Общински съвет - Пловдив, последно изменено с Решение № 166,
взето с Протокол № 10 от 09.07.2020 г. на Общински съвет - Пловдив, е приета
Годишна програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти,
общинска собственост за 2020 г.„ от която в раздел IV.1. „Отчуждаване на
имоти", под № 1 фигурира „Реконструкция и разширение на бул. „Васил
Априлов" - от бул. „Пещерско шосе" до бул. „Шести септември".
Съобразно изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС, е изготвено
обявление, което е публикувано в два централни и един местен ежедневник –
вестник „Марица“, в-к „Труд“ и в-к „24 часа“, с което са уведомени
собствениците на засегнатите имоти за предстоящото отчуждаване. В
Обявлението са посочени предназначението
на имотите съобразно отреждането по одобрения ПУП; основанието за
отчуждаването; вида, местонахождението, размера и собствениците на всеки от
имотите, които следва да бъдат отчуждени и размерът на дължимото се парично
обезщетение. Обявлението е публикувано и на интернет страницата на Община Пловдив,
за което също са представени доказателства от ответната страна.
Видно от представените доказателства в обхвата на
предвидените за отчуждаване имоти попада и процесният поземлен имот 56784.517.157
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов" № 69, целият с площ 164
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма. номер по
предходен план: 198. кв. 4. при граници по кадастрална карта поземлени имоти с
идентификатори: 56784.517.159, 56784.517.160, 56784.517.161, 56784.518.1421,
56784.517.156, 56784.517.152, съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.З,
кв.4, кв.19д по плана на „Младежки хълм"- гр.Пловдив, одобрен със Решение
№ 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет - Пловдив, попада
в уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив.
За да определи равностойното парично
обезщетение на отчуждавания имот, административният орган е взел предвид
събраните доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот вх. рег. №
15125 от 28.11.1996 г., № 58, том 56, дело 17160/1996 г. на нотариус при ПРС,
Решение № 20 от 05.11.2008г. по гр. дело №192/2008 г. на ПРС, вписано в АВ, СВ
- Пловдив на 19.03.2011 г., акт № 231, том 3, оставено в сила с Решение №
199/12.02.2010 г. по в. гр. дело №110/2010 г. на Окръжен съд —Пловдив и
недопуснато до касационно обжалване, постановление за възлагане на недвижим
имот от 10.09.2012 г. на ЧСИ, рег. № 757, район на действие ПОС, вписано в АВ,
СВ - Пловдив под № 24467 на 12.10.2012 г., акт № 190, том 68, съгласно които
собственици на поземления имот са М.С.Д. -1/3 ид. част от имота, Н. Р.Н. /Е.Р.Б.
- Н. /съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
ОП 10-22597/2/12.02.2020 г. на район „Централен", Община Пловдив/ -1/3
идеална част и Й.В.С. и В.С.С. - общо 1/3 идеална част от имота, съгласно акт
за гр. брак от 15.09.1996 г., удостоверение изх. № 66090000700/08.01.2021 г. на
Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив за данъчна оценка,
видно от което, съгласно нормите за оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната
оценка за поземления имот е общо 9392,50 лв., както и изготвения оценителски
доклад от 10.11.2020 г. на независим оценител Н.к.Ц., с който е определено
равностойното парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор
56784.517.157, целият с площ 164 кв. м., в размер на 22 650,00 лв. (двадесет и
две хиляди шестстотин и петдесет лева) без ДДС.
В
резултат на посочените доказателства, административният орган е определил
сумата от 22650,00 лв. като равностойното парично обезщетение на отчуждавания
имот от 164 кв.м. За да достигне до този извод, оценителят Ц. е изследвала
статута на имота назад във времето според измененията в кадастралния и
регулационния план, като е посочила, че отчуждаването касае за изграждане на
обект - публична общинска собственост, трайно предназначение на територията –
за първостепенна улица.
Съгласно
оценителския доклад от 10.11.2020 г. в предоставената информация за последните
12 месеца от Агенцията по вписванията за периода 06.10.2019 г. – 06.10.2020 г.
от вписаните общо 26478 броя сделки, е наравен подбор на 57 такива,
предоставени с приемо-предавателен протокол. От тях за ПИ с ТПТ урбанизирана с
НТП за застрояване оценителят е установил четири подходящи аналога, т.е. са
осъществени между юридически и физически лица или между юридически лица.
Посочено е, че при ползвания под № 3 в таблицата на л.54 по делото пазарен
аналог съотношението между земята и сградата в данъчната оценка на този имот е
34,56% за земята и 65,44% за сградата. Така оценителят е намерил за пазарна
цена за един кв.м. сумата от 138,11 лв., поради което за отчуждавания имот е
определено равностойно парично обезщетение в размер от 22 650.00 лв.
Във
връзка с оспореното експертно заключение, по делото се изслуша съдебно
–оценъчна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена, и която подробно и аргументирано съобразно изискванията на
методиката в ЗОбС - § 1 от Допълнителните разпоредби е извършила проучване на
вписаните реални сделки с недвижими имоти със сходни характеристики и по
възможност в близост до имотът, предмет на оценка, в гр. Пловдив за същия
дванадесетмесечен период.
Посочено
е, че по силата на Решение № 20 на Районен съд Пловдив, вписано под №
5550/19.03.2011 г., 231, том 3, М.Д.Б. и М.С.Д. са собственици на 2/3 ид.ч. от
имота, по силата на наследствено правоприемство от С.Т.К., а именно: поземлен
имот с площ от 154 кв.м. № 198 (стар), кв. 4, нов - 56784.517.157 по КККР на
гр. Пловдив с площ 164 кв.м., с административен адрес бул. „Васил Априлов"
№ 69, както следва: 1/3 ид.ч. Дело №510/2021 г. ПАС за М.Д.Б. и 1 /3 ид.ч. за М.С.Д..
Съгласно постановление за възлагане от 10.09.2012 г. на ЧСИ, вписано с №
24467/12.10.2012 г., № 190, том 68, Й.В.С. е придобила 1/3 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56784.517.157 по КККР на гр. Пловдив, с площ 164 кв.м., с
административен адрес бул. „Васил Априлов" № 69, при режим на семейна
имуществена общност с В.С.С., като за Й.В.С. - 1 /6 ид.ч. и за В.С.С. -1 /6
ид.ч. от ПИ.
В
съответствие с нот.акт № 58, том 56, дело № 17160 от 28.11.1996 г. Е.Р.Б.-Н., а
съгласно информация за промяна на име и ЕГН, предоставена от Район
„Централен" при община Пловдив, изх.№ ОП10-21081 (1)/26.10.2018 г., Н. Р.Н.
е собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл.№ 198 (стар)
от кв.4 по плана на кв. „Младежки хълм" с площ 153 кв.м., без построената
в имота жилищна сграда, нов ПИ с идентификатор 56784.517.157 по КККР на гр.
Пловдив, с площ 164 кв.м., с административен адрес бул. „Васил Априлов" №
69.
Вещото лице е
установила, че на територията на гр. Пловдив
около 26500
сделки, от които е избрала пет броя, съобразени с района на отчуждавания имот,
от които поне едната страна е юридическо лице, и които отговарят на разпоредбата
на чл.22 и са такива, за които може да се приложи нормата на §1 от ДР на ЗОС.
Така вещото лице е изчислила разностойно парично обезщетение за кв.м. сумата от
226,65лв, а общо за имота от 164 кв.м в размер на 37170.00лв.
Съдът, след като
направи съпоставка на двете експертизи, периода, съгласно изискванията на
закона, за който могат да се вземат предвид реални сделки, както и самите
сделки, намери за установено, че и двете експертизи са взели под внимание и са
включили в оценката си сделки, които попадат в обхвата на дванадесетмесечния
период от възлагане на оценката. Освен това четирите от сделките са идентични и в двете
оценки. Единствената разлика касае взетата предвид сделка, описана под № 1 от
заключението на приетата съдебно-оценъчна експертиза сделка, която е на
стойност от 167 280.00 лв. за имот земя и сграда с площ от 281 кв.м.
При разпита на
вещото лице, същото подробно обясни, че е направила корекция цената, тъй като
сумата не е била посочена отделно на земята и сградата, като за сградата е дала
цена като нова и е приспаднала 47,7%, овехтяване, тъй като максималното
овехтяване на една масивна сграда е 50%, тъй като е установила от Гугъл мапс,
че къщата е стара, тухлена, с дървен гредоред, неизмазана, а понастоящем е
съборена. Вещото лице е взела предвид и този имот, тъй като този имот е с лице
на бул.“Васил Априлов“ в гр. Пловдив и е най-близо до отчуждавания имот и като
параметри.
Предвид изложеното,
смисъл намира изводите на вещото лице З. в съдебно-оценъчната експертиза за
правилни, в това число и включването на имот под № 1 от заключението, тъй като
с повече имоти в обследвания период със сходни характеристики би се постигнала
по-голяма точност и справедливост при определяне на равностойно парично
обезщетение за имота, предмет на отчуждаване.
Съдът не споделя
направените възражения от страна на жалбоподателите за това, че възложената от
ЧСИ част от имот през 2012 г. бил на по-висока стойност, тъй като при
отчуждаването административният орган, а и съдът следва да съблюдава строгите изисквания
за равностойното парично обезщетение, регламентирани в чл.22 от ЗОС. Смисълът
на разпоредбите на чл. 22, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗОС е при определяне на
равностойното парично обезщетение като водещ критерий да се отчита конкретното
предназначение на имота, което е имал по предходния подробен устройствен план
преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен
план, по който се извършва отчуждаването, респ. предназначението по предходния
подробен устройствен план, действал преди предходен, но неприложен подробния
устройствен план, предвиждащ отчуждаване. С други думи, релевантно е
предназначението на имота по подробен устройствен план, а не по кадастрална
карта, към момента преди да се е
установило, че същия ще е необходим за задоволяване на публични общински нужди,
поради което всякакви предвиждания в плановете, с които ще бъдат задоволявани
тези нужди са без правно значение.
Съгласно чл.22,
ал.6 от ЗОС, конкретното предназначение на ПИ, урегулирани за застрояване с
предходен ПУП, е предназначението им, определено с предходния ПУП, действал
преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл.21, ал.1.
Съгласно чл.22, ал.7 от ЗОС, конкретното предназначение на ПИ, урегулирани за
изграждане на обекти-публична държавна или публична общинска собственост, с
предходен ПУП, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на
ПУП по чл.21, ал.1, които не са отчуждени съобразно предвижданията на
предходния план, е предназначението им, определено с ПУП, действал преди
влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти - публична
държавна или публична общинска собственост.
В случая
конкретното предназначение на процесния имот по предходен регулационен план е
било за улична регулация, съгласно заповеди от 1969г. и 1985 г., видно и от
заключението на оценителя Ц. и представената по делото заповед № ОА-1382/
16.07.1993 г. на кмета на Община Пловдив за одобряване на застроителен план и
регулационен план на кв.“Младежки хълм“ – Пловдив с приложена графична част към
него. Поради това не се споделят възраженията на жалбоподателите, че имотът бил
предназначен за застрояване, съответно стойността му е значително над
посоченото от експертите.
В § 1, т.1 и т.2 ДР
на ЗОС е дадена дефиниция за равностойно обезщетение, както и дефиниция на
пазарни цени на имоти със сходни характеристики. Следва да се приеме, че за
определяне на равностойно парично обезщетение по реда на чл. 22 от ЗОС
и § 1, т.1 и т.2 от ДР ЗОС чрез пазарни аналози, като такива могат да
служат сделки, отговарящи на възприетите от СОцЕ характеристики: възмездни
сделки, които се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, сключени между
физически или юридически лица, по които една от страните да е търговец; да са
извършени в определен период в рамките на дванадесет месеца преди датата на
възлагане на оценката; да са вписани в Службата по вписвания по местонахождение
на имота; имотът предмет на сделката да е с предназначение или статут, който
съответства на този на отчуждения имот, но преди влизането в сила на ПУП във
връзка, с който се извършва отчуждаване.
Съдът намира за
неоснователни и възраженията на жалбоподателите за това, че от имота би могло
да се реализират годишни доходи в размер на около 150 хиляди лева. В съдебно
заседания жалбоподателят С. заяви, че в имота няма подобрения, има положен
асфалт от общината. Вещото лице в с.з. коригира, че настилката е
трошено-каменна. Нормата на чл. 22, ал.13 от Закона за общинската собственост
предвижда за подобренията и законните строежи, извършени от собственика на
имота при условията и по реда на чл.49 от Закона за устройство на територията,
се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и
увеличената стойност на имота. При
липсата на изградени в имота подобрения от собствениците – ограда, бариера,
евентуално за организиране на имота за паркинг, не може да се говори за каквато
и да е възможност за отчитане на евентуални бъдещи приходи от евентуална
търговска дейност в имота.
В този смисъл и
претенцията на жалбоподателките за допълнителни обезщетения от порядъка на 10
хиляди и 20 хиляди лева не могат да бъдат разглеждани в това производство. За
същите е предвиден общия ред.
Съдът не може и сам
да определи размера на едно такова обезщетение, ако не се основава на
изискванията за оценка на чл.22 и § 1,
т.2 от ДР на ЗОС, така, както се иска в пледоарията на адв. С. в последното
съдебно заседание - от порядъка на 550 лв. за кв.м., тъй като такова би било
твърде произволно и съответно незаконно. Налице са изисквания на закона да
бъдат изследвани всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания
имот, които имат еднакво, конкретно и преобладаващо значение, притежават
еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство
и застрояване и/ или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот,
за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от
държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както
и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне
една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението
на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в
службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от
двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните
вписани двадесет сделки.
Относно
възраженията за нищожност, съдът намира същите за неоснователни. Процесната
заповед е постановена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия
съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС, а наведените възражения относно липсата достъп до
общинските служби е неотносимо в този случай, още повече, че към сочената дата
21.12.2020 г. на територията на Република България няма въведено извънредно
положение.
Не се споделят и
възраженията за липса на нарушения на Европейското право, както и че е нарушен принципът
за съразмерност.
В случая се касае
за реализиране на публични мероприятия, които са в интерес на обществото, а
самата Конвенция предвижда възможността да бъде ограничено правото на
собственост, когато се касае за дейности в интерес на обществото. Възможността
за принудително отнемане на собственост е предвидено и в Конституцията на
Република България, като в чл.17, ал. 5 от Конституцията на РБ са предвидени
условията, при които това може да се случи. Изрично е посочено, че същото е
допустимо, когато е предвидено в закон и когато обществените нужди не могат да
бъдат задоволени по друг начин, и при равностойно парично обезщетение.
Не се споделят и
възраженията за замяна на имота, тъй като такава възможност е предвидена в чл.
21, ал.4 от ЗОС единствено преди издаването на заповедта за обезщетение, но не
и на по-късен етап.
Предвид изложеното,
съдът намира, че следва да измени издадения административен акт в частта
относно определеното на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, като
се съобрази с дадената оценка на съдебно-оценъчната експертиза на в.л.З. по
изложените по-горе съображения.
При така
установеното на жалбоподателите следва да се присъдят сторените разноски, които
са от по 10 лв. държавна такса за всеки от тях и по 125 лв. депозит за вещо
лице за всеки от тях, както и по 200 адвокатски хонорар за жалбоподателките Н.Н.
и М.Д., съгласно представените молби - л.166 и договори за правна помощ.
Ето защо и на
основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ заповед № 21 ОА - 405/ 01.02.2021 г. на кмета на Община Пловдив, Марица за
отчуждаване на поземлен имот, собственост на Н.Р.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, Й.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, В.С.С., ЕГН
**********, с постоянен адрес:***, М.С.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
с идентификатор 56784.517.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, в размер на 164 кв.м., като
завишава определеното равностойно парично обезщетение от 22 650.00лв. на 37 170.00лв., което да се разпредели
между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост, както
следва: за Й.В.С., ЕГН ********** и съпруга й В.С.С., ЕГН **********,
притежаващи общо 1/3 ид. част от описания в имот, равностойното парично
обезщетение в размер на 12390,00лв.- за Й.В.С. – 6195,00 лева и за В.С.С. – 6195,00
лева; за М.С.Д., ЕГН **********,
собственик на 1/3 ид. част от имота, равностойното парично обезщетение е в
размер на 12 390,00 лв. и за Н. Р.Н., ЕГН **********, собственик на 1/3 ид.
част от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 12 390,00 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* да заплати на
В.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 135 /сто тридесет и
пет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* да заплати
на Й.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 135 /сто тридесет и
пет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* да заплати
на Н.Р.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 335 /триста
тридесет и пет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* да заплати
на М.С.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 335 /триста тридесет и пет/
лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: